Постинг
13.08.2014 10:54 -
Явор Дачков: За случая „Адамова“ и лицемерието на нейните „защитници“
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2014 10:55
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.08.2014 10:55
За случая „Адамова“ и лицемерието на нейните „защитници“
Акцията на Съюза на съдиите и тенденциозните публикации в сайтовете „Правен свят“ и „Медиапул“ обаче ме задължават да реагирам и внеса пояснения по нашата позиция.
На първо място, мисля, че заглавието ни беше удачно, защото по време на публикацията не знаехме нищо друго за тази съдийка. Фактът, че за пост заместник-министър в Министерството на правосъдието и то без никаква легитимна политическа подкрепа зад него (имам предвид редовни избори и парламент) се издига пряк роднина на човек, свързан със СИК и Красьо Черничкия, който се прочу с активното си кадруване в съдебната власт, сам по себе си е достатъчно тревожен и няма нищо лошо, че сме осветили тази страна от биографията на Аглика Адамова-Петкова.
Казвам „осветили“, а не „осъдили“.
Ние просто казахме истината с подтекст, че подобно назначение би било проблематично, ако дъщеря и баща са заедно в схемите на Адамов. До известна степен повод за подобни съмнения са ни дали самите магистрати със „светлия“ си пример.
Да припомням ли всички случаи на висши съдии, които придобиха имоти от корупция и ги прехвърляха на своите дъщери, жени, снахи и зетьове? Нужно ли е да казвам, че шуробаджанащината е в основата на мафиотското практикуване на властта в България, и че българският съд е голям длъжник на обществото? Та нима някой днес в България се съмнява, че тази власт е зависима изцяло от политическата конюнктура и работи предимно в интерес на конюнктурата, а не на правото?
Редно ли е да припомням на съдиите, че паднаха дотам криминален примитивен тип като Цветан Цветанов да ги управлява и кадрува в системата. Както преди го правеше Красьо Черничкия и Величко Адамов. Да бяха събрали подписка срещу тях и да се бяха организирали така срещу злото, което доброволно допуснаха и което разруши основния фундамент на обществото ни, а именно справедливостта. Не мисля, че формалните и притъпени откъм острота декларации на Съюза на съдиите, каквито наистина имаше, бяха
сериозен и истински отпор на гербаджийската наглост.
Нищо по-естествено от това да се усъмним в г-жа Адамова-Петкова, която носи името на баща си и която публично досега не се е отричала от неговите бандитски дела.
Нищо по-естествено и от това да поднесем извиненията си, когато сме разбрали, че тук – по изключение впрочем – не цялото семейство, добиращо се до власт, е съставено от мафиоти.
Разбира се, реакцията на съдиите е не просто реплика към публикацията в сайта, а опит г-жа Адамова-Петкова все пак да бъде запазена като евентуален заместник-министър, а оттук и възможността Съюзът на съдиите изцяло да поеме контрола върху това министерство.
Това вече е политическа амбиция и тя може да бъде подлагана на критика, дотолкова доколкото Съюзът на съдиите не е политическа организация. Имаме служебно правителство, макар и формално ГЕРБ и Цветан Цветанов още не са дошли на власт, и е редно да се запитаме за легитимността на претенциите на една неправителствена организация да овладее цяло министерство в българското правителство. Още повече, когато начело на министерството е поставен човек със сериозно накърнена репутация.
Имам предвид многократните дисциплинарни наказания, наложени от адвокатската колегия, наложени на Христо Иванов, както и фактът, че ги е прикрил от официалната си биография, в която се е писал адвокат от 2002 година. Той твърди, че са за неплатен членски внос. Ние не сме длъжни да му вярваме, но дори и при това положение се оказва, че министърът на правосъдието е човек, който многократно е нарушавал закона.
Припомням, че според чл. 49 ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът… е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Според собственото признание на Христо Иванов той е нарушил многократно закона и е понесъл най-тежките дисциплинарни наказания, допуснати от закона и наложени от собствената му професионална колегия.
Искам да попитам съдиите дали намират за нормално човек, който системно нарушава закона, да стане министър на правосъдието. Така, както намират за ненормално, че сме имали дързостта да се усъмним в назначението
на висша административна длъжност на дъщерята на публично известен мафиот. Това, което направихме в „Гласове“, е да напишем, че Аглика Адамова-Петкова е дъщеря на баща си. И да припомним печалната му слава.
Втората ми реплика е към медиите „Медиапул“ и „Правен свят“, които нарекоха твърденията ни компромат и се опитаха да иронизират извинението, което поднесохме.
Ако Аглика Адамова-Петкова бе издигната от лобито на Делян Пеевски, тези медии щяха да бъдат доста по-агресивни и радикални от езика, използван в „Гласове“. Лепеното на етикети, редовното списване на дописки за хора, които само по външен признак са прилепват до други, е запазена марка специално на „Медиапул“, който защитава олигархичните интереси на Иво Прокопиев, а в продължение на дълги години бе издържан от застреляния мафиот Емил Кюлев.
Нещо повече, езикът на протестиращите и медиите, които ги защитаваха, бе точно такъв:
език на омразата, етикетирането, вкарването в черни списъци, разделението по групи, категории
в това число и по биографичен признак – „син на комунист“, „дъщеря на Политбюро“, „червени боклуци“, „човек на Пеевски“ и т.н.
Двойният стандарт, лицемерното отношение към фактите и фарисейското им тълкуване се превърна в запазена марка точно за тези хора и медии, които не свършиха нищо през последната година освен да вкарат ГЕРБ във властта през задния вход, далеч преди провеждането на легитимни парламентарни избори.
Много от журналистите, които защитават Христо Иванов, са имали финансови отношения с неговата организация. Тя им е отпускала средства. Единият от сайтовете защитава интересите на известна адвокатска кантора. В това лично аз не виждам нищо лошо, защото в тях има качествена журналистика, но бих им препоръчал да оберат малко назидателния и морализаторския си тон и да видят гредата в собствената си око, преди да се втренчат в сламките в окото на другия.
И още нещо от Библията, което е добре протестиращите и клакьорстващите им медии да запомнят: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.
Днес те са застанали пред изпитанието на собствените си думи.
И трето, дали Съюзът на съдиите и загрижените журналисти няма да се възмутят от грубото погазване на правото и нарушението на закона, което се случи при назначението на Петко Петков за заместник-министър на правосъдието. Той все още не е освободен от Висшия съдебен съвет от съдийската си длъжност и е зам.-министър в нарушение на закона. Всички решения, които той взема в качеството си на държавен чиновник, могат да бъдат атакувани в съда.
Не смятат ли поборниците за право и справедливост, че доста лоши примери им се събраха. Примери, които те дават с делата си, докато на думи издигат лозунги за върхенството на закона, спазването на правилата, за морал и принципи в политиката и управлението на страната.
В никоя нормална демократична страна подобен начин на кадруване не би могъл да мине. Не може и човек, нарушавал закона многократно и лишен от адвокатски права, да стане министър на правосъдието.
Хубаво е и да се знае, че към онези, които имат най-големи претенции, се проявява и най-голяма взискателност. И ако наистина са почтени, ще бъдат взискателни първо към себе си, а после към останалите. Промяната в България е възможна само отвътре навън, а онези, които имат претенции да управляват или да бъдат лидери, би трябвало да служат за пример. А не да менторстват лицемерно като комунисти, които току-що са се докопали до властта след преврат.
Явор Дачков
http://afera.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F-%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5.html
В стремежа си да овладее Министерството на правосъдието, Съюзът на съдиите преигра в случая с все още неназначената съдия Аглика Адамова-Петкова за заместник-министър на правосъдието. Над 1000 съдии са подписали писмо в защита на своята колега заради… едно заглавие в сайта „Гласове“. То гласеше следното: „Дъщерята на Величко Адамов влиза в Министерството на правосъдието. Кога да очакваме Красьо Черничкия?“. Написахме го, след като стана ясно, че дъщерята на печално известния Величко Адамов е предложена за пост в Министерството на правосъдието.
Акцията на Съюза на съдиите и тенденциозните публикации в сайтовете „Правен свят“ и „Медиапул“ обаче ме задължават да реагирам и внеса пояснения по нашата позиция.
На първо място, мисля, че заглавието ни беше удачно, защото по време на публикацията не знаехме нищо друго за тази съдийка. Фактът, че за пост заместник-министър в Министерството на правосъдието и то без никаква легитимна политическа подкрепа зад него (имам предвид редовни избори и парламент) се издига пряк роднина на човек, свързан със СИК и Красьо Черничкия, който се прочу с активното си кадруване в съдебната власт, сам по себе си е достатъчно тревожен и няма нищо лошо, че сме осветили тази страна от биографията на Аглика Адамова-Петкова.
Казвам „осветили“, а не „осъдили“.
Ние просто казахме истината с подтекст, че подобно назначение би било проблематично, ако дъщеря и баща са заедно в схемите на Адамов. До известна степен повод за подобни съмнения са ни дали самите магистрати със „светлия“ си пример.
Да припомням ли всички случаи на висши съдии, които придобиха имоти от корупция и ги прехвърляха на своите дъщери, жени, снахи и зетьове? Нужно ли е да казвам, че шуробаджанащината е в основата на мафиотското практикуване на властта в България, и че българският съд е голям длъжник на обществото? Та нима някой днес в България се съмнява, че тази власт е зависима изцяло от политическата конюнктура и работи предимно в интерес на конюнктурата, а не на правото?
Редно ли е да припомням на съдиите, че паднаха дотам криминален примитивен тип като Цветан Цветанов да ги управлява и кадрува в системата. Както преди го правеше Красьо Черничкия и Величко Адамов. Да бяха събрали подписка срещу тях и да се бяха организирали така срещу злото, което доброволно допуснаха и което разруши основния фундамент на обществото ни, а именно справедливостта. Не мисля, че формалните и притъпени откъм острота декларации на Съюза на съдиите, каквито наистина имаше, бяха
сериозен и истински отпор на гербаджийската наглост.
Нищо по-естествено от това да се усъмним в г-жа Адамова-Петкова, която носи името на баща си и която публично досега не се е отричала от неговите бандитски дела.
Нищо по-естествено и от това да поднесем извиненията си, когато сме разбрали, че тук – по изключение впрочем – не цялото семейство, добиращо се до власт, е съставено от мафиоти.
Разбира се, реакцията на съдиите е не просто реплика към публикацията в сайта, а опит г-жа Адамова-Петкова все пак да бъде запазена като евентуален заместник-министър, а оттук и възможността Съюзът на съдиите изцяло да поеме контрола върху това министерство.
Това вече е политическа амбиция и тя може да бъде подлагана на критика, дотолкова доколкото Съюзът на съдиите не е политическа организация. Имаме служебно правителство, макар и формално ГЕРБ и Цветан Цветанов още не са дошли на власт, и е редно да се запитаме за легитимността на претенциите на една неправителствена организация да овладее цяло министерство в българското правителство. Още повече, когато начело на министерството е поставен човек със сериозно накърнена репутация.
Имам предвид многократните дисциплинарни наказания, наложени от адвокатската колегия, наложени на Христо Иванов, както и фактът, че ги е прикрил от официалната си биография, в която се е писал адвокат от 2002 година. Той твърди, че са за неплатен членски внос. Ние не сме длъжни да му вярваме, но дори и при това положение се оказва, че министърът на правосъдието е човек, който многократно е нарушавал закона.
Припомням, че според чл. 49 ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът… е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Според собственото признание на Христо Иванов той е нарушил многократно закона и е понесъл най-тежките дисциплинарни наказания, допуснати от закона и наложени от собствената му професионална колегия.
Искам да попитам съдиите дали намират за нормално човек, който системно нарушава закона, да стане министър на правосъдието. Така, както намират за ненормално, че сме имали дързостта да се усъмним в назначението
на висша административна длъжност на дъщерята на публично известен мафиот. Това, което направихме в „Гласове“, е да напишем, че Аглика Адамова-Петкова е дъщеря на баща си. И да припомним печалната му слава.
Втората ми реплика е към медиите „Медиапул“ и „Правен свят“, които нарекоха твърденията ни компромат и се опитаха да иронизират извинението, което поднесохме.
Ако Аглика Адамова-Петкова бе издигната от лобито на Делян Пеевски, тези медии щяха да бъдат доста по-агресивни и радикални от езика, използван в „Гласове“. Лепеното на етикети, редовното списване на дописки за хора, които само по външен признак са прилепват до други, е запазена марка специално на „Медиапул“, който защитава олигархичните интереси на Иво Прокопиев, а в продължение на дълги години бе издържан от застреляния мафиот Емил Кюлев.
Нещо повече, езикът на протестиращите и медиите, които ги защитаваха, бе точно такъв:
език на омразата, етикетирането, вкарването в черни списъци, разделението по групи, категории
в това число и по биографичен признак – „син на комунист“, „дъщеря на Политбюро“, „червени боклуци“, „човек на Пеевски“ и т.н.
Двойният стандарт, лицемерното отношение към фактите и фарисейското им тълкуване се превърна в запазена марка точно за тези хора и медии, които не свършиха нищо през последната година освен да вкарат ГЕРБ във властта през задния вход, далеч преди провеждането на легитимни парламентарни избори.
Много от журналистите, които защитават Христо Иванов, са имали финансови отношения с неговата организация. Тя им е отпускала средства. Единият от сайтовете защитава интересите на известна адвокатска кантора. В това лично аз не виждам нищо лошо, защото в тях има качествена журналистика, но бих им препоръчал да оберат малко назидателния и морализаторския си тон и да видят гредата в собствената си око, преди да се втренчат в сламките в окото на другия.
И още нещо от Библията, което е добре протестиращите и клакьорстващите им медии да запомнят: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.
Днес те са застанали пред изпитанието на собствените си думи.
И трето, дали Съюзът на съдиите и загрижените журналисти няма да се възмутят от грубото погазване на правото и нарушението на закона, което се случи при назначението на Петко Петков за заместник-министър на правосъдието. Той все още не е освободен от Висшия съдебен съвет от съдийската си длъжност и е зам.-министър в нарушение на закона. Всички решения, които той взема в качеството си на държавен чиновник, могат да бъдат атакувани в съда.
Не смятат ли поборниците за право и справедливост, че доста лоши примери им се събраха. Примери, които те дават с делата си, докато на думи издигат лозунги за върхенството на закона, спазването на правилата, за морал и принципи в политиката и управлението на страната.
В никоя нормална демократична страна подобен начин на кадруване не би могъл да мине. Не може и човек, нарушавал закона многократно и лишен от адвокатски права, да стане министър на правосъдието.
Хубаво е и да се знае, че към онези, които имат най-големи претенции, се проявява и най-голяма взискателност. И ако наистина са почтени, ще бъдат взискателни първо към себе си, а после към останалите. Промяната в България е възможна само отвътре навън, а онези, които имат претенции да управляват или да бъдат лидери, би трябвало да служат за пример. А не да менторстват лицемерно като комунисти, които току-що са се докопали до властта след преврат.
Явор Дачков
http://afera.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F-%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
