Статия на Financial Times

Първо кризата, след това продажбата на държавни активи – все едно са се върнали 80-те години. Приватизацията отново настъпва по цял свят, като правителствата осребриха държавни активи за 213 милиарда долара през 2010 година в масивни разпродажби на всичко – като се започне от пристанища и телекомуникационни компании и се свърши с хазартни оператори и газови дружества.

САЩ бе изненадващият лидер в годината на „звездните“ държавни разпродажби, 2010. Държавата набра 49 милиарда долара от продажби, според Privatisation Barometer, съвместен проект на KPMG и Fondazione Eni Enrico Mattei, базиран в Милано институт.

Тенденцията изглежда е на път да продължи в глобален аспект и тази година, като изкараните за продан държавни дружества са за 150 милиарда долара, което означава, че приходите ще са близки до тези за 2010, която бе най-високата по приходи, откакто преди три десетилетия правителствата започнаха да продават държавни активи.

Сред големите сделки на масата са 6,3 милиардния търг за Polkomtel, полският мобилен оператор, както и продажбата от Монголия с IPO на 30% от минната компания Erdenes Tavan Tolgoi, от която се очаква държавата да набере 2 милиарда долара.

Цифрите са високи и заради продажбата на държавните дялове, национализирани по време на кризата.

Най-голямата приватизация за тази година се очаква да е продажбата от щатското финансово министерство на акции за 15 милиарда долара от Ally Financial, финансовото подразделение на General Motors, купено от държавата, когато автогигантът бе спасен през 2009.

Въпреки че приходите от продажбата на активи технически бяха по-високи през 2009, отколкото през 2010, близо две трети от тези продажби всъщност се дължаха на изкупени от банките привилегировани акции, издадени на щатското финансово министерство, което наля пари в застрашените от фалит институции, посочва проф. Уилиам Мегинсън от университета в Оклахома, автор на доклада.

Миналата година сред значителните сделки бяха първичното публично предлагане на Agricultural Bank of China за 22,1 милиарда долара, най-голямото IPO в историята.

Най-бързоразвиващите се „нови икономики“ бяха сред най-ентусиазираните продавачи. Тази година Русия готви продажбата на 7,5% от Сбербанк, най-голямата банка на страната, като част от програмата си за набиране на 50 милиарда долара от приватизация до 2016.

27-те страни от ЕС традиционно са бавни в решенията си за приватизация, но в условията на нужда от спасителна помощ Испания, Гърция, Португалия, а отделно и Полша разгръщат вълна от продажба на държавни активи.

През май португалското правителство бе принудено да се раздели с остатъчния си дял от Energias de Portugal и авиопревозвача TAP Air Portugal.

Последната прогноза е, че Гърция ще трябва да приватизира компании за 50 милиарда евро за идните 4 години.

„Икономиката на приватизацията е проста: приватизирай, когато дълговете ти растат, национализирай, ако фискалните условия ти позволяват“ – коментира Бернардо Бортолоти, създател на Privatisation Barometer.

Но той посочва няколко различия с предишните приватизации.

Първо, много от продажбите миналата година са били на правителства, които са бързали да се отърват от спасените по време на кризата компании, повече от половината от приватизацията при САЩ, всъщност, дойде от продажбата на акциите на Citigroup.

„САЩ не са големи приватизатори“ – коментира Мегинсън – „Те имат много ценни активи, но тях няма да ги продадат. Повечето летища са все още в публични ръце, както е и 90% от земята в Аляска“

Второ, най-активните купувачи бяха големите институционални инвеститори и държавните инвестиционни фондове, а не индивидуалните инвеститори, които купиха денационализираните компании през 80-те.

Трето, имаше няколко големи инфраструктерни сделки миналата година, но много от договорите всъщност бяха не продажби, а дългосрочни контракти. Така например, щатското правителство на Куинсленд даде на концесия за 99 години пристанището в Бризбейн.

Четвърто, китайското, индийското и полското правителства участваха в редица разпродажби, отчасти като начин да стимулират развитието на капиталовите си пазари. Но правителствата запазиха контрола си, както в сделката за AgBank.

Франческа Комели, професор по финанси в London Business School, поставя под въпрос дали това е приватизация по смисъла на термина определен от Маргарет Тачър през 80-те, когато компаниите се продаваха изцяло.

„Те наистина ли продават компаниите? Трябва да гледате дали дават контрола или не“

 http://www.spekulanti.com/2011/06/27/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82/


http://svejo.net/1182723-globalization-financial-times-privatizatsiyata-se-varna-na-globalnata-stsena