Тази нощ бе освободен поредния отвлечен богат човек срещу получен откуп. По данни на медиите платения откуп варира от 600 000 евро до 1 милион евро. Горе долу колкото вземат сомалийските пирати за отвлечен кораб. В Сомалия това е законен бизнес.Там пиратите са на почит, уважавани хора лидери сред населението и властта. Децата се радват на морските пиратите и искат да станат като тях.

В България нещата не стоят по различно децата и тук искат да станат мутри. Да носят тежки ланци, да карат джипове и закачат дългокраки русокоски. Да си живеят живота без да работят и да изкарват лесни пари без значение от какво и как. И тук мафиотите са на почит. Катаджиите не ги спират за превишена скорост и употребен алкохол, глоби не им се налагат. Напротив може и да им козируват, ако се наложи. В съда костюмираните им адвокатите са болни. Самите мутри ако влязат в съд, което е цяло чудо се оказва, че имат дископатия и се налага спешна операция. Въпреки че журналисти тръбят как предишната Неделя тези обвиняеми са играли футбол в аматьорските групи.

         Но да се абстрахираме от конкретните случай и да видим по какво си приличат България и Сомалия, освен по неграмотното туземско население, което живее в съответните територии. Ами в Сомалия отвличат кораби с екипажа, за които се плаща откуп.В България през 90-те бе на мода да се отнемат автомобили, които да се връщат на собственика срещу откуп, с посредничеството на многоуважаваната полицията. Но тоя законов бизнес не е толкоз доходоносен явно и сега е на мода друг легален бизнес отвличат се хора с пари, за които се плаща откуп. Цялата тази дейност се извършва под стриктния контрол на Министъра на вътрешните работи и благосклонното одобрение на цялото общество, което адмирира това преразпределение на капитали и блага в обществото. Е понякога се налага да се клъцне безименния пръст на отвлечения или някое ушенце, но това е трудова злополука. Във всяка трудова дейност има нарушения на работния процес.

         Вчера сомалийските пирати бяха много ядосани и изненадани как така може да бъдат убити трима техни колеги в резултат на действията на американските специални части при освобожданието на американския капитан.Те публично обявиха пред целия свят, че те не нараняват отвлечените моряци, а само искат пари за тях, след което ги връщат.Нещо напълно нормално и в реда на нещата.

Напълно в реда на нещата Министъра на вътрешните работи, който кординира процеса по предаването на парите и освобождаването на отвлечения, (неясно срещу какъв процент от сумата) публично обяви, че в този легален и законов български бизнес модел може би участват лица, които са работили в структурите на МВР. Бивши служители на МВР.Това твърдение бе подкрепено и от столичния кмет и медиен говорител по всички въпроси ББ.

За да се твърди такова нещо или гореспоменатите лица са първи дружки с похитителите или пък имат сериозни съмнения, кои са точно нашенските пирати и въпреки всичко си траят.

Ясно е на цял свят, че българина е сомалиеца на Балканите и в ЕС. В това няма спор. По-скоро може да направим разлика между манталите на нашенеца и този на американеца. Когато преди няколко дни бе заловен товарен кораб с български екипаж, който се командва от български капитан служил в нашите военноморски сили  всичко се разви по сценарии. В резултат на законовите и легални претенции на сомалийските бизнесмени (пирати) нашенци просто приеха случващото и закотвиха кораба в сомалийско пристанище. Моряците ни просто са свикнали с българските порядки и условия, където всеки с малко власт те прави на маймуна от министъра до последния чиновник в някакво учреждение.

Няколко дни по-късно бе направен опит да бъде превзет товарен кораб с американски екипаж. И тук си пролича, която нация е свободна и коя нация е робска. Американците не приеха за нормални претенциите на сомалийските бизнесмени (пирати). Просто не си дадоха кораба. Техния капитан обикновен човек се жертва и отиде в плен, за да бъде свободен екипажа и кораба. А после тяхната държава показа защо е Велика с главна буква и как се грижи за своите граждани. Няколко военни кораба бяха веднага изпратени, за да спасят един единствен човек в беда. Е това може да си го позволи една Велика нация и ето защо човек може да се гордее, че е част от нея.

Робските души ги стрижат, отвличат, тъпчат, крадат, а младите хора напускат територията наречена държава, докато последния останал в нея не пусне кепенците и изключи осветлението.