В своята книга (The Science of Fear) Дейниъл Гарднър отбелязва, че когато се зададе въпросът „Колко милиона има в един милиард“, отговорите на близо половината запитани са или грешни, или „Не знам“.

Тогава как хората биха реагирали на съобщението, че във водата, която пият, три от милиард части са чист арсен, пита авторът. Според него онези, които не знаят какво представлява милиард, могат единствено да натиснат паник бутона.

Така започва постинг на финансовия анализатор Морган Хаузел, посветен на нивата на задлъжнялост на САЩ и публикуван на инвеститорския сайт на Motley Fool.

Три на милиард арсен във водата не е нещо, което трябва да ни притеснява, тъй като американският стандарт позволява наличието на до 10 на милиард арсен. Три на всеки милиард обаче звучи доста стряскащо, когато не е поставено в правилния контекст, продължава авторът.

Същата ситуация се наблюдава и в икономиката. Не е нужно да се мисли дълго, преди да поискаме да натиснем паник бутона – дефицит от трилион долара, спасяване за стотици милиарди – отвсякъде изскачат големи и стряскащи числа.

Да вземем например националния дълг на САЩ. Настоящото му ниво е 12,4 трлн. долара, което звучи доста притеснително и напоследък дава доста храна за политически спорове. Самото число обаче съвсем не е толкова важно, докато не бъде поставено в подходящия контекст.

Лошата новина е, че всички ние един ден ще умрем, така че целият дълг, който натрупаме сега, трябва да се плаща. Необходимо е да се освободим от дълговете, посочва авторът.

Не така обаче стои въпросът за компаниите или държавите. Компании като General Electric, Ford и Coca-Cola имат огромни дългове, голяма част от които са запазени над сто години, и това не е проблем, тъй като те имат неопределено дълъг жизнен цикъл. Те никога няма да се освободят от дълговете, а може би и това не е нужно.

Причината е, че правилното управление на дълговете може да доведе до подобряване на рентабилността. Това важи за всички неща с неограничен жизнен цикъл, каквито са и държавите. Самият размер на натрупания дълг в такава ситуация не е важен.

Това, което е важно, е цената на дълговете. Държавите могат да останат перманентно задлъжнели дотогава, докато лихвите по дълговете им не ги „затиснат“ (което разбира се може да се случи). Те би трябвало да се притесняват за годишната цена на поетите задължения, особено във връзка с големината на икономиката на конкретната страна.

С оглед по-лесното обяснение на цената на дълга авторът е добавил таблица, която показва годишните разходи за лихви по националния дълг на САЩ, разделени на размера на брутния вътрешен продукт. Ето какво показват данните от 1940 година насам:

Представена е и таблица с данните за избрани отделни години, която да ни даде по-добра представа за колебанието в разходите за обслужване на дълговете. В нея са сложени и прогнози за това, което се очаква да се случи до 2014 година:

Както се забелязва, през 2010 година разходите по дълговете ще бъдат сред най-ниските за последните петдесет години. Интересна е и съпоставката с цената на дълга през 80-те години – това, което са плащали данъкоплатците по време на Рейгън, е двойно повече от огромните дългове, които трябва да се обслужват от администрацията на Обама.

При това на Рейгън не му се е налагало да спасява AIG или банковите гиганти.

Какво ще кажете за следния факт, който никога досега не е споменаван – годишната цена на националния дълг на САЩ през миналото десетилетие на рекордни излишъци и преговори за изплащане на стари задължения, е била със 75 на сто по-висока от тази, която трябва да се плаща днес?

Всичко това се дължи на лихвените проценти.

Няма съмнение в това, че в момента се натрупват неразумно високи дългове. Лихвените проценти са доста по-ниски от обичайното, което прави разходите за обслужване на дълга минимални, ако не и незначителни. При старта на новото хилядолетие десетгодишните американски правителствени облигации носеха доходност от над 6 на сто, днес носят 3,6 на сто.

Това позволява на САЩ да натрупват повече дълг, отколкото е можело да бъде обслужван в миналото.

Проблемът е какво ще се случи тогава, когато лихвените проценти тръгнат нагоре. Краткосрочните лихви, заради които сега Goldman Sachs, Bank of America и Wells Fargo извличат добри печалби, някой ден ще бъдат далеч по-високи от сега. Това е неминуемо.

Голямото натрупване на дълг в САЩ пък все още предстои – то ще стане факт след 10, 20 или 30 години заради пенсионирането на бейби бумърите.

Има ли обаче дългова криза днес и изобщо има ли опасност от такава през следващите няколко години? Отговорът е категорично не. Точно обратното. Освен това ако разходите, водещи до дефицит, се използват за съживяване на икономиката, то данъчните приходи ще нараснат, а така ще се противодейства и на самия дефицит.

След десетилетия ситуацията с дълговете ще бъде наистина доста тежка. В настоящия момент обаче тя прилича на описаната ситуация с водата и съдържанието на арсен в нея, завършва материалът.

http://www.investor.bg/?cat=91&id=94789