Освен звуковата, и визуалната картина на града не е засегната от шумове. Всичко е бяло, чисто, подредено. Че няма билбордове и реклами (даже и на социалистически стопански монополисти, каквито поне имаше у нас) е ясно от обща култура. Че магазините, услугите и ресторантите не демонстрират никакви търговски марки - също. Че няма абсолютно никакви графити, също можеш да се досетиш.

Подсъзнанието ми подсказва, че липсва още нещо съществено, но не мога от първи поглед да се сетя какво. Терзае ме цял ден, докато межувременно обикаляме крайградския парков пояс в посока родната кирпичена къщурка на Ким Ир Сен, потънала сред лилави кимирсенеи, в която е изложена оригиналната рогозка, на която бил полегнал, току ще завърнал се при дядо си за една нощ след десетилетия на героична партизанска борба.

Сещам се! Няма витрини. И в източноевропейската версия на социализма не се отдаваше първостепенно значение на изобилието на потребителски стоки, а и липсата на пазарни механизми и конкуренция не помагаше в усилията да ги стигнем американците по разнообразие. Но поне се правеха опити да се създаде илюзия, че държавата се опитва да ги стигне. И магазините си имаха витрини, които показваха най-доброто, което "са пуснали". Друг е въпросът дали и колко лесно беше да ти продадат експоната от витрината, който "току що" е свършил на щанда. В Северна Корея тоя проблем е решен радикално. Чучхето очевидно не проповядва консуматорския идеал под никаква форма. На потреблението се гледа като на някаква досадна биологическа необходимост, за удовлетоворяването на която, да, са нужни специални помещения, но те в никакъв случай не заслужават показ и централно място в градската среда. Ако ти трябва дреха, това си е твоя частна нужда, която колкото по-частно задоволиш, без да занимаваш другите, толкова по-добре. За какво са ти витрини... Оглеждаш се за вход, над който пише "Дрехи" и влизаш. Няма какво толкова да надничаш през прозореца. Допълнително условие е входът да ти е в квартала, защото държавата се е погрижила да планира и разпредели снабдяването със стоки и услуги по местоживеене на трудовия народ. Също се е погрижила дрехите да са възможно най-униформени.

- Каква е тази пирамида?
- Хи-хи!

Въпросът е риторичен, защото от пътеводителя ми е станало ясно, че точно на него няма да ми бъде отговорено. Пирамидата, която няма как да не бъде забелязана, доминира силуета на града на десния бряг на река Тедонг, точно колкото Айфеловата кула доминира левия бряг на Сена. Това е недовършеният и недовършваем символ на азиатската мегаломания в севернокорейския си вариант. 110-етажен хотел, планиран да приема наведнъж толкова западни туристи, колкото са били регистрирани за цялата история на държавата. Издигнат в груб строеж през 80-те, но толкова груб, че нито асансьорите са можели да минат по права линия в предвидените им шахти, нито фугите да бъдат запълнени преди нискокачественият стоманобетон да почне да поддава, което комбинирано с преразхода на средства е предотвратило всякакви опити за довършване. И никой не бил посмял да си признае пред Великия вожд, докато някак си от само себе си всички се усетили и безмълвно го изоставили. Но понеже да го съборят не е много по-лесна задача, отколкото да го достроят, просто го изтриват от официалните пощенски картички с изгледи от Пхенян.

Та ние с придружителите обикаляме града и се правим, че не го забелязваме. Също се правим, че не забелязваме и Забранения град. Просторен служебно-жилищен квартал за управляващия елит, който за разлика от пекинския си побратим, подложен на многохилядни нашествия всеки божи ден, е съвсем насериозно забранен за достъп. Макар и видим от споменатия 43-ти етаж.

Достъпни са други забележителности. Бронзовият паметник на Ким Ир Сен. Онзи, чийто изглед ми беше подарил чичкото от щанда на КНДР на международната филателна изложба в София Филасердика"79 във формат на пощенска стереокартичка - снимка от двуобективен апарат, отпечатана на специална матова пластмасохартия, създаваща усещане за триизмерност на образа. А днес на сувенирните щандове мога по желание да си купя подобна от същия тираж за 15 евро. След като съм си купил задължителния букет цветя за паметника за 3 евро. От нарочно павилионче в съседната улица. И съм си свалил тъмните очила, които са недопустими при поклонение. И съм внимавал, ако ще снимам паметника, да не отсека някой фрагмент, та бил той и ръба на пеша на пардесюто на Великия вожд. Разбирам, че в Северна Корея разменната валута за чужденци е именно еврото. Разпространена дотолкова, че ти се връща и ресто в жълти центове. Но само там, където е предвидено да пазаруваш, което се ограничава до избрани ресторанти, книжарници с луксозно подвързани преводи на монографии по Чучхе на китайски, руски и ангийски и павилионите за цветя пред паметници.

- А с какви пари мога да си купя захарно петле от онзи павилион за корейски дечица, ако не мога да ползвам местната валута?
- Хи-хи!
- Може би не е разрешено там да пазаруват чужденци, но как ще ме познаете, че съм чужденец?
- Хи-хи!
- Сериозно. А ако бях южнокореец?
- Хи-... (мисловна пауза) ... Нямаше да имаш значка с лика на нашия Велик вожд Ким Ир Сен! Ха!
- Не мога ли да си купя такава значка?
- ?!? Разбира се, че не. Тези значки не се продават. Държавата ги раздава на когото се полага, когато му дойде времето, с тържествен ритуал.
- Аха.
- Но ако имаш голям интерес и направиш предварителна заявка, Държавата може да ти връчи значка от серията за чужденци при следващото ти посещение.

Дечицата, за които са предназначени захарните петлета са пионерчета, изведени за групови снимки и организирано пускане на хвърчила край Триумфалната арка по случай партийния празник. Гледам ги и напук на капиталистческо-консуматорските стереотипи не намирам нищо видимо нещастливо в детството им. Играта е свобода, колкото и безсмислено да е организирана и одисциплинена. А липсата на плейстейшън е по-скоро здравословна. Друг е въпросът доколко е здравословно за духа да се възпитава без право на избор в тесни идеологически рамки. Учениците в Северна Корея са на практика послушници в манастира на вярата Чучхе. А безалтернативното послушание и в най-добрата и научно обоснована писана права вяра е просто форма на промиване на мозъка. От друга страна в съвременните световни класации на водещи в промиването на мозъци правоверни течения, Чучхе не мисля, че е сред най-опасните и нетърпимите спрямо неверниците извън манастира.

Триумфалната арка е посветена на двата велики триумфа на корейския народ във войните с японския и с американския империализъм. Струва ми се, че значително по-заслужаващ арка триумф е оцеляването на режима и идеята Чучхе в мирни условия почти 20 години след падането на Берлинската стена. Това се казва постижение, при това - изконно севернокорейско, много по-реално от митологичната партизанска съпротива преди американците да приключат с Япония по бързата процедура през 1945 и джентълменски да оставят северната част на Корейския полуостров на руските си съюзници. Или пък от грандиозната победа в Корейската война, която според всички непредубедени наблюдатели е завършила реми с цената на няколко милиона жертви. А и за какъв дявол им е било да се опитват да я печелят, а 50 години по-късно да плачат с крокодилски сълзи за убягналото им обединение. Да бяха си подвили опашките и загубили войната - да бяха забравили за разделението. Елементарно, Уотсън! Не, че и тогава са имали решаващата дума в спора между мерещите сили по-големи играчи, де. А за крокодилските сълзи по обединението си има издигната друга нарочна арка на входа на града от юг. И тук трафикът не е особено натоварен, но не и съвсем нулев. Проблемът е да хванеш в кадър танспортно средство точно под арката. Оказва се невъзможно. Без видима причина от рода на бариера, пътни знаци или намеса на регулировчик всички с изключение на нашия опел отбиват в тясно локално платно пред нея и я заобикалят. А, де?

Под тази арка минаваме на път за град Кесон и оттам за село Панмунджом на демаркационната линия, която минава по средата на масата за преговори в нарочна барака. Пътят е автомагистрала с две широки колкото за повече от по две коли платна, но без маркировка. Пуста. Фучим на юг. От време на време изпреварваме велосипедисти. От време на време велосипедистите са спрели да си поприказват. Там където, ако имаше маркировка, щеше да се пада бързото платно.

– Приготви се! По улиците на Кесон ще имаме дълга разходка пеша! - ме поощрява момичето.

Но за съжаление освен приетия на държавно ниво ограничителен режим за придвижване на чужденци, в моя случай радиусът на отдалечаване от автомобила е допълнително ограничен от пешеходния обхват на момичето на високи токчета по асфалт и калдъръм. Оказа се толкова малък, че до калдъръмените улички така и не стигаме. А те са на Кесон най-интересното. Кесон е единственият град, който от Южна се е оказал в Северна Корея след Корейската война. По изрично настояване на южнокорейските власти американците са го пощадили от бомбардировки, за да се съхрани архитектурното наследство.

Докато потропваме с токчетата, настъпва видимо объркване у тротоарните отрядници. Сякаш нещо във въздуха се е променило и всички правила са се обърнали надолу с главата. Целият район бива опразнен от местни жители, а за чужденците придвижването като че ли изведнъж се е оказало свободно. Даже до историческата градска порта, която е най-туристическата забележителност, за малко да не допуснат... придружителите. Обяснението - в града е замирисало на южнокорейци, което автоматично налага отцепването на периметъра от севернокорейци. Според момичето това били най-обикновени южнокорейски туристи. Хипотеза, която не приемам за чиста монета, предвид пристигането им в ресторанта с тежки джипове и собствена униформена (черни анцузи, небесносини тениски и радиостанции) охрана. Дали пък не са шефовете на завода Хюндай, построен от северната страна на демаркационната линия като джойнт вентчър на двете държави?

В бараката на демаркационната линия в Панмунджом пускат туристи и от двете Кореи, като се внимава да не се засекат точно по едно и също време в самата барака. Но нищо не им пречи да се гледат от терасите на оперативните здания. Като туристите от южната страна, най-често бели западняци, са инструктирани в никакъв случай да не фамилиарничат даже чрез доброжелателно махане с ръка с туристите от север. От северната страна, бидейки по-народно-демократична, такива ограничения не се налагат и туристите, предимно китайци, се скъсват шумно да поздравяват на глас и да ръкомахат към южните, които се потят неподвижни с вкаменени физиономии и скръстени ръце и се молят или напастта да отмине, или да ги качат час по-скоро на автобуса за Сеул. А като си заминат туристите, си тръгват и униформените граничари, и бараките и оперативните здания опустяват до следващия кръг на официалните преговори по състоянието на примирието.

Макар че и двете половини на Корея декларират, че не са отделни нации и рано или късно ще се обединят, като междувременно поддържат една и съща култура, език и писменост, се забелязват някои любопитни различия не само в политическия и икономическия, а и в лингвистичния пейзаж.

Традиционно корейците са ползвали китайската азбука, защото на това са ги научили тези, които са дошли да ги учат на четмо и писмо. Китайците не са си играли на Кирил и Методий и не са се и опитали да вникнат в особеностите на корейския говорим език, още по-малко на японския, за които китайският принцип - една идеограма - едно значение, независимо от фонетичната стойност - не е 1:1 приложим. Затова и корейците и японците са се изхитрили да си измислят фонетични азбуки (японците - цели две), без да се притесняват, че така пък няма да могат да си кореспондират с писма с, примерно, сатрапа на Хонконг. Корейската фонетична азбука "хангул" е измислена още през XIV век (от Христа), но се приема, че е срещала съпротива от образования елит, защото била много лесна за научаване от простолюдието и обезценявала Образованието (виж аналогична историйка за Йори, Заека, Кристофър Робин и буквата А от А.А.Милн).

Вярно е! На мене ми стигнаха около два дни и половина да я усвоя (по-кратко в сравнение с етиопската или арменската), след което всях истински смут в душите и на тримата придружители, че съм прикрит шпионин, способен да разчита пътни указатели. Двете азбуки - китайската и корейската - са живели паралелно - едната за по-представителна употреба и доказване на грамотност, а другата за всекидневна употреба - до ден днешен в... Южна Корея. В Северна Ким Ир Сен, за когото не е доказано, колко и къде е ходил на училище, мъдро е преценил, че да се ползва китайска азбука си е живо чуждопоклонство ("Нашият Росен, целият е вносен!", из ангажирана пионерска песничка срещу чуждопоклонството), противоречащо на Чучхето, и я е свалил от програмата за ЕСПУ.

Другото е, че наистина за някои неща в двете Кореи се използват различни думи. Примерно за името на нацията. И в двете страни са единодушни и съгласни нацията им да се нарича Корея на чужди езици (идва от името на първото общокорейско средновековно царството Корьо/Кольо, просъществувало до XIV век със столица Пхенян), но на севернокорейски името е Чосон, а на южнокорейски - Хангук. Чосон е името на царството на династията Ли/Ри, надделяла над Корьо/Кольо през XIV век и преместила столицата в Сеул. Звучи нелогично точно южното име да е изборът на Северна Корея, но идеята е, че Чосон идва от пра-Чосон, полумитологичното корейско царство от три хилядолетия преди Христа и още две преди Чучхе. На чийто митологичен първи цар гробът е открит от напредничави севернокорейски археолози през 1980-те по съвпадение точно в планинската местност, където според митологията на Чучхето е заченат и роден Любимият Ръководител Ким Чен Ир през партизанските години на техните. Справка в писмени извори от архивите по гражданското състояние в СССР подсказва алтернативната версия, че е роден в Хабаровския край на Руската федерация под името Юрий Ирсенович Ким. Хангук пък се свързва с управлението на първия и последен корейски император от времето на Голямата Игра (края на XIX век), която в Далечния Изток завършва с толкова убедителна победа за Япония (вместо игралите играта Англия, Франция и Русия), че на Корейския полуостров даже не им се е занимавало да (п)оставят марионетен император като в Манджурия. Съответно - Хангук впоследствие се асоциира и с корейската патриотична некомунистическа опозиция на японския режим.

За пракорейците става дума надълго и наширко в историческия музей в центъра на Пхенян. После експозицията внезапно свършва някъде към средата на XVI век (след Христа), под предлог, че горният етаж с последвалата история бил в ремонт и едва ли не щели да го отворят за посетители още догодина (не знам защо се сещам за пирамидалния хотел). Обръща ми се специално внимание на... всеки един експонат поотделно. И няма мърдане. Във всеки момент, в който проявявам признаци на отегчение и несъсредоточване в описанието на поредния чиреп или ръждясал меч, се вмята, че той е изложен тук заради мъдро взетите мерки от Великия или Любимия с подтекст да се отнасям напълно сериозно към него. Особено към едно бронзово Будче, върнато от родолюбив кореец със социалистическо съзнание, живеещ в Япония. Още в главното фоайе ми е бил показан броячът на посещенията за даване на мъдри напътствия в музея на Великия вожд (181), Майката на Любимия ръководител (23) и самия Любим ръководител (66). Първите две отчитания на броячa са вече константи, а третото е подлежаща на инкрементации целочислена променлива. Най-интересното са макетите 1:1 на гробниците на царете от ерата на царството Корьо/Кольо, чиито оригинали са в списъка на Юнеско. Както и в случая с казанлъшката гробница, оригиналите не са отворени за посещение. Обогатявам си общата култура с фактите, че средновековните корейци са изобретили акупунктурата, печатането на книги (на хангул) и първите бойни (дървени!) ракети, изстрелвани с нещо средно между арбалет и катапулт.

А не може ли човек да тръгне да се разхожда сам по улиците (както във всеки друг град по света) и да си търси по-увлекателни занимания и срещи от зададените му по неписана от него самия програма? Може, но ако се измъкнеш от опеката на придружителите си е много малко вероятно да установиш контакт със следните категории местни жители:

1. Дисиденти, които да ти се оплачат от режима и да ти заръчат да предадеш апел за свобода на духа отвъд границата;
2. Милиционери или други униформени или неуниформени служители, които да те арестуват, само защото нямаш придружител;
3. Служители в търговски обекти или услуги, които се опитваш да заговориш с цел покупка на предлаганата стока или ползване на предлаганата услуга даже и ако повереният им обект работи с евро и даже ако знаят добре руски;
4. Всички останали граждани на улицата.

Парадоксът на Страната на Чучхе: ако нямаш придружител, както си белязан, така си и невидим!

Затова пък ще причиниш съвсем видими и осезаеми проблеми на придружителите си, които със сигурност не ги заслужават.

Предпочитам да споделя печената патица за вечеря с тях. Печеш едно по едно късчетата на газова скаричка в средата на масата си и докато заедно с киселото зеле кимчи и още двуцифрен брой мезенца ги прокарваш с местна или вносна биричка водиш светски разговори на умерено политически теми. От всички бири по света в Северна Корея най-разпространената вносна не е някоя от до втръсване глобалните датски и холандски марки, ами е Quilmes - националното пиво на Аржентина, на което досега съм попадал и което съм опитвал само в Аржентина! А оризът, по корейска традиция, идва след като си си изял всички останали мезета и изпил и последната биричка.

Пример за светски разговор на неполитическа тема от общ характер:

- Каква ти е кръвната група?... Ау, така ли? Колко вълнуващо! Пък моята е... Пък на другаря... е...

Друг пример:

- Виждал ли си мумии? Много ни е интересно как изглеждат.

Ами да идат в мавзолея на Ким Ир Сен. Ей го къде е, си мисля аз, но на глас описвам експонатите в египетския отдел на Лувъра.

Самият мавзолей не ми беше включен в програмата. Той не е строен специално за мавзолей за разлика от московския и изчезналия софийски. За вечен покой на едно единствено тяло е изпразнен президентският дворец, в който приживе на Великия вожд се е помещавал целият висш ешелон на партийния и държавния апарат.

Пример за непровокирана политическа тема:

- Знаеш ли, че САЩ са първите терористи?
- Защо? - недоумявам аз любезно.
- Защото отвлякоха генерал Нориега от Панама и го осъдиха незаконно!

Как пък го помнят още това! Кога беше! През 1980-те? От друга страна историята с пленената шпионска гемия Puebla, когато притиснали американския президент публично да им се извини, е още от 1960-те, пък ти я сервират едва ли не като случка от злободневието.

Друг пример. Аз тактично избягвам да коментирам режима на тока. Ужким, че не съм забелязал. Но разговорът се насочва умишлено в тази посока:

- Как ти харесва Пхенян?
- Ам ... много добре планиран, подреден и чист град.
- Но не ти ли се струва малко тъмен вечер?
- Честно казано, малко повече електричество няма да му навреди.
Следва ликуващият отговор:
- Ето защо имаме нужда да си разработим ядрени мощности!

За съжаление се излагам с неинформираност по единствения леко откланящ се от нормата политически въпрос, който ми е зададен някак си между другото. Вярно ли е, че китайският президент е посещавал Южна Корея. Съвсем не знам (впоследствие ще проверя в интернет, че наистина е бил там през август), но любезно предлагам в замяна да ги запозная с новините около изборите в Зимбабве. Провалям се и на изпита по общо корейознание - как се казват дворците от епохата на династията Ри/Ли в Сеул, които твърдя, че съм посещавал. Отговорът е съвсем простичък - Гьенгбокгунг, Чангдокгунг и Доксугунг, но на няколко аржентински бирички ми убягва.

А на раздяла капитанът от севернокорейските гранични войски в заставата край Панмунджом се осведомява директно:

- Вие българите сега как се чувствате, като заменихте социализма с капитализъм?

- Хи-хи!

Материал от сайта на Домосед

http://domosed.dir.bg/_wm/library/item.php?did=421998&df=8&dflid=3

http://ide.li/article3352.html

Предишна част:
В манастира на вярата Чучхе - част 1