28 Март 2008

Джаксън Дийл  

В. Вашингтон пост

През 2003 година, когато влезе в грузинския парламент с роза в ръка Михаил Саакашвили даде старт на втората вълна от движения за свобода в бившите комунистически европейски страни. Сега той е президент, а страната му и неговата революция са в опасност, притиснати между отслабващия Запад и надигащата се Русия. Миналата седмица Саакашвили беше на посещение във Вашингтон, воден донякъде от отчаяна надежда, че президентът Буш ще използва част от последния си дипломатически капитал, за да защити двете европейски демокрации, родени под неговото наблюдение.

Грузия бе първата страна, в която стана “цветна революция”. Втората беше Украйна, която през 2004 година осуети опита на Владимир Путин да създаде сателитна автокрация. Сега, подобно на първата вълна от посткомунистически демокрации в Централна Европа, Грузия и Украйна се опитват да затвърдят либералните си режими и своята независимост, като се присъединят към НАТО. И двете официално помолиха НАТО да им предложи План за действие за членство на срещата на върха в Букурещ след две седмици. Това би поставило началото на процес на наблюдавани реформи, който може да доведе до пълноправно членство в рамките на няколко години.

Това е логична стъпка, която вече позволи на 10 европейски страни, от Полша до Румъния, да създадат необходимите институции и да получат защитата на демократичния Запад - безспорно най-голямото постижение в историята на НАТО. Но алиансът и неговите лидери са по-слаби, отколкото бяха преди десетилетие, и по-податливи на заплахи от страна на Путин. Германската канцлерка Ангела Меркел, израснала в комунистическа Източна Германия, публично се обяви против плановете за членство на Грузия и Украйна. Правителство на президента Никола Саркози също се противопоставя на тези планове. Дори администрацията в САЩ се държи хладно; в отношенията на Вашингтон с Европа и Русия подкрепата за Грузия и Украйна се нареди след плановете за разполагане на елементи от американската система за противоракетна отбрана в Европа и независимостта на Косово.

Това поставя Буш, който нарече себе си “президент дисидент”, в неизгодна позиция. Защото симпатиите му към изграждащите демокрация страни често са по-големи от тези на собствената му администрация. По думите на Саакашвили миналата сряда в Белия дом Буш бил “много мотивиран” и “много ангажиран” с грузинския въпрос. В същия ден американският президент даде пресконференция, на която подкрепи членството на Грузия в НАТО, и разговаря по телефона с Меркел.

Съществува опасност активизирането на Буш в подкрепа на двете демокрации да е твърде закъсняло и твърде неубедително. Представители на администрацията вече дадоха заден ход. Те предлагат на Грузия и Украйна да им бъдат предложени гаранции за бъдещо членство в НАТО, но не и План за действия за членство. “Това са глупости, заяви непоправимо откровеният Саакашвили на среща в редакцията на “Вашингтон пост”. Не можем да се заблуждаваме. Не можем да заблуждаваме собствения си народ.”

На първо място формулировките, щадящи престижа на НАТО, няма да заблудят Русия. Взетото в Букурещ решение, каквото и да е то, ще изпрати на Путин красноречив сигнал за степента, в която западните правителства са готови да толерират опитите му да отклони Украйна и Грузия от пътя на демокрацията и отново да ги подчини на Кремъл. Руският президент вече показа, че може да действа сурово. Русия забрани търговията с Грузия, хвърли бомби на територията й и наскоро свали един от безпилотните й самолети. Путин заплаши да насочи руските ядрени ракети към Украйна, ако страната се сближи с НАТО, както и да спре доставките на газ за Киев точно преди планирано посещение на украинския премиер в централата на алианса в Брюксел.

“Ако НАТО откаже да ни предложи план за членство, ще изпрати сигнал на Русия в смисъл: “Давай, вземи си ги.” На нас няма да ни пука особено, каза Саакашвили. Русия ще бъде окуражена. Ще разберат, че са на погрешен път, когато започнем да им създаваме неприятности.”

Германците твърдят, че се опитват да избегнат неприятности и че Путин е бил притиснат достатъчно от подкрепата на НАТО за независимостта на Косово и от плановете за разполагане на елементи от американския противоракетен щит в Европа. Проблемът при този начин на мислене е, че като отстояват тези приоритети на Запада при силните възражения на Москва и в същото време отстъпват за Грузия и Украйна, парламентите на страните членки на НАТО чертаят разграничителна линия във все още нестабилния европейски ред в периода след Студената война. От едната страна са Косово и плановете за разполагане на елементи от американския противоракетен щит в Полша и Чехия, с които Путин е безсилен да се бори, а от другата страна са единствените легитимни демокрации между Полша и Турция, където реакцията срещу агресивната намеса от страна на Русия де факто ще бъде мълчаливо съгласие.

Грузинците са уверявани, че ако в Букурещ не им бъде предложен план за действие за членство, те ще получат нов шанс само след година, когато срещата на върха на НАТО по случай 60-годишнината на алианса ще бъде в Берлин. Саакашвили се съмнява. “Ако предложението не бъде направено сега, възможностите може да започнат да намаляват поради няколко причини”, изтъкна той. Въпреки че не го каза, една от тях е, че американският президент “дисидент” , под чийто зорък поглед се роди демократична Грузия - да не споменаваме неговата “стратегия за свобода” - вече няма да е в Белия дом.

По БТА 

http://e-vestnik.bg/3594