Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 09:14 - Защо се лишаваме от буфер срещу неочаквани шокове в икономиката?
Автор: meto76 Категория: Бизнес   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
1



Защо се лишаваме от буфер срещу неочаквани шокове в икономиката? Намаляването на фискалния резерв ще подкопае доверието на инвеститорите. Ограничаване на разходите и бързо стартиране на реформите е по-разумната политика Георги Ангелов, старши икономист институт "Отворено общество"
  image  

Георги Ангелов

 

Бюджетният дефицит е основният въпрос, който вълнува напоследък не само Гърция, но и всички останали страни от Европейския съюз. Все повече държави вземат мерки за намаление на бюджетния дефицит спрямо заложеното в държавните им бюджети за 2010 г. - най-скорошни примери са Гърция, Португалия, Испания, Великобритания, а други ще ги последват.

България не върви в тази посока. Актуализацията на бюджета всъщност увеличава заложения бюджетен дефицит, и то значително. В републиканския бюджет първоначално беше заложен дефицит от 1.5 милиарда лева, докато в проекта за актуализация на бюджета той се увеличава на 3.7 милиарда лева. С други думи, повишението е над 3% от БВП за 2010 г.

Заради този по-висок дефицит се залага и съответно намаление на фискалния резерв. Докато в сегашния бюджет е заложено минимално салдо от 6.3 млрд. лв., сега тази сума се променя на 4.5 млрд. лв. При това се прави и друга промяна - досега изискването беше фискалният резерв "за 2010 година" да бъде 6.3 милиарда, а сега изискването ще бъде "към 31 декември" той да бъде 4.5 милиарда. Т.е. увеличава се свободата на правителството да намалява фискалния резерв и до по-ниски нива в рамките на годината, стига към Коледа да се възстанови до заложеното ниво.

 

Това са промени в неправилна посока

 

Когато всички страни затягат фискалната дисциплина и когато финансовите пазари гледат скептично на страни с разширяващи се дефицити, да се увеличава дефицитът толкова много носи голям риск. В допълнение, поредното намаление на фискалния резерв (който от началото на кризата постоянно намалява и до момента е спаднал с около 7 млрд. лева) показва хронична невъзможност на българските правителства да си контролират разходите. Това не вдъхва голямо доверие.

Между другото една от разликите между Гърция и Ирландия е, че Гърция няма, а Ирландия има значителен фискален резерв. И двете страни имат големи бюджетни дефицити, но ирландците имат фискален резерв, който им позволява да издържат продължително време, без да правят нови дългове. Гърците нямат тази възможност - един-два аукциона за държавни ценни книжа да им се провалят и те изпадат в практически банкрут, което се и случва в момента. Разбира се, има и други различия между двете държави. Например фактът, че ирландците са по-склонни да предприемат болезнени мерки, когато се налага. Но без съмнение наличието на фискален резерв в Ирландия помага много за стабилността на страната.

Именно затова българският фискален резерв не бива да намалява. Той е необходим за поемане на неочаквани шокове, каквито се случиха на много страни от региона (Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и пр.) и има някакъв риск да се случат и тук. Нямаме ли подобен буфер, ще имаме много сериозни проблеми. Отделно размерът на фискалния резерв има значение за доверието на инвеститорите и кредиторите към българската икономика. И не на последно място - фискалният резерв е и част от валутния резерв, който също се следи от наблюдателите - спомняме си каква паника се създаде преди година и половина, когато предишното правителство похарчи 4 млрд. лв. от резерва. Тогава Нуриел Рубини и всякакви други ни прогнозираха крах до седмици.

 

Какво да се прави?

 

На първо място, трябва да се работи за постигане на по-малък бюджетен дефицит - като най-добрият вариант е да се ограничават бюджетните разходи. Например няма никаква причина през 2010 г. да купуваме хеликоптери за 300 милиона лева, още повече че те не ни трябват. Единият вариант е да препродадем тези хеликоптери на някой друг, а по-лесният вариант е да се предоговори контрактът с доставчика и получаването и плащането на хеликоптерите да се случи не през 2010 г., а през 2011 или 2012 г. Според мен нищо не пречи подобен подход да има и по отношение на други проекти като спортната зала, българския "Лувър" и пр. - дори да има нужда от тях, те могат да се построят с частно финансиране или по-късно, след като свърши кризата.

Друг пример - така и така правителството е приело да започне някаква пенсионна и здравна реформа, нека да ги започне по-скоро. Няма причина пенсионната реформа да се отлага за следващата година, при положение че сега са най-големите бюджетни проблеми. Така и така ще се прави реформа, по-добре да се направи веднага, за да видим положителен ефект върху бюджета още тази година. Същото се отнася за реформите в администрацията, в железниците и пр. Не е ясно и защо МВР също не е сред реформиращите се министерства, след като знаем, че там работят твърде много хора.

С ограничаване на разходите и повече реформи, бюджетният дефицит може да бъде намален значително - така че да се избегнат фискални рискове и България да запази шансове за влизане в чакалнята на еврозоната, привличане на чуждестранни инвестиции и бързо излизане от кризата.

На второ място, освен намаление на бюджетния дефицит трябва да се търси и увеличение на фискалния резерв. Това може да стане чрез приходи от приватизация. Въпреки твърденията, че всичко било приватизирано, българската държава е собственик на огромни активи - държавни предприятия, сгради, хотели, земи, гори, инфраструктура и т.н. Стойността им не е известна с точност (за съжаление, държавата не си води регистър и счетоводен баланс на активите), но със сигурност говорим за десетки милиарди лева. Чрез ускоряване на приватизацията още тази година могат да постъпят значителни приходи, които да подкрепят стабилността.

На трето място, бих сложил една административна промяна с важни практически последици. В момента България все още използва националната бюджетна методология (по т.нар. кешова база), а тя показва огромни различия с европейската методология, която използва начислена база. Трябва веднага да внедрим и да започнем да прилагаме европейската методология - не само веднъж годишно, както е сега, а всеки месец. Така ще имаме най-ясна представа какво всъщност се случва с държавния бюджет и няма да минават редовните трикове, които сега се правят - забавяне на плащания, на връщането на ДДС и пр. Ще са наясно и чуждите наблюдатели, които бяха шокирани от огромния бюджетен дефицит, който се появи през 2009 г. по европейската методология. Начинът да се възстанови доверието е да се увеличи прозрачността и да се въведе европейската методология.

  image  

Хеликоптери "Кугър" кръжат над сградата на БНБ в репетиция за гергьовденския парад. Скъпите доставки на военна техника тежат непосилно на бюджет 2010 г.

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

  Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5814§ionid=5&id=0000901


Тагове:   буфер,   Неочаквани,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13139150
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930