Автор: Иван Кутузов

Политическата и военната роля на НАТО нарасна главоломно след разпада на Варшавския договор и бившия СССР. По случай 50-ата си годишнина организацията прие нова стратегия, съдържаща нова военна доктрина и политическа визия, която коренно се различава от действащата до този момент. Тя не само разшири обсега на дейност на НАТО, но и увеличи списъка от причини, които налагат намесата му в различни глобални проблеми, повечето от които не се отнасят до сигурността на членуващите в него страни.

Новата концепция съдържа елементи, които определят на алианса

нова морална роля при справянето с проблеми извън Европа

Повечето от тях са свързани със зачитането на човешките права, защитата на етническите и религиозните малцинства, борбата срещу организираната престъпност, защита на народите от управляващи диктаторски режими и - не на последно място - световната война срещу тероризма.

След разширяването си на Изток и приемането на повечето държави от бившия соцлагер НАТО вече не крие намеренията си да играе политическа и военна роля и в Близкия изток, който също влиза в новата му стратегия. Това е така, тъй като този район е източник на етническо напрежение, религиозни конфликти, религиозен тероризъм със съпътстваща политическа система, която в повечето случаи се изразява с диктатура, липса на свобода, независими медии, многопартийна система и незачитане правата на жените и малцинствата. Отделно от това ролята на организираната престъпност в страните от Близкия изток е огромна.

Първата спирка от похода в региона бе Афганистан. Британският кралски институт по въоръжените сили организира през 2004 г. форум, чието послание бе, че Северноатлантическият пакт трябва да навлезе в размирен район на политически и етнически въоръжени конфликти.

В действителност оттогава НАТО установи дискретни отношения с шест арабски държави, за да им спести неприятни реакции от страна на техните традиционно настроени срещу Запада и към пакта в частност общества. Тези държави са Египет, Мароко, Алжир, Тунис, Йордания и Мавритания. В началото тези отношения се ограничаваха само до съвместен диалог и търсене на съгласие по доктрината на НАТО след падането на Берлинската стена, а също и за взаимното сътрудничество срещу природните бедствия и производството на оръжия за масово поразяване. Тогава бе договорено алиансът да обучава кадри от тези държави във военните си академии и институции.

Тази дискретност в отношенията обаче не продължи дълго. Разчупи я американската намеса в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин. През декември 2004 г. в щаба на НАТО в Брюксел бе проведена първата по рода си среща между външните министри на страните членки и колегите им от шестте арабски държави плюс Израел. Месец преди това в белгийската столица висши натовски генерали се срещнаха с военните им ръководители и това бе първият в съвременната история разговор на подобно равнище.

Британският експерт Алберт Пигин твърди, че изходната точка е такава:

сигурността на Европа зависи от тази на Средиземноморието

Помощник генералният секретар на НАТО Алесандро Рисо каза, че съществува споразумение, регламентиращо 600 вида сътрудничество, от които 80 на сто са военни, а останалите - политически и административни.

Плановете на НАТО за разширяване на дейностите му в арабските държави предизвикват различни реакции, като пораждат и страхове. Това е така, защото през всички тези години правителствата там възпитават поданиците си в ненавист към военни съюзи със Запада, който по техните думи цели единствено да заграби природните им ресурси и да се подиграе с ценностите на ислямската култура. Голяма част от режимите в региона се опасяват от опити, целящи промяна на политическото статукво в региона. Те се страхуват от, пак по техните думи, "натовското цунами, което успя да събори диктатурите в Източна Европа и на Балканите".

Основният проблем, който спъва възприемането на НАТО в арабските общества е, че по-голямата част от тях отъждествяват Атлантическия пакт със САЩ, а САЩ - с Израел. Това, разбира се, е абсолютно невярно. След големия успех на диалога между НАТО и средиземноморските арабски държави, който прерасна в сътрудничество, Брюксел реши да обяви нова инициатива за партньорство със страните от Залива. Тя включва различни проекти, насочени към укрепване на сигурността, от които всяка държава избира сама, според нуждите си в борбата срещу тероризма. Първите, които се присъединиха към инициативата, бяха Кувейт, Катар, ОАЕ и Бахрейн. През март 2007 г. беше подписан документ, според който на натовската армия се осигурява пълна логистична подкрепа. От всички страни в Залива Кувейт е най-ентусиазирана от сътрудничество със Запада, което е в четири насоки: сигурността на границите, борбата срещу тероризма, управлението на кризи и военното обучение.

Ирак също развива отношенията си с пакта

макар и да не е част от тази инициатива. В Багдад вече има военна академия на Атлантическия договор, в която се обучават иракски военни от различен ранг. Премиерът Нури ал Малики съобщи, че е поискал от НАТО да удължи срока на мисията си в Ирак, както и да увеличи броя на инструкторите, обучаващи иракски военни, за да може страната по-скоро да приеме функциите по сигурността си.

През април Бахрейн подписа първото споразумение с алианса за класифицирана информация. Документът създава условията за размяна на военна и разузнавателна информация и сътрудничество в борбата срещу тероризма. НАТО отправи покана към Саудитска Арабия за присъединяване към инициативата от Истанбул. Според източници от пакта се търсят начини за преодоляване на пречките в отношенията и с Оман.

Ръководителят на иракския генерален щаб ген. Бабекер Зибари е може би първият високопоставен иракски служител, който без притеснения призова за включването на Ирак в НАТО. Според него това би отдалечило страната от големи проблеми в бъдеще и ще бъдат спестени огромни средства за изграждане на армия, която да гарантира сигурността на страната.


http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=502899

*Авторът е иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. Al-Watan в България