Вдигат възрастта за пенсия автор(и): Труд, прочитания: 8927, коментари: 27 Виж галерия 1 23»

Вдигане на пенсионната възраст - тази деликатна и пиперлива тема ще обсъждат управляващите.

“Сега е моментът да се преразгледа въпросът за пенсионната възраст. Само чрез истинска реформа ще може да осигурим дългосрочно по-високи пенсии на българите и да намалим дефицита в Националния осигурителен институт. Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии.” Това заяви вицепремерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за “Труд”.

Сега в общия случай жените в България се пенсионират при навършване на 60 години, а мъжете - при 63 години. Двете възрастови граници са сред най-ниските в Европа (виж таблицата в галерия). По-късно се пенсионират дори в най-богатите държави на континента като Германия и Люксембург. Според промените в Кодекса за социално осигуряване, приети в края на 2010 г., възрастта ще се вдигне чак през 2021 г. Тогава увеличението ще е на всеки 12 месеца, докато стане 65 г. за мъжете през 2024 г. и 63 г. за жените през 2026 г.

Симеон Дянков е на друго мнение.

“Напълно възможно е първата стъпка да бъде още догодина, тъй като проектобюджетът за 2012 г. и законите към него току-що са влезли в Народното събрание и тепърва ще се разглеждат”, каза вицепремиерът.

Финансовият министър настоява за реформата, след като увеличението на социалните осигуровки с 1,8 процентни пункта от 1 януари тази година не е дало желания резултат. Идеята за вдигане на осигурителната тежест се защитаваше от социалния министър Тотю Младенов и от Христина Митрева, бившата шефка на Националния осигурителен институт (НОИ).

Пред “Труд” Симеон Дянков цитира анализ на НОИ, че с вдигането на осигуровките не е изпълнена основната цел - да се намали дефицитът в осигурителния институт. Напротив - “дупката” расте и тази година НОИ се очаква да приключи с 300 млн. лева дефицит.

“Всъщност събрана е едва около 1/3 от сумата, която Тотю Младенов и Митрева бяха сметнали, че ще съберат. Реформата не се получи. Още тогава твърдях, както и повечето икономисти, че при криза вдигането на осигуровките няма да даде желаните резултати”, каза Дянков.

“Анализът ни показва, че голяма част от хората (над 60%), които навършат пенсионна възраст, продължават да работят. През 2010 г. са пенсионирали 90 хил. души, от които 63 хил. са навършили преди това нужните години, но не са спрели работа. Което показва, че самите хора предпочитат да работят по-дълго”, аргументира се Дянков.

Синдикатите стопираха първия опит

За първи път предложенията на ГЕРБ за пенсионна реформа бяха представени през януари 2010 г. от министъра на труда Тотю Младенов.

Първият вариант предвиждаше от 2012 г. осигурителният стаж да се повиши ударно с три години и да стане 40 години за мъжете и 37 години за жените.

Според втория вариант от 2012 г. възрастта за жените трябваше да се увеличава с по четири месеца за всяка календарна година до 2019 г. и да се изравни с тази за мъжете - 63 години. От 2021 г. трябваше да започне ново увеличение на пенсионната възраст - този път и за двата пола, за да стане 65 години през 2026 г.

През май 2010 г. Тотю Младенов излезе с нов вариант - да се увеличи осигурителният стаж за пенсия наведнъж с три години от 1 юли 2011 г. За сметка на това възрастта за пенсия оставаше 60 години за жените и 63 за мъжете. Еднократно увеличение на стажа се предвиждаше и за работещите в МВР и военните. Също от 1 юли 2011 г. те трябваше да се пенсионират след 30 години общ стаж, от които 20 в системата на сигурността.

Предложението очаквано предизвика отрицателна реакция от синдикатите. Те контрираха с искане за увеличение на пенсионната вноска като форма за намаляване на дефицита в пенсионния фонд.

В края на юли социалният министър заговори за плавно увеличение на стажа за пенсия. През август правителството одобри промени в Кодекса за социално осигуряване, според които нарастването беше с по една година през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Така през 2013 г. жените щяха да имат право да се пенсионират при навършени 60 години и 37 години стаж (34 сега), а мъжете - на 63 години и след 40 години стаж (сега 37).

Увеличение с три години от 1 януари 2011 г. се предвиждаше и за учителите, служителите на МВР и МО.

Няколко седмици по-късно КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха, че готвят структурите си за протести, ако правителството не оттегли от парламента проекта за промени в кодекса. През октомври КНСБ и КТ “Подкрепа” се споразумяха с премиера вместо увеличение на възрастта или стажа за пенсиониране, да се повишат осигурителните вноски с три процентни пункта. “Слушах ги всички - синдикати, работодатели, финансисти. Това е решението”, каза тогава Бойко Борисов.

В резултат правителството внесе и парламентът гласува нови промени в Кодекса за социално осигуряване. Според тях от 1 януари 2012 г. осигурителният стаж ще започне да се увеличава с по четири месеца на година. Нарастването ще продължи до 2020 г., когато мъжете ще се пенсионират след 40 години трудов стаж, а жените - след 37 години.

От 2021 г. ще започне да расте възрастта за пенсиониране. Стъпката ще е с по шест месеца на година, за да стане 65 години за мъжете през 2024 г. и 63 години за жените през 2026 г.

За полицаи и военни стажът трябваше да се повиши с три години - от 25 до 28 г. Увеличението трябваше да е с по 4 месеца на година и да започне от 2012 г.

Работят 3,018 млн. българи

През третото тримесечие на 2011 г. заетите лица в България, навършили 15-годишна възраст, са 3,018 милиона души. Общо 46,6 процента от всички хора в тази възрастова група имат работа, показват най-новите данни от наблюдението на работната сила в България, което прави Националният статистически институт (НСИ).

Спрямо третото тримесечие на миналата година броят на работещите у нас е намалял с 85 900 души. В сравнение с април-юни статистиците отчитат ръст на заетите, но той е свързан предимно с временната работа в туризма през летните месеци.

През третото тримесечие на т. г. безработните в България са били 342 800 души, показват още данните на НСИ. Коефициентът на безработица за периода е 10,2 на сто и спрямо същото тримесечие на м. г. се е увеличил с 0,7 пункта. Зад числото се крият 16 200 души, които са загубили работата си през последната година.

Според данните на националната статистика икономически активното население в България на възраст от 15до 64 години (включват се безработните, търсещи работа, и трудещите се) е 3,317 млн. души. Те представляват 66,7% от хората в тази възрастова група. Спрямо третото тримесечие на м. г. икономически активното население е намаляло с 69 100 души. Причините за това са демографски и социални - все повече се увеличава и броят на хората, които губят надежда, че ще започнат работа. В групата на обезсърчените попадат хора, които са били трайно безработни за повече от 2 години.

Тук живеем по-кратко от другите в ЕС

Когато говорим за увеличение на възрастта за пенсиониране, трябва да имаме предвид и факта, че българите са на едно от последните места по очаквана продължителност на живота в Евросъюза.

Според най-новите изследвания на общността и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по-малко от българите живеят само латвийци и литовци.

Очакваната продължителност на живота в 27-те държави от Евросъюза се е увеличила от 72 години през 1980 г. на 78 години за родените през 2007 г., показват данните.

Това се дължи на много фактори, най-важните от които са по-висок жизнен стандарт, подобрен начин на живот, по-добро образование и по-широк достъп до здравни грижи.

За жените очакваната продължителност на живота варира в доста широки граници. Най-дълго се очаква да живеят французойките - средно 84,4 г.

На противоположния полюс са жените в България, Литва и Румъния, чиято очаквана продължителност на живот е между 76,2 и 76,4 години. От страните кандидат-членки в ЕС най-песимистични са очакванията за туркините - 75,3 години.

При мъжете очакваната продължителност на живота е най-висока в Исландия - 79,5 години, а най-ниска е в Литва - 65,1 г.

За българските мъже е около 68 г. и на практика не се е променила през последните години.

Димитър Манолов, КТ “Подкрепа”:

Чия е вината, че осигуровките не се събират?

“Интересно е защо осигурителната реформа не е дала резултат, въпреки увеличения размер на осигуровките? Институциите, които ги събират, са на пряко подчинение на финансовия министър Симеон Дянков. Така че, ако не могат да съберат парите, чия е вината?”

Така коментира идеята за плавно повишаване на възрастта за пенсиониране вицепрезидентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Той уточни, че и досега е имало график за необходимия стаж за пенсия и че до 2020 година той ще нараства с по 4 месеца на година.

Според Манолов възрастта за пенсиониране в България изобщо не е сред най-ниските в ЕС.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика:

Границата да е една за мъже и жени - 65 години

Абсолютен и безспорен факт е, че осигурителната реформа не даде резултат. Приходите изостават много от заложените и точно по тази причина бе сменен шефът на Националния осигурителен институт. Така че са необходими допълнителни мерки, коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

“Още миналата година предложихме да започне увеличаване на възрастта за пенсиониране. В момента са записани 63 години за мъжете и 60 години за жените, но това реално не е точно така. Ефективната средна възраст за пенсиониране у нас е 56 години и се получава, като се вземат предвид и групите с различни права за по-малък стаж. Трябва силно да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране на категорийните работници, а и като цяло възрастта трябва да се вдигне. В много страни в ЕС тя вече е 65 години и за мъжете, и за жените. Колкото и непопулярна да е една такава мярка, тя трябва да се случи и у нас. Иначе системата ще продължи да се задъхва и да се трупат дефицити”, категоричен е Петър Ганев.

Според него в случай че увеличаването на възрастта за пенсиониране започне още от догодина, това ще е стъпка в правилната посока. Досега тази мярка бе отложена за след 2021 г. Това твърде далечно решение поставяше на много сериозен риск пенсионната система като цяло, смята икономистът.

Георги Прохазки, Център за икономическо развитие:

Голямо браво, точно сега му е времето

“Много силно приветствам постепенното вдигане на пенсионната възраст. Това трябва да стане час по-скоро, за да стабилизираме осигурителната система”, заяви Георги Прохазки от Центъра за икономическо развитие.

“Такива мерки бяха взети в цяла Европа и ние не можем да избягаме от тенденцията. На президентските и на местните избори ГЕРБ получи вот на доверие и точно сега е подходящото време за мащабни реформи. Със сигурност ще има недоволни от промяната, но следващият вот е чак след 2 години. Много е добре, че необходимите реформи се отпушват - имам предвид и БДЖ, където също се вземат непопулярни решения. Отлагане има само за сектор “Сигурност”, където опитът за промени с бюджет 2012 бе твърде плах”, каза Прохазки.


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1103749

http://svejo.net/1311519-globalization-vdigat-vazrastta-za-pensiya

Крайно време е правителството да предприеме абсолютно необходими непопулярни мерки,а не да бездейства, защото от това ще страдат бъдещите поколения.

Бисмарковата пенсионно - осигурителна система може да функционира само при положителен демографски прираст. Предлагам на радетелите на социалността да почнат да ни правят деца. - Но те явно са инпотентни, защото след толкова много "оправяне" резултатите не са обнадеждаващи!