Цесиите на депозити в КТБ са измама под носа на БНБ Или как специалният надзор на БНБ, вместо да намали загубите за обществото, ги увеличи с още 1 милиард лева Пламен Донев - д.е.с. и регистриран одитор

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ

  Напоследък в медийното пространство се появяваше информация за извършването на прехвърляне (цедиране) на депозити в КТБ, които са на суми, по-високи от гарантирания размер от 100 000 евро (196 000 лв.). Акцентът на коментарите бе върху юридическите аспекти на тези цесии. Настоящият коментар обаче ще се фокусира върху финансовия ефект от тях с цел да се демонстрира как тези сделки ощетяват обществения интерес, като размерът на тази щета може да достигне по последни данни колосалния размер от 1 милиард лева.

По същество схемата е следната. Фирми, които са теглили кредити от КТБ, като тези кредити са обезпечени и фирмите развиват реална дейност, изкупуват депозити на стойност над гарантирания размер от 196 000 лв. По такъв начин фирмите кредитополучатели стават едновременно както длъжник на банката (за тегления кредит), така и неин кредитор (за сумата на депозита, по който вече са титуляр). След това се извършва прихващане (нетиране) на сумата, която представлява едновременно вземане от банката и задължение към нея.

Прихващането на депозити срещу кредити било чисто техническа счетоводна операция?

Появиха се коментари от страна на квестори на БНБ, анализатори, та дори и от подуправител на БНБ, че това цедиране и последващо прихващане представляват чисто техническа счетоводна операция, която не представлява проблем. Единственият евентуален проблем бил евентуалното намерение на вложители с негарантирани депозити да направят няколко прехвърляния, така че размерът на всеки един новоформиран депозит да бъда в рамките на гарантирания таван. По думите на представители на БНБ подобно заобикаляне на закона нямало да бъде допуснато. Смея да твърдя, че това е погрешно идентифициране на проблема и идеята на схемата е много по-различна. Нека дам конкретен пример.
Представете си, че има един вложител с негарантиран депозит от 10 млн. лв. При фалит на банката той ще може да получи от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) само, нека работим с окръглената сума, 200 хил. лв. Тоест този вложител ще загуби 9.8 млн.лв. Представете се, че има и един кредитополучател, изтеглил 8 млн. лв., с реален бизнес и добро обезпечение на своя кредит, който дори и при фалит на КТБ ще трябва да върне, разбира се, пълната сума на този кредит. И ето вариант, при който ще може да избяга от това задължение.

Този кредитополучател отправя оферта към вложителя да закупи неговия депозит на цена, да речем, 60% от номинала на депозита, т.е. за 6 млн. лв. Какви са интересите на двете страни, за да влязат в такава сделка? Вложителят ще получи 6 млн. лв. от своя контрагент по цесията вместо само 200 хил. лв. от ФГВБ, т.е. размерът на загубата му ще се намали от 9.8 млн. лв. на 4 млн. лв. Кредитополучателят от своя страна след цедирането на депозита ще разполага със задължение по теглен кредит за 8 млн. лв. и вземане по депозит за 10 млн. лв. След прихващането (нетирането) на тези суми кредитът се счита за погасен и остава депозит в размер на 2 млн. лв. От тези 2 млн. лв. бившият кредитополучател и настоящ вложител отново ще има право да получи като гарантирани 200 хил. лв. от фонда. По такъв начин кредитополучателят е получил кредит за 8 млн. лв., но плаща само 6 млн. лв. като цена на цесията, а получава допълнително и 200 хил. лв. С други думи, общата печалба на тази фирма ще е в размер на 2.2 млн. лв.

Нима всички печелят от прехвърлянето на депозити в КТБ?

В медийното пространство се коментира, че описаните сделки са напълно законосъобразни, както и че няма нищо лошо в това засегнатите вложители да се опитат да ограничат размера на своите загуби. Само че проблемът КТБ е всъщност игра с нулев резултат, т.е. нулева обща печалба. Ако е вярна основната теза, че в банката са били извършвани измами в колосални размери чрез отпускането на необезпечени кредити, то има едни лица, които просто са спечелили едни пари, тъй като не възнамеряват да върнат кредита. Това, предполага се, е въпросната дупка в оценката на кредитния портфейл, изчислена от трите нови одиторски фирми. Тези същите пари обаче някои други лица са ги загубили. Колкото и да е сложна финансовата материя, то следва поне да е ясно, че парите не се появяват от въздуха и не растат по дърветата и ако някой е извършил банкова измама, присвоявайки едни пари, то друг е жертва на тази измама и е изгубил парите.

Нека видим кои са губещите в нашия числов пример. Презумпцията е, че е невъзможно КТБ да събере достатъчно средства от масата на несъстоятелността, така че да покрие част от загубите на вложители с депозити над гарантирания размер, т.е общата загуба е 10 млн. лв. Във варианта без прехвърляне на депозита вложителят губи 9.8 млн. лв., а фондът губи 200 хил. лв.

Обаче във варианта с цедиране на депозита вложителят губи само 4 млн. лв., а кредитополучателят, инициирал цесията, печели 2.2 млн.лв., които, разбира се, представляват нечия друга загуба. Големият губещ, както внимателният читател вече се е досетил, е Фондът за гарантиране на вземанията в банките. Фондът ще загуби 8.2 млн. лв. при първоначална загуба от само 200 хил. лв. Разликата е сумата от 8 млн. лв., което беше сумата на отпуснатия кредит. Тази сума представлява загуба за фонда, тъй като след погасяването на кредита чрез прихващане срещу депозита фондът няма да получи нито лев от кредитополучателя. И именно това е целта на схемите с прехвърляне на депозити в КТБ.

Нека изведа ясно правилото, че размерът на допълнителните загуби на ФГВБ се формира от номинала на извършените прихващания на депозити срещу кредити. Ако кредитите са в по-малък размер от депозитите, то загубите са в размера на нетираните кредити. Ако ли депозитите са в по-малък размер от кредитите, то загубите са по номинала на цедираните депозити. По последни данни размерът на тези цесии е достигнал сумата от 1.1 млрд. лв., а извършените прихващания са за 800 млн. лв.

Кои са истинските губещи?

Досега коментирах негативния ефект за ФГВБ, но нека напомним, че средствата в този фонд са по същество публични средства. В медиите нашироко се коментира необходимостта от изтеглянето на държавен заем от 1.7 млрд. лв. с оглед за попълване на недостига във фонда, но изобщо не се коментира този потенциален допълнителен ефект от още 1 млрд. лв.

При всяко положение загубите на фонда са за сметка на обикновените български граждани. Всички ние чрез данъците си ще трябва да плащаме обратно теглените държавни заеми. А като клиенти на банките ще ни се наложи да плащаме по-високи лихви по кредити, да получаваме по-ниски лихви за нашите спестявания, както и да плащаме по-високи банкови такси. Всичко това с цел час по-скоро да се попълнят изразходваните средства от ФГВБ, тъй като ако възникне криза с друга банка и във фонда няма средства, това би представлявало или срутване на доверието в банковата система в България или срутване на макроикономическата стабилност с държавен дълг в неуправляеми размери, или всъщност и двете заедно.

Кои трябва да бъдат губещите?

Вече стана ясно, че има загуби, които все някой трябва да поеме. В този смисъл моето настояване, че загубите на депозити над гарантирания размер трябва да се поемат от самите вложители, не е белег за каквато и да била кръвожадност. Напротив, съчувствам на хората и фирмите, които ще загубят средства в КТБ.

Но икономическата логика в условията на истинска пазарна икономика е, че всеки пазарен участник следва да носи последствията от своите собствени решения. Концептуалната основа на финансите е, че печалбите са обвързани с риска. Поемането на по-висок риск означава възможност за реализиране на по-големи печалби, но също така и възможност за поемане на по-големи загуби. Това са двете страни на една и съща монета, наречена риск. Историята с КТБ е христоматиен пример за тази финансова концепция. Значително по-високите лихви, които КТБ предлагаше на своите вложители, бяха отплатата за също по-високия риск да си вложиш парите в банка, за която отдавна се предполага, че е замесена в съмнителни бизнес отношения. В този смисъл претърпяването на загуба от вложител в такава банка е нещо напълно логично от икономическа гледна точка.

Опитът тези загуби да се одържавят, т.е. да се поемат от цялото общество, чрез схемата с цедиране и прихващане на депозити, показва, че всъщност нямаме истинска пазарна икономика, а по-скоро олигархичен (крони) капитализъм. Това е системата, при която печалбите остават в частни ръце, а загубите се поемат от обществото.

Нека дам пример и с опитите на държавни фирми да спасят част от парите си в КТБ чрез цесии. На пръв поглед това изглежда правилно, тъй като се привижда спасяване на обществени средства. В действителност не е така. Тук говорим за прехвърляне на обществени средства от единия джоб в другия (намалената загуба за държавните фирми е допълнителна загуба за фонда, т.е. отново обществени средства), при което обаче част от парите се губят (печалбите, реализирани от контрагентите по цесиите). Тоест няма вариант, при който цесиите в КТБ да са в обществен интерес.

Може ли да не се стигне дотам?

Възможно е БНБ да признае прихващания за по-нисък размер (появи се информация за минимум 200 млн. лв.). Дори и тази по-ниска сума обаче представлява, разбира се, голяма загуба на обществен ресурс.

Нека ясно кажа, че в прехвърлянето на депозити само по себе си няма нищо лошо и незаконосъобразно. Проблемът е в последващото прихващане, тъй като се удовлетворяват вземанията по депозити, които не са първи по право, т.е. ощетява се ФГВБ. Юристи обвързват законосъобразността на прихващането с датата, на която КТБ е изпаднала в несъстоятелност. Други юристи оспорват тезата. Аз не мога да правя юридически коментар, а само чисто счетоводен.

Моето мнение е, че никаква част от прихващанията на депозити, които са били предмет на цесия, не следва да бъде признавано от БНБ. Несъстоятелност означава, че собственият капитал на банката е отрицателна величина, т.е. задълженията на банката са повече от нейните активи. Това означава, че банката не може да плати на своите кредитори (вложители, облигационери) пълния размер на сумите, които им дължи, и категорично не може да плати нищо на своите акционери. Ако сумата на обезценките вследствие на работата на одиторските компании АФА, "Делойт" и "Ърнст и Янг" е вярна, то всъщност банката не може да плати загубите дори на Фонда за гарантиране на влоговете, съответно няма да плати нищо на никой друг.

Нека видим кога в действителност КТБ е изпаднала в такова състояние. Ако е вярна основната теза, че в банката са били извършвани измами в колосални размери чрез отпускането на необезпечени кредити, то банката е била изпаднала в несъстоятелност още в периода, в който са били отпуснати основната част от тези кредити. Причината е, че още тогава реални активи (пари от привлечени депозити) са се превърнали в нереални активи (необезпечени кредити), т.е. активите са изчезнали и капиталът е станал отрицателна величина. В този смисъл финансовите отчети на КТБ за 2013 г. и предходни години, одитирани от КПМГ, не следва да се приемат като даващи вярна и честна представа за финансовото състояние на банката. При наличие на системни нередности и измами (в случая на КТБ далеч над 50% от кредитния портфейл) в една компания се очаква, че нейният одитор чрез прилагането на адекватни одиторски процедури ще може да констатира тези проблеми.

Тоест ако хипотезата е вярна, то КПМГ следва да оттегли одиторските си доклади и юридическата процедура по-нататък да не се базира на тези отчети. По такъв начин и никаква част от извършените прихващания не следва да се одобрява, тъй като при всяко положение ще са били извършени след датата на несъстоятелност. Тогава, ако не друго, на нас, данъкоплатците и клиенти на банки, ще ни бъде спестена поне тази допълнителна потенциална загуба от 1 милиард лева.

Големият виновник

Независимо коя хипотеза е вярна големият виновник за ситуацията с КТБ е централната банка. Ако всъщност няма източени средства от КТБ и цялата история е една медийна война и политически манипулации, то БНБ е трябвало да се намеси адекватно още в самото начало и да спаси банката от целенасочената кампания. В този вариант одиторите, разбира се, нямат абсолютно никаква вина и не може да става въпрос за съществени пропуски в контрола.

Ако ли тезата за източване на КТБ е все пак вярна, то тогава БНБ тотално не се е справила с надзорните си функции. Нещо повече, откакто КТБ е поставена под специален надзор, загубите за обществото са се увеличили. Всички сделки с цесии в КТБ са ставали в условията на специален надзор, т.е. на практика под носа на БНБ. Как ли?

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2014/11/09/2415725_cesiite_na_depoziti_v_ktb_sa_izmama_pod_nosa_na_bnb/

Искров още ли си на свобода?

В договора за присъединяване на България към ЕС е ясно написано, че БНБ (централната банка) е независима институция и правителството на РБ няма ПРА-ВО на вмешателство в нейната дейност.
Искров е недосегаем !

Сагата с КТБ започва в деня в който постъпва искане за кешово теглене на 35 милиона лева. КТБ се обръща за помощ към БНБ за предоставяне на необходимото количество пари за тази кешова операция. БНБ отказва!
След известно време се разиграва подобна истерия - кешово теглене на пари в ПИБ. ПИБ се обръща с подобна молба за помощ от БНБ.
БНБ и правителството се отзовават на мига и в пика на най-голямото теглене предоставят на ПИБ 1,3 милиарда лева в банкноти. Същевременно от Брьюксел правят скоростен превод на 2 милиарда евро за "париране и преодоляване банковата криза" , но всъщност представлява целеви средства за подсигуряване на ликвидност на ПИБ.

Т.е. сагата с КТБ не е това което се "прожектира" на широката публика.