Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2013 20:45 - Десет заблуди за конфликта в Сирия
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1511 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Десет заблуди за конфликта в Сирия 05.09.2013 / 18:50 от: Армин Арефи, "Поан" image В тези решителни дни на дебати относно необходимостта от военна интервенция в Сирия се изтъкват много аргументи, понякога обосновани, понякога неверни. Le Point.fr представя десетте най-големи заблуди относно Сирия и им отговаря.

 

 

1. Терористите са в основата на сирийската революция

Това твърдеше Башар ал Асад в първите дни на бунта, който разтърси страната. Всъщност на 13 март 2011 г. в Дераа, в южната част на Сирия, 16 деца, вдъхновени от кадрите от "арабската пролет", излъчени по катарската телевизия "Ал Джазира", написаха "Башар ал Асад, махни се!" по стените на училището си. 16-те младежи изчезнаха веднага. След едномесечно издирване техните родители помолиха Атиф Наджиб, шеф на службите за сигурност в Дераа и братовчед на Башар ал Асад, да пусне децата им.

На следващия ден стана огромна демонстрация в сърцето на джамията Ал Омари в Дераа, една от най-старите в света. Силите на реда стреляха срещу тълпата. Тогава от Дераа замина делегация, за да се срещне лично с президента. Те постигнаха освобождаването на 16-те младежи, както и уволнението на братовчеда на Башар, който ги е обидил. Но хаураните (жители на Южна Сирия) не спряха дотук. Ентусиазирани след историческата победа, която са постигнали, хиляди от тях нахлуха отново в джамията Ал Омари, за да искат повече свобода. На 24 април танкове от армията нахлуха в Дераа, което беляза началото на жестока репресия, разтърсила страната.

2. Опозицията е управлявана от ислямистите

В основата на бунта е мирно и спонтанно народно движение. Близо 80 на сто от сирийците са мюсюлмани сунити и е естествено това изповедание да бъде мнозинство сред демонстрантите. "Християни, алауити, сунити, Сирия е единна" скандираха протестиращите в Дераа в първите дни на революцията. Много бързо членовете на християнските малцинства, кюрдите и дори алауити се присъединиха към шествията. Обратът стана през юни и юли 2011 г., когато сирийският режим реши да въоръжи шабиха, своите народни милиции, съставени изключително от алауити, обяснява Матю Гидер, преподавател ислямолог в Университета в Тулуза "Льо Мирай". В отговор, сирийските имами призоваха за масово ангажиране на сунитите срещу алауитското малцинство, което е на власт.

Тежката репресия срещу цивилните провокира в средите на сирийската армия много случаи на дезертьорство през лятото на 2011 г. На 30 юли 2011 г. се роди Свободната сирийска армия (ССА). Съставена от войници, отказали да се подчинят на заповедите, тази дисидентска сила, съставена главно от сунити, се стреми да защити своите сънародници и да свали режима. ССА сътрудничи обаче с групи с по-изявен ислямистки уклон, като "Ахрар аш Шарм" и "Лиуа ал Таухид", които не крият желанието си да ислямизират публичното пространство. Когато хората не намират никакво решение, нормално е да намерят убежище в религията, обяснява Салам Кауакиби, зам.-директор на "Инициативата арабска реформа". А не бива да се забравя, че сирийското общество е консервативно и никога не е било наистина светско.

Зависима от сирийската опозиция в чужбина, Свободната сирийска армия страда от огромна нужда на средства. Не такъв е случаят с джихадистките групи, поддръжници на един радикален ислям, които се възползваха от хаоса и от западното бездействие, за да проникнат в Сирия. Тези екстремисти сунити, повечето от които идват от Ирак, се присъединяват на място към групи, свързани с "Ал Кайда", като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" или към Фронта ан Носра ("Фронт за защита на сирийския народ"). Тази организация, създадена от сирийски джихадисти, освободени от затвора от режима през 2011 г., вече е по-видима там. Тя се разграничи от ССА със своите зрелищни атентати, за които благоприятства "мъченическата" идеология на нейните бойци. Те съвсем на са толкова многобройни, както войниците от Свободната сирийска армия (5000 срещу 40 хиляди), но техните по-сложни оръжия и познанията им за водене на партизанска война, придобити в Ирак и Афганистан, ги отличават в Сирия.

Противно на Свободната сирийска армия, те не са мишена на редовната армия, която дори ги оставя да процъфтяват, твърди Матю Гидер. Ако те остават противници на Башар ал Асад, когото смятат за еретик, който избива техните "братя" сунити, те са също толкова враждебни спрямо Запада. Във всички зони, които завоюват, те налагат шариата и не се колебаят да се изправят директно срещу войниците от Свободната сирийска армия. Откъдето необходимостта да бъдат въоръжени тези "умерени" бунтовници". Мечтата на Башар ал Асад да стане крепостна стена срещу тероризма е на път да се сбъдне.

3. Катар и Саудитска Арабия финансират джихадистите

Ако е вярно, че двете монархии от Персийския залив са много активни в рамките на сирийската опозиция, със сигурност това не е в полза на групите, свързани с "Ал Кайда". Джихадистите открито са много враждебни към двете уахабитски петромонархии. 

Терористичната мрежа извърши в Саудитска Арабия много атентати през първото десетилетие на новия век. Откъде идват тогава техните пари? Според Матю Гидер джихадистките групи, действащи в Сирия, са финансирани от фундаменталисти, живеещи в Персийския залив. Сложните оръжия идват от напълно частни фондове, притежавани от радикални бизнесмени, по-специално в Кувейт, добавя изследователят Салам Кауакиби.

В замяна на това, Риад и Доха доставят ограничено количество оръжия и пари на "по-умерените" групи, цитирани по-горе, а именно чрез Националната сирийска коалиция, главният опозиционен орган в чужбина. Ако техните фондове са ограничени, не такава е политическата им активност, тъй като сирийската драма позволява на двамата съседи да се предизвикват на регионалната сцена. Когато през октомври 2011 г. няколко сирийски опозиционери с различни уклони създадоха Националния сирийски съвет, сирийските "Мюсюлмански братя", финансово подкрепяни от Катар, бързо се наложиха начело на формацията. Така Доха се надяваше да натежи по въпроса за бъдещето на Сирия, както направи в Тунис и Египет.

Минирана от разделенията, през ноември 2012 г. тя се присъедини към Националната сирийска коалиция, създадена, за да бъде зачетен плурализмът на сирийската опозиция. Това обаче с нищо не промени влиянието на двете страни. Изобличавайки присвояването на сирийската опозиция от страна на Катар, председателят на Сирийската национална коалиция подаде оставка през април. Неговият наследник, Ахмед Джабра, е близък до Риад. За Саудитска Арабия става дума на всяка цена да свали алауитския режим, и следователно шиитския, на Башар ал Асад, така че да рухне персийската дъга Техеран-Багдад-Дамаск-Тир (в Ливан), обяснява Антоан Сфер. Отклоняване на "сирийската пролет", позволяващо на петромонархията да отслаби Ислямската република, нейния регионален съперник, но също така да предотврати идването й до нейната територия, където назрява шиитски бунт.

4. Башар ал Асад е на път да падне

Ако се вярва на думите на западните лидери в началото на годината, падането на сирийския президент е неизбежно. Въпреки това, девет месеца по-късно, Башар ал Асад успя да отблъсне своите противници и дори отвоюва позиции. Тази контраофанзива сирийският президент дължи на ангажирането редом до него на ливанското движение "Хизбула", което официално влезе в битката през април 2013 г. Благодарения на шиитските бойци от "Партията на Аллах", сирийските сили възвърнаха контрола си над стратегическия град Кусеир, което им позволи да превземат центъра на Хомс и да консолидират жизненоважната ос на режима, която свързва крайбрежието с Дамаск.

По тази ос пристигат руските военни материали, доставките на бензин и храна в Дамаск, посочва Фабрис Баланш, доцент в Университета Лион ІІ и директор на Групата за изследване и проучване на Средиземноморието и Близкия изток (Gremmo). Сега вече режимът може да се концентрира върху отвоюването на град Алепо, на север. Ако погледнем сирийската територия, 50 на сто от земите са контролирани от бунтовници, но тази цифра е измамна, защото става дума главно за слабо населени зони или за периферията на някои градове, обяснява специалистът по Сирия. Ако разсъждаваме в термините на население, продължава той, повечето големи градове са под контрола на режима и може да се каже, че Башар ал Асад контролира повече от 50 на сто от населението, опозицията - 20 на сто, кюрдите - 10 на сто, а 20 на сто са спорни зони.

Ускоряването на дезертьорствата в края на 2011 г. в армията на Башар ал Асад позволяваше да се предвиди друг сценарий. Но две години и половина след началото на конфликта сирийският президент все още може да разчита на значителна войска. Башар ал Асад все още може да се осланя на редовна армия от 200 хиляди до 250 хил. души, народни милиции от 50 хиляди до 100 хил. мъже и десетки хиляди шахиба, въоръжени от него, обяснявя Фабрис Баланш. Цифри, които илюстрират неравновесието между силите на режима и на опозицията, и които обясняват отказа на Запада да изпрати сухопътни сили в Сирия.

5. Цялото население е против Башар ал Асад

Тази идея се разпространи в западните медии в началото на бунта срещу сирийския президент. Но милитаризирането на конфликта, ръководено от режима, последвано от неговата конфесионализация, подпомагана от страните от Персийския залив, потопи страната в хаос и породи сред населението огромни страхове. Ако мнозинството сирийци остават днес противнници на Башар ал Асад, той все пак има значителна подкрепа, особено сред религиозните малцинства.

Като цяло, всички религиозни малцинства (12 на сто алауити, 10 на сто християни, 3 на сто друзи, 1 на сто шиити) го подкрепят. Те се страхуват било от отмъщение, било да не бъдат задължени да напуснат страната в случай на падане на режима, твърди изследователят Фабрис Баланш. Десеторно по-голям е страхът при алауитите, секта, произлязла от схизмата, към която принадлежи сирийският президент, която винаги е била по-добре интегрирана в системата, отколкото сунитите, въпреки че са мнозинство. 90 на сто от алауитите работят за държавата, подчертава Фабрис Баланш.

Колкото и да е учудващо, Башар ал Асад може да разчита също на подкрепата на известна част от сунитската буржоазия, чийто бизнес зависи от оцеляването на Асад. Ако те са по-малобройни, отколкото сунитските маси от негови противници, те притежават икономическа и политическа тежест, много по-значителна от тях, отбелязва специалистът по Сирия. Що се отнася до 10-те процента кюрди, те действат сами. Дълго време маргинализирани от фамилията Ал Асад, в началото на революцията те показаха отхвърлянето си на сирийския президент. Но той им даде автономията на север, за която те мечтаеха, след което редовната армия напусна района без сражения. Сега те са стратегически съюзник на режима, отбелязва Фабрис Баланш. И се борят срещу джихадистите.

6. Сирия търпи чужда намеса

Това повтаря Башар ал Асад от началото на народния бунт. Президентът има право. Само че той самият ги извика. В действителност, още от първите месеци на протестите Иран, основният съюзник на Дамаск, изпрати в Сирия много "гвардейци на революцията", за да обучат сирийската армия на репресии спрямо демонстрантите, освен оръжията и кредитите за сирийския режим. 34-годишната идилия, която свързва двете страни, е най-големият дипломатически успех на Ислямската република.

Тази антанта позволи на Иран да получи достъп до Средиземно море, подчертава Мохамед-Реза Джалил, почетен професор във Висшия институт за международни изследвания и развитие. Алауит и следователно близък до шиитската идеология на иранския режим, режимът в Дамаск позволява на Техеран да комуникира със своята въоръжена ръка в Ливан, "Хизбула". В началото на 2012 г., когато видя, че сирийският президент отстъпва пред бунтовниците, Ислямската република започна втората част от своя план, натоварвайки шиитското ливанско движение да помогне на силите на Башар ал Асад.

7. Сирийският режим е убил 100 хил. души

Най-малко 110 371 души са били убити в Сирия от началото на бунта (плюс два милиона бежанци в чужбина и шест милиона мигранти вътре в страната), съобщи на 1 септември Сирийската обсерватория на човешките права, организация, която се базира на широка мрежа от бойци и медицински и военни източници в страната. Но не всички са жертва на фанатичните привърженици на Башар ал Асад. Тази трагична равносметка включва 40 146 цивилни, 45 478 членове на правителствените сили, от които и на поддържащите режима милиции шабихаа, и 21 850 бунтовници. Сред цивилните има 3905 жени и 5833 деца на възраст под 16 г. Числото на убитите бунтовници включва 15 992, които са хванали оръжието, 3730 чужди бойци, главно джихадисти и 2128 дезертьори. Войските на режима са подкрепяни от преданите милиции, които са загубили 17 824 членове и от бойците от мощното въоръжено движение - шиитската ливанска организация "Хизбула", чийто 171 членове са загинали във войната.

Неправителствената организация изброява също 2726 неидентифицирани тела и твърди, че съдбата на около 9000 задържани и на 3500 пленени от бунтовниците войници остава неизвестна.

Важно е да се припомни обаче хронологията на един мирен бунт, който се превърна в гражданска война, на фона на конфесионална борба. Първите изстрели на пушки бяха срещу демонстрантите през март 2011 г. в Дераа, арестуваните протестиращи бяха жертва на различни мъчения и осакатяване в затвора, без да се броят многобройните изчезнали. Първите сражения, включващи дезертирали войници, започнаха през лятото на 2011 г. През зимата на 2011 г. Башар ал Асад изпрати танковете си да бомбардират селата, завоювани от бунтовниците. През пролетта на 2012 г. сирийската авиация беше натоварена да накаже тези села. От страна на бунтовниците, бяха регистрирани много случаи на мъчения или на експедитивни екзекуции на войници или на "агенти" на режима. Що се отнася до джихадистките групи, те извършиха няколко кървави атентата насред Дамаск.

Един праг на ужаса беше преминат в Хомс, на 23 декември 2012 г., с използването за първи път на химически оръжия с ниска доза според сирийската опозиция и американските разузнавателни служби. На 19 март имаше друга атака в Хан-Асал, предградие на Алепо, за която се обвиняват взаимно режимът и опозицията. На 20 март Дамаск поиска независимо разследване на ООН на място. На 6 май бившият магистрат Карла Дел Понте, член на независимата разследваща комисия на ООН, посочи с пръст като отговорни за атаката бунтовниците, преди да бъде опровергана от председателя на комисията, бразилския експерт Пауло Пинейро.

Френските служби приписват, от своя страна, две химически атаки на силите на Башар ал Асад, първата в средата на април 2013 г. в Джобар, предградие на Дамаск, а втората на 29 април в Саракеб (в северозападната част на страната). Невротоксични атаки с по-малък мащаб от извършената на 21 август в Гута, предградие на Дамаск, която е причинила смъртта на 281 души според Париж, 355 според "Лекари без граници" и 1429 според Вашингтон. Този път отговорността на Дамаск за тази сеч не оставя никакво смънения, дори и ако не е представено неопровержимо доказателство.

8. Сирийският режим е жертва на американска манипулация

Съвсем не сме в иракския случай, където САЩ си измислиха доказателства, свидетелстващи за наличието на оръжия за масово унищожение. Този път се видя, че Дамаск притежава един от най-големите химически арсенали в света. Според декласифициран документ на френското разузнаване Сирия притежава повече от 1000 тона химически реактори, от които няколко стотин тона иперит (лютив газ), десетки тонове VX (най-токсичният боен химически продукт) и най-вече стотици тонове газ зарин. Тези оръжия са забранени, дори и Сирия да не е подписала Конвенцията за забрана на химическите оръжия, подписана през 1993 г. в Париж, обяснява Ксавие Филип, професор по публично право в Университета "Пол Сезан" в Марсилия.

Въпреки отричането на Башар ал Асад, голямото мнозинство от експерти смята за много невероятно бунтовниците да са в основата на химическата сеч в Гута, като се има предвид мащаба на атаката, координацията на ударите, кварталите (с бунтовници), които са били мишени, и най-вече необходимите умения, за да се съхраняват и използват такива оръжия.

 

9. Една друга война заради петрола

 

Противно на Ирак или Либия, количествата горива, налични в Сирия са минимални. Производството на петрол достигаше в най-добрия случай 600 хил. барела дневно през 90-те г., преди да спадне до 400 хил. барела преди революцията, от които две трети бяха предназначени за национално потребление, подчертава Фабрис Баланш. Единственото дългосрочно предизвикателство би могло да бъде изграждането на газопроводи, за да бъде транзитиран газ до Европа, идващ от страните от Персийския залив. Но все още това е далеч.

 

10. Западът иска да свали Асад

 

Това беше натрапчива идея на Башар ал Асад. Барак Обама и Франсоа Оланд казаха тази седмица: западна интервенция в Сирия няма за цел да свали Асад. За какво да се удря тогава? Ето че американският президент сам си постави капан. През декември 2012 г., когато научи, че сирийският режим е на път да смеси необходимите съставки за милитаризирането на газ зарин, Барак Обама предупреди Дамаск, че всяка употреба на химически оръжия ще представлява прекосяване на една "червена линия".

След като тази граница беше премината, стопанинът на Белия дом не може да остане със скръстени ръце. И както отбелязва генерал Венсан Депорт, бивш директор на Военното училище, ако западните страни не са способни да спазват собствената си дума, какво ще струва техният военен натиск пред предизвикателството на иранската ядрена програма?

Превод от френски: Галя Дачкова


http://www.glasove.com/deset-zabludi-za-konflikta-v-siriya-29070



Гласувай:
4
2



1. socialismus - На кой социалист да повярвам?
09.09.2013 20:59
На този, харесван от Арабската социалистическа партия БААС или на този, харесван от френските социалисти?
... все пак Франция е била империя с интереси в Сирия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033330
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031