Новите рожби на Стария континент Картата на Европа продължава да се променя. Косово и Белгия са кандидатите за следващата година Интересно е човек да разгледа европейските групи за квалификациите за световното първенство по футбол през 2010 г. В група 9 например тези квалификации ще започнат с мача Шотландия - Македония. Това, че Шотландия може да играе самостоятелно във футболни първенства, е едно от предимствата на модела на Обединеното кралство пред този на бивша Югославия, откъдето изникна македонската държава. Самостоятелността на футболния терен обаче не изглежда достатъчна - на изборите тази година Шотландската национална партия взе мнозинство в местния парламент с обещанията да проведе референдум за пълна независимост от Лондон.

В група 5 пък рамо до рамо ще играят Белгия, Испания, Босна и Херцеговина, Армения и Естония. Преди около 17 години (или възрастта на един тийнейджър), тази група щеше да има три държави по-малко. След още няколко години пък тя може да се разшири с още цели 3-4: белгийците са на ръба да разкъсат страната си на две, а испанците ги гледат с тревога, осъзнавайки, че тяхната собствена представлява много държави накуп, събрани под обща корона.

Картата на Европа всъщност не е спирала да се променя. В десетилетията между края на Втората световна война и края на студената тя остана приблизително стабилна само за да компенсира този период с хиперактивността на 90-те, когато за кратко време изникнаха 15 нови държави. Сега наред е Косово.

По всичко личи, че 2008 г. ще е

Рождената дата

на най-новата европейска и поредната балканска държава. И макар ЕС и САЩ да не спират да повтарят, че случаят с Косово е прецедент в световното право, това далеч не означава, че бившата сръбска провинция ще е последната рожба на Стария континент. Молдова например така трепери между Румъния и Приднестровието, че всеки звук откъм Букурещ или Прищина я кара да подскача. Русофилите в отцепническата молдовска провинция не сдържат радостта си от начина, по който ще се разреши косовският въпрос. Въпреки че собственият им референдум за отделяне не беше признат от никого, те възлагат надежди на Москва, която не спира да повтаря, че едностранна независимост на Косово ще развърже по скоростен начин възела на "замразените конфликти" в Приднестровието, Нагорни Карабах и грузинските Абхазия и Южна Осетия. Румъния пък бе обвинена от молдовския президент Владимир Воронин в "постоянна агресия" заради оспорването на границата, непризнаването на молдовски език и безразборното даване на гражданство на молдовци. Този месец Кишинев дори изгони двама румънски дипломати. Румънският президент Траян Бъсеску неведнъж е заявявал, че "никой не може да раздели окончателно един народ и той ще се обедини в ЕС" - намек за изконните румънски претенции към Молдова. Докато ледът обаче тепърва ще се пропуква на Изток, на Запад вече гори.

На 13 декември се навърши точно година, откакто белгийската телевизия RTBF излъчи фалшивата новина за разпадането на Белгия и едностранното отделяне на Фландрия. Тогава материалът предизвика паника и недоверие. Ако бъде излъчен сега, единствената реакция на повечето европейци вероятно ще бъде свиване на раменете. Страната, която се състои от френски говорещата Валония и холандски говорещата Фландрия, счупи всички рекорди и остана шест месеца без правителство, тъй като спечелилите изборите фламандски партии не можаха да се споразумеят с валонските за съвместно управление. Европейската комисия предупреди през декември, че политическата криза прераства в икономическа. "Правителството в оставка, което управлява на ежедневен принцип страната, не може да се справи с необходимите мерки и планираният за догодина бюджетен излишък ще се превърне в дефицит", смята комисията. Проблемът не е просто политически: 66% от фламандците и 47% от валонците смятат за вероятно скорошното разцепление на страната си, 46% от фламандците пък го приветстват: Фландрия дава по-голямата част от бюджета и издържа финансово по-изостаналата Валония. Бракове между двете езикови групи почти няма, а дори пътните знаци извън Брюксел почти винаги са само на езика на региона, в който се намират. Всъщност мнозина твърдят, че единствената пречка пред

Окончателния разпад

е именно богатата френски говореща столица, която се намира във Фландрия. Слуховете за края на Белгия дори накараха един местен учител да пусне страната си за продан в е-bay. За няколко часа предложенията стигнаха до 14 милиона евро - нелоша сума за един крал, добър шоколад и няколко вида бира, което горе- долу е всичко, свързващо двете общности. Големият въпрос е дали примерът на Белгия ще бъде последван от други?

"В ЕС има значителен натиск за децентрализация", казва професорът по политика и история Алекс Уорли-Лак от лондонския университет Брюнел. "Този процес ще се засилва - в близките години вече видяхме как едно силно централно правителство като това в Италия овластява все повече регионалните такива. Същото се случва на други места, като Гърция." Уорли-Лак обаче смята, че само три от страните членки са заплашени от крайна стъпка, каквато е отделянето на част от територията. "Това са Белгия, Испания и Великобритания. Каталунските и шотландските националисти от години обясняват, че ЕС предоставя рамка за такава независимост. Не мисля обаче, че пример като белгийския ще доведе незабавно до последствия за другите две страни. В Белгия нито едната, нито другата общности искат да останат заедно. В Шотландия не е ясно дали мнозинството иска да се откъсне от кралството, нито е ясно дали останалите ще позволят това." Спечелилите изборите националисти наистина се отказаха от идеята за референдум за независимост засега отчасти заради осъзнаването на факта, че без ЕС Шотландия не би се справила успешно в глобализираната икономика. Всъщност, ако се вгледаме, малките нови държави доста често не искат да останат задълго малки и затова се стремят към присъединяване или към друга държава или към ЕС. Мастилото по договора, с който Черна гора се раздели със Сърбия, още не беше изсъхнало, когато Подгорица се втурна да подписва ангажименти към така желаното еврочленство. Молдовското Приднестровие копнее за съюз с Русия, както между другото и Абхазия и Южна Осетия. Белгийските валонци редовно си правят проучвания, в които изразяват любовта си към Франция, а фламандците не биха имали чак толкова против да станат част от Холандия. Това е така, защото поотделно ще имат по-слаби позиции в ЕС, а и защото членството изобщо няма да дойде наготово, според професор Уорли-Лак, който има монография на тема "Демокрацията в ЕС: теория, практика и реформа". "Не е ясно дали например Валония и Фландрия ще наследят Белгия като членка на ЕС. Ако Лондон се изнерви заради шотландските настроения, той може да блокира автоматичното присъединяване. Не ми е трудно да си представя как Мадрид ще подкрепи подобна позиция."

Примерът с футбола никак не е случаен. По сполучливия израз на "Ню Йорк таймс" квадратният зелен терен е последното място където наистина бушуват

Националните страсти

на обединена Европа. Така мачът "Реал Мадрид" - "Барселона" не е просто футбол, а сблъсък на държава срещу нация, пише Лиз Кроли във "Футболът и европейската идентичност". И ако след референдума, на който получиха максимална автономия, каталунците засега са спокойни, то следете групите за първенството през 2012 г. в Полша и Украйна. Ведна от тях спокойно могат да попаднат Косово, Валония и Фландрия. 


http://www.capital.bg/show.php?storyid=410388