Имам една мечта – непълнолетна циганка да ми масажира топките, докато я интегрирам в EU. Имам още една мечта - да я чукам евтино и неправителствено в детското й дупе, докато я предпазвам от дискриминация. Искам да ми плащат за това и да не деля с нея. Искам да останем приятели със стария чичко Сорос и да продължа да си играя на Мартин Лутър Кинг. Единствената пречка е собственият ми хомосексуализъм. Вместо циганки предпочитам подрастващи азиатци. В чиито задници обичам да пъхам бутилки с дъното напред, а после двамата да изпиваме шампанското до дъно. Взаимствах го от великия педераст Бруно, който също като мен е чувствителен към човешките права. Последната ми мечта е да си запазя дневната работа на порядъчен общественик от европейски портал. И никой да не разбере за проникванията в момчешки ключалки, каквото е нощното ми хоби. Все още не съм се разделил с тази мечта. Тя е ранена сериозно, но заобикалящото я лицемерие е на път да я реанимира с гузната си тишина.
Уважаеми медии, неправителствени оранизции и обикновени мъжки проститутки – колко време още ще ви е нужно, за да дефинирате окончателно пребития Огнян Бояджиев. Сигнал за чий бранш е неговият побой и излъчват ли се въобще сигнали. Първоначално медиите припознаха Бояджиев като свой. Залепиха му етикета на журналист и заподозряха атентат срещу свободата на словото. С появата на педерастката версия обаче се дистанцираха от пребития. И в най-добрите случаи - съвсем дискретно отразиха истината на непълнолетния му виетнамски нападател Чан Куок Анх. Беше пропусната поредната и напълно заслужена възможност за медийна свирка на новото правителство. Чието МВР този път намери кой бие журналистите, но не получи благодарност от името на професията. Тя беше любезна да пише декларации и да произвежда призиви по време на разследването. Но се оказа крайно невъзпитана, сблъсквайки се лице в задник с азиатската истина. От която журналистиката напълно отсъства за сметка на педерастията.
Ако отида в стриптийз бар и опитам да изчукам танцуваща циганка – дали няма до няколко минути да бъда разфасован от охраната. Дали ще ме представят после като пребит журналист, като превъзбуден чекиджия или като овъзмезден расист. Сигурно е само, че неправителствените общественици ще открият много ирония в боя ми. Така както аз откривам в боя на техния колега по EU интеграция и толерантност към малцинствата. В портала на Бояджиев като партньори са посочени майсторите на антидискриминацията „Отворено общество” и „Европейски институт”. Отдавна очаквах парите, които влизат на подобни майстори, някой ден да им излязат метофорично през гъза. Излизането обаче стана натуралистично и с истинска кръв.
Но добрата новина е, че професионалните търтеи за човешките права имат пред себе си голям случай, който може да им осигури ново финансиране. Това е историята на едно много бедно семейство, което напуска родината си и емигрира на друг континент. В чуждата страна парите пак не стигат и синът им започва работа още преди пълнолетие. Той изкарва курсове за масажист и започва да търси клиенти. Веднъж попада в дома на важен чичко, който не иска да му плати за масажа, но иска да го чука отзад. Религията на силно набожното момче не позволява да се замесва в педерастии. И когато чичкото става прекалено нахален, то намира нож и го намушква три пъти при неизбежна гейска самозащита. После взема дължимите пари за масажа и си заминава. След няколко дни е арестувано от полицията, а прокуратурата иска да го вкара в затвора. Семейството му не може да си позволи скъпи адвокати, а общественото мнение вече е обработено в полза на чичкото и срещу другоселеца. Тази история отново е за Огнян Бояджиев, но от гледната точка на малцинството. Единствената точка, която майсторите на антидискриминацията зачитат. И в която има всичко по специалността им. Има чужденец с потъпкани права на труд и заплащане, с потисната религиозна свобода, сексуален тормоз от работодател, склоняване към проституция и опит за педофилия. А единственото престъпление според прокуратурата се оказва самоотбраната.
Трябва да го спасите това виетнамче, правозащитни търтеи. То не стана жертва на батко педераст, но ще пострада от правосъдието. Направете си тениски „Справедливост за Чан Куок Анх” и протестирайте още от днес. Осъдете публично Бояджиев и поискайте педофилски затвор за него. Накарайте го да върне парите по европейските проекти, защото той си представяше идеалната интеграция на виетнамчето като „да може да смуче и да яде куче”. Представяше си я като удоволствие с маршрут от гърба до гъза си. И заради тези представи утре всички вие също може да не получите пари. В страна с над 20 000 неправителствени организации – все една трябва да се занимава с непълнолетни сексуални жертви от азиатски произход. Ако още няма такава – създайте я и чичко Сорос ще ви възнагради. И престанете да мислите единствено за собствения си задник, защото буквализмът стана неизбежен.
в-к “Новинар” 27.08.2009 г.
http://kalinrumenov.bloginar.net/2009/08/27/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%83%D1%87%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%8F%D0%B4%D0%B5-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%81/
Никак не беше в повече. Направо постинга си е като торнадо. На мен ми хареса!
