Постинг
21.10.2009 13:12 -
Становище на Съюза на съдиите в България относно корупционният скандал във ВСС
Становище относно корупционният скандал във ВСС
До: Висшия съдебен съвет
Дами и господа членове на Висшия съдебен съвет,
В заседанието Ви от 08.10.2009 г. главният прокурор изнесе достоверни данни, установени в рамките на започнало наказателно производство, за това, че двама от членовете на ВСС – господата Стойко Стоев и Иван Димов, са провеждали неколкократно телефонни разговори с Красимир Георгиев от гр. Плевен, известен като Краси/Красьо, а за трети член – Пламен Стоилов – е регистрирано входящо обаждане от същото лице с кратка продължителност от няколко секунди. Бяха представени и данни, че Красимир Георгиев в същия период е общувал с множество магистрати – кандидати за административни ръководители в съдебната власт, някои от които впоследствие назначени на съответните длъжности.
По-нататък в изказването си главният прокурор излага и друга поредица от установени факти в разследването, които, проследени по хронология, показват логически обвързаности един с друг. Те са достатъчни, за да създадат разумно съмнение, че отношенията между членовете на ВСС Стойко Стоев и Иван Димов и Красимир Георгиев, както и отношенията между все още неназованите магистрати, избрани за административни ръководители, търсили контакт с Красимир Георгиев и него самия, са били свързани с провежданите назначения в съдебната система.
При изясняване на случая не може да бъде игнорирано и изказването на члена на ВСС Иван Колев в заседанието на ВСС от 18.06.2009 г., в което се изнасят сведения, че същото лице, известно като Красьо, търгува с влиянието си върху членове на съвета в магистратските среди и предлага на кандидати за административни ръководители подкрепа за назначаването им в различни звена на съдебната власт срещу заплащане.
Добросъвестният обобщен анализ на изнесените обективни данни и твърдения в двете заседания на ВСС води до еднозначен извод. Подозрението за нерегламентираните контакти на членовете на съвета Стоев и Димов и на все още неоповестените магистрати, избрани за административни ръководители, с Красимир Георгиев прераства в обосновано съмнение за корупционна дейност, свързана с продажба на гласове за назначаването на административни ръководители в съдебната система.
Без преувеличение можем да приемем, че за българската съдебна власт това е най-големият корупционен скандал, в който някога са били замесвани нейни представители. Този скандал засяга неминуемо цялата магистратска общност. Затова и негативите, и срамът се понасят от всички ни. Ето защо, повече от всякога тъкмо сега и незабавно ВСС трябва да прояви отговорен държавнически подход, а магистратската общност – да настоява за радикални решения. Това е така, тъй като публично отразените съмнения за корупция във ВСС подкопават авторитета на съдебната власт, поставят под съмнение независимостта на съда и по този начин нанасят тежки дългосрочни вреди, които ерозират държавността. Няма нужда да напомняме, че ако хората нямат доверие в независимостта на съда и на другите институции в съдебната система, ще започнат да търсят справедливостта извън нея.
Настояваме да вземете спешни и национално отговорни мерки, които да превърнат решаването на проблема в значима конструктивна стъпка в реформата за независима съдебна власт. За целта неминуемо трябва да започнете от формиране и ясно изразяване на разбирането си за нулева толерантност към корупцията. Не само защото многократно българските власти са призовавани към това от Европейската комисия (за последен път на 10.09.2009 г. от нейния председател г-н Жозе Мануел Дурао Барозу), но преди всичко заради вътрешната необходимост на системата да се проведе успешно такъв дебат.
Считаме, че формулираните въпроси от главния прокурор Борис Велчев по казуса Красимир Георгиев в заседанието на ВСС от 08.10.2009 г. служат за отправна позиция за формулирането на двата ключови въпроса за преодоляване на кризата – какъв е доминиращият обществен интерес в настоящата ситуация и какви са стандартите на доказване на съмненията за корупция при управлението на съдебната власт.
Съзнавайки собствената си професионална отговорност, Ви предлагаме нашите отговори, като се надяваме да бъдат взети предвид от сформираната комисия на ВСС при разглеждане на случая.
1. Приемаме за безусловно положението, че първостепенният обществен интерес в настоящата ситуация е да се защити авторитета на съдебната власт. Това изисква да бъдат отстранени всякакви съмнения за зависимост на управленски кръгове в съдебната система от нелегитимни икономически и политически лица и структури. В защита на този интерес е допустимо съразмерно ограничаване на правата на личността. Нулевата толерантност към корупцията предпоставя обществената необходимост при наличие на основателни съмнения за корупция на членове на ВСС и на административни ръководители в съдебната система, тези лица незабавно да бъдат отстранени от изпълнение на функциите им, без да е необходимо несъмнено доказване по стандартите на наказателния процес или на дисциплинарното производство.
2. Приемаме, че основателно съмнение за корупция съществува тогава, когато е уязвена външната убедителност на независимостта на съдебната система. Това означава, че сформираната по случая комисия трябва да изясни каква представа изграждат изброените от Борис Велчев и Иван Колев факти в обществото, а не какви в действителност са били отношенията между членовете на ВСС, потърсилите контакт магистрати и Красимир Георгиев. Изследването на въпроса дали реално е извършено престъпление е дейност, която могат да извършат само прокуратурата и разследващите органи. Считаме, че на същата плоскост трябва да бъде разгледан и въпросът за нарушаването на професионалните етични правила. Съществено за авторитета на правосъдието е как изглежда за непредубедения наблюдател поведението на изброените лица. Ето защо, Ви призоваваме да приемете, че широко разпространените публични съмнения за конфликт на интереси и за търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт и са обективно основание, без да се изследва виновно поведение, членовете на ВСС и замесените новоназначени административни ръководители да бъдат приканени да подадат оставка от съответната длъжност. Последното се налага, защото в Конституцията на Република България и ЗСВ не е предвидено такова специално основание за прекратяване на мандата на член на ВСС или за освобождаване от длъжност на административен ръководител. Решението, което Ви предлагаме, не е изолирано, нито революционно – то среща опора в трайната практика на Европейския съд по правата на човека по чл. 6 ЕКПЧ при дефинирането на гаранциите за безпристрастен съд, както и в националната практика на съдилищата по основанията за отвод по делата на магистрати, която винаги държи сметка за външната убедителност на облика на правораздавателната дейност и за значението й за укрепване на законността.
3. Конституционно определено е, че членове на ВСС могат да бъдат само юристи с високи професионални и нравствени качества (чл. 130, ал. 2 Конституцията на РБ). Такова изискване несъмнено съществува и за заемането на ръководни длъжности в съдебната власт. В чл. 11, ал. 1 от Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от РБ, ДВ бр.66/2006 г., основен международен акт в тази сфера, се установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите. В същата разпоредба е уточнено, че такива мерки могат да включват правила за поведение на членовете на съдебната власт. В контекста на кризисната ситуация считаме, че тези стандарти изискват от въвлечените в скандала членове на съвета и административни ръководители да поемат своята отговорност за престижа на професията и незабавно да подадат оставка. Убедени сме, че това е единствената адекватна мярка за защита на авторитета на правосъдието, защото магистратите с административни и управленски функции разполагат с трайно установени практически възможности за влияние и въздействие върху правораздавателния процес и върху дейността на редовите магистрати, които често са невидими и трудно се поддават на обществен контрол. Поради тази причина репутацията на ръководителите на съдебната система трябва да бъда безупречна и всяко основателно съмнение за корупционен натиск или влияние следва да има за неизбежна правна последица отстраняване от длъжността. Не така е поставен въпросът с редовите магистрати, доколкото тяхната дейност по делата винаги оставя видими обективни следи и така създава достатъчно гаранции, че нейната законосъобразност може да бъде проверена винаги при необходимост.
4. Приетият от този ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати създава задължения и за членовете на ВСС, които определя като магистрати. Въпреки че не са действащи магистрати, статутът на членовете на ВСС позволява те да бъдат включени в обхвата на длъжностните лица по смисъла на чл. 2, б.”а” от Конвенция на ООН срещу корупцията. Това още повече изисква от замесените в корупционния скандал членове на ВСС да защитят престижа на правосъдието, като изберат единственото обществено отговорно поведение и подадат оставките си. Само така ще бъде изличена сянката на съмнение, че Висшият съдебен съвет е проводник на нездрави интереси, че назначенията на магистрати се основават не на принципни правила, а на недопустими контакти на зависимост с лица в сянка.
Поради липса на законово предвидена процедура за отстраняване на посочените от главния прокурор членове на ВСС и новоназначени административни ръководители, чиито имена предстои да бъдат оповестени, ние апелираме към тяхното професионално достойнство и ги призоваваме да подадат оставка. Заявяваме, че в случай на бездействие, ще се обърнем към министъра на правосъдието с предложение за спешна законодателна промяна, която да даде нормативен израз на прокламираното от всички държавни власти отношение на нулева толерантност към корупцията.
Подчертаваме, че позицията ни не е продиктувана от конюнктурни цели и не е насочена към саботиране на дейността на настоящия състав на ВСС. Даваме си сметка, че не съответства на основополагащите принципи на правовата държава и в частност – на разделението на властите, предсрочното прекъсване на мандата на целия ВСС при конституиране на нова законодателна и изпълнителна власт. Затова с доверие, уважаеми членове на ВСС, очакваме да намерите вътрешен потенциал да решите възникналия проблем така, че взетите мерки да способстват за преодоляване на критичния дефицит на доверие в съдебната власт. Дайте ясен знак на обществото и на магистратската общност, че заставате непоколебимо зад принципа на върховенството на закона. В този смисъл сте длъжни, като използвате експертния опит на общността, да установите ясни и категорични стандарти за поведение на българските магистрати, които да са гаранция за предотвратяване на корупционен натиск и влияние не само в правораздавателната дейност, но и в управлението и администрирането на съдебната система.
От името на Съюза на съдиите в България
Стоил Сотиров – председател на Управителния съвет
VSS_ostavki.doc (
51 Kb)
http://www.judgesbg.com/?m=10&id2=38
В заседанието Ви от 08.10.2009 г. главният прокурор изнесе достоверни данни, установени в рамките на започнало наказателно производство, за това, че двама от членовете на ВСС – господата Стойко Стоев и Иван Димов, са провеждали неколкократно телефонни разговори с Красимир Георгиев от гр. Плевен, известен като Краси/Красьо, а за трети член – Пламен Стоилов – е регистрирано входящо обаждане от същото лице с кратка продължителност от няколко секунди. Бяха представени и данни, че Красимир Георгиев в същия период е общувал с множество магистрати – кандидати за административни ръководители в съдебната власт, някои от които впоследствие назначени на съответните длъжности.
По-нататък в изказването си главният прокурор излага и друга поредица от установени факти в разследването, които, проследени по хронология, показват логически обвързаности един с друг. Те са достатъчни, за да създадат разумно съмнение, че отношенията между членовете на ВСС Стойко Стоев и Иван Димов и Красимир Георгиев, както и отношенията между все още неназованите магистрати, избрани за административни ръководители, търсили контакт с Красимир Георгиев и него самия, са били свързани с провежданите назначения в съдебната система.
При изясняване на случая не може да бъде игнорирано и изказването на члена на ВСС Иван Колев в заседанието на ВСС от 18.06.2009 г., в което се изнасят сведения, че същото лице, известно като Красьо, търгува с влиянието си върху членове на съвета в магистратските среди и предлага на кандидати за административни ръководители подкрепа за назначаването им в различни звена на съдебната власт срещу заплащане.
Добросъвестният обобщен анализ на изнесените обективни данни и твърдения в двете заседания на ВСС води до еднозначен извод. Подозрението за нерегламентираните контакти на членовете на съвета Стоев и Димов и на все още неоповестените магистрати, избрани за административни ръководители, с Красимир Георгиев прераства в обосновано съмнение за корупционна дейност, свързана с продажба на гласове за назначаването на административни ръководители в съдебната система.
Без преувеличение можем да приемем, че за българската съдебна власт това е най-големият корупционен скандал, в който някога са били замесвани нейни представители. Този скандал засяга неминуемо цялата магистратска общност. Затова и негативите, и срамът се понасят от всички ни. Ето защо, повече от всякога тъкмо сега и незабавно ВСС трябва да прояви отговорен държавнически подход, а магистратската общност – да настоява за радикални решения. Това е така, тъй като публично отразените съмнения за корупция във ВСС подкопават авторитета на съдебната власт, поставят под съмнение независимостта на съда и по този начин нанасят тежки дългосрочни вреди, които ерозират държавността. Няма нужда да напомняме, че ако хората нямат доверие в независимостта на съда и на другите институции в съдебната система, ще започнат да търсят справедливостта извън нея.
Настояваме да вземете спешни и национално отговорни мерки, които да превърнат решаването на проблема в значима конструктивна стъпка в реформата за независима съдебна власт. За целта неминуемо трябва да започнете от формиране и ясно изразяване на разбирането си за нулева толерантност към корупцията. Не само защото многократно българските власти са призовавани към това от Европейската комисия (за последен път на 10.09.2009 г. от нейния председател г-н Жозе Мануел Дурао Барозу), но преди всичко заради вътрешната необходимост на системата да се проведе успешно такъв дебат.
Считаме, че формулираните въпроси от главния прокурор Борис Велчев по казуса Красимир Георгиев в заседанието на ВСС от 08.10.2009 г. служат за отправна позиция за формулирането на двата ключови въпроса за преодоляване на кризата – какъв е доминиращият обществен интерес в настоящата ситуация и какви са стандартите на доказване на съмненията за корупция при управлението на съдебната власт.
Съзнавайки собствената си професионална отговорност, Ви предлагаме нашите отговори, като се надяваме да бъдат взети предвид от сформираната комисия на ВСС при разглеждане на случая.
1. Приемаме за безусловно положението, че първостепенният обществен интерес в настоящата ситуация е да се защити авторитета на съдебната власт. Това изисква да бъдат отстранени всякакви съмнения за зависимост на управленски кръгове в съдебната система от нелегитимни икономически и политически лица и структури. В защита на този интерес е допустимо съразмерно ограничаване на правата на личността. Нулевата толерантност към корупцията предпоставя обществената необходимост при наличие на основателни съмнения за корупция на членове на ВСС и на административни ръководители в съдебната система, тези лица незабавно да бъдат отстранени от изпълнение на функциите им, без да е необходимо несъмнено доказване по стандартите на наказателния процес или на дисциплинарното производство.
2. Приемаме, че основателно съмнение за корупция съществува тогава, когато е уязвена външната убедителност на независимостта на съдебната система. Това означава, че сформираната по случая комисия трябва да изясни каква представа изграждат изброените от Борис Велчев и Иван Колев факти в обществото, а не какви в действителност са били отношенията между членовете на ВСС, потърсилите контакт магистрати и Красимир Георгиев. Изследването на въпроса дали реално е извършено престъпление е дейност, която могат да извършат само прокуратурата и разследващите органи. Считаме, че на същата плоскост трябва да бъде разгледан и въпросът за нарушаването на професионалните етични правила. Съществено за авторитета на правосъдието е как изглежда за непредубедения наблюдател поведението на изброените лица. Ето защо, Ви призоваваме да приемете, че широко разпространените публични съмнения за конфликт на интереси и за търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт и са обективно основание, без да се изследва виновно поведение, членовете на ВСС и замесените новоназначени административни ръководители да бъдат приканени да подадат оставка от съответната длъжност. Последното се налага, защото в Конституцията на Република България и ЗСВ не е предвидено такова специално основание за прекратяване на мандата на член на ВСС или за освобождаване от длъжност на административен ръководител. Решението, което Ви предлагаме, не е изолирано, нито революционно – то среща опора в трайната практика на Европейския съд по правата на човека по чл. 6 ЕКПЧ при дефинирането на гаранциите за безпристрастен съд, както и в националната практика на съдилищата по основанията за отвод по делата на магистрати, която винаги държи сметка за външната убедителност на облика на правораздавателната дейност и за значението й за укрепване на законността.
3. Конституционно определено е, че членове на ВСС могат да бъдат само юристи с високи професионални и нравствени качества (чл. 130, ал. 2 Конституцията на РБ). Такова изискване несъмнено съществува и за заемането на ръководни длъжности в съдебната власт. В чл. 11, ал. 1 от Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от РБ, ДВ бр.66/2006 г., основен международен акт в тази сфера, се установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите. В същата разпоредба е уточнено, че такива мерки могат да включват правила за поведение на членовете на съдебната власт. В контекста на кризисната ситуация считаме, че тези стандарти изискват от въвлечените в скандала членове на съвета и административни ръководители да поемат своята отговорност за престижа на професията и незабавно да подадат оставка. Убедени сме, че това е единствената адекватна мярка за защита на авторитета на правосъдието, защото магистратите с административни и управленски функции разполагат с трайно установени практически възможности за влияние и въздействие върху правораздавателния процес и върху дейността на редовите магистрати, които често са невидими и трудно се поддават на обществен контрол. Поради тази причина репутацията на ръководителите на съдебната система трябва да бъда безупречна и всяко основателно съмнение за корупционен натиск или влияние следва да има за неизбежна правна последица отстраняване от длъжността. Не така е поставен въпросът с редовите магистрати, доколкото тяхната дейност по делата винаги оставя видими обективни следи и така създава достатъчно гаранции, че нейната законосъобразност може да бъде проверена винаги при необходимост.
4. Приетият от този ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати създава задължения и за членовете на ВСС, които определя като магистрати. Въпреки че не са действащи магистрати, статутът на членовете на ВСС позволява те да бъдат включени в обхвата на длъжностните лица по смисъла на чл. 2, б.”а” от Конвенция на ООН срещу корупцията. Това още повече изисква от замесените в корупционния скандал членове на ВСС да защитят престижа на правосъдието, като изберат единственото обществено отговорно поведение и подадат оставките си. Само така ще бъде изличена сянката на съмнение, че Висшият съдебен съвет е проводник на нездрави интереси, че назначенията на магистрати се основават не на принципни правила, а на недопустими контакти на зависимост с лица в сянка.
Поради липса на законово предвидена процедура за отстраняване на посочените от главния прокурор членове на ВСС и новоназначени административни ръководители, чиито имена предстои да бъдат оповестени, ние апелираме към тяхното професионално достойнство и ги призоваваме да подадат оставка. Заявяваме, че в случай на бездействие, ще се обърнем към министъра на правосъдието с предложение за спешна законодателна промяна, която да даде нормативен израз на прокламираното от всички държавни власти отношение на нулева толерантност към корупцията.
Подчертаваме, че позицията ни не е продиктувана от конюнктурни цели и не е насочена към саботиране на дейността на настоящия състав на ВСС. Даваме си сметка, че не съответства на основополагащите принципи на правовата държава и в частност – на разделението на властите, предсрочното прекъсване на мандата на целия ВСС при конституиране на нова законодателна и изпълнителна власт. Затова с доверие, уважаеми членове на ВСС, очакваме да намерите вътрешен потенциал да решите възникналия проблем така, че взетите мерки да способстват за преодоляване на критичния дефицит на доверие в съдебната власт. Дайте ясен знак на обществото и на магистратската общност, че заставате непоколебимо зад принципа на върховенството на закона. В този смисъл сте длъжни, като използвате експертния опит на общността, да установите ясни и категорични стандарти за поведение на българските магистрати, които да са гаранция за предотвратяване на корупционен натиск и влияние не само в правораздавателната дейност, но и в управлението и администрирането на съдебната система.
От името на Съюза на съдиите в България
Стоил Сотиров – председател на Управителния съвет
VSS_ostavki.doc ( 51 Kb)http://www.judgesbg.com/?m=10&id2=38
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
