Бях за седмица извън България – в една нормална европейска страна, дето хората не се гледат строго изпод вежди, а се усмихват един на друг – и дето животът не мирише и не горчи като отрова.

Върнах се – уж в същата България. Като че ли всичко си беше такова, каквото го оставих: управляващите пак дъвчеха кокалите на бившите управляващи, от гардеробите продължаваха да се сипят скелети, министрите на културата и на емиграцията продължаваха да бабаитстват и да безобразничат, несъстоялите се граждани продължаваха да чалгисват. Същата мила родна картинка, с една дума.

Да, ама не. Имаше нещо различно. Някаква гузност имаше. Нещо станало и заметено, но оставило повече от ясна следа в съсипания от премълчавания български въздух.

Докато ме нямало, дошъл Шматко. Дошъл, видял, постановил и си заминал. Какво постановил? Ами ето какво – казано едно към едно, с типично руска откровеност – относно съдбата на руските енергийни проекти, за които напоследък се изписа толкова мастило и се казаха тъй тежки и мъжествени слова: "Не сме обсъждали "да бъдат или да не бъдат".

Беше изказана готовност за сътрудничество по всички проекти, как най-бързо да се движим за изпълнението на "Южен поток" и как по-бързо да разрешим проблемите с финансирането на "Белене".

С други думи всичко, което договориха Станишев и Първанов, ще го има. Социалистите могат да бъдат спокойни – тяхната кампания в защита на руските енергийни проекти приключи успешно.

Комичното е, че българският премиер Бойко Борисов и българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков капитулираха безусловно пред Шматко – въпреки публично изразените резерви към същите тези проекти, повтаряни и преповтаряни настойчиво само допреди седмица.

Съгласиха се да продължат най-пагубния аспект от управлението на тройната коалиция – вмъкването на България в руска енергийна примка, поставянето й в геостратегическа зависимост от Русия и в ролята на руски Троянски кон, подпомагащ енергийния рекет срещу обединена Европа.

Някой да си спомня случайно как министър Трайков твърдеше, че никой не е доказал икономическата ефективност на АЕЦ “Белене” – и че централата ще струва на България десет или повече милиарда евро? Интересно – какви ли доказателства за тази ефективност е показал Шматко, та тъй бързо го е убедил в противното?

Някой да си спомня как още преди да формира своето правителство, ГЕРБ замрази тези руски енергийни проекти – и с какви аргументи го направи? Може би днешния кагебистки завой на същата тази партия ще бъде обяснен с елементарно невежество: ами не знаехме колко хубави са тези проектчета, дойдоха другарите, обясниха ни...

Някой да си спомня как Бойко Борисов се репчеше за прахосаните стотици милиони в същата тази централа, как твърдеше, че няма да жертва българския национален риск заради руския хатър, поемайки насред кризата харчове за милиарди, че не докладва на Путин какво си говори с Барозу? И някой да чува какви ги говори сега? Ето какви ги изрече веднага след срещата с руския велможа: “Важното за нас бе да чуем, че проектите “Набуко” и “Южен поток” не са конкурентни на територията на България, а че участваме еднакво и в двата”.

Малоумната теза, че “Набуко” и “Южен поток” не били конкурентни, е между впрочем любимата на руския резидент, изпълняващ по съвместителство и функциите на президент на страната ни. Ето още нещо, което май се е попроменило – между него и премиера не прехвърчат искри. Двамата вече говорят с един глас. Гласът на Путин.

При което важното за Бойко Борисов се оказва да чуе какво ще му кажат братушките, та да знае какво да прави. Без значение, че ако още не е наясно защо тези два проекта са конкурентни – и не е разбрал, че от българският избор по отношение на тях зависи и легитимността на България като лоялен член на ЕС, то мястото му очевидно не е на поста, който заема – и е най-добре да се върне към огнеборството, вардянството или някоя друга полезна дейност.

Същото може да се каже и за обещаващо изглеждащия на пръв поглед министър Трайков. По неговите думи пък след договорения на срещата правен и финансов одит на договорите за АЕЦ "Белене”, България тепърва щяла да реши “какъв дял ще предложи на други инвеститори”.

Нека припомним – други инвеститори няма. Нещо повече дори – вече е очевадно, че т. н. “стратегически инвеститор” – германската RWE, не само че не гори от желание да влага пари в централата, ами се чуди как да се отърве от своето дялово участие – впрочем това беше и причината за щедро обещания от Путин заем от три милиарда и половина – срещу държавни гаранции, разбира се.

Акции от този проект може да купи единствената страна, която е пряко заинтересована от него – путинова Русия. Ден преди преговорите Шматко заяви, че руската страна е готова да изкупи целия държавен дял в проекта – ако той бъде обявен за продан. Което на практика означава: строеж на руска атомна централа на българска територия. С всички последствия от това.

И така – какво ми се случи на практика? Заминах от България – върнах се в Задунайская губерния.

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/


http://today.actualno.com/news_262447.html