Постинг
07.06.2016 16:59 -
ЕС без Великобритания ще е по-беден и по-малко либерале
ЕС без Великобритания ще е по-беден и по-малко либерален
От Пол Тейлър, Ройтерс
Гласуване за напускане на 28-членния ЕС в референдума на 23 юни не само ще нанесе тежък удар върху вярата на съюза в себе си и върху международните му позиции, лишавайки го от втората най-голяма икономика в него и една от двете главни военни сили. То също така ще пробие дупка в общия бюджет на ЕС и ще наклони баланса от открита, конкурентна икономика, каквато желаят Холандия, Швеция, Ирландия и централноевропейските страни, към протекционизъм и по-строга регулация.
Дори заклети европейски федералисти признават, че Великобритания има значителен принос в отварянето на вътрешния пазар на общността, в налагането на ориентирана навън външна политика и в утвърждаването на обща прагматична, основана на опита административна култура.
"Ние ще загубим присъщи на Великобритания ключови ценности - нейната глобална
геополитическа визия, здравия й икономически усет, финансовото и юридическото й ноу-хау", каза Силви Гулар, френска депутатка в Европейския парламент от центристката група на либералните демократи АЛДЕ.
Радетелите за по-дълбоко интегриран политически съюз, центриран около еврозоната с 19 страни членки, не биха имали причина да се радват, защото евроскептиците и на други места биха получили стимул да настояват за техни собствени предоговаряния (за условията за членство) и за референдуми.
"Истинската опасност не е свързана с оставането или не в ЕС (на Великобритания), а вот за напускане, който може да даде тласък на разпадането на целия Европейски съюз", каза бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Убеден федералист, той бе представител на Европейския парламент в преговорите между британския премиер Дейвид Камерън и другите лидери на ЕС през февруари, които приключиха със споразумение Великобритания да бъде изключена от поставената в договора за ЕС цел за "все по-тесен съюз".
"Брекзит ще породи разговори за дезинтеграция, а не за интеграция на ЕС", се казва в изследване на базирания в Лондон Център за европейска реформа.
Вярно е, че голяма част от времето и енергията на ЕС през следващите две или повече години ще бъде погълнато от препирни около условията за изтеглянето и бъдещите отношения на Обединеното кралство с блока. Отделно от това историческата френско-германска ос в ЕС изглежда твърде слаба за постигане на съгласие за каквото и да е силно укрепване на еврозоната, поне не преди следващите избори в двете страни през 2017 г.
"Не смятам, че Европа може да се трансформира и да направи смел скок към интеграция при сегашния състав от политически актьори. Може би при техните наследници", каза Гулар.
Непопулярният френски президент Франсоа Оланд е в последната година от мандата си, а германският канцлер Ангела Меркел е с вързани ръце поради вътрешната съпротива срещу наплива на бежанци и срещу поемането на повече рискове, свързани с южните страни от еврозоната.
Силова динамика
Силовата динамика на европейското лидерство ще се промени, ако Великобритания напусне. Германия ще загуби една противотежест на застъпваната от Франция политика на по-голяма намеса на държавата в икономиката. Франция ще загуби главния си партньор за военни мисии на ЕС в Африка и на други места. Европа може да се окаже по-малко склонна да се противопоставя на Русия или да действа в по-тясна връзка със САЩ.
ЕС ще остане разделен на мнозинство от страни, приели общата валута - еврото, и на малцинство, които още не са се присъединили към еврозоната или желаят да останат извън нея. Но тези страни без еврото - Швеция, Полша, Чехия, Унгария, България, Румъния и Хърватия - ще имат по-слабо влияние без присъствието на Великобритания като главен финансов център извън зоната на единната валута.
Според Гюнтрам Волф - германски икономист, оглавяващ икономическия мозъчен тръст "Брюгел" в Брюксел, политическата върхушка в Берлин е в паника заради това, че "ние оставаме сами с всички тези склонни към разходи средиземноморски страни с нагласа за преразпределяне. Ще трябва да им плащаме и да се отклоняваме от една либерална, пропазарна политика и от стремежа си към създаване на свободна трансатлантическа търговска и инвестиционна зона. Това е големият проблем."
Обединеното кралство е третият най-голям вносител (в бюджета на ЕС) след Германия и Франция, плащайки 9.23 млрд. евро годишно повече, отколкото е получавало в периода 2010-2014 г., по данни на Европейската комисия. Лондон ще продължи да плаща вноски поне още две години до окончателното си излизане от ЕС.
Приятелите на Великобритания в ЕС ще загубят мощен съюзник по такива въпроси като запазването на свободната и безпрепятствена конкуренция, ограничаването на държавната помощ за индустрията, съпротивата срещу данъчната хармонизация, опозицията срещу бариерите в търговията с Китай и другите нововъзникващи пазарни икономики. Ще изчезне един хъб на финансирани от ЕС изследвания и иновации.
"Боя се, че без британците ще имаме една по-слабо отворена, по-малко либерална Европа. Това ще ни затрудни да печелим икономическите спорове", каза шведски дипломат.
Лондон бе най-големият поддръжник на разширяването на ЕС на изток, довело до приемането на 12 предимно бивши комунистически страни през 2004 и 2007 г., предприето поне отчасти с убеждението, че един разширен ЕС ще забави централизацията му.
Никоя друга страна не се е борила по-упорито за амбициозни договори за свободна търговия със САЩ, Канада, Япония и другите големи икономики. Без енергичната британска подкрепа Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), за което в момента преговарят Брюксел и Вашингтон, е по-малко вероятно да се сбъдне. Германските и австрийските избиратели са резервирани заради опасения, свързани с опазването на личните данни и частните арбитражни съдилища, докато французите са притеснени заради т. нар. "храни на Франкенщайн" - третирано с хормони телешко месо, обработени с хлорна вода пилета и генетично модифицирани селскостопански продукти. (БТА)
www.dnevnik.bg/analizi/2016/06/07/2773259_es_bez_velikobritaniia_shte_e_po-beden_i_po-malko/
Европейски съюз без Великобритания ще бъде финансово по-беден, по-малко икономически либерален и в по-малка степен свободно търгуващ, по-малко атлантически и по-слабо отворен към бъдещо разширяване, пише Пол Тейлър за "Ройтерс".
Гласуване за напускане на 28-членния ЕС в референдума на 23 юни не само ще нанесе тежък удар върху вярата на съюза в себе си и върху международните му позиции, лишавайки го от втората най-голяма икономика в него и една от двете главни военни сили. То също така ще пробие дупка в общия бюджет на ЕС и ще наклони баланса от открита, конкурентна икономика, каквато желаят Холандия, Швеция, Ирландия и централноевропейските страни, към протекционизъм и по-строга регулация.
Дори заклети европейски федералисти признават, че Великобритания има значителен принос в отварянето на вътрешния пазар на общността, в налагането на ориентирана навън външна политика и в утвърждаването на обща прагматична, основана на опита административна култура.
"Ние ще загубим присъщи на Великобритания ключови ценности - нейната глобална
геополитическа визия, здравия й икономически усет, финансовото и юридическото й ноу-хау", каза Силви Гулар, френска депутатка в Европейския парламент от центристката група на либералните демократи АЛДЕ.
Премиерът Дейвид Камерън се опитва да убеди сънародниците си да подкрепят членството в ЕС.
Радетелите за по-дълбоко интегриран политически съюз, центриран около еврозоната с 19 страни членки, не биха имали причина да се радват, защото евроскептиците и на други места биха получили стимул да настояват за техни собствени предоговаряния (за условията за членство) и за референдуми.
"Истинската опасност не е свързана с оставането или не в ЕС (на Великобритания), а вот за напускане, който може да даде тласък на разпадането на целия Европейски съюз", каза бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Убеден федералист, той бе представител на Европейския парламент в преговорите между британския премиер Дейвид Камерън и другите лидери на ЕС през февруари, които приключиха със споразумение Великобритания да бъде изключена от поставената в договора за ЕС цел за "все по-тесен съюз".
"Брекзит ще породи разговори за дезинтеграция, а не за интеграция на ЕС", се казва в изследване на базирания в Лондон Център за европейска реформа.
Вярно е, че голяма част от времето и енергията на ЕС през следващите две или повече години ще бъде погълнато от препирни около условията за изтеглянето и бъдещите отношения на Обединеното кралство с блока. Отделно от това историческата френско-германска ос в ЕС изглежда твърде слаба за постигане на съгласие за каквото и да е силно укрепване на еврозоната, поне не преди следващите избори в двете страни през 2017 г.
"Истинската опасност не е свързана с оставането или не в ЕС (на Великобритания), а вот за напускане, който може да даде тласък на разпадането на целия ЕС", смята Ги Верхофстад.
"Не смятам, че Европа може да се трансформира и да направи смел скок към интеграция при сегашния състав от политически актьори. Може би при техните наследници", каза Гулар.
Непопулярният френски президент Франсоа Оланд е в последната година от мандата си, а германският канцлер Ангела Меркел е с вързани ръце поради вътрешната съпротива срещу наплива на бежанци и срещу поемането на повече рискове, свързани с южните страни от еврозоната.
Силова динамика
Силовата динамика на европейското лидерство ще се промени, ако Великобритания напусне. Германия ще загуби една противотежест на застъпваната от Франция политика на по-голяма намеса на държавата в икономиката. Франция ще загуби главния си партньор за военни мисии на ЕС в Африка и на други места. Европа може да се окаже по-малко склонна да се противопоставя на Русия или да действа в по-тясна връзка със САЩ.
ЕС ще остане разделен на мнозинство от страни, приели общата валута - еврото, и на малцинство, които още не са се присъединили към еврозоната или желаят да останат извън нея. Но тези страни без еврото - Швеция, Полша, Чехия, Унгария, България, Румъния и Хърватия - ще имат по-слабо влияние без присъствието на Великобритания като главен финансов център извън зоната на единната валута.
Обединеното кралство е третият най-голям вносител (в бюджета на ЕС) след Германия и Франция, плащайки 9.23 млрд. евро годишно повече, отколкото е получавало в периода 2010-2014 г.
Според Гюнтрам Волф - германски икономист, оглавяващ икономическия мозъчен тръст "Брюгел" в Брюксел, политическата върхушка в Берлин е в паника заради това, че "ние оставаме сами с всички тези склонни към разходи средиземноморски страни с нагласа за преразпределяне. Ще трябва да им плащаме и да се отклоняваме от една либерална, пропазарна политика и от стремежа си към създаване на свободна трансатлантическа търговска и инвестиционна зона. Това е големият проблем."
Обединеното кралство е третият най-голям вносител (в бюджета на ЕС) след Германия и Франция, плащайки 9.23 млрд. евро годишно повече, отколкото е получавало в периода 2010-2014 г., по данни на Европейската комисия. Лондон ще продължи да плаща вноски поне още две години до окончателното си излизане от ЕС.
Приятелите на Великобритания в ЕС ще загубят мощен съюзник по такива въпроси като запазването на свободната и безпрепятствена конкуренция, ограничаването на държавната помощ за индустрията, съпротивата срещу данъчната хармонизация, опозицията срещу бариерите в търговията с Китай и другите нововъзникващи пазарни икономики. Ще изчезне един хъб на финансирани от ЕС изследвания и иновации.
"Боя се, че без британците ще имаме една по-слабо отворена, по-малко либерална Европа. Това ще ни затрудни да печелим икономическите спорове", каза шведски дипломат.
Лондон бе най-големият поддръжник на разширяването на ЕС на изток, довело до приемането на 12 предимно бивши комунистически страни през 2004 и 2007 г., предприето поне отчасти с убеждението, че един разширен ЕС ще забави централизацията му.
Никоя друга страна не се е борила по-упорито за амбициозни договори за свободна търговия със САЩ, Канада, Япония и другите големи икономики. Без енергичната британска подкрепа Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), за което в момента преговарят Брюксел и Вашингтон, е по-малко вероятно да се сбъдне. Германските и австрийските избиратели са резервирани заради опасения, свързани с опазването на личните данни и частните арбитражни съдилища, докато французите са притеснени заради т. нар. "храни на Франкенщайн" - третирано с хормони телешко месо, обработени с хлорна вода пилета и генетично модифицирани селскостопански продукти. (БТА)
www.dnevnik.bg/analizi/2016/06/07/2773259_es_bez_velikobritaniia_shte_e_po-beden_i_po-malko/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене