Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2012 21:33 - И.Василев: Повтаряме едни и същи грешки при преговорите с "Газпром"
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1695 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 11.06.2012 21:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Повтаряме едни и същи грешки при преговорите с "Газпром" АЕЦ "Белене" е невъзможна като частен проект, смята енергийният анализатор Илиян Василев
|
Владислава Пеева Размер на текста image image
image

Илиян Василев, Сн. БГНЕС



Защо "Газпром" даде на други европейски страни и Турция 10 процента отстъпка в цената на газа без условия, а за България я обвързва с вземането на инвестиционното решение за строежа на "Южен поток"?

 

Ако погледнем историята на отстъпките, ще видим, че "Газпром" ги дава само когато няма избор и среща решителен партньор. Много от тези, които получиха отстъпки, или бяха осъдили "Газпром", или бяха готови в съдебно производство да защитят интереса си. При всеки един от тези случай руската компания е преценила, че е по-добре да направи крачка назад, за да не загуби повече – като доверие, като пазар, като престиж.

 

Като правило не се допускат обвръзки с други несвързани интереси или проекти. Почти всички европейски газови компании са публични акционерни дружества и акционерите им не им дават право на политика и да инкасират загуби, там където трябва да се правят бизнес и пари. Паметта и експертизата при преговори с "Газпром" се пазят във времето, ползват се най-добрите външни експерти, консултанти, в това число и правни съветници. Кое от тези неща виждате у нас?

 

Мълчаливото съгласие, което изглежда сме дали за допустимост на обвръзка на отстъпка в цена с вземането на инвестиционно решение по „Южен поток“, не е добра изходна позиция. Не помага и честата смяна на преговорни екипи.

 

Отстъпките не винаги са това, което изглеждат. Защото ако реперната цена е свръх висока, то и след отстъпката купувачът плаща прекомерно висока цена – за да имаме германските и турски цени, намалението трябва да бъде близо 20 процента. Това не каприз, а право.

 

За съжаление у нас има влиятелни кръгове които страстно защитават своите, както и руските интереси и позволяват на "Газпром" да има вътрешен съюзник в България. Докато не решим въпроса с консолидацията на българската позиция или поне да се спазва елементарното приличие по време на криза и тежки преговори да се пази вътрешно примирие - трудно ще постигнем успехи. Не трябва хора, които са пряко отговорни за стотици милиони, дори милиардни евро загуби на българските данъкоплатци и потребители, сега да дават съвети отстрани и се правят на мъдреци със задна дата. Безнаказано.

 

Има ли опасност въобще да не получим обявеното поевтиняване на руския газ и дори да се влошат преговорите за бъдещите доставки, ако забавим процедурите за "Южен поток", който се бърза заради избягване евроизискванията за осигуряване на достъп на трети страни до енергийните мрежи в ЕС?

 

Първото и задължително условие е България еднозначно да заяви, че решението й по "Южен поток" по никакъв начин няма да бъде обвързано с цени и условия за доставки на руски природен газ. Когато си мислим, че печелим нещо по един проект, винаги губим повече по друг.

 

Ако не се развърже този възел ще бъдем в постоянно уязвима преговорна позиция. Този капан беше поставен в енергийния шлем от предишното правителство и президент, но корените на това зло отиват много по-назад в историята. Второ, трябва да усилваме преговорните си позиции със задълбочена и разгърната експертна аргументна база. Никой не може да накара европейска България да вкара милиард и половина евро в проект, без да бъдем сигурни, че ще получим достатъчно високи и устойчиви приходи за достатъчно дълъг период от време, за да си изплатим дълга. Няма никакво значение откъде ще дойдат кредитите – ако проектът не генерира достатъчни приходи, няма никакво значение, че ни отпускат заеми. Така защитаваме не само интереса на българския, но и на руския данъкоплатец – нашия най-естествен съюзник в тези сложни преговори. Трябва да има реперно сравнение със сегашните приходи от транзит, тъй като може да се окаже, че нетния резултат при сравнение на текущата ситуация и с прогнозираните приходи, е отрицателен.

 

Тъй като проектът не е наша инициатива, промотьорът "Газпром" трябва да поеме гаранциите за изпълнение на бизнес прогнозите в случай, че нещата не се развият според предварителните прогнози. Не е приемливо "Газпром" да натиска транзитните такси надолу, а да концентрира ползите в търговията – там където нас ни няма. Много дълъг е списъкът от критерии за оценка на инвестиционния риск, които трябва да бъдат покрити, за да се съгласим да участваме в "Южен поток". Не казвам, че не си струва, просто трябва да спазим задължителна инвеститорска предпазливост.

 

Къде е уловката?

 

Тя е и при ангажимента да не бавим процедурите. Нима е нормално да се обвърза срокът на процедурата с имплицитното положително решение. Мисля, че този тон е контрапродуктивен. Не съм убеден изобщо, че България може да направи своите независими проучвания въз основа на предоставената информация, без да има цялата картината и оценка на рисковете

 

Никой няма интерес от изостряне на отношенията, от медийни внушения и политико-психологически експромпти. След студените зими без природен газ, руският газов монопол би трябвало да смени тактиката на силов натиск, защото може да получи обратни на очакваните резултати. България е била и остава изряден и благонадежден клиент, Прогнозите за европейските продажби на "Газпром" съвсем не са такива, че да му позволяват да диктува условия на дългогодишни и коректни партньори. Много хора в Москва са разтревожени от лекотата с която се губят пазари и приятели.

 

Нормално ли е половин година преди изтичането на гарантираните доставки от "Газпром" за страната все още да не се знае за какви параметри на следващ договор се преговаря?

 

Не зная дали е нормално, но това не ме притеснява особено. "Газпром" винаги бави до последния момент, когато под натиска на зимата, преговарящите стават по-сговорчиви. Винаги съществува възможността за удължаване на съществуващите договори.

 

За съжаление се повтарят едни и същи слабости в нашата преговорна позиция. Преди да се подходи към преговорите с "Газпром", трябва да имаме относителна точна и професионална прогноза за газовия баланс на страната в обозримо бъдеще, за да знаем какви количества и в какъв период ще ни трябват от Русия. Този баланс пък е неразривно свързан с наличните и вероятни алтернативни доставки и местно производство,с потребление, включително и с достъпната инфраструктура за внос, пренос, съхраняване и дистрибуция. Нямаме интерконектори, нямаме разширено газосъхранение, нямаме устойчива прогноза за вътрешно потребление и производство. Наложихме си мораториум за проучването на неконвенционален нефт и газ, което отложи с няколко години алтернативния местен добив. Това е факт.

 

При тези изходни позиции трудно се водят преговори. Ако разчитаме на азерски газ през 2017 година, не насърчаваме конвенционалния и неконвенционалния добив, значи нямаме алтернатива и трябва да сключим договор до 2017 година. В момента губим от ценови разлики между българските и западно-европейските средни цени около 300 милиона долара на година или приблизително около един процент от брутния си вътрешен продукт. В зората на "златния век“ на природния газ ние се оказваме без достъп до евтин природен газ, т.е. извън пазарите.

 

Вярна ли е тезата на шефа на Овергаз" Сашо Дончев, че газовите връзки със съседните ни страни са нужни, само за да се открадне от инвестицията в тях и е възможна диверсификация на газовите доставки чрез суапови сделки с други страни?

 

Бизнес логиката на интерконекторите е ясна – тя включва както пазарен елемент – да обслужва входящи и изходящи газови потоци и от това да се получават приходи, така и застрахователен момент – като рисково покритие при екстремна ситуация да има вариант за реакция. В частта, в която те са търговски проект, трябва да отговарят на бизнес критерии – да има договори за ангажиране на капацитетите, във втората – това трябва да бъде регулирано и покрито или от държавата – както са стратегическите резерви от нефт и нефтени продукти или от потребителите – като плащане за свободен капацитет, който може да се активира в случай на крайна нужда.

 

Затова всички интерконектори за основен елемент на европейската система за енергийна сигурност. Дали средствата за тях ще се изразходват рационално, дали ще има контрол, това е друг въпрос и не касая само конкретния тип инфраструктура, но и всеки други бизнес по веригата от добива до крайния потребител

 

Отдавна твърдя, че има възможност за суапови сделки – т.е. и без интерконектори може да имаме алтернативни доставки. Технически този сценарий бе проигран от "Газпром" при доставките през гръцкия газов терминал "Ревитуса" – макар, че това не беше класически суап. Постоянно повтарят, че "Газпром" нямало да се съгласи на суап на руски природен газ, който минава през Трансбалканския газопровод, да се замества с подобни количества, които можем да внесем през терминалите в Ревитуса и в Текирдаг в Турция.. Аз твърдя, че може.

 

Аргументацията е доста пространна, но се базира на практики. Никой не е казал, че ще е лесно, но ако бяхме работили, досега да сме решили тези въпроси. Много неща бяха невъзможни доскоро, но бяха постигнати от поляците, германците, турците, гърците. За съжаление има много инертност в управлението на газовия сектор в България. С хора, които предпочитат да възпроизвеждат статуквото в газовата сфера – стигаме само до тук.

 

Защо Турция успява по-добре да изиграе картите с териториалното си положение относно маршрутите на енергийните суровини за разлика от България?

 

Не е сигурно, че Турция е успяла във всичко, но в основното успя благодарение на консолидираната си вътрешна позиция, решимостта и добрата "домашна“ работа. Те впрягат всички ресурси на държава и бизнес в постигането на една цел. Ние нямаме професионална енергийна дипломация като самостоятелно и значимо направление. Имаме дипломация, която се занимава с енергийни въпроси и преговарящи енергетици, които се стремят да прояват дипломатически умения.

 

Не всичко, което прави Турция, обаче е оптимално. Позицията им по интерконектора не е окончателна и в известна степен я прави уязвима. Анкара изглежда ще "прегори“ в амбицията си да играе ролята на разпределител на газовите потоци между Азия и Европа. Ситуацията на газовите пазари се промени. Големите тръбовопроводни проекти стават все по-невъзможни за реализация, инвестиционните рискове все по-трудни за управление. Възвращаемостта на 7 милиарда доларова инвестиция в Трансанадолския газопровод (ТАНАП) , с който ход Турция иска да свири "първа цигулка“, е много спорна и зависи изцяло от наличието на функциониращи интерконектори с България и Гърция.

 

Никак не е сигурно в каква посока ще се развият отношенията между Гърция и Турция относно преноса към европейските пазари на природния газ открит в Средиземно море – икономическата зона на Израел и Кипър. Налице е бум в инвестициите в проучване и добив, както и предлагане намаляване на зависимостта от внос. С една дума, Турция има много по-голям интерес от газова връзка със достатъчен капацитет с България, за да направи икономическия смисъл на ТАНАП успешен, отколкото имаме ние. Сигурен съм, че моите турски колеги разбират значението на партньорските отношения с България и се надявам да внесат корекции в позициите си

 

Ако държавата, вместо да дава разрешителни за търсене и добив на нефт и газ само на частни инвеститори, участваше чрез БЕХ например в съвместни предприятия за такива проучвания, по-големи ли можеха да са ползите за икономиката ни от местен добив и дали щеше да е толкова голям страхът от шистовия газ?

 

Направете сметка – при цена на добива под 50 долара за конвенционален газ и под 150 долара за неконвенционален газ, с ценните, съпътстващи течни фракции – които се продават на цената на суровия нефт, и продажна цена, която е в пъти по-висока от себестойността, как мислите, кой елемент на веригата е най-привлекателен - добивът или търговията?

 

Всички компании работят за своите акционери. Ако са наши компании, особено ако са държавни, дивидентите ще отиват за българските акционери или бюджета, Ако са частни, ще отидат за българските инвеститори. Така се усилва националната верига на богатството. Разбира се, ние имаме огромна полза и когато големите международни компании добиват у нас, защото вкарват технологии и инвестиции, които нямаме, защото плащат данъци, създават заетост и бизнес. Можем и да ползваме датския модел, там държавен фонд реализира националния интерес при съвместен добив. Малка структура с много стегната организация – просто играе ролята на младши партньор.

 

Цените на нефта или природния газ, бъдейки борсова стока, трудно могат да се отделят напълно от външния пазар, но в страните производителки винаги са по-ниски. Благодарение на по-големите приходи, правителството и общините разполагат с по-голям ресурс за да компенсират неблагоприятни движения в пазарната конюнктура – не е нужно да се намесват на пазара.

 

Мисля, че по темата шистов газ, а в скоро време ще се заговори и за много по-голямата тема - шистов нефт, всичко постепенно си влиза в нормата. Както се казва: "Всяко зло за добро“. Изходът от мораториума ще бъде по-силна регулация, по-ясни и много по-строги правила, и по-развит капацитет на институции и гражданите да контролират рисковете и усилват ползите.

 

Разбира се, винаги ще има хора, които ще са против – все пак става въпроса за огромни бизнес интереси. Някои са инвестирали значително в други конкурентни енергийни източници. В някои случаи става дума и за политически амбиции. Но крайностите нямат перспектива. Въпросът изобщо не стои дали да има или да няма проучвания за шистов газ и нефт, а кога и как – при какви условия да го има? Защото няма икономика и общество в света, което може да оцелее при цени на енергийните ресурси, които са 3-4 пъти по-високи от страните лидери в шистовата революция. Въпросът е класически – хамлетовски. Хората имат право да знаят всичко. Имат право на разумно време, което е необходимо, за да получат нужната информация, ако имат желание и се стремят към просветено знание.

 

Възможна ли е АЕЦ "Белене" като напълно частен проект, както твърдят от БулАтом, и ако да, защо три години правителството на ГЕРБ не успя да намери желаещи да инвестират в централата, а такъв се появи след като проектът бе спрян?

 

Това е несериозно и не виждам смисъл да го коментирам. Имам достатъчно професионален поглед по темата, за да твърдя, че в България частна ядрена централа е невъзможна. И това изобщо не е въпрос само на технологията – там където ядрените експерти могат да дават експертни мнения.

 

АЕЦ "Белене“ като бизнес – без значение каква е точно собствеността, е невъзможна схема. Имам и цял доклад по темата. Също толкова невъзможно е американски инвестиционен фонд да вкара пари в ядрена централа. Това просто е смешно – особено при регулацията на финансовите пазари в страната. Частна АЕЦ в България дори не си струва да се дискутира, ще ни се смеят в чужбина.

 

Щетите от инцидента в японката АЕЦ "Фукушима" за частната японска компания TEПКО са около 13 млрд. долара и са несъотносими към размера на щетите на трети страни – над 350 милиарда долара. Това принуди японската държава да плаща от бюджета и само потвърждава факта, че ядрената енергетика без крайната гаранция на държавата е невъзможна. Ако държавата не е като японската по възможности да реагира – още по-зле.

 

Темата за "втория живот“ на АЕЦ "Белене“ вероятно се разиграва медийно, защото е нужно да се усили нечия позиция при някакви взаимоотношения – със сигурност с финансов знаменател. Много скоро ще видите диверсификация на интереса от ядрените реактори към природния газ, възобновяеми източници или други проекти.

 

Същото не се ли отнася и за VІІ блок на АЕЦ "Белене" – частен проект с руска ядрена и западна неядрена част?

 

Не виждам особен смисъл в седми реактор в АЕЦ "Козлодуй“, не защото не е добро междинно решение като по-малкото зло. Но там пак ще стане реч за много милиарди, които трябва да вземем в дълг, без гарантиран пазар. АЕЦ "Белене“ бе политическа амбиция без здрав икономически смисъл и свръхриск за българската държава по време на криза – нещо като пир по време на чума.

 

От моя опит на различни позиции зная, че най-трудно в България се отстояват нормалността и националните интереси, ако под това разбираме, интересите на потребители и данъкоплатци. При "пленена“ от групови интереси държава, е много по-лесно и житейски по-рационално да участваш в групова амбиция за сметка на останалите. Държавата отсъства, гражданите пасуват или гледат краткосрочния хоризонт – този на оцеляването.

 

От многото приоритети, заложени в енергийната стратегия на България, кой смятате, че е най-изпълним в следващите например пет години и защо?

 

Най-изпълними са тези проекти, които не зависят от държавата и от пазарната конюнктура. В това число и от прословутите еврофондове. Ако не се пречи на инвеститорския интерес и държавата своевременно осигури промените в регулацията и концесионното законодателство, проучването и добивът на нефт и газ могат да станат арена на най-значителните събития.

 

На битово равнище най-добре ще проработи енергийната ефективност – в режим на оцеляване това е естествената защита на индивида от ръста на цените.

 

Какво най-много ни пречи в търсенето на верните решения за енергийната ни сигурност?

 

Най-много ни пречи неумението да работим с рисковете на глобалната среда и да ги превръщаме във възможности. Както в администрацията, така и в обществото, предимство се дава не на рискуващите личности и на предприемчивите, а на умеещите да се сливат със околната среда, да се нагаждат, да пазят статуквото и груповите интереси. Имаме природни ресурси – метали, нефт, газ, води, но вместо да се заемем да ги развиваме и печелим от това, все търсим виновните извън себе си. Като правило това най-често са чуждестранните инвеститори или бившите управляващи. В епицентъра сме на глобална системна криза и играейки за статуквото възпроизвеждаме бедността си, вместо да "хванем“ вятъра на промяната и го превърнем в богатство и развитие.

Именно затова мисля, че си струва да се фокусираме върху знанията за рисковете – тяхното ранно идентифициране и управление.


Илиян Василев в момента е управляващ партньор в компанията "Иновейтив Енерджи Солюшънс", заместник-председател на Реформ Юнион Клуб и инициатор на Мастър Класовете по управление на риска на Софийското бизнес училище. Бивш посланик на България в Русия и бивш директор на един от консултантите по проекта за строеж на АЕЦ "Белене" – "Делойт България".



http://www.mediapool.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-news193922.html



http://svejo.net/1546333-globalization-i-vasilev-povtaryame-edni-i-sashti-greshki-pri-pregovorite-s-gazprom




Гласувай:
5
0



1. karambol5 - От "Газпром " оконча...
11.06.2012 21:47
От "Газпром " окончателно ми писна !!! От руснаците - също !!!!
цитирай
2. andrei - Поздрав за добрият анализ!
12.06.2012 03:41
В отношенията ни с Русия за доставка на газ,винаги руската страна предявява и политически искания и натиск.Един от рисковете е и на кого ще е собствеността на тръбата.Ако собствеността за Русия е повече от 50%-това й позволява и да охранява трасето по тръбата със свои специални военни части.Това трасе е 59км.от Варна до Бургас.Точно на това се противопоставят Европа и САЩ,които не искат да допуснат в задния двор на ЕС и НАТО руски войскови подразделения,което за България е загуба на суверенитет и доверие от запада.Точно в тази подробност руснаците са направили пробив,което няма как да не подразни нашите съюзници.Сега Борисов дава заден ход,което при него е постоянен проблем и шикалкавене.Относно диверсификацията с турската страна е направена съществена грешка за доставка на газ.Не може да искаш да се възползваш от договор сключен,между Азерите и Турция,без самият ти да имаш такъв с доставчика-производител.Количествата договорени от Турция отговарят на нейните собствени нужди,така че тя не би си нарушила енергийният баланс за сметка на България.За това и отговорът й към България беше;"само и единствено при спешни нужди да ни отпусне от своите квоти газ".Това е проблема,а не самата тръбна връзка ,между Турция и България.Темата наистина е обширна и има какво да се добави още,но за коментар и това е достатъчно.Бъди здрав!
цитирай
3. анонимен - Анализът на Илиян Василев е блестящ.
14.06.2012 12:01
Поздравявам meto76,че го помества в своя блог.
Ще ми се да коментирам, обаче andrei (№2), защото това, което е написъл е типичен случай на проява на българския нихилизъм и смачкано национално самочувствие и достойнство.Ето какво пише Андрей:

"Ако собствеността за Русия е повече от 50%-това й позволява и да охранява трасето по тръбата със свои специални военни части.Това трасе е 59км.от Варна до Бургас.Точно на това се противопоставят Европа и САЩ,които не искат да допуснат в задния двор на ЕС и НАТО руски войскови подразделения,което за България е загуба на суверенитет и доверие от запада.Точно в тази подробност руснаците са направили пробив,което няма как да не подразни нашите съюзници."

Къде тук е българската страна?В крайна сметка този газопровод е замислен да се строи на българска територия.Каква е реакцията на България за това,че на българска територия руснаците се канят да защитават техен газопровод?За съюзниците става ясно,че те не желаят на една съюзническа държава , като България, да и се случват такива неща, а ние желаем ли?Къде е българската позиция по този въпрос?Андрей показва свободна и суверенна България като безгласна буква или като малко дете,чиито настойници спорят нещо около неговото бъдеще.Значи руснаците правят пробив във своите интереси в България, което дразнело нашите съюзници, а нас не ни ли дразни?!
Мисля си,че с хора като Андрей, който мисли за България като за чужда държава, чиито интереси не го засягат, а само интересите на "нейните съюзници", страната не я очаква нищо добро.Българския нихилизъм, изразен така ярко от Андрей в този негон постинг е уникален.
цитирай
4. staler - анализите на агента сашо са точни за ...
18.06.2012 07:25
анализите на агента сашо са точни за аец белене,южен поток с газпром .когато работата опре до алтернативите, му лъсва комисионерския задник.от една страна"ако компаниите са наши частни или държавни,дивидентите ще отиват в бълг.акционери или бюджета и ще усилват национ.верига на богатството".от друга страна обаче"наи изпълними са проектите в които не участва държавата,прословутите еврофондове и не зависят от пазарната конюнктура??????".като се вземе в предвид и това че за "сашо"добива на нефт и газ от шисти е безалтернативен и въпроса е колкото се може по скоро да се почне фракането,на безпристрасния читател остава наи лесното--да познае името на новия работодател на нашто момче.къде по света добива на газ от шисти"не се влияе от пазарната конюнктура" и е държавна политика с конкретни геостратегически цели?аммериката.ама как така,нали именно бурното развитие на добива от шисти свали цените на газа на америк.пазар до невъобразимо нисти стоиности,ще попитате?ами това се питаме и ние,г-да ,как в условията на пренаситен местен газов пазар,компаниите добиващи шистов газ с себестоиност" под $150 "се конкурират успешно с тези добиващи конвенционатен газ с себестоиност "под $50" долара,като при това непрекъснато увеличават дела си????маи нещо са ги извадили от пазарните конюнктури,хм?и от регулациите третиращи опазването на водните ресурси,не ли?защото ако си разрушил подземни структури и си ги напълнил с токсини,деиствително въпрос само на време е да ги получиш на трапезата си.ако перничани се ползваха с благините на шистите/шеилите ако трябва да сме точни/след като ги поразтръска хуубаво,с голяма доза на вероятност те сега щяха да издирват анализатори като сашо с винкели в ръцете.не ми се спира на твърдението разглеждащо енерг.ефективност на битово равнище при което индивидите,принудени да се борят за оцеляването си ,по естествен път му намирали колая.за темата засягаща енерг.ефективност са необходими не два реда,а правителствена програма от много страници.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13372315
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930