Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2008 00:22 - Симеон Сакскобургготски, (реч пред „Анатолия” колеж в Солун)
Автор: meto76 Категория: Новини   
Прочетен: 1208 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2008 00:44


Съседски поглед върху текущи въпроси - 1 година в ЕС image image

imageСимеон Сакскобургготски, (реч пред „Анатолия” колеж в Солун)

Смятам, че при срещите с млади, интелигентни и енергични хора можеш да научиш не по-малко, отколкото да преподадеш. Затова срещата ни тази вечер е особено удоволствие за мен и аз най-сърдечно ви благодаря за отправената покана.
Пристигам току-що с кола от София и мога да кажа, че столицата на България е по-близо до Солун, отколкото до Бургас или Варна на българското Черноморие.

Все повече жители на Благоевград или Дупница предпочитат да прекарат почивните дни в края на седмицата по гръцкото крайбрежие, а много от гърците в Северната част на страната предпочитат да отидат за ден-два на ски в Пирин или Рила.
Всъщност, нищо необичайно. Нещо съвсем нормално. Но за това свободно пътуване, което днес трае само няколко часа, бяха необходими няколко десетилетия. Не само на България и Гърция, а на цяла Европа. На Европа й отне много време да се обедини. Дълъг път, който още не е извървян докрай. Трябва да свикнем да приемаме ценностите на демокрацията – свободата, справедливостта, върховенството на Закона, диалога и толерантността като нещо естествено, като неотменимо право на всеки човек и всеки народ. Затова процесът на разширяване на ЕС трябва да продължи на базата на ясни критерии и принципи.
Но не по-малко е важно е страните от ЮИЕ да имат достатъчно механизми за диалог и сътрудничество. Да бъдат способни да поемат отговорността за решенията, които взимат и за тяхната реализация. Считам, че в това отношение през 12-те години на своето съществуване Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) се доказа като успешен форум за политически диалог, който може в бъдеще да допринася в още по-голяма степен за развитието на региона.

Българското правителство, което имах честта да ръководя, прозря необходимостта от нови енергийни мощности и взе решение за изграждане на Втора атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав. Реализацията на този проект, при стриктно спазване на най-съвременните екологични и други международни изисквания, ще допринесе за преодоляването на енергийния дефицит в дългосрочен период не само за България, но и за нашия регион.

Като активен участник в дебата на ЕС за нова енергийна политика, България обръща специално внимание на сътрудничеството в региона по отношение на енергетиката. Това е област, в която регионът на ЮИЕ вече играе значителна роля в съответствие с настоящите усилия на ЕС да изгради обща политика и стратегия в тази сфера. Договорът за изграждане на Енергийната общност очерта законовата рамка, която ще осигури сигурността на доставките както за страните от Югоизточна Европа, така и за тези от ЕС, създавайки конкурентни енергийни пазари в подкрепа на устойчивото развитие. Инициативата беше лансирана и осъществена от Европейската комисия с помощта на Пакта за стабилност. Както може би знаете, България  се кандидатира да изгради регионален енергиен информационен център. България е поела своя ангажимент по отношение на партньорството в областта на енергетиката както между ЕС и страните от ЮИЕ,  така и със страните от Черноморския и Каспийския региони

Приоритет на българското Председателство на ПСЮИЕ е и развитието на публично-частните партньорства в ЮИЕ, които са основен инструмент по пътя към провеждане на структурни реформи и икономическо развитие на региона.

От основно значение за българското Председателство на ПСЮИЕ в тази насока са дейностите, свързани с трансформацията на Пакта за стабилност за ЮИЕ и последващото изграждане на структурите на Съвета за регионално сътрудничество (СРС) и неговите операционни механизми, на основата на изградените в рамките на Пакта за стабилност структури.  Особен акцент бе поставен върху развитието на транспортната инфраструктура в ЮИЕ в рамките на трансевропейските транспортни коридори. Освен това интеграцията на региона по отношение на въздушния транспорт в ЮИЕ, който се характеризира с недостиг на преки въздушни линии между съседни държави, също е тема от дневния ред на българското Председателство.    
Трансформацията на Пакта за стабилност в Съвет за регионално сътрудничество (СРС) показва, че днес нашият регион е готов да обърне поглед не към миналото, а към бъдещето, да надгражда сътрудничеството на основата на постигнатата стабилност. Една от основните роли на новия Съвет за регионално сътрудничество е да запази духа на Пакта за стабилност и да не позволява някоя страна да остане изолирана от регионалното сътрудничество, което ще доведе до негативни последици за целия регион.

Обърнете внимание, че освен тази приемственост имаме един нов момент на осмисляне на регионалното сътрудничество. Една постановка, която показва, че принципите на функциониране на ЕС е възможно да бъдат приложени и в сферата на регионалното сътрудничество, каквото пожелание отправи външният министър на Словения, г-н Димитрий Рупел. Все повече се засилва приложението на принципа на субсидиарност, както на европейско равнище, така и на регионално. Инициативата за СРС идва не някъде отвън, а отвътре – от страните от ЮИЕ. Седалището на Секретариата вече не е в Брюксел, а в Сараево, а Генерален секретар е представител на Балканска държава – хърватина г-н Хидо Бишчевич.

Всъщност основните свободи на ЕС – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и задачата да се изгради „икономика, основана на знанието”, предполагат все по-голяма глобализация и динамика на процесите в рамките на Съюза. Европа представлява една общност на споделени принципи и ценности, а както казах по-рано, тя трябва да се трансформира от Европа на институциите в Европа на гражданите. Либералният подход винаги е предполагал гарантирането на свободата на личността, подкрепата на инициативността, възможността гражданинът да реализира собствените си идеи за житейска перспектива, в рамките на правилата, зададени от държавата, но без нейната намеса.

Европейските фондове, или предприсъединителните инструменти за страните кандидатки, безспорно са ефективна възможност за подобряването на регионалната инфраструктура, насърчаването на конкурентоспособността на местния бизнес, постигането на съответствие с изискванията на Единния пазар на ЕС. Едно от основните предизвикателства, както в предприсъединителния период, така и в първите години на членството в ЕС, е изграждането на необходимия административен капацитет за ефективното усвояване на средствата от европейските фондове. Тук всяко подценяване или изоставане може да лиши съответната държава от важни икономически лостове за приближаване до стандарта на живот на по-напредналите страни-членки на Съюза. Това изисква коренна промяна, прецизно анализиране и прогнозиране на бъдещите процеси в средносрочен и дългосрочен план, адекватно приоритизиране на проектите, стриктен контрол във всяка фаза на тяхната реализация.

И за България, и за Гърция, туризмът е сред приоритетните икономически отрасли, с огромно значение за брутния вътрешен продукт. И докато Гърция има дълга традиция в предлагането на страната като туристическа дестинация, България все още не е развила в пълна степен своя потенциал. България съчетава уникални природни дадености - морски и планински курорти, еко-туризъм, манастири и археологически забележителности. Все още, обаче, има какво да се желае както по отношение на рекламата на страната, така и по отношение на разработването на програми, осигуряващи целогодишен туризъм.

Да вземем още един пример – селското стопанство. България е имала дългогодишни традиции и утвърдено име в тази област. Ще спомена прочутото „българско розово масло”, което е било познато навсякъде из Европа. Това дори е залегнало в нашата литература по един особено оригинален начин - един от нашите най-характерни литературни герои – Бай Ганьо на писателя Алеко Константинов, - осъществява своите пътешествия из Европа именно като търговец на розово масло. Или да вземем българския мед и пчелните продукти, известни със своите лековити свойства. Нека отбележим, че все повече нараства интересът на европейските потребители към т. нар. био-продукция. Това създава възможност за райони с добра екологична среда да ориентират своето агро-производство към био-производството. По този начин по-малкият капацитет на производство може да се компенсира с по-високите приходи. Всичко това, обаче, няма как да се случи, ако допуснем да не опазим природата чиста, ако направим компромис с екологичните изисквания за сметка на индустриалното развитие. Имаме примера с Испания, където презастрояването по някои от морските курорти оказа обратното влияние, редуцирайки нивото на туристите, които ги посещават. Трябва да се поучим от грешките на другите и да не ги повтаряме.

Какво се случва в България година след членството в ЕС, как се промени страната, какви са нагласите и очакванията на хората? България постигна добри резултати за кратък период и успя да стане член на Съюза. Проведоха се и продължават да се провеждат дълго забавяни институционални реформи, националното законодателство се синхронизира с европейското, значителните реформи доведоха до постигане на конкурентоспособност на българската икономика.

Всичко това, разбира се, не е достатъчно, за да се преодолее огромното изоставане в стандарта на живот спрямо по-напредналите страни-членки на ЕС. Няма как да не отчитаме този факт и не можем да се успокояваме с минали постижения. Днес основното предизвикателство пред отговорните български политици е да формират евро-реализъм, да информират обществеността ясно и своевременно за възможностите, които членството в ЕС разкрива пред всеки един български гражданин, да формират конкурента среда, в която българският бизнес да се развива успешно.

Разбира се, присъединяването към Европейския съюз носи не само радости, но и редица предизвикателства. С отварянето на трудовите пазари на старите страни членки много от младите и образовани българи мигрират и страната започва да изпитва остра нужда от висококвалифицирани кадри. Нека да се върнем и на примера, с който започнах тази лекция. Днес вече е съвсем нормално едно българско семейство да прекара уикенда на гръцкото крайбрежие или да си организира годишната почивка във Франция, Италия или Испания. Защо тогава да не е нормално обикновеният българин да очаква и да изисква да живее така, както обикновения грък, италианец или французин?

Да, членството в Европейския съюз се явява мощен стимул за крупните инвеститори, но то само по себе си не е достатъчно. Затова нашите приоритети си свързани със създаването на икономически предпоставки, които да насърчават инициативността, предприемачеството и икономическия растеж.

С удовлетворение мога да кажа, че вече втори мандат се реализира либералната философия. Икономиката може да прогресира най-добре, когато намесата на държавата е най-малка. Днес България е една от страните, предлагащи най-добри условия за инвеститорите. При най-мащабните инвестиции те се сертифицират като инвеститори „клас А”, и държавата се ангажира да осигури прилежащата инфраструктура, като всички административни процедури са изключително опростени. Но не бива да се забравя и развитието на семейния, малкия и средния бизнес, които са гръбнакът на икономиката.

След повече от половин век България се завърна в семейството на европейските народи, към което принадлежи исторически и духовно. Вярваме, че в културно отношение това обогати не само българите, но и Европейския съюз, където кирилицата вече е третата официална азбука. Бързам да подчертая, че ние – българите и гърците, сме носители на 2 от 3 те азбуки на Съюза! Процесът на европейска интеграция трябва да продължи за всички страни от региона на ЮИЕ, които трябва да имат възможността, след покриване на критериите от Маастрихт, да станат част от Съюза. С присъединяването на останалите страни от ПСЮИЕ търговският обмен между страните ще се засили и икономическото развитие на региона ще се интензифицира.

България определено е надежден партньор в това отношение, но за постигането на тези цели се нуждаем от младите хора, от интернет поколението. Вашата подкрепа и разбиране, както и ентусиазмът ви за обединена Европа са най-добрата гаранция за вашето бъдеще.

http://www.bg-watch.com/mambo/index.php?option=com_content&task=view&id=706&Itemid=39





Тагове:   реч,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13372168
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930