НАПУШЕНИ МИСЛИ

рубриката на стефан кръстев (cefules)

ДНЕС В БРОЯ:

За таланта и ченгето - по света и у нас

Палячовщините нямат край, а някои от тях вече не са смешни. Как я кара българинът по света? Децата му проституират, държат го за заложник сомалийски пирати или - като двамата журналисти от БТВ, го задържат еврейски командоси. 10-годишно българско момиче е изнасилено в Кипър преди дни, а преди малко повече - наш сънародник се оказва, че живее в САЩ с откраднатата самоличност на мъртво дете. Това за него е цялата информация и повече от телеграфичния текст едва ли ще се чуе, защото при всички случаи, виновен докрай или не съвсем, той ще понесе вината. Дали е така? Вероятно е голяма мрежа от услуги за такива като него. И той е последният. И май изобщо из света си минаваме за последните. Защото такова си ни е самочувствието и защото сами един на друг няма да си позволим по-високо. При всичко, което ни се случва обаче из света, все повече като че ли желаем да сме из него, отколкото в разградените граници на родината си. И има резон. Представете си следната ситуация. Мълвата разнася, че съпруг пердаши съпругата си и малтретира дъщеря си. При което той, за да докаже обратното, ги вика в кръчмата. И двете. И казва: "Хайде сега, кажете честно и откровено пред всички дали тези слухове са верни!". Разбира се, после ще каже: "Какво ви говорих аз?", но друг е въпросът кой пък ще повярва на "солидното му доказателство" и дори това да е истината, от този момент нататък все по-силно ще се съмняват в нея и тези, които не са се съмнявали. Аналогична е ситуацията, в която Бат’ Бойко иска медиите "честно и откровено" да си кажат има ли върху тях политически натиск. Ако има политически натиск, под упражняването на такъв могат ли медиите да говорят за него? А ако няма, не биха били доказателство, че няма такъв, думите каквито биха били еднакви и ако има такъв. Абсурдно е изобщо подобно искане. И някак допълва пейзажа. Кодови имена, кодови имена, ушите ни проглушиха, свят ни се замая. Навсякъде престъпници и във всичко престъпления. От месеци - игра на стражари и апаши, но понякога на игра и особено ако някое от децата я вземе много насериозно, че я преиграе, може да има сериозни травми. Как я караме по света? Както винаги - аутсайдери. Когато някой се опита да покаже достойно лице, друг му се изпречва. Една формалност, без почти никакво практическо значение, дава право на "супер ченгетата" да проснат по лице един меценат. Търг за картини е затворен по най-атрактивния за екшън начин. А как я карат талантите? Колко са се заели професионално с разработката им като арестувания Игор Марковски? И след като е подал молба за сертификатите, държавният чиновник не дължи ли обяснения пред талантите защо сертификатите не са издадени? И ако е действал неправомерно, не е ли редно да си плати пропуснатите ползи? Кого го вълнува обаче?! Някакви си таланти - българска чест из света. Нали трябва да се покаже ченгето.

http://www.bgsever.info/




Иван ДАЧЕВ

Бойко Борисов и неговото правителство не натискат медиите. Това трябва да е изводът от кореспонденцията между премиера и средствата за масова информация, който се налага след отговорите на главните редактори. И едва ли някой е изненадан, че се появиха точно такива отговори, те бяха заложени в риторичните въпроси. Какво значи един шеф на медия да признае, че някой му диктува какво да пише или да показва в ефира?

1. Че тази медия се поддава на влияние, т. е. не е независима, т. е. не е обективна и затова не заслужава доверието на своите читатели, слушатели или зрители;

2. Че манипулира общественото мнение;

3. Че главният редактор и журналистите продават професионалната си съвест срещу финикийски знаци или не искат да си имат проблеми с властта, която чрез държавната машина може да ги притиска по закон - с безконечни проверки от данъчните и различните инспекции и контролни органи, например.

Едва ли има главен редактор или издател, който ще пожертва своя и на колегите си хляб, за да се прави на интересен и да каже нещо различно от категоричното "Не!" в отговор на въпроса дали му е оказван натиск. Пък и дори някой много да иска да е честен и признае за натиск, как ще го докаже? Защото натискът съвсем не се прави чрез "действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите", както пише в премиерското писмо. Или чрез брутално нахлуване и физическа саморазправа в някоя редакция в стил "Атака".

Ще дам пример за това как се осъществява натиск от плевенски депутати от ГЕРБ върху вестник "BG Север", който единствен от местните медии си позволява да публикува критични материали за правителството, премиера, министрите, депутатите и политическа партия ГЕРБ. Просто се обажда рекламодател, гърчи се от неудобство и обяснява, че трябва да прекрати договора за реклама, защото "нали разбираш...". Ако е директор на държавно предприятие, аз трябва да се досещам, че ако не се подчини, ще го уволнят. Ако е частен бизнесмен - че ще го налазят изброените по-горе институции, ще получава отказ при евентуално кандидатстване за държавни поръчки и т. н., като в крайна сметка ще му съсипят бизнеса. През последните пет - шест месеца имам три конкретни случая, но защо да ги назовавам, като не мога да ги докажа. Както не бих могъл да докажа, ако ме налази държавната машина, че го прави по поръчка, а не рутинно по закон...

Ако сега и тогава ние, журналистите от "BG Север", не разберем какво и как трябва да пишем, сами ще сме си виновни.

Иначе в България натиск върху медиите няма...




Материалът е от НОВИЯТ БРОЙ на BG север 


http://bgsever.blog.bg/novini/2010/06/04/.556899