Въпреки опасенията за околната среда, газовите находища предлагат шанс за някои страни да намалят цената на енергийните източници и да се освободят от зависимостта си от Русия, пише "Индипендънт"
(independent.co.uk).

По-рано този месец министър-председателят на Русия Владимир Путин и бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер възвестиха това, което бе смятано от мнозина - за добро или за лошо - за начало на нова ера на европейския газов пазар. На 6 септември, на церемония близо до Санкт Петербург, те откриха официално газопровода "Северен поток", чрез който под Балтийско море ще се доставя природен газ на Германия директно от Русия.

Заобикаляйки Украйна, Полша и балтийските републики, новата тръба има за предназначение и да заобиколи споровете, които периодично спираха доставките на руски газ за останалата част от Европа.

Но дори и с потичането на новия газ се появиха първите признаци, че европейският газов пазар може и да претърпи радикална промяна в рамките на по-малко от 10 години - по стандартите на енергетиката това е само един миг.

На икономически форум в Полша, който съвпадна с откриването на "Северен поток", най-горещата тема - в конферентните зали и в кулоарите, беше потенциалът на шистовия газ - ресурс, който тихомълком промени баланса в енергийните доставки в САЩ и спомогна за намаляването на цените там с една пета за последните пет години.

Но сондирането за шистов газ е спорно, особено според природозащитниците. Въпреки че техниката, която включва извличане на газ чрез разбиването на шистовите скални слоеве чрез впръскване на пясък, вода и химикали под високо налягане, съществува от един век, тя стана икономически и технологично приложима едва миналото десетилетие.

Но мнозина смятат, че подобно "хидравлично разбиване" причинява слягане на слоевете и замърсява подземните води, и затова то е забранено във Франция, Швейцария и някои американски щати.

Неотдавна разкритите залежи на шистов газ край Блекпул станаха причина за призиви за забрана и във Великобритания.

От зеленото движение също така се опасяват, че новите, използваеми находища на газ могат да намалят цените до ниво, при което инвестициите в алтернативни енергийни източници, като например вятъра и морските вълни, ще станат икономически безсмислени.

В Полша обаче експлоатирането на залежите на шистов газ определено е на път да се превърне в нещо като национална мисия.

Полският премиер Доналд Туск описа шистовия газ като "големия шанс" на Полша да се превърне от страна, внасяща енергийни източници в основен износител на такива в рамките на десетилетие. А подтекстът за Варшава е, че шистовият газ не само може да превърне Полша в износител, но и да сложи край на дългогодишната й енергийна зависимост от Русия.

С оглед на парламентарните избори, които ще се проведат на 9 октомври, управляващата партия на Туск вече извлича политически ползи от темата и обяви четиригодишна програма, която обещава, наред с други неща, създаването на специален фонд за постъпленията от шистовия газ, който да бъде използван за плащане на бъдещи пенсии.

Може и да не е съвпадение, че този месец полският енергиен конгломерат Полска компания за добив на нефт и природен газ (Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo) запали първия пламък на една от платформите си в Любочин в северната част на страната.

Добивът на шистов газ за комерсиални цели е планиран да започне през 2014 г. Не само защото полското правителство е едно от малкото в Европа, които успяха да избегнат ефекта от финансовата криза, с право се очаква кабинетът на Туск да бъде преизбран.

Но не всички споделят полския ентусиазъм за шистовия газ. По обективни причини някои от най-яростните критици са в Русия, която предвидливо застана редом до природозащитниците на икономическия форум в Полша, омаловажавайки икономическия ефект.

Полша и Русия имат трудни взаимоотношения, при все че напоследък те претърпяха известно подобрение. Но една независима в газовите си доставки Полша може да отнеме доста голям дял от руския износ.

И ако Полша се превърне в нетен износител, други пазари - Украйна, балтийските републики и други - също могат да бъдат загубени за Русия. Целият бизнес модел на руския енергиен гигант "Газпром" може да бъде поставен под въпрос.

Всъщност донякъде това вече се случва. Почти незабележимо европейският газов пазар се променя и то не в полза на Русия. Когато Украйна спря доставките на руски газ на запад през зимата на 2009 г., комбинация от съществуващи европейски планове за извънредни ситуации и скалъпени набързо спешни промени компенсира почти 90% от природния газ, който щеше да дойде от Русия.

Това показа както на Русия, така и на Украйна, че те вече не разполагат със същото предимство, както преди.

На пазара се появи и повече природен газ. Великобритания, която си извлече поука от руско-украинската криза, за да насочи вниманието си върху недостатъчните запаси от природен газ, сега разполага със свръхмодерен терминал за втечнен газ в Милфорд Хевън.

А намаленото търсене на вносен газ в САЩ, благодарение на експлоатирания там шистов газ, увеличи запасите от втечнен газ за доставки на други места. Дори в Европа да няма реално пренасищане, тя вече не е заплашвана от недостиг.

Откриването на "Северен поток" добавя още едно измерение. С оглед на потенциала му да увеличи надеждността на доставките и да държи цените ниски, той може да бъде разглеждан като начин да се повиши европейската и по-конкретно германската енергийна сигурност. Затова Берлин винаги е подхождал с ентусиазъм към него.

Но също така газопроводът може да бъде разглеждан и като част от постсъветската енергийна стратегия на Русия - именно затова Полша и Украйна, като транзитни страни, бяха толкова враждебно настроени към него. Те се опасяваха, че ще бъдат оставени - в буквален и преносен смисъл - извън пътя на газа, без транзитни такси и никакви предимства. Ето защо шистовият газ идва за Полша като спасение.

Каквото и успокоение обаче да носи за Русия откриването на "Северен поток", перспективата от конкуренция на полски газ в Централна и Източна Европа едва ли ще бъде приета добре, както от "Газпром" като компания, така и от Русия. И докато Полша мечтае за несметни богатства и мощ, които ще получи от износа на газ, Русия се изправя пред кошмарна комбинация от по-ниски цени и по-малко клиенти.

Засега, шистовият газ на Полша е 10% газ и 90% политика, шегуват се експертите. Дори запасите да са толкова големи, каквито са надеждите, не е задължително този баланс да се промени. Но както политиката, така и профилът на европейския газов пазар ще бъдат неузнаваеми от днес нататък.  

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4163131


http://svejo.net/1273447-globalization-exxonmobil-shte-tarsi-i-razrabotva-nahodishta-ot-shistov-gaz-v-ukrayna

54 | 4835

41 | 9561

13 | 11476