Георги Ангелов

Може да не ви се вярва, но в последно време имаме все повече доказателства, че българската икономика се интегрира в европейската. Дотолкова, че вече трудно може да се говори за "български пазар" - в много сектори пазарът е изцяло европейски.
Например традиционно знаем, че "Лукойл-Нефтохим" е монополист на пазара на горива в България. Това беше напълно вярно преди 10-15 г., тогава българският пазар беше затворен и изолиран, а вносът на горива се облагаше с мита, които защитаваха местния монопол на "Нефтохим".

Обаче вече сме част от ЕС и всяка верига бензиностанци и може да купува бензин не само от Нефтохим, но и от всяка румънска или гръцка рафинерия, без това да се наказва със защитни мита или други пречки. Пазарът като цяло вече е отворен, а монополната власт е рязко ограничена (разбира се, опростяването на митнически и административни пречки ще даде възможност за още по-добри резултати).

Най-ясно промяната се вижда на пазара на цигари. "Булгартабак" имаше практически пълен монопол върху вътрешния пазар - защитен с високи мита при внос. След отварянето на пазара вече има конкуренция и потребителят може да избира от кой производител да купува.

Пазарният дял на "Булгартабак" спадна от 100% на около 37%.

Сегашната инфлация също е потвърждение за интеграцията на България в европейския пазар. Когато световната и европейската цена на зърното и петрола се вдигат, вдигат се и в България. Спомняме си годините, когато имахме изолиран и регулиран пазар - тогава често стоки изчезваха от магазините, а през 1996-1997 г. хлябът също изчезна. Изолираният пазар не гарантира нито сигурност на доставките, нито ниска инфлация.

В добрите времена също имаше потвърждение за интеграцията ни в Европа. Толкова много европейски компании инвестираха в България, че по едно време имаше повече работни места, отколкото работници (дори "внесохме" малко виетнамци през 2008 г.).

Разбира се, кризата също дойде по линия на интеграцията ни в ЕС, но пък и възстановяването идва по същия канал (износът расте бързо).

Ако правителството успее да поддържа бюджетна дисциплина, и инвестициите от Европа отново ще се увеличат. Навлизането на молове и особено на големи вериги супермаркети също е доказателство за възприемането на европейски практики. Но най-интересното развитие е навлизането на вериги евтини магазини (т.нар. дискаунтъри). Кризата всъщност ускори тяхната експанзия, защото при намаляващите доходи на домакинствата се увеличава търсенето на по-приемливи цени.

Увеличаващата се конкуренция между веригите магазини води до натиск надолу при цените. Големите вериги спестяват разходи, като прескачат посредниците (търговците на едро) и доставят направо от производителите. Отделно, осигурявайки големи обороти, те изискват и по-ниски цени от производителя.

Дискаунтърите целят да печелят от по-голям оборот при ниски надценки, което също намалява цените на дребно.

В големите градове, където има повече вериги, потребителите получават много голям избор. Например според изследване на сп. "Регал" една и съща потребителска кошница от стоки може да се закупи с около 30% по-изгодно в най-евтините вериги дискаунтъри и хипермаркети в сравнение с най-скъпите.

Оттам нататък потребителят е свободен да решава.

Разбира се, навлизането на веригите води до сериозно преструктуриране на пазарите и на пазарната мощ. Преди производителите имаха голяма пазарна власт, тъй като стоките им се продаваха през множество търговци на дребно и на едро. Пазарът беше фрагментиран, което позволяваше по-високи печалби за производителите и по-високи търговски надценки. Сега обаче пазарната мощ на производителите относително намалява, а се увеличава тази на веригите магазини.

Имаме натиск върху производителите за по-ниски цени и по-големи доставки. Това води до размествания между производителите, като неефективните все по-трудно ще оцеляват заради натиска върху цените (или ще загинат, или ще трябва да повишат ефективността си). Големите и ефективни производители ще увеличат пазарния си дял, а малките ще трябва да търсят специфични пазарни ниши.

Малките магазинчета имат шанс само ако предлагат повече услуги (работно време, близост, познания за нуждите на клиента, асортимент).

Сегашното преструктуриране на пазара, разбира се, е болезнено за много играчи, които са свикнали да имат голяма пазарна власт. В допълнение разместването се случва в среда на спадащо търсене заради кризата и при увеличаващи се производствени разходи заради поскъпването на петрола и суровините. Болезнено, обаче ще стимулира ефективността при производството.

Важният въпрос е да се поддържа достатъчно висока конкуренция между веригите магазини. Ясно е, че ако една верига магазини е монополист, тя ще купува евтино от производителите, но ще продава скъпо на потребителите и ще прави свръхпечалби.

Обратно, ако има постоянна борба за клиенти между веригите магазини, те ще бъдат принудени да поддържат ниски цени, тоест потребителите ще спечелят от премахването на посредниците и свалянето на надценките.

Затова навлизането на нови вериги магазини е добра новина за потребителите. Добра новина е и за държавния бюджет, тъй като укриването на ДДС и акцизи в големите вериги е по-малко вероятно.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=770446