На 17 ноември т.г. писателят Стефан Цанев публикува в "Труд" материал, озаглавен "България - 16-а република на СССР. Мит или истина?". В него той цитира стенографски протокол от заседание на ЦК на БКП, състояло се на 4 декември 1963 г. Според Цанев този документ показва, че целта на БКП е била "в перспектива сливане на НРБ със Съветския съюз". Този извод писателят разгръща в четвъртия том на книгата си "Български хроники".

В броя на "Труд" от 25 ноември две исторички, преподавателки от СУ "Св. Климент Охридски" - Евгения Калинова и Искар Баева, оспориха тази гледна точка на Цанев. Според двете отговорът на въпроса щяла ли е България да стане 16-а република на СССР е отрицателен, това е само мит.
Днес писателят поглежда по-цялостно на управлението на Тодор Живков и обобщава, че тогава "България е превърната в най-покорния, най-послушния и най-мижитурски съветски сателит".

Това не е отговор на историчката Евгения Калинова и колежката Искра Баева, които в броя на в. "Труд" от 25 ноември твърдят, че намерението на Тодор Живков да направи България 16-а република на СССР "са само думи", че това било само негов "маньовър", за да изпроси някоя друга рубла подаяние. Статиите на тези дами заслужават да бъдат изучавани в университетите като нагледен пример как могат да се изопачават "професионално" и най-очевидните исторически факти.

Всъщност, въпреки отказа на Хрушчов да присъедини България към СССР, Живков фактически успя да изпълни намерението си. Спомнете си - през различните години всяка от бившите социалистически страни даде някакъв знак за национална гордост и направи опит да възвърне своята независимост (и то начело със своите комунистически лидери): Югославия (Тито), Унгария (Имре Наги), Полша (Гомулка), Румъния (Чаушеску), Чехословакия (Дубчек), Албания (Енвер Ходжа), за Китай (Мао Дзедун) да не говорим...
Единствено България през 33-годишното управление на Тодор Живков не даде подобен знак, тя бе превърната от него в най-покорния, най-послушния и най-мижитурския съветски сателит със статут по-унизителен от статута на действителна съветска република.

И не статиите на въпросните дами, друго ме тревожи мен сега - че това се забравя, че в тези дни на икономическа криза започна (и то на високо държавно равнище) да се възражда носталгията по комунистическото наше минало, съпроводена със сантименти към личността на другаря Тодор Живков. Да се твърди, че ако постигнем една стотна от това, което е направил той за България, ако достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, щяло да бъде огромен успех за всяко днешно правителство - подобни думи могат да възторгнат само внучката на Тодор Живков, защото всички други оцелели граждани помним, че той ни завеща най-бедната държава в Европа с 12 млрд. долара външен дълг и ако сега си поставяме за идеал тази негова държава - горко ни!

Да, по време на социализма и по времето на Тодор Живков бяха построени много неща и наистина в сравнение с 1939 г. икономиката ни бележи напредък. Но трябва да имаме предвид, че след Втората световна война, благодарение на научно-техническата революция и бурното развитие на производствените сили, настъпи подем на жизненото равнище в целия свят, особено в Америка и Европа. И колкото и да бяхме изолирани от света, колкото и да бяхме изостанали - този всеобщ подем, щем-не щем, издигаше, макар по-бавно и нищожно, и нашето жизнено равнище, но това ставаше не благодарение на социализма и на Тодор Живков, а въпреки социализма и Тодор Живков.

Освен това какво друго ни завеща другарят Живков, което не бива да забравяме?

- През 1956 г. той възстанови закритите от Червенков през 1953 г. концентрационни лагери, включително лагера в Белене; 

- през 1959 г. по негово решение бе създаден зловещият лагер на смъртта край Ловеч, където хората са избивани с тояги;

- през 1962 г. тайно продаде на СССР златния резерв на България (виж "Сборник документи на Българска народна банка", том V, част първа), на този резерв никой не бе дръзнал да посегне дори след военните ни катастрофи;

- през 1963 г. искаше да продаде (на майтап де, според дамите) България на СССР;

- през януари 1968 г. призовава Брежнев и Косигин "да отидем на риск, но да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюцията, да действаме с нашите армии" (виж пленума на ЦК на БКП през март 1968), което и става - през август с.г. Пражката пролет бе премазана с помощта и на наши танкове;

- превърна ЦК на БКП в робот за автоматично гласуване (според дългогодишния секретар на същия ЦК Стоян Михайлов), осигурявайки си по този начин абсолютна лична диктатура;

- отстранявайки безмилостно всекиго за най-малко непокорство и обграждайки с разкош и привилегии послушниците и ласкателите, той корумпира нравствено целия номенклатурен, сиреч целия държавен апарат - и до днес ние продължаваме да берем плодовете на тази морална корупция;

- и накрая, може би най-страшното: масовите духовни убийства - това, че по време на 33-годишната диктатура на Живков целият наш народ бе превърнат в народ от страхливци, лицемери и двуличници, които помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура - ние и до днес не можем да се освободим от страха и от двуличието си. (Отворете интернет форумите - макар че вече няма цензура и лагери, там всички се крият зад псевдоними, никой няма смелостта с открито чело да каже какво мисли, няма доблестта да се подпише с името си.)

Що се отнася до това, че щом 20 години след падането на Тодор Живков от власт никой не го бил забравил и това показвало, че "доста неща са били направени"... - имаше на света един друг човек, който падна от власт преди 65 години и когото никой не е забравил и няма да забрави никога, понеже много повече "неща" е направил.

Не знам дали днешна Германия е достигнала икономическия ръст на Германия между 1933 и 1939 г., дали сега са построени по-здрави аутобани от тогавашните, но представете си какво ще стане, ако утре Ангела Меркел направи подобно носталгично изказване за Хитлер... ХХ век бе молепсан от две кръвожадни тоталитарни идеологии и ако фашизмът е виновен за 50-те млн. жертви през Втората световна война - колко са жертвите на комунизма? Само в Съветския съюз са повече от 20 млн., а колко са в Китай, колко са в Камбоджа, в Северна Корея? А в нашите страни? Май ще излязат повече. А масовите духовни убийства?

Тъй че трябва да бъдем нащрек, когато някой се опитва да идеализира и да реабилитира някого от фашистките или комунистическите диктатори, защото никакви симпатии, никакви народняшки жестове, никакви магистрали и никакъв икономически растеж - нищо не може да оправдае тези 100 млн. човешки жертви и многократно повечето осакатени човешки съдби!



http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=694194