Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2010 15:16 - Европа ще моли Турция да влезе в Евросъюза
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1847 Коментари: 0 Гласове:
1



Европа ще моли Турция да влезе в Евросъюза автор(и): Нихал Йозерган, прочитания: 1722, коментари: 3 image Месут Йълмаз Снимка Виктор Гилтяй

С бившия турски премиер Месут ЙЪЛМАЗ разговаря Нихал Йозерган:

- След референдума за конституционни промени в Турция се потвърди, че единственият господар на дясното пространство в Турция е управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Трябва ли вече да кажем: “Ататюрк умря, да живее Ердоган”?

- Изобщо не споделям това мнение. От 25 години съм в политиката и мисля, че революционните демократични принципи на създателя на модерна Турция са актуални и днес. Те са толкова вкоренени в политическата система и в начина на живот на турците, че за мен е немислим подобен обрат в системата.

- Определяте ли промените, които прокарва премиерът Ердоган, като “тиха революция”?

- Ще ви отговоря като човек, изцяло споделящ ценностите на Ататюрк. За мен кемализмът не е “замръзнала доктрина”. Самият Ататюрк е завещал динамиката на този модел като житейска философия, чийто двигател са разумът, знанието, прогресът. За съжаление след неговата смърт някои кемалисти и особено военните го възприеха като догма, даже като вид религия. Естествено това стана повод за конфликти. В Турция армията десетилетия наред се възприемаше като единствения стожер на светската система. Но истината е, че самото общество е неин пазител. Военните не можеха да бъдат “над политиката”. До голяма степен това обуслови появата на умерените консервативни проислямисти. Нашата десноцентристка Отечествена партия винаги се е опитвала да помири обърнатия на запад кемалистки модел с по-консервативните слоеве на обществото чрез консенсус. И то без да превръщаме въпроса за забрадката в политически дивидент.

Трябва да се знае, че ПСР дойде на власт след разрушително земетресение и две тежки икономически кризи. В резултат сега управлява партия, която не пасва на самата същност и духа на Турция, но такава е конюнктурата.

Аз вярвам, че скоро в Турция ще се появи нова дясноцентристка политическа сила, която ще консолидира поляризиралото се при управлението на Ердоган общество.

- Имате ли амбиции да оглавите Демократическата партия, в която се сляха вашата Отечествена партия и Партията на верния път?

- Не. Турция е държава с младо население, ще й бъде нужен нов, по-млад лидер. Аз вече съм на 63, въпреки че не ми личи (смее се). Успоредно с процеса на заздравяването на дясното Турция има нужда и от свежа кръв, и от млади мозъци.

- Накъде е насочен новият външнополитически курс на отдалечаващата се от Запада, САЩ и Израел Турция?

- Това е една от най-дискутираните теми и в Турция. И според мен случавщото се е резултат от влиянието на вътрешната политика върху външнополитическия курс на страната. Докато бях външен министър и после премиер, винаги сме се опитвали да балансираме (между Запада и Изтока - б. р.). Тази линия бе строго спазвана и от другите правителства до управлението на ПСР. С идването й на власт тази традиция се промени. Една от причините е техният популизъм. Със съжаление отчитаме, че отношението на турските граждани към ЕС е променено към негативно. Над 50 % не искат интегрирането ни в съюза за разлика от допитванията отпреди няколко години. Но пък отношението на Израел към страните от Близкия изток и особено към палестинците, използването на прекомерна сила също станаха причина за появата на негативни настроения към Запада. По същия начин се увеличи антиамериканизмът след войните в Афганистан и Ирак.

Въпреки това от гледна точка на националните ни интереси не смятам за възможно Турция да се откъсне завинаги от Запада. Ако това стане, тя ще простреля единия си крак. Членството в ЕС е една от неизменните стратегически цели на Турция.

Но “осите на света” вече се изместват от запад на изток. Заедно с тях и тези на Турция, която преосмисля досегашните си ценности. Мисля, че в бъдеще не толкова Турция ще се нуждае от ЕС, колкото ЕС от Турция. Обратното важеше от 60-те до 90-те години на ХХ век. В бъдеще Европа ще бъде тази, която ще настоява да приеме Турция, тъй като ще има жизненоважната нужда от нея. След като си отидат настоящите европейски лидери, ще се преосмисли и отношението към Турция, то ще стане по-прагматично.

Не знам дали когато това се случи, Турция ще иска да влезе в ЕС. Европерспективата вече не е задължителна за Турция. Европа е уморена от последното разширяване, а с включването на Хърватия до 1-2 г. членките стават 28. Икономиките на Гърция, Португалия, Испания забавят влака... Докато икономическият ръст на Турция продължава с това темпо (7,8% за 2010 г. според оценка на МВФ), докато е в Г-20 и засилва ролята си на енергиен терминал, нейната значимост ще расте.

- Кой беше най-интересният дебат по време на конференцията, водена от Михаил Горбачов?

- Дискутира се бъдещето на Европа, но повечето участници говориха за мястото на Турция в ЕС. Темата за Турция се превърна във философския камък на срещата. Нека европейците решат дали да продължат със или без нас. Междувременно Турция задълбочава сътрудничеството си със съседите, с Русия, с кавказките републики, Китай, Индия.

Прозрачни са намеренията на по-голямата част от европейците - Турция да бъде вързана за Запада, но да остане “буферна зона" между двата свята, положителен модел за мюсюлманските страни, силен и доверен партньор в НАТО, но не и равнопоставен член на ЕС.

Тук се пропуска един тънък детайл - какво става с изпълнението на поетите от ЕС ангажименти към Турция. Това ще бъде тест за доверието към съюза и рискува да го дискредитира пред международната общност и особено в очите на ислямския свят. Ние разчитаме на подкрепата на нашите балкански съседи - Гърция, България и Румъния, пред Брюксел.

- Как оценявате двустранните ни отношения? Опасявате ли се, че ръст на националистическите настроения ще повлияе негативно на диалога?

- Появата на крайни националистически и ксенофобски настроения не са типични само за България. Тази нова болест все повече се разпространява в Европа през последните години. Има я във Франция, Германия, Австрия, Холандия. Но това са временни явления - както се появяват, така и изчезват след време. Смятам, че докато България е член на ЕС, зачита европейските правила, демократичните принципи и свободното гражданско общество, националистическите партии не могат да бъдат сериозни претенденти за властта.

След падането на комунизма всички демократични български правителства постепенно издигнаха нивото на двустранните отношения. С колегата ми Иван Костов поставихме едно добро начало, което другите премиери продължиха да развиват. От време на време скоростта се увеличава или намалява, но курсът не се променя. Посланията на премиера Борисов в Анкара и преди няколко дни на колегата му Ердоган в София са доказателство за това. Българският премиер открито и ясно подкрепи членството на Турция в ЕС.

- Какво ще кажете за проваления мегапроект “Горна Арда”, за който си стиснахте ръце с Иван Костов?

- Голяма загуба и за двете страни. “Горна Арда” щеше да бъде продукт на нашето добро сътрудничество и да помогне за икономическото развитие на пограничните български райони. Причините - освен финансовите затруднения на компанията “Джейлан”, може да са и някои вътрешнополитически мотиви на България. Но аз изпитвам голямо съжаление за този нереализиран общ проект. Надявам се, че с присъствието си в различни съвместни и европейски проекти турските фирми в България ще затворят този луфт и ще отворят възможности за нови съвместни инвестиции.

- Докъде стигна кюрдският въпрос за 25 години? Навремето бяхте казали, че “пътят на Турция към ЕС минава през Диарбекир”? А днес?

- Не мога да кажа, че решението му изглежда близо, въпреки че до голяма степен за този период бяха разширени доста правата и свободите на кюрдите. За всички е ясно, даже за самите кюрди, че отделянето им от Турция не е в техен интерес. Аз лично смятам, че никога няма да се стигне до федеративно или полуавтономно устройство или отделяне на територия. Това изглежда невъзможно. Този проблем може да бъде решен единствено с даването на повече демократични и културни права. Анкара прозря тази истина, но тя костваше доста загуби и от двете страни. Без съмнение в Турция и извън нея има среди, които се опитват да раздухват ветровете на разделението, но нямат шанс да осъществят този сценарий. Всички социологически допитвания сочат, че дори кюрдите, които подкрепят прокюрдската Партия на мира и демокрацията, нямат желание да се отделят от Турция.

Месут Йълмаз е в политиката от над 40 години. Той е бивш лидер на дясноцентристката Отечествена партия, която основава през 1983 г. с Тургут Йозал. Бил е министър на информацията (1983), министър на културата и туризма (1986), външен министър 1987 г., премиер (1991, 1996, 1997-1999), вицепремиер (1999-2002).

След като през 2002 г. не бе избран за депутат, се оттегли от политиката. Но само временно. Завърна се в играта през 2006 г., след като Върховният съд го оправда по обвинения в корупция. И през 2007 г. бе избран за независим депутат.

Месут Йълмаз (63) бе особено активен и критичен към България по време на т. нар. възродителен процес - смяната на имената на българските турци, в качеството си на външен министър. Той обвиняваше тогавашната комунистическа власт в “насилствена смяна на имената и асимилация на турското малцинство”. Като премиер през 1997 г. подписа с Иван Костов за старта на нереализирания проект “Горна Арда”.


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=636214



Тагове:   моли,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13191733
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31