Лидерът на „Ал Кайда“ се изправи срещу по-добре въоръжен противник и умря, защото не бе прав

Съединените щати нямат цел. Това вероятно е най-голямото постижение на страната. Документът, с който се основава Америка – Декларацията за независимостта, дефинира съществуването на Щатите единствено с цел да осигуряват живот, свобода и стремеж към щастие.

Толкова. В тези думи, колкото и чудно да е, липсва всякаква амбиция. Съединените щати не са основани, за да прославят нещо, нито са неизбежен резултат от естествения ход на историята, създадени са заради свободата да колекционираш статуетки, да се включиш в ансамбъл по фолклорни танци или да тръгнеш на екскурзия. Въпреки това именно тези думи, които не сочат към никаква идеология, винаги печелят. Това е урокът, който научихме през последните 10 години и който Осама бен Ладен – човек, отдаден на грандиозната си идея да възстанови мюсюлманска империя от VII век – така и не проумя. Най-успешният организационен принцип в световната история е простичкото гарантиране на възможността да си купуваме или правим неща, които нямат по-висша цел от това да осигурят собственото ни щастие.

Реалността ни обаче далеч не бе толкова праволинейна, когато трябваше да се отърсим от прахта и да навлезем в новото хилядолетие в колона по един. През 2001 Бен Ладен бе мощна фигура, оглавяваща истинска смъртоносна буря. Страхувахме се от него като лидер, четяхме проучванията на нагласите в Близкия изток и се дивяхме колко многобройни са последователите му. Дали тази многобройност се дължеше на широко одобрение на идеите му, или по-скоро на поведението му?

На 2 май в Twitter мъж от Бахрейн на име Мубарак Матар пише (в превод от арабски на английски на Global Voices): „Въпреки всичките си различия с „Ал Кайда“ ние се гордеем със смъртта на един мюсюлманин, който успя да разтърси света в момент, когато всички обединени арабски армии не можеха да направят подобно нещо... Ти си единственият, който каза „Не“ във времена, когато арабите казваха „Да“.“

Грандиозно и кърваво бе това просто „Не“ на Осама бен Ладен. Това „Не“ не представлява философията на един нов пророк, породена от сблъсъка на цивилизации, това е гласът на един нихилист. И макар че се бояхме от неудържимата сила на идеологията му, истински страшен бе вдигнатият му юмрук. Затова би било прекалено да го наречем чудовище. Запомнете го като убиец и главорез, но и като себична примадона с дарбата да намира най-точния момент и да организира най-зрелищните представления. Бен Ладен бе човек – комуто никога не е е налагало да работи, за да се издържа – решил да се посвети на сцената.

По-лесно ни е да осъзнаем това сега, когато не сме вцепенени от гняв. Не е нужно да си арабист, за да разбереш, че „не“ не е идея, която би оцеляла дълго. Тя не представлява ръководен принцип, нито икономическа стратегия, която би се справила с безработицата, достигаща средно 12% в безпетролните държави от регионите Магреб и Машрик. Тя е поза.

Именно този поглед към Бен Ладен и „Ал Кайда“ ни дава най-смислен образ. Четирима от мъжете, сформирали ядрото на заговора, реализиран на 11 септември, са се събирали да гледат заедно речите на Бен Ладен още преди да се срещнат с него. И четиримата стигат до радикализма в Хамбург. Създава ги допирът със Запада, както е създал преди това много радикални мюсюлмани като Саид Кутуб и Халид Шейх Мохамед. Хамбург е град, жесток за изгубените души. Град, който не се срамува от сексфилмите си. Който предлага най-лошата комбинация от свободи, свободите на международно пристанище и шест университета. И именно тук, в Хамбург, насред студентите и проститутките от Източна Европа, четирима млади мъже от Египет, Йемен, Ливан и Обединените арабски емирства решават да пуснат дълги бради и да се откъснат от семействата си.

Бил ли е Бен Ладен религиозна фигура за тези мъже, които дружно гледали образа му от екрана в апартамента си край пристанището? Или по-скоро рок звезда, говореща на език, който им се струва понятен? Младите търсят известност, слава и смисъл, а едва ли има професия, която да ги предлага в по-висока степен от тази на рок величието и терориста. През октомври 2001 в Ню Йорк се ширеше слух, че атентатори-самоубийци смятат да атакуват моловете из града. Това, което не проумявахме тогава, е, че не си струва човек да умре, за да удари мол. В крайна сметка терористите не се интересуват нито от тактика, нито от политика, нито от бедните и потиснатите. Те търсят слава. А на тези, които са пред телевизионния екран, целенасоченият стремеж към слава вероятно ще им омръзне в един момент.

Независимо дали днес вече сме в безопасност или не, Бен Ладен несъмнено ни промени. Изгледите за бъдеща атака, този път ядрена или с биологично оръжие, промениха основно външната политика на САЩ и същността на американската демокрация. Не знаехме защо ни мразят – нито дори кои бяха те – но бяхме сигурни, че ни мразят. Този всепроникващ зачатъчен страх ни накара да вземем решения, които дори не  бяхме си представяли преди това. Доброволна война. Мъчение.

И като всеки себеуважаващ се артист, който се рови в калта, Осама бен Ладен знаеше как да ни манипулира. Джон Кери, безличният кандидат-президент на демократите от 2004, вярваше, че видеопослание на Бен Ладен – съвпаднало със заключителния цикъл на изборите – е провалило кампанията му. Бен Ладен започна две войни, изчерпа ресурсите на финансовото министерство още преди кризата от 2008-2009 и доведе до създаването на нов отдел.

Какво направи за Близкия изток обаче? От 2003 Pew Research Center проучва общественото мнение в осем мюсюлмански страни. В САЩ представянето на годишните резултати обикновено е съсредоточено около образа на Америка в цял свят и резултатите никак не са окуражителни. Одобрението на САЩ или е в застой, или спада. (И за да не се подлъжем, че проблемът е в президента Джордж Буш, при Обама положително развитие има само в Индонезия.)

През 2005 Центърът за стратегически изследвания на Аман публикува проучване на общественото мнение в региона Машрик – Йордания, Сирия, Ливан, Египет и палестинските територии. В общи линии данните съвпадат с тези на Pew – тези страни имат отрицателно мнение за Запада като цяло и за САЩ в частност. Но в същото време САЩ са желана цел за работни обучения, имиграция и работа в чужбина,и според   арабите напрежението със Запада не е свързано със сблъсък на културите или религиите. Изследването заключава, многословно, че не ни мразят. (Макар да отбелязва, че мразят това, което правим.)

С други думи въпросът „Защо ни мразят?“ не е правилният въпрос. Откакто Pew прави проучвания, мнението за Бен Ладен във всички изследвани страни става все по-лошо с всяка изминала година. През 2006, след като „Ал Кайда“ посети Аман и уби почти 60 души, от които около 30 души сватбени гости – подкрепата за Бен Ладен в Йордания пада от 60% до под 25%. През 2011 Бен Ладен се смъква от 46% до под 20% в Пакистан, а в Палестинските територии – от 72% на 34%. В момента на смъртта му вече бе ясно колко куха е идеята му. САЩ не се бореха, за да променят общественото мнение в Близкия изток, но пък Бен Ладен очевидно вече е бил губещ. След като промени веднъж света, единственото, което можеше да предложи, бяха нови видеа с много калашници. След като имаха възможността да прекарат известно време с него, мюсюлманите откриха, че не го харесват особено. Защото търсят нещо друго, нещо, което не се вижда при проучванията.

Видяхме го тази пролет. „Всички тези хора по улиците – разказва активистка, която помоли да не разкриваме името и местонахождението й, защото се бои от държавни репресии, – те не искат демокрация, а искат да живеят достойно. Те искат нещо осезаемо, а не някаква идея.“ Мохамед Буазизи, тунизиецът, който се подпали, след като местните власти го бяха тормозили многократно, е искал да издържа семейството си със своята сергия за плодове.

Мечтата на Буазизи далеч не е грандиозна като цял халифат. Той не моли никой да умира за нея, умира сам. „В Египет – казва активистката – осезаемата мечта е да вървиш по улиците, без да те тормози някой полицай. В Бахрейн тя е да живееш, без да те дискриминират. В Тунис мечтата е да работиш.“ Новината за смъртта на Бен Ладен не я впечатлява. „Това не означава нищо – казва тя, – защото той е мъртъв, няма го, изчезнал е от години.“

Ние, хората, се ръководим от фундаментални и прозаични нужди. Нуждаем се от наративи за живота си и се обръщаме към говорителите, затворниците на съзнанието, които да ги напишат вместо нас. Тези наративи представят желанието ни посредством абстрактни фрази. Свобода. Самоопределяне. Демокрация. И всички те са само средства за постигане на една цел. За нас, хората, тази цел почти винаги е просто дом и мир и спокойствие, за да можем да отгледаме дъщерите си. Няколко приятели и известно количество ферментирала течност. Някой, когото да обичаме.

Ще ми се да можех да си кажа преди 10 години, че Осама бен Ладен ще загуби, защото никой всъщност не иска да живее в пещера. Дори самият Бен Ладен не е искал да живее в пещера.

Много се обсъжда, от вечерта, в която бе обявена смъртта му, какъв е най-удачният начин да се отбележи краят на Осама бен Ладен. Направете нещо лично и нелепо, нещо, което не отговаря на никое кредо.

Стремете се към щастие.  I BW I

Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.



http://www.businessweek.bg/news.php?category=11&id=5665


http://svejo.net/1196923-globalization-zashto-ben-laden-zagubi