Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2014 14:18 - Любомир Митов: Само външен натиск връща България към растеж!
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Любомир Митов е главен икономист в Института по международни финанси във Вашингтон. От 1982 до 1992 г. е бил служител в българското външно министерство, а след това работи за Световната банка. Митов има докторска степен по Международни отношения от Московския държавен университет. Автор е на редица анализи за състоянието на европейските икономики. В последното му проучване за България Митов прогнозира, че бюджетният дефицит ще надхвърли 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, както и че перспективите пред страната рязко се влошават заради липсата на реформи, политическата изолация и демографската катастрофа.


Какво се случва в българската икономика през вашите очи?

- В икономиката нищо не се случва след 2007 - 2008 г. Някой ще каже, че е заради кризата, но това не е съвсем вярно, защото, ако сравним България с другите нови членки на Европейския съюз (ЕС) - Полша, Чехия, Словакия, Хърватия (която е отделен случай и повече прилича на втората Гърция), Румъния и Унгария, определено изоставаме. И не става дума за финансова стабилност, защото тя беше осигурена отпреди и чак сега започна да се клати.

Ние сме застинали от гледна точка на реформите. В България никога не е имало много реформаторски настроени правителства. Реформите, когато са правени, са били или в условия на криза, или под външен натиск. Правителството на Иван Костов направи реформата през 1998- 1999 г. под външен натиск заради събитията в Косово. След това беше процесът на присъединяване към ЕС, когато политическият стимул беше толкова голям, че никой не можеше даже да си позволи да противоречи. Дойде присъединяването и всичко спря.

Оттук нататък нищо не става - реформи не се правят, някои даже се анулират, а проблемите, които тогава съществуваха, стават все по-дълбоки и започват вече да се отразяват върху икономиката. Вижте само какво става с пенсионната система - половината, ако не и повече от нейните доходи идват от държавния бюджет. Тоест това не е никаква реална осигурителна система. Или пък вземете за пример безработицата - 60% е при хората без образование, 10% - при тези със средно, а при висшистите е 5%. При нас високата безработица е също чисто структурен проблем. Има много хора, които не могат да бъдат наети на работа, защото нищо не умеят и най-вероятно никога няма да работят. И има работни места, добре платени, за които няма хора с необходимата квалификация.

А какво се случва в политиката?

- Проблемът с олигарсите отдавна се знае, но някак си беше що-годе под контрол. Сега вече е извън контрол. Това правителство (на Орешарски) беше заявката за открита власт на олигарсите в България. Не просто задкулисно, а директно се каза: "Ние ще правим това, което искаме." И това вече донесе реални икономически резултати. Това, което стана с банката (КТБ), беше очевидна атака срещу тях. В случая с Първа инвестиционна банка (ПИБ) също беше атака и там подозираме, че имат роля и външни фактори, като целта беше да се предизвика по-голяма дестабилизация, защото беше изгодно на някои кръгове.

Та има една прогнила политическа система, въртят се едни и същи хора и как ще се наричат партиите няма особено значение. Има малко по-добри и малко по-лоши от тях. Резултатът е, че държавата потъва, икономиката потъва и обществото потъва. Оттук нататък ние като икономисти гледаме какъв е потенциалът на страната и виждаме, че него го няма. Демографски положението се знае, въпреки че в добрите години имаше определен ръст на раждаемостта. Значи не е въпросът колко пари ще дадем на майките с деца, а е до увереност в бъдещето и в стабилната икономическа среда. Погледнете данните за емиграцията - хората, които си отиват, са тези, които са квалифицирани и предприемчиви, тези, които действително могат да направят нещо, да се реализират. Не емигрират неграмотните, не отиват тези, които са без професии (защото на никого не му трябват), не отиват тези, които живеят на социални помощи, а тези, които трябва да ги плащат.

Каква е рецептата за измъкване от това положение?


- Има три фактора на производството - капитал, производителност и хора. За хората вече казахме – населението намалява и ще продължи да намалява. Капиталът, българският капитал, ако го има, той е главно в чужбина или в офшорки. Така че основният капитал тук е външният. Той още не бяга, но ако продължаваме така, ще започне да бяга. Защото в България как се прави бизнес? Ако си голям, отиваш, говориш с премиера и правиш бизнес. Westinghouse e типичен пример - за тях няма проблем. Но това, което трансформира другите държави в Централна Европа, е голямото количество средно големи западноевропейски фирми, които докарват производството си тук, които интегрират страната в глобалната си производствена и експортна мрежа. A за това трябва стабилна икономическа среда, безпристрастна съдебна система и да се озапти безумието на държавната администрация. Трябва нещо драстично да се промени и според мен фактор за това ще бъде външният натиск, най-вече от ЕС, защото е единственият авторитет, който разполага с нужния инструментариум в момента. Ако зависеше от мен - щях да направя един списък с реформи и дати. Няма ли реформи, няма фондове, няма магистрали, не получават общините.

Международният валутен фонд (МВФ) би ли могъл да се включи в оказването на външен натиск за реформи?


- На България пари не й трябват. В България е пълно с пари. Обективно погледнато, няма дефицит по текущата сметка и правителството може да тегли евтини заеми, когато си поиска (поне засега). Банките са свръхликвидни и не знаят какво да правят с депозитите си – държат ги главно в чужбина, защото няма икономическа активност, няма търсене. Така че фондът няма какво да прави тук.

Защо смятате, че няма вариант да се справим със ситуацията сами?


- Защото някой трябва да поеме отговорност, a сред сегашните партии просто не виждам кой ще го направи. Надеждата е в тези момчета и момичета, които излязоха на протеста преди една година да се организират по някакъв начин и да направят нещо, което ще свърши работа. Но не просто да са против, а да имат идея какво да се направи и организация как да го постигнат. Защото само те могат да бъдат коректив на досегашните управляващи.

Знаете ли, оставката на това правителство беше посрещната навън с въздишка на облекчение. Не е толкова важно кой колко време ще стои във властта, а какво прави в нея. Всички знаем кой най-вероятно ще спечели тези избори, така че не виждам какво много толкова ще се промени, особено ако спечелят изборите с абсолютно мнозинство. И добре, ще дойдат същите, но ако пак един коли и беси и решава въпросите, нищо няма да се промени. Защото помните как се работеше - на принципа "правя това, което поддържа моя рейтинг" - няма пенсионна реформа, няма реформа на образованието, понеже те са неблагодарни, а и ефектите от тях се виждат след 10-15 години. А изборите са на всеки 4 години. Изисква се някакъв дългосрочен поглед и консенсус.

Не трябва да оставяте нито за минута новото правителство на спокойствие. Трябва да им кажете: "Ние ви знаем какво представлявате и ви гледаме всяка стъпка. Имате втори шанс, но помнете как започна вторият шанс на социалистите."

Може би не бива да сме чак такива песимисти. Ако погледнете бизнеса въпреки лошата среда успява да работи...

- Частният сектор се справя великолепно. Проблемът е в държавата, в липсата на икономическа политика и визия в поддържането (поради страх от реформи) на дисбаланси като този в здравеопазването - не може с парите на една трета от осигурените, които си плащат, да се лекуват всички.
Ние в Института по международни финанси следим износа на страната в количествен обем и знаем какво е търсенето в основните ни търговски партньори. От 2008 до 2013 г. износът се е увеличил с 27%, а търсенето на нашите пазари - само с 15%. Тоест ние увеличаваме нашия пазарен дял, което показва, че има фирми производители, които си намират нишите и са конкурентоспособни. Въпросът е, че никой в държавата не знае кои са и като не ги знае, не знае какво точно да направи, за да ги улесни и стимулира. Или поне да не пречи.

И още нещо - ако погледнете тримесечните данни за брутния вътрешен продукт (БВП), ще видите нещо интересно: през първото тримесечие на 2009 г. икономиката колабира, след което започва възстановяване във второто и началото на третото тримесечие. След това идва Симеон Дянков, решава, че трябва да свие бюджета, и го прави, като започва да не плаща на бизнеса. Касовият дефицит се свива до 0.9% от БВП, но истинският, този, който се следи от ЕС, стигна 4.1%. Следват санкции от ЕС, но което е по-лошо, икономиката отново затъва в рецесия. После някой му казва, че е сгрешил, и той започва да плаща. Държавата започва лека-полека да се измъква. Но за една година икономиката беше убита поради неразбиране.

Икономиката се държи на частния сектор, който няма друг избор - живеете в тази страна, трябва да храните семейството си, значи трябва да правите нещо. И частният сектор го прави добре. Но бизнесът не е в борба за оцеляване. При всичките ни проблеми България не е Африка. Тук много неща функционират, има достъп до пазари. Просто бизнесът го карат да прави бягане с препятствия.

Колко голяма е опасността да продължим по същия начин още 4 години?


- Няма да изкараме още 4 години по този начин, защото тлъстините започват да се топят. Финансова стабилност имаме, не се очертава колапс, но при едно такова влачене по дъното ще настигнем Европа по доходи след поне 80 години. Е, никой няма да чака толкова. А и проблемите ще се покажат още тази година. Бюджетът трябва да се актуализира, защото е неизпълним и много зависи от еврофондовете. Имайки предвид изоставането обаче, дефицитът ще достигне и надхвърли 4% от БВП, без да смятаме ефекта от кризата с КТБ, който според нас в най-добрия случай ще добави още 1.8% към бюджетния дефицит.

Тази надбавка обаче не я гледайте, тя не е важна и е еднократна. Гледайте тези 4%, защото в тях са парите за пенсии. Тях не можеш да ги изтриеш, като няма инфлация. За да се справиш, или ще трябва да режеш отнякъде другаде, или ще стигнеш до вдигането на данъци. Увеличаването на пенсиите и социалните разходи при условия на стагнираща икономика и дефлация за мен беше най-голямото безумие на правителството на Пламен Орешарски, защото заложи бомба за следващите години.

По време на неговото управление страната изпадна в политическа изолация и като че ли се превърна в инструмент за преследване на руски геополитически интереси в Европа. Доколко притеснително е това?


- Мога да ви кажа, че в Брюксел и Вашингтон въпросът е под наблюдение. Не става дума само за "Южен поток", а какво става в България, как се изпълняват (или не) съюзническите задължения по НАТО по принцип и какво е влиянието на Русия.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/08/17/2362958_samo_vunshen_natisk_vrushta_bulgariia_kum_rastej/?sp=0#storystart




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13378674
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930