Според политическите наблюдатели двата борещи се за политическо надмощие лагера в Китай стигат до задънена улица. Претърпелите наскоро няколко поражения последователи на бившия китайски държавен глава Джиянг Земин са в позиция на отбрана. А лидерът Ху Джинтао бе отстранен от вътрешната борба за власт и ще трябва да разчита на помощта на общественото мнение.

Мажоретката на икономическата реформа в Китай, Джу Руджин, се появи отново на политическа сцена, този път с открити изявления за нуждата от политическа реформа в страната. В специалното за Southern Metropolitan интервю той привлече вниманието както в Китай, така и в чужбина, със своето публично апелиране за широкомащабни и директни избори, и установяване на правителство, чиято власт да бъде ограничена и контролируема.

Заместник-директорът на Централното бюро за редактиране и преводи, Ю Кипинг - едно от доверените лица на лидера Ху Джинтао - публикува неотдавна в ежедневника Beijing Daily статия озаглавена "Демокрацията е добро нещо". Статията беше също така препечатана и публикувана от The People"s Daily, от централната новинарска агенция Xinhua и други държавни китайски медии.

Имайки пред вид миналото и на двамата – Джу и Ю, както и моментът на публикуване на техните статии, думите им се превърнаха в гореща тема както в Китай, така и в чужбина. Хората се питат дали това не са признаци на планирана инициатива от страна на Ху Джинтао и Уен Джиабао за политическа реформа по време на XVII--я конгрес на китайската комунистическа партия (ККП), по-късно тази годината.

Според наблюдатели на ситуацията в Китай, борбата за власт в ККП се е засилила в навечерието на конгреса. В момента, претърпелите наскоро няколко поражения последователи на бившия китайски държавен глава Джиянг Земин са в позиция на отбрана. А сегашният лидер на Китай Ху Джинтао е все още ограничен във властта си над Постоянния комитет на Политбюро и армията.

Тъй като и двете страни са в задънена ситуация, думите на Джу Руджин и Ю Кипинг за политическа реформа и демокрация представляват най-вероятно хвърлената карта на общественото мнение от страна на Ху Джинтао, който бе отстранен от борбата за вътрешна власт и който трябва да моли обществеността за помощ.

Яростна борба за власт

Тази година ще се проведе XVII-я национален конгрес на ККП и фракциите сред върхушката на ККП водят яростна борба за властта.

Лидерът Ху Джинтао бива все още контролиран от най-висшата властова институция на Китай - Постоянния комитет на Политбюро на ККП. Като само двама от неговите членове - премиерът Уен Джиабао и У Гуангшенг - са верни съюзници на Ху.

От друга страна, бившият лидер на Китай, Джиянг Земин, се радва на подкрепата на трима от членовете на Постоянния комитет - Джиа Чинглин, Хуанг Джу и Ли Чангчун. А неотдавна и последният член на комитета - опортюнистът Зенг Чингхонг - премина на страната на Джиянг.

Освен това, Ху все още не е установил пълен контрол над армията. Миналият октомври, Ху уволни главнокомандващия гарнизона в Пекин, заедно с неговия политкомисар - и двамата назначени от Джиянг Земин – поставяйки на техните постове свои хора. След това Ху издаде пет документа, подчертаващи абсолютния контрол на партията над армията, с което показа своите притеснения относно армията.

Миналият май Ху почти срещна смъртта си при опит за неговото убийство, когато инспектираше морската флота в Жълто море. След като се завърна в Пекин, под предлог за борба с корупцията, той започна бърза чистка на Шанхайската клика [1] и арестува лидера на ККП в Шанхай Чен Лиангию, заедно с още 50 други държавници и бизнесмени.

Ху направи следващия си ход като се възползва от случая на злоупотреби с обществени фондове в Шанхай и отстрани Хуанг Джу - член на Постоянния комитет на Политбюро - от неговата власт над финансови въпроси, насочвайки мерника си директно към Джиянг Земин и синовете му, както и към Джиа Чинглин, другият от подкрепящите Джиянж Земин членове на Постоянния комитет на Политбюро.

Привържениците на Джиянг не се предадоха, а отговориха на удара. Централният отдел за пропаганда, контролиран от Ли Чангчун (третият съюзник на Джиянг в Постоянния комитет), забрани публикацията на осем книги, измамвайки Уен Джиабао и предизвиквайки вълна на недоволство и опозиция сред интелектуалци от всички сфери на науката.

Същевременно, агенти от бюрата за държавна сигурност и отделите за обществена сигурност изпълняваха нарежданията на Джиянг Земин за преследване на вярващите, както и за саботиране дейността на независимата китайска телевизия New Tang Dynasty.

А докато Ху беше наскоро на обиколка из Африка, Женг Чингхонг организира семинар за 180 държавници от висшия ешелон и управители на различни провинции, градове и военни райони, да изучават труда „Избрани произведения на Джиянг Земин”, както и теорията на Джиянг Земин за "Трите представи".

Освен това, офицерите от армията, подкрепящи Джиянг, продължават да нанасят щети на имиджа на Ху на международната арена. Такъв бе случаят със сваленият неотдавна китайски сателит, в резултат на което САЩ преустанови своето съдействие за космическата програма на Китай. Също така, наскоро Пенг Гуанчиан, един от военните стратези на Китай, обяви неочаквано, че периодът на толерантност от страна на отбраната на Китай е изтекъл. В навечерието на предстоящите преговори на Шестте, Тенг Жианчун, пекински експерт по оръжейния контрол, заяви, че ако при дискусиите относно ядрената програма на Северна Корея се стигне до война между САЩ и Северна Корея, много е вероятно Пекин да се намеси на страната на Северна Корея.

Така че, в текущата борба за власт на върха, Ху Джинтао все още ходи по тънко въже. Реализирайки, че не може да вземе преднина, той започва да играе картата на обществено мнение, като се обръща към публиката за подкрепа. Ху започва да придвижва напред политическа реформа, като оставя реформистът Джу Руджин и своето доверено лице Ю Кипинг да тръбят за нуждата от една такава реформа.

Използване на Дън Сяопин за предстоящата политическа реформа

Джу Руджин бива смятан за „устата” на привържениците на реформи сред високопоставените държавници на ККП. Имащ сега правомощията на зам.-министър, някога той работеше като главен редактор на шанхайския вестник The Liberation Daily, както и като заместник-главен редактор на „устата” на ККП The People"s Daily.  

Инициатор и автор на серия от коментари в началото на 1990–те, Джу Руджин пише под псевдонима "Хуанг Фупинг". Така през 1991 г. The Liberation Daily публикува серия от коментари на Хуанг Фупинг, апелиращи към задълбочаване на реформите. Коментарите предизвикват остри дебати сред идеологическите кръгове на Китай и павират пътя за обиколката на Дън Сяопин в южен Китай на следващата година [2].

Миналата година китайското списание Finance, с неговия имащ афинитет към Ху Джинтао главен редактор Ху Шули, публикува статия на Хуанг Фупинг, призоваваща ККП да последва модела на политическа реформа на виетнамските комунисти, провели диференциални избори, т.е. при наличието на повече от един кандидат за даден пост.

Finance бе и списанието, което неотдавна бе начело в излагането на корупционния скандал за 70 милиарда юана (~8.7 милиарда щ.д.), въвличащ сина на Зенг Чингхонг.

Но наскоро отменената от Централния отдел за пропаганда реч на Джу Руджин по време на форум в провинция Юнан говори за хаотичната ситуация, в която се намира политиката на ККП, където всяка от двете фракции дърпа в различни посоки.

Последният път, когато Джу Руджин призова за политическа реформа, той го направи в името на Дън Сяопин, казвайки:

"Аз повдигам въпроса за реформа на политическата система, и това произтича от идеите на Дън Сяопин.".

Дън Сяопин каза веднъж, че основният недостатък на политическата система на Китай е свръх-концентрацията на власт, и че партията и правителството трябва да бъдат разединени.

Обаче по време на интервю за хонконгския вестник Mingbao миналия месец, Джу Руджин също призна, че призоваването на ККП да "направи революция срещу самата себе си е по-лесно да се каже, отколкото да се направи".

-----------------------------------------------------
[1] Шанхайската клика е сборното наименование на оглавявани от бившия лидер на Китай Джиянг Земин управници и членове на Политбюро, които доминират на китайската политическа сцена над едно десетилетие, до момента, когато Джиянг започва да се отдръпва от активния политически живот в края на 2002 г..

[2] През 1992 г., след като напуска всички заемани от него постове, Дън Сяопин прави обиколка из южните провинции на Китай, където изнася серия от речи, подчертаващи важността на икономическото развитие и критикуващи имащите съмнения относно реформата и политиката на отворени врати на Китай.


http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-02-22_01.html

Президентът готви Румен Петков за мястото на Станишев


Румен Петков се готви да седне в стола на Сергей Станишев на върха на БСП, научи strongbg.com. Столетната партия се тресяла от дълбоки конфликти между две мощни групировки, обясняват притеснени леви депутати. Първанов воювал със Станишев, а ехото от битката отеквало в цялата коалиция.

Последната амбиция на президента била да замени Сергей Станишев на лидерския пост с Румен Петков. Така Първанов се надявал да повтори сценария, с който той самият оглави партията в края на 2006 г., а изместеният Жан Виденов беше принуден да подаде оставка и като премиер.

В отбора на Станишев смело се сражават председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков, неуморната Татяна Дончева, както и поривистата Мая Манолова. От няколко месеца обаче червената битка не е само вътрешнопартийна. В нея с ентусиазъм са се включили и коалиционните партньори.

Оттогава Първанов и Доган са скарани (в дъното на конфликта стои отново Румен Петков) и заради това ДПС се подреди в лагера на Станишев. От своя страна, НДСВ и лично Сакскобургготски отдавна очакват сгоден случай, за да се изправят срещу Доган. А те имат за какво да му връщат. Нека напомним случая “Булгартабак” и сълзите на Шулева, няколкомесечните родилни мъки около избора на Искров за шеф на БНБ и т.н. Амбицията да натрият носа на ДПС естествено ги подрежда до Първанов.

Но не само този модел превръща вътрешната битка в мащабна междукоалиционна война. С натиска са се включили и дипломати на САЩ и ЕС.

Задокеанските политици настоявали Румен Овчаров и Румен Петков да бъдат изолирани от управлението. Заради близостта си с Петков, Първанов е загубил симпатиите на американците. Напоследък доверието им бил привлякал премиерът Станишев, от когото очаквали да намери начин да се избави от Овчаров и Петков.

Европейците също били доста охладнели към президента, както писаха и български медии, защото изпълнявал поръчки на Русия и САЩ.

На целия този фон задявката на Станишев с “предсрочни избори” не изглежда нито случайна, нито проява на фино чувство за хумор. Политици от левицата са убедени, че става въпрос за заплаха, отправена към отбора на Първанов. Едновременно с това обаче те коментират, че Станишев няма да има смелостта да я реализира, а и противниците и съюзниците му много добре знаели това.

 
 http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-02-23_03.html