Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2013 16:28 - Тачъризмът - радикална идеология, превърнала се в глобална норма
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1094 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 17.04.2013 16:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, внук на седмия Херцог на Малборо и на милионера и "крал на Уолстрийт" Ленърд Джером; син на финансовия министър лорд Рандолф Чърчил, заема няколко ключови министерски поста и извежда Великобритания до победа във Втората световна война.Но един от най-великите британски лидери на ХХ век не оставя след себе си "чърчилизъм" в историята.Маргарет Хилда Робъртс, дъщеря на бакалин, израства в апартамент без течаща топла вода над бакалницата на баща си до жп линията в Грантъм, била е само веднъж министър на образованието, след което става първата жена премиер не само във Великобритания, но и в развития свят. Желязната лейди, един от най-влиятелните политици в британската история, оставя след себе си "тачеризъм". С него тя трансфомира собствената си Консервативна партия, британската политика, страната и света.Колкото и да е парадоксално, именно консерватор извърши революция, същността на която бе да се противопоставя на статуквото и да залага на свободата. Тя вярваше, че държавите могат да бъдат велики, само ако хората в тях са свободни. Лайтмотивът на политиката й беше, че хората трябва да са свободни сами да управляват живота си и да са колкото може по-далеч от микромениджмънта на държавата, писа през седмицата списание "Икономист".

      image

Паметната плоча на родната къща на Тачър.
Фотограф: Darren Staples

 
Възхвалявана и осъждана

Повече от 30 години след като Маргарет Тачър стана британски премиер, икономическото й наследство - възхвалявано и осъждано - продължава да се усеща по целия свят.

Било в настояванията на финансовите министри от еврозоната затиснатите от дългове страни да приватизират, било в търсенията на американските политици как да се съкратят разходи и да се намали силата на профсъюзите, било в самата Великобритания, където изкарват на тезгяха националните пощи, тачеризмът - за добро или за лошо - все още е жив, пише Джеръми Гонт от Reuters.

Тачър, която почина миналия понеделник на 87 години, се застъпваше за дерегулациите, за "малко държава", свободни пазари и приватизация. Ако всичко това ви звучи познато, то е защото нейният сценарий бе копиран по планетата.
image


Май 1979г. - първият кабинет на Маргарет Тачър.
Фотограф: Handout

   
Затъваща икономика

Нищо от това не беше обичайно през 1979г., когато Тачър стана първата жена министър-председател на Великобритания в една страна, затънала в следвоенно икономическо разложение и щедро субсидирани от държавата зле управлявани индустрии.

През 1977г. правителството взе заем от МВФ, което си беше живо унижение за икономика с претенции да е сред водещите в света. Лейбъристкото правителство, което бе на власт от средата на 70-те години, се опита по социалистически да стимулира икономиката и изтърва инфлацията, стигнала почти 25%. Министрите опитаха и не успяха да овладеят положението като притискаха профсъюзите да приемат коригиране на заплатите на пазар, на който 30% са бюджетни служители. Стачната вълна от зимата на 1978-1979г. изглежда сякаш безкрайна, спирането на тока и несъбраният боклук стават нетърпими. 

Без да разбира много от икономически теории, Тачър разби всичко това - идеята, че големи проблеми се решават с повече държавни разходи. Тя съкрати бюджетните разходи и ограничи правата на всесилните синдикати. Притисна инфлацията с високи лихви (по нейно време централната банка не е независима от правителството) и монетаризъм, макар паундът рязко да поскъпна и това да ощети бизнеса, икономиката влезе в рецесия през 1980 и 1981, безработицата скочи. Но тя продължаваше и вече през 1983г. инфлацията падна под 3%, безработицата слезе около 10% и никога след това не се е връщала на нивата от 70-те години, профсъюзите изгубиха силата си да парализират и изнудват държавата.

Мнозина смятат, че заради създаденият от нея гъвкав пазар на труда днес - посред най-тежката криза от Втората световна война насам - безработните са вероятно с милиони по-малко, отколкото ако беше се запазила старата система.
  image

Портрет на първата и единствена засега жена премиер на Великобритания в една от стаите в резиденцията на министър-председателя в Лондон.
Фотограф: Handout

  Най-голямата й победа

Постигнатото не бива да се преувеличава, предупреди тези дни Хауърд Дейвис, бивш зам.-управител на Bank of England и ръководител на London School of Economics. Политиката й намали ролята на индустрията и увеличи тази на услугите в британската икономика, но страната не стана световна сила, не се откъснахме пред германците и французите - просто се върнахме в отбора, посочва той.

Делът на британската икономика в световния БВП (измерен през паритета на покупателната способност РРР) намаля през 1979-1990г. от 4.3 на 4.1% и в двете години след оставката й слезе на 3.6% най-вече заради надценения паунд.

Но интересното дойде след това.
   image

Портретите на британски премиера на стълбата в "Даунинг стрийт" 10
Фотограф: Handout

 Колкото и да е парадоксално, най-голямата й победа е, че съперниците й от лейбъристката партия подеха идеите й и ги доразвиха до степен, каквато дори тя самата не е искала. Притиснатата твърда левица и дискредитираните по нейно време профсъюзи помогнаха на Тони Блеър да модернизира лейбъристите. В същото време Консервативната партия бе маргинализирана за цели 13 години от властта, но гравитационният център на политиката вече трайно бе изместен далеч от левицата и през това време държавата не се опита да ренационализира или да пробутва свои фирми фаворити.

"Тя размести границите на това, което беше политически възможно", казва Стив Дейвис, директор и икономически историк в британския Институт за икономически отношения. "От една страна, политики като приватизация и дерегулация днес се приемат сериозно. От друга, на политики, които бяха приемани насериозно в миналото - като командната икономика, например - вече не се гледа със сериозно око."

      image

 

Зле управлявани и щедро субсидирани от държавата - въглищните мини на Великобритания са давали работа на четвърт милион миньори, които не познават нищо друго от индустриалната революция през ХIХ век насам. Днес в страната са останали едва няколко хиляди миньори.
Фотограф: Darren Staples


Приватизацията

Тачеризмът и неговият американски братовчед рейгъномиката се смятаха за радикална промяна. Терминът "приватизация", например, почти не беше познат преди нейното управление. Днес търсенето му в Google ще ви даде над 14.3 милиона попадения.

Когато Тачър пое властта, по-голяма част от индустрията, подобно на останалите европейски страни, беше в ръцете на държавата. За 4 години тя продаде стамонопроизводители, автомобилни производства, фирми от авиационния сектор, петролни и газови гиганти, авиокомпании и телекомуникационния монопол - често при силната съпротива на политическите й опоненти и служителите на бившите държавни индустрии. Дори обществените жилища бяха предложени за продажба с отстъпка на обитателите им.

Убеждението й в силата на индивидуалната свобода и отхвърлянето и на най-малките намеци за колективизъм в политическите решения стоят зад прочутата й фраза от 1987г. "Няма такова нещо като общество, има индивиди и семейства". При невъзможност икономиката да издържа въведената от лейбъристите социална държава, през 1982г. тя е обмисляла да реформира из основи самото сърце на социалната демокрация - да сведе до минимум безплатното здравеопазване и да го замени с частно здравно застраховане, да замрази помощите и да въведе ваучери за следване в университетите.
 
  image

 

"Да гниеш в ада, Маргарет Тачър" - безкомпромисното налагане на реформи за свободен пазар и дерегулирането на трудовото и синдикалното законодателство й спечелиха посмъртни врагове.
Фотограф: Cathal Mcnaughton

 
Противопоставяне има и днес. Американският профсъюз на служителите от бюджетната сфера ASCME например, описва приватизацията като "прокарвана от обществени служители с погрешно мислене и движена от корпоративна алчност".

Освен това не всички приватизации бяха успешни. Агресивната конкуренция свали цените и стимулира ръста в сектори като телекомуникациите. Но сложни и тромави инфраструктурни сектори като железопътният транспорт (приватизиран от наследника й Джон Мейджър) се справиха по-зле.

Но дебатът днес не е дали да има приватизация, а как да се провежда.

Продажбата на притежавани от държавата бизнеси днес са се превърнали в неизменна част от програмите за спасяване на закъсали държави от еврозоната. В Гърция, например, т.нар. Тройка настоява държавата да се раздели с имоти, с над 20 големи компании и десетки пристанища.
  image

 

Благодарни британци оставят цветя пред дома й. Не са малко и хората, които не си я спомнят с добро.
Фот
Дерегулацията

Експлозивната дерегулация на британския финансов сектор превърна лондонското Сити отново в банкова столица на Европа и помогна за превръщането на глобалните финанси в огромна индустрия.

Други сектори на икономиката преживяха точно обратното. Най-голямата й битка бе с миньорите от въгледобива - контролиран от държавата и вече в бърз упадък след откриването на големи офшорни залежи на природен газ.

Когато Тачър дойде на власт, в страната имаше почти четвърт милион миньори, издържащи общности, които не познаваха нищо друго освен индустриалната революция от ХIХ век. Когато тя си тръгна, бяха останали 50 000. Днес британските миньори са едва няколко хиляди.

Най-видим е ефектът от дерегулирането на финансовия сектор през 1986г. С тази реформа лондонското Сити се отвори за глобални инвестиции и се превърна в световен лидер. Милиони британци станаха отново дребни акционери и инвеститори и започнаха да печелят дивиденти от парите си още по нейно време. Ролята на този сектор в британската икономика рязко се увеличи, парите на банковите служители промениха дори облика на Лондон. 

Мнозина спорят за вината на Тачър за сегашната криза. В действителност опасните тенденции в света на парите се засилиха рязко чак след 2004г. Самата Желязна лейд иказваше "Не вярвам на кредитните карти" и изповядваше веруюто, че тайната на щастието е човек да живее според това, което печели и да си плаща сметките навреме.

За едни нейната дерегулация е отишла твърде далеч и заради нея банкови гиганти увиснаха преди няколко години на врата на данъкоплатците. За други не това е целяла Желязната лейди и всъщност дерегулацията не е била доведена докрай в контролната си част, а ако е злоупотребено с нея, то е станало на Уолстрийт.

Днес - основно заради глобалната криза - натискът да се дерегулира бе посрещнат със смесени чувства. Дори има движение в обратната посока - да се ограничи относително неограничените възможности за трупане на богатство.

"Тачър създаде едно по-динамично и неограничено общество, но социалната цена на разрушените общности беше огромна", казва Тимъти Аш, анализатор в Standard Bank, който си спомня дългите колони от полицейски камионетки пред училището му, намиращо се до мината, която по-късно била ликвидирана.

Но свободната икономика - олицетворявана от единни европейски пазар, който Тачър подкрепяше, докато застрашително размахваше чантата си срещу останалите идеи на ЕС - се превърна в доминираща икономическа философия в по-голямата част от света. И отново спорът днес е колко да защитиш икономиката или да контролираш крайностите, а не да се опитваш да ръководиш нещата от някакъв център.

"Все още има логични въпроси около резултатите. Но тя невероятно много придвижи напред свободните пазари за стоки, капитали и работна ръка в света", коментира Глен Хъбард, ректор на Graduate School of Business към Columbia University в Ню Йорк.

 

В значителна степен Великобритания и донякъде светът продължават да живеят в света, създаден от реформите на Маргарет Тачър.

  Последователи и имитатори

Икономическото влияние на Тачър извън Великобритания се открива от САЩ през Индия до Латинска Америка, но е най-видимо вероятно в Източна Европа. След падането на комунизма в края на нейното управление тя бе кумир за нови лидери в района, които прегърнаха раздържавяването като скоростна магистрала към капитализма.

В много държави прехвърлянето на държавни активи към частни ръце беше успех, в други - не съвсем.

В Русия, например, до 1996г. бяха раздържавени близо 18 000 предприятия, но приватизационни схеми, създадени от самообявили се за тачъристи, всъщност облагодетелстваха само тях самите. Перлите на съветската промишленост отидоха в ръцете на шепа хора с правилните политически връзки. За една нощ се създаде каста на милиардери, мнозина от които след това станаха съседи на Маргарет Тачър в елитния лондонски квартал Belgravia.

"Възникването на олигархични структури и драматичното увеличаване на неравенството демонстрират ограниченията в буквалното прилагане на извършеното от баронеса Тачър", коментира Ерик Берглоф, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие.
По-малко или повече тачеризъм

Днес се твърди, че е била изключително непопулярна, включително заради фразата си "тази госпожа не завива". Фактите сочат друго - тя идва на власт през 1979г. с гласовете на 42.4% от избирателите, през 1983г. е преизбрана с 42.4%, а през 1987г. започва третия си мандат с практически същата подкрепа - 42.2%. 
 
Неотдавна допитване на  YouGov установи, че 52% от британците я смятат за страхотен или добър премиер, а мнозина - че е вероятно най-великият им министър-председател след войната.

"Поех този пост с едно единствено намерение - да превърна Великобритания от зависимо в разчитащо на силите си общество; от "дай ми" в "свърши го самият ти". В нация, която се вдига на крака и се оправя, вместо да седи и да чака безучастно", каза тя в реч през 1984г.

Днес махалото бързо се отдалечава от принципите, на които държеше Тачър. В повечето богати страни държавният дял в икономиката рязко се увеличи през последните години, регулации - необходими, но понякога прекалени - притискат частния сектор, предприемачите са следени и проверявани както никога през последните 30 години, по улиците се демонстрира срещу самото съществуване на банковата система. Нещо повече с възхода на Китай отново започва да се говори, че държавният контрол, а не икономическият либерализъм, е подходящият модел за възникващите икономики.

Тази посока, според "Икономист", е погрешна. Изданието смята, че Европа никога няма да напредне, ако не освободи още повече пазарите си, особено трудовите; Америка ще расте, но ако избегне капана на прекалените регулации, Китай няма да издържи дълго така без да започне някаква либерализация.

"В наше време е съдбоносно да се придържаме към централния принцип на Маргарет Тачър - че за да просперират, хората трябва да отблъскват настъплението на държавата. Днес светът се нуждае от повече тачеризъм, а не от по-малко."


http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/04/16/2040990_tachurizmut_-_radikalna_ideologiia_prevurnala_se_v/



Гласувай:
2
0



1. socialismus - Просперитетът през Осемдесетте не е от консервативната политика
17.04.2013 17:43
Упорито се приписва на консерваторите това, което което донесоха компютрите. Ако не беше компютърната техника нито работни места щяха да се отворят, нито да се раздвижи икономиката. Просто съвпадение. Факт е, че и социалистическите страни строяха развит социализъм в това време, но пропаднаха когато не успяха да усвоят най- високите компютърни технологии. Факт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13378087
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930