Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2011 21:06 - ГЪРЦИТЕ В СВОЯ ЛАБИРИНТ
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2131 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 16.09.2011 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От: Константин Томов

Какво ще се случи със страната, в която никой не плаща данъци, корпорациите отчитат по 2000 евро печалба и фризьор се води за опасна професия. И някои поуки за България
 

 

НЕКА ЗАПОЧНЕМ С ЕДНА СКРОМНА СУМА: 740 ЕВРО. Обикновено анализите за гръцката дългова криза вървят в пакет с термини като дефолт, падеж на облигации, суверенен дълг, репрофилиране - неразбираеми за мнозина и също, съгласете се, не от думите, които биха привлекли погледите към подобна статия.

Затова опираме до споменатите 740 евро. Това е месечната вноска, която всеки грък в трудоспособна възраст трябва да прави през следващите двайсет години, за да се погаси публичният дълг на страната. В момента средната работна заплата в страната е 800 евро. А безработицата расте с рекордни темпове.

Разбира се, държавният дълг не се изплаща директно от гражданите - поне не по този начин. Но примерът върши работа, за да даде представа за дълговата бездна, в която пропада най-близкият съсед и един от основните търговски партньори на България.  

НЕ ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА ТЪЛПИТЕ АНАЛИЗАТОРИ, които се мъчат да гадаят какво ще се случи с Гърция. Какво ще се случи, е съвсем ясно. Единствената причина да витаят съмнения е, че никой - нито в Атина, нито в Брюксел и Франкфурт - не смее да го изрече на глас. Нещо като “не назовавай Нечестивия по име, за да не привлечеш вниманието му”. В случая Нечестивият се казва Default (един термин, който модерните български икономисти с обичайния си тънък усет към езика са превели като дефолт). Буквално това означава “неизпълнение” - получателят на заема отказва да изпълнява условията по него, тоест да плаща.

За да се придържаме към опростенческите аналогии, представете си човек, който работи за могъща и богата корпорация - но като шофьор. Един ден отива в банката, подава визитка с логото на корпорацията и иска заем. Успява някак да представи като свои доходи парите, които му се отпускат за поддръжка на колата и за гориво. И понеже името на работодателя е толкова внушително, банката отпуска заема. Човекът си купува Ferrari, яхта, къща с басейн. После банката научава, че клиентът й е шофьор и че заплатата до края на живота му не стига, за да погаси заема. Разбира се, банката може да го осъди, да го вкара в затвора. Но това няма да й върне парите. А може и да потърси споразумение, да прежали, да речем, половината от кредита, за да може човекът постепенно да й изплати поне другата половина.

В такава ситуация са в момента кредиторите на Гърция, начело с Европейската централна банка. Ясно е, че страната не може да изплаща колосалните си задължения, и до дефолт ще се стигне (в момента финансовите пазари оценяват вероятността от такъв на 66%, при 50% преди три месеца). Единственият въпрос е колко сериозен да е той. Тоест дали Гърция ще тръгне по пътя на т.нар. “твърдо преструктуриране” на дълга, при което кредиторите ще трябва да отпишат съществени части от вземанията си, за да вземат все пак нещо, или ще има само “меко преструктуриране”, изразяващо се предимно в отсрочване на падежа на облигациите във времето. При втория вариант кредиторите ще загубят пренебрежимо малко и не е чудно, че те клонят към него. Но понеже думите “дефолт” и “преструктуриране” звучат еретично за изнежените уши на европейските централни банкери, те намериха нов термин, откраднат най-безсрамно от пластичната хирургия: “репрофилиране” (reprofiling).

АПОКАЛИПТИЧНИТЕ ПРОГНОЗИ, че евентуалният гръцки дефолт ще събори европейските банки и дори ще унищожи еврото, са другото нещо, на което не бива да обръщате внимание. Факт е, че западните кредитни институции са уязвими от развитието по гръцкия и ирландския дълг (само за германските и френските банки тази уязвимост се изчислява на четвърт трилион евро). Но гръцкият дълг, макар и колосален спрямо гръцката икономика, не е прекалено застрашителен при мащабите на еврозоната. Евентуалният отказ на гърците да плащат е опасен не защото би подкопал стабилността на банките, а защото ще създаде притеснително удобен прецедент за другите сериозни длъжници в Европа.

Впрочем в самата Гърция се надигат все по-силни настроения срещу плановете на Европейския съюз и МВФ. И откровени призиви дългът да не се изплаща изобщо.

Двама гръцки журналисти пуснаха наскоро документален филм, озаглавен “Дългокрация” (Hreokratia), в който упрекват правителството, Брюксел и МВФ, че тласкат страната към “аржентински” сценарий. Според журналистите е лесно да се докаже, че дългът, натрупан от страната, не е оползотворен от гръцкото население, а е заграбен от управляващия елит. И поради това може да се обяви за неизискуем - защо обикновените гърци да изплащат заем, който не е стигнал до тях? Така направи Еквадор преди няколко години, принуждавайки кредиторите си да отпишат около 7 млрд. евро вземания. Само за първите три дни след качването му в интернет над милион души бяха изгледали филма.

Но в тази толкова привлекателна за гърците логика има няколко пукнатини. Аржентина и Еквадор са развиващи се страни, които дълго са били диктатури. И които са заемали, просто за да не се сгромолясат. Докато Гърция е развита икономика, която е заемала, за да живее в по-голям лукс, отколкото може да си позволи. Как биха могли гърците да убедят Европа, че дълговете им трябва да се обявят за неизискуеми? Тези дългове не са правени от диктатори, а от демократично избираните - и преизбирани - правителства. И, без изобщо да подценяваме способностите на гръцкия елит да присвоява, немалка част от тези пари са стигнали до всички гърци.

В средата на 70-те, когато падна режимът на полковниците, средната заплата в Гърция бе около 65% от тази във Франция. През 2009, точно преди сгромолясването, тя бе 97.9%. И осезаемо по-висока от тази в страни като Италия или Южна Корея. Гърция бе 27-ата най-голяма икономика в света и 22-ата страна по качество на живота.

КОРЕНИТЕ НА СЕГАШНИЯ ГРЪЦКИ ДЪЛГ водят до 80-те години и първото социалистическо правителство на Андреас Папандреу, което национализира закъсалите частни компании, реформира здравеопазването, така че всички да имат достъп до него, и увеличи в реален размер заплатите в публичния сектор и пенсиите. Няма как да се твърди, че тези пари не са стигнали до обикновените гърци. А после дойде и членството в еврозоната, след което гръцкият дълг получи европейски (тоест германски) гаранции. И изведнъж лихвите по кредитите паднаха от 18 на 5 процента. Както се изрази един известен икономист в Атина, това бе като да пуснеш огладнели деца в сладкарница и да заключиш продавачката отвън.

За да влезе в еврозоната, Гърция трябваше да покрие доста строгите критерии от Маастрихт - лимити на инфлацията, бюджетния дефицит и т.н. За да го направи, страната прибегна към нещо, което сега наричат “творческо счетоводство” (в България преди време някои измисли термина “стъкмистика”). За да намали дефицита, гръцкото финансово министерство просто извади от бюджета определени разходи - примерно тези за пенсии или за отбрана. Мерките за намаляване на отчетената инфлация могат да се нарекат единствено “жонглиране с цифрите” - примерно фиксиране на цените на електричеството, моментно намаляване на акцизите върху алкохола и бензина, изваждане на скъпи стоки от потребителската кошница за ден и после връщането им...

Подобен е бил подходът и към усвояването на европейските фондове. Инспектори от Брюксел разказват с потрес как в продължение на години се опитвали да видят на място стадата с експериментални породи крави, чието отглеждане се финансирало с европейски пари. По някаква случайност при всяка инспекция стадата били по високопланинските пасища и нямало как да се стигне до тях. Накрая се оказало, че горките крави наистина няма как да слязат от планините - по простата причина, че изобщо не съществуват.

Но каквито и творци да са били счетоводителите във финансовото министерство в Атина, те не биха се справили със заблуждаването на цяла Европа без чужда помощ. Такава помощ охотно им предоставили консултантите от Goldman Sachs. Инвестиционните банкери не само показали на Атина как да заличава следите от “жонглирането”, но и я научили да обезпечава заемите си с бъдещи приходи от летищни и магистрални такси, от лотарията и дори от европейските фондове. В замяна, както се говори, услужливите съветници получили 330 млн. долара.

ПРОБЛЕМЪТ СЕГА НЕ Е САМИЯТ РАЗМЕР на гръцкия дълг (на фона на всеобщата задлъжнялост той не е драматично голям), а способността на гръцката икономика да го изплаща. След толкова години озлочестяване на цифрите никой всъщност не знае колко голяма е тази икономика в момента. Страната има завидна туристическа индустрия, мощно корабоплаване, добре развита хранителна и лека промишленост. Но от другата страна на везните тежат публичен сектор с баснословно високи заплати и пословично ниска производителност, и държава, която не умее и сякаш никога не е искала да си събира данъците (може би ще откриете някои прилики със съседни балкански страни).

Преди няколко месеца американският журналист Майкъл Люис публикува една разтърсваща статия във Vanity Fair, озаглавена “Бой се от гърците, когато носят облигации” (Beware of Greeks Bearing Bonds). Там той привеждаше любопитни примери за публичния сектор. Като този с гръцките държавни железници, които имат 100 млн. евро годишни приходи, 300 млн. евро фонд работна заплата и още 400 млн. други разходи. Тоест всяка година железниците губят над половин милиард евро. Преди двайсетина години тогавашният гръцки финансов министър бе изчислил, че за държавата ще е по-изгодно да наеме на свои разноски такси за всеки желаещ да пътува гражданин, вместо да поддържа тази компания. Оттогава нещата са се променили само в един аспект - увеличили са се заплатите на железничарите. Средното годишно възнаграждение в това безнадеждно пропаднало предприятие е 65 000 евро - пет пъти повече, отколкото в частния сектор.

Гръцката образователна система е от най-слабите в Европа (което обяснява защо дори и сега, когато българската е в сериозна криза, за толкова много гърци е по-престижно да учат в България). И в същото време в гръцките училища се падат четири пъти повече учители на ученик, отколкото във Финландия, страната с най-добро средно образование в Европа.

ИЗОБЩО ДЪРЖАВАТА НИКОГА НЕ СЕ Е СВЕНИЛА ДА ХАРЧИ. За сметка на това е трогателно апатична, когато трябва да взема. Люис цитира разговора си с един данъчен инспектор в Атина, според когото “Гърците никога не се научиха да си плащат данъците... понеже никой никога не бива наказан. Да не плащаш данъци не е престъпление, а по-скоро проява на лош вкус, като да не отвориш вратата на дама...”.

Вратичките за избягване на данъците са безброй. Работещите опасни професии например ползват облекчения и имат право да се пенсионират на 55 години. Това би било съвсем нормално, ако за “опасни” не се водеха над 600 професии, включително фризьор, радиоговорител, сервитьор, музикант... През 2009 година две трети от лекарите в страната са декларирали доходи под необлагаемия минимум - 12 000 евро. “Ако законът се приложи, всеки лекар в Гърция ще се озове зад решетките”, смее се е събеседникът на Люис. В годините на имотния бум има безброй случаи на строителни корпорации, които декларират по хиляда-две хиляди евро печалба от цял мол или жилищен комплекс. Един умерен подкуп за данъчния инспектор им гарантира, че това ще е без последствия. А дори и да си го спестят, в гръцките съдилища делата за укриване на данъци продължават средно по 14-15 години. В предишния парламент всичките триста депутати - без нито едно изключение - бяха декларирали домовете си по минималната допустима данъчна оценка. Според някои изчисления Гърция губи над 20 милиарда евро годишно от укрити данъци. А данъчните инспектори, вместо да подкрепят сегашните усилия на правителството, наскоро обявиха стачка срещу плановете му.

КЪМ ВЕЧЕ НАДХВЪРЛИЛИЯ 300 МИЛИАРДА ЕВРО държавен дълг на Гърция трябва да се прибавят още около 500 милиарда, зеещи в пенсионната система. Оттам и изчислението, че на всеки грък в трудоспособна възраст се падат към 180 000 евро дълг. Как се изплащат подобни пари? Никой няма ясен отговор. Преди година, когато германският таблоид Bild призова “Гърци, продайте си островите! И Акропола!”, политиците осъдиха подобен тон. Но сега те повтарят приблизително същото. След последната среща на високо равнище Жан-Клод Юнкер, председателят на групата на финансовите министри от еврозоната, призова Гърция да ускори плановете си за мащабна приватизация, и се закани Европа да наблюдава тази приватизация “толкова отблизо, колкото е възможно”. Холандският му колега предложи още по-радикална мярка - приватизацията да се извършва не от гръцкото правителство, а от външна агенция, управлявана от ЕС. В Атина, разбира се, окачествиха това като недопустимо посегателство върху суверенитета на страната. Но това не значи, че подобен вариант е изключен.

Всъщност въпросът не е как да се изплати дългът, а как да се изплати без унищожителни последици за Гърция. Историята е пълна с примери за страни, които са се отървавали от външния си дълг на всяка цена, само за да тласнат собствените си икономики към пълен упадък (Румъния на Чаушеску например). “Самите мерки, които гръцкото правителство прилага за намаляване на разходите и увеличаване на приходите, ще подтикнат производствената икономика да напусне страната. Данъците са по-ниски в България, пазарът на труда е по-гъвкав в Румъния”, писа Майкъл Люис.

Така че пред правителството на Георгиос Папандреу, син и внук на легендарни министър-председатели, стои наистина деликатна задача. Гърция трябва не само да стигне до центъра на лабиринта, в който се е озовала, но и после да намери безопасен път назад.

 

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 3/2011

 http://www.bgonair.bg/bg/analysis/comments/gyrcite_v_svoq_labirint/

http://svejo.net/1258154-globalization-gartsite-v-svoya-labirint




Гласувай:
5
0



1. apostapostoloff - Чудесна статия!
17.09.2011 04:21
Чудесна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033711
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031