Прочетен: 3330 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2010 22:32
Публикувано от Алекс Антонова на 27 август 2010
Мама и тате за какво? Да ме гледат, нищо че съм на 30!
По стара българска традиция децата у нас се учат, че мама меси, тате носи. И така, докато чедото се задоми и дойде ред с „мъжО” или с „мойта” сами да се гледат. Но редно ли е това?
Мненията по този въпрос са твърде разнопосочни. Или по-скоро двупосочни. Част от обществото смята, че докато могат, родителите трябва да дават мило и драго, за да се чувства добре наследникът им, пък техните лични желания и интереси трябва и винаги остават на заден план. Останалите защитават тезата, че щом навърши пълнолетие (а при някои етноси далеч по-рано), всеки трябва сам да си вади хляба. Може би усреднена е позицията по отношение на това какво се случва, ако детето учи в университет и кой го издържа през това време.
Да си седиш при мама и тате обаче, след като превалиш 30-така, е тендеция, която се разраства в целия свят. Но у нас патриархалното възпитание и леко изопачените разбирания за задълженията на подрастващите май я превръщат в явление, което придобива заплашителни размери. Кризата, която ограничава възможнността на току що завършилите образованието си младежи, да си намерят работа, заплащането за която да покрива поне ежедневните им разходи, хептем праща вола в реката.
Има ли избор, ако мама му дава джобни за кафе?
Страшно е колко много млади хора чакат на родителите си да им дадат по 5 лв., за да излязат на кафе или да си купят цигари. Да не говорим, че този човек, които себе си не може да издържа финансово, не е в състояние да мисли за собствено семейство, деца просто защото няма кой да ги гледа, а в повечето случаи, ако детето случайно стане, то пада на плещите на баба и дядо.
И докато у нас почти никой не смее да говори на тази тема, защото битува вярването, че неуспехът на детето, макар и вече пораснало, да се реализира трябва да се скрие вътре в пределите на дома и да се говори пред комшии и познати колко добре я кара, то по света хората свободно дискутират този проблем. Търсят неговото разрешаване, а не се срамуват.
В Канада за за подбни нетърсещи или неможещи да открият реализация младежи се използва съчетанието „деца-бумеранги”. И там, и като у нас канадци, надвишили вече детската възраст, остават да живеят в дома на родителите си, отлагайки поемането на ангажимента към собствения си живот. В Англия подобни младежи се наричат „кипърс”, което е акроним от английския израз Kids in parents’ pockets eroding retirement savings, значещо „Деца в джобовете на родителите, които изяждат спестяванията им за пенсиониране“. Във Франция се изпозлва „танги”, по името на филм, разказващ как 28-годишем младеж се бори със зъби и нокти, за да остане в дома на родителите си.
Германците са се спрели на nesthocker, превеждано като натрапник, намърдал се в чуждо гнездо, а италианците на mammone – някой, който не иска да се лиши от гозбите на мама.
От раждането децата се носят на ръце, но до кога?
А у нас как се наричат подобни субекти? Готованци, мързеланци или мамини синчета и щерки, които за всичко разчитат на родителите си.
И кой е виновен за появата на тази категория хора? Дали те самите, или вечно бдящите над тях създатели, които с намерението да облекчат страданието им, ги правят неспособни да се справят с живота сами!
Тези,които са свикнали и изискват някой друг да се грижи за тях,и да се оженят/омъжат пак ще лежат на гърба на партньора си...така поне аз го виждам
29.08.2010 12:58
31.01.2012 09:52