Постинг
21.02.2010 11:32 -
Никола Филчев : Един не толкова безопасен пенсионер
Кой съм аз? Един скромен пенсионер..." Така се самоопределя 61-годишният бивш главен прокурор Никола Филчев в серия интервюта, след като през изминалата седмица разследващите органи го свързаха с арестувания бизнесмен Алексей Петров - бивша барета и екссъветник в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Причината: дългогодишната близост между двамата и подозренията, че оттеглилият се в началото на 90-те години служител от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и ръководените от него структури са действали с протекцията на най-висши кръгове в държавното обвинение.
Така, 4 години след като бившият главен прокурор се раздели с поста си, за пръв път публично се заговори за серията безобразия и беззакония, за които малцина посмяха да надигнат глас в периода 1999 - 2006 г. По това време Филчев беше практически несменяем, не се отчиташе за дейността си на никого, можеше да образува (и образуваше) следствени дела, да изпрати полиция на всеки и, както би казал неговият покоен предшественик Иван Татарчев: "Над мен е само Господ..."
Синият Франкенщайн
Назначаването на бившия главен прокурор на 18 февруари 1999 г. е може би най-големия кадрови провал на СДС и Иван Костов. Последствията от синята намеса в съдебната власт от края на 90-те са катастрофални, дългосрочни и могат да се наблюдават дори едно десетилетие по-късно. По това време СДС е в апогея на силите си, има пълно парламентарно мнозинство и практически може да прокара през Народното събрание каквото си иска.
В този момент Иван Костов вече се е уверил колко могъщи и безконтролни могат да са служителите на Темида покрай еманципирането на бившия главен обвинител Иван Татарчев. Затова ръководството на синята партия усилено започва да търси удобен и лоялен човек. Първоначално проформа обявяват, че се опитват да разбият централизирания сталинистки модел на българската прокуратура и да поставят независимия съд в центъра на съдебния процес. С тази своя позиция печелят подкрепата на тогавашния председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков и голяма част от по-идеалистично настроените съдии.
Паралелно с това обаче тече задкулисен хедхънтинг на удобен главен прокурор. Промените в съдоустройственото и процесуалното законодателство целят основно да гарантират избора на правилния човек. По това време Никола Филчев е бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов. Номинацията му е лансирана от правосъдния министър Васил Гоцев, председателя на парламента Йордан Соколов и конституционния съдия Иван Григоров. Гоцев дори аргументира симпатиите си с репликата "Филчев е разбрано момче". Първите индикации, че главният прокурор може би няма да се окаже толкова разбран обаче, идват скоро след назначаването му и няколко години по-късно ще накарат Иван Григоров публично да се разкае, че именно той е предложил кандидатурата. Йордан Соколов пък си спомня, че дори българското правно светило проф. Живко Сталев се е застъпил за Филчев с думите, че го познава от дете.
Машинациите на СДС да наложат свой човек за главен прокурор подействат отрезвяващо на съдийската гилдия. Председателят на ВКС Румен Янков в последния момент не подкрепя Филчев (вероятно има наблюдения върху работата му като върховен магистрат) и издига за поста тогавашния варненски апелативен прокурор Васил Миков. Опитът на съдиите да устоят на синия натиск обаче се проваля с подкрепата на Иван Татарчев, тогавашния шеф на следствието Бойко Рашков (чиято кандидатура за главен прокурор бе блокирана от президента Петър Стоянов) и прокурорско-следователската квота във Висшия съдебен съвет. На финала Филчев е избран с 14 на 11 гласа, като всички удобно пренебрегват факта, че двама от членовете на ВСС (Бойко Рашков и Ангел Александров) карат втори мандат и гласовете им може да се окажат нелегитимни. Румен Янков и симпатизиращите му съдии са изпратени в немилост, а сините юридически стратези триумфират, забравяйки, че доскоро са наричали прокуратурата сталинистка...
Като в хорър филм
Мракобесната атмосфера във ведомството на Филчев взима първата си жертва през април 2000 г., когато се самоубива прокурорът Николай Джамбов. "Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката...", пише в предсмъртното си писмо обвинителят малко преди да се простреля със своя служебен "Валтер". Целият текст никога не вижда бял свят, а хората от обкръжението на главния прокурор се опитват да изкарат случая любовна история. Неофициалните сведения обаче сочат, че Джамбов е бил притискан за решаване на дела по определен начин, заплашван, че ще бъде "командирован" в Царево и че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти. Освен това прокурорът е бил един от малкото, който е смеел да говори открито за безобразията в прокуратурата. Самоубийството на Джамбов е едно от нещата, които провокират бившия СДС депутат Едвин Сугарев да бръкне по-късно в мръсотията на държавното обвинение и да разкаже в 18-странично писмо до ВСС за терора в прокуратурата, за поръчкови дела, за атмосферата на страх и за подозренията, че се случват изключителни беззакония... Вместо разследване обаче следва дело за набедяване срещу Сугарев, както и частна жалба от Алексей Петров, който е споменат в документа.
Следващата мишена на Филчев е тогавашният шефът на НСС ген. Атанас Атанасов. Той е обвинен по аферата "Филчевгейт" заради откритите "бръмбари" в държавния апартамент на главния прокурор в кв. "Витоша". Подслушвателните устройства са забравени и никога не са работили, но Никола Филчев е убеден, че са го подслушвали. Трима от четиримата обвиняеми умират по време на разследването. Атанасов е арестуван и тормозен с непрекъснати показни разпити, а следователите - натискани на всяка цена да докажат, че той е наредил подслушването.
През следващата една година напрежението в прокуратурата продължава да нараства, докато се стига до началото на 2001 г., когато Филчев решава да се освободи от своята дясна ръка – покойния бивш и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев. Военният магистрат е пенсиониран, а истинската причина за разрива вероятно никога няма да стане ясна. Колев е много спорна личност, но по-важното е, че тогава за пръв път проговаря в интервю за електронното издание "Медиапул". В него той разказва как е каран да разследва политици и издатели на вестници, как Филчев е страдал от мания за преследване и как подозирал самия Колев, че се готви да го убие.
Пенсионираният военен прокурор поема ролята на острие на анти-Филчевата опозиция. Той започва да води серия дела за възстановяването си в прокуратурата, които печели няколко месеца по-късно. Вместо да бъде възстановен на работа обаче, Колев е арестуван при акция на баретите за незаконно притежание на оръжие и наркотици. Любопитното в случая е, че две седмици по-рано той дава интервю, в което казва, че ще му бъде инсценирано подобно задържане. Арестът е извършен от Цеко Йорданов и Петьо Петков - негови бивши подчинени в Прокуратура на въоръжените сили и хора от най-близкия кръг на Филчев. Другият детайл в случая е, че Николай Колев се смята за един от основните информатори на Едвин Сугарев за ставащото в прокуратурата.
Гоненията срещу проговорилия Колев продължават и през следващите месеци, докато се стига до шокираща и кървава развръзка: прокурорът е застрелян пред дома си на 29 декември 2002 г. Четири дни по-късно, при изключително съмнителни обстоятелства, умира бившият психолог на баретите и зам.-шеф на сигурността на СИБанк Владимир Димов, който уж се самоубил с лявата ръка, въпреки че бил десняк. Смята се, че той е минал в района, където живее убитият прокурор, и е разпознал похитителите. Нанка Колева, съпруга на прокурора, твърди, че той е работел с Владимир Димов по разконспирирането на Алексей Петров и безобразията на Филчев.
Самият Колев почти предрича своята смърт, като обявява в интервю няколко седмици по-рано: "Остава само да ме убият..." Дни преди атентата той е бил видимо уплашен, коментират негови близки. И споделял: "Очаквам Алексей да ми скочи." Вероятно се сещате кой Алексей е имал предвид...
http://www.capital.bg/show.php?storyid=861368&sp=0#storystart
Така, 4 години след като бившият главен прокурор се раздели с поста си, за пръв път публично се заговори за серията безобразия и беззакония, за които малцина посмяха да надигнат глас в периода 1999 - 2006 г. По това време Филчев беше практически несменяем, не се отчиташе за дейността си на никого, можеше да образува (и образуваше) следствени дела, да изпрати полиция на всеки и, както би казал неговият покоен предшественик Иван Татарчев: "Над мен е само Господ..."
Синият Франкенщайн
Назначаването на бившия главен прокурор на 18 февруари 1999 г. е може би най-големия кадрови провал на СДС и Иван Костов. Последствията от синята намеса в съдебната власт от края на 90-те са катастрофални, дългосрочни и могат да се наблюдават дори едно десетилетие по-късно. По това време СДС е в апогея на силите си, има пълно парламентарно мнозинство и практически може да прокара през Народното събрание каквото си иска.
В този момент Иван Костов вече се е уверил колко могъщи и безконтролни могат да са служителите на Темида покрай еманципирането на бившия главен обвинител Иван Татарчев. Затова ръководството на синята партия усилено започва да търси удобен и лоялен човек. Първоначално проформа обявяват, че се опитват да разбият централизирания сталинистки модел на българската прокуратура и да поставят независимия съд в центъра на съдебния процес. С тази своя позиция печелят подкрепата на тогавашния председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков и голяма част от по-идеалистично настроените съдии.
Паралелно с това обаче тече задкулисен хедхънтинг на удобен главен прокурор. Промените в съдоустройственото и процесуалното законодателство целят основно да гарантират избора на правилния човек. По това време Никола Филчев е бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов. Номинацията му е лансирана от правосъдния министър Васил Гоцев, председателя на парламента Йордан Соколов и конституционния съдия Иван Григоров. Гоцев дори аргументира симпатиите си с репликата "Филчев е разбрано момче". Първите индикации, че главният прокурор може би няма да се окаже толкова разбран обаче, идват скоро след назначаването му и няколко години по-късно ще накарат Иван Григоров публично да се разкае, че именно той е предложил кандидатурата. Йордан Соколов пък си спомня, че дори българското правно светило проф. Живко Сталев се е застъпил за Филчев с думите, че го познава от дете.
Машинациите на СДС да наложат свой човек за главен прокурор подействат отрезвяващо на съдийската гилдия. Председателят на ВКС Румен Янков в последния момент не подкрепя Филчев (вероятно има наблюдения върху работата му като върховен магистрат) и издига за поста тогавашния варненски апелативен прокурор Васил Миков. Опитът на съдиите да устоят на синия натиск обаче се проваля с подкрепата на Иван Татарчев, тогавашния шеф на следствието Бойко Рашков (чиято кандидатура за главен прокурор бе блокирана от президента Петър Стоянов) и прокурорско-следователската квота във Висшия съдебен съвет. На финала Филчев е избран с 14 на 11 гласа, като всички удобно пренебрегват факта, че двама от членовете на ВСС (Бойко Рашков и Ангел Александров) карат втори мандат и гласовете им може да се окажат нелегитимни. Румен Янков и симпатизиращите му съдии са изпратени в немилост, а сините юридически стратези триумфират, забравяйки, че доскоро са наричали прокуратурата сталинистка...
Като в хорър филм
Мракобесната атмосфера във ведомството на Филчев взима първата си жертва през април 2000 г., когато се самоубива прокурорът Николай Джамбов. "Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката...", пише в предсмъртното си писмо обвинителят малко преди да се простреля със своя служебен "Валтер". Целият текст никога не вижда бял свят, а хората от обкръжението на главния прокурор се опитват да изкарат случая любовна история. Неофициалните сведения обаче сочат, че Джамбов е бил притискан за решаване на дела по определен начин, заплашван, че ще бъде "командирован" в Царево и че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти. Освен това прокурорът е бил един от малкото, който е смеел да говори открито за безобразията в прокуратурата. Самоубийството на Джамбов е едно от нещата, които провокират бившия СДС депутат Едвин Сугарев да бръкне по-късно в мръсотията на държавното обвинение и да разкаже в 18-странично писмо до ВСС за терора в прокуратурата, за поръчкови дела, за атмосферата на страх и за подозренията, че се случват изключителни беззакония... Вместо разследване обаче следва дело за набедяване срещу Сугарев, както и частна жалба от Алексей Петров, който е споменат в документа.
Следващата мишена на Филчев е тогавашният шефът на НСС ген. Атанас Атанасов. Той е обвинен по аферата "Филчевгейт" заради откритите "бръмбари" в държавния апартамент на главния прокурор в кв. "Витоша". Подслушвателните устройства са забравени и никога не са работили, но Никола Филчев е убеден, че са го подслушвали. Трима от четиримата обвиняеми умират по време на разследването. Атанасов е арестуван и тормозен с непрекъснати показни разпити, а следователите - натискани на всяка цена да докажат, че той е наредил подслушването.
През следващата една година напрежението в прокуратурата продължава да нараства, докато се стига до началото на 2001 г., когато Филчев решава да се освободи от своята дясна ръка – покойния бивш и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев. Военният магистрат е пенсиониран, а истинската причина за разрива вероятно никога няма да стане ясна. Колев е много спорна личност, но по-важното е, че тогава за пръв път проговаря в интервю за електронното издание "Медиапул". В него той разказва как е каран да разследва политици и издатели на вестници, как Филчев е страдал от мания за преследване и как подозирал самия Колев, че се готви да го убие.
Пенсионираният военен прокурор поема ролята на острие на анти-Филчевата опозиция. Той започва да води серия дела за възстановяването си в прокуратурата, които печели няколко месеца по-късно. Вместо да бъде възстановен на работа обаче, Колев е арестуван при акция на баретите за незаконно притежание на оръжие и наркотици. Любопитното в случая е, че две седмици по-рано той дава интервю, в което казва, че ще му бъде инсценирано подобно задържане. Арестът е извършен от Цеко Йорданов и Петьо Петков - негови бивши подчинени в Прокуратура на въоръжените сили и хора от най-близкия кръг на Филчев. Другият детайл в случая е, че Николай Колев се смята за един от основните информатори на Едвин Сугарев за ставащото в прокуратурата.
Гоненията срещу проговорилия Колев продължават и през следващите месеци, докато се стига до шокираща и кървава развръзка: прокурорът е застрелян пред дома си на 29 декември 2002 г. Четири дни по-късно, при изключително съмнителни обстоятелства, умира бившият психолог на баретите и зам.-шеф на сигурността на СИБанк Владимир Димов, който уж се самоубил с лявата ръка, въпреки че бил десняк. Смята се, че той е минал в района, където живее убитият прокурор, и е разпознал похитителите. Нанка Колева, съпруга на прокурора, твърди, че той е работел с Владимир Димов по разконспирирането на Алексей Петров и безобразията на Филчев.
Самият Колев почти предрича своята смърт, като обявява в интервю няколко седмици по-рано: "Остава само да ме убият..." Дни преди атентата той е бил видимо уплашен, коментират негови близки. И споделял: "Очаквам Алексей да ми скочи." Вероятно се сещате кой Алексей е имал предвид...
http://www.capital.bg/show.php?storyid=861368&sp=0#storystart
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
