Едуард Лукас: Когато не виждаме конфронтация, значи Русия печели К

Фотограф: Капитал

var banarr = new Array(5,6,7); vbaneritxtcapital(banarr," Спонсорирани връзки

","

","

","");

ПРОФИЛ Едуард Лукас е кореспондент на списание "Икономист" за Централна и Източна Европа и автор на книгата "Новата студена война", в която излага тезата, че Кремъл на Владимир Путин и неговия наследник Дмитрий Медведев е заплаха и за Русия, и за света. Лукас е интересен събеседник както заради необичайната крайност в оценките си, така и заради дългогодишния си опит в изследването на посткомунистическото развитие на тази част на Европа. В седмицата, в която почина символът на антисъветската съпротива Александър Солженицин, "Капитал" поговори с Лукас за новата руска външна политика и проблемите, пред които тя поставя както на ЕС, така и на САЩ.

Какво мислите за новия руски президент и виждате ли промени в сравнение с управлението на Владимир Путин?

 

Не съм много сигурен, че Дмитрий Медведев всъщност е новият руски президент. Нещата си продължават както преди. Русия иска да разположи бомбардировачи в Куба; извършва се атака срещу минната компания "Мечел", която напомня на начина, по който разбиха ЮКОС. Медведев изглежда по-либерален от Путин и има екип от либерални съветници, но спомнете си, че самият Путин в началото изглеждаше и звучеше така. Може и да има напрежение между двамата, но не усещам нещо да подсказва, че Путин вече не контролира нещата.

Макроикономиката може да засили процеса на еманципиране на Медведев. Русия има нужда от реформи, които не се случват, а ако икономиката не е стабилна, какво ще се случи с политиката?
Ситуацията показва какъв късмет е имал Путин през 8-те години като президент, в които светлините бяха зелени. Сега те светят червено. Лошата инфраструктура спира развитието, икономиката прегрява, а пътят напред минава през либерализация. Това обаче е много трудно, защото трябва да се разбият картелите, сформирани от бивши кадри на КГБ, близки на Путин. Ето защо се опасявам, че ще тръгнат по грешния път - още по-силен контрол на цените, субсидии и ограничения.

Инфлацията се покачва бързо, а заради картелите има твърде много пари в икономиката без възможности за инвестиране. Покачването на цените удря най-тежко бедните заради лошото състояние на социалните системи. Богатите имат парите да плащат, което всъщност и движи цените нагоре, но бедните се оказват с твърде малко средства да покриват сметките си за енергия и отопление, които също се покачват.

Наричате искрите между Русия и Запада нова студена война. Мнозина не приемат такова драстично название. Ако приемем тезата ви за вярна, то каква според вас е целта на тази нова война?
Целта на Кремъл сега е да се превърне регионът около Русия в безопасен за самата нея и възстановяването на руското влияние там - не военно, а икономическо. Друга цел са раздорите в трансатлантическия съюз, което ще позволи на Русия да разиграва страните от ЕС поотделно, използвайки основно енергийното оръжие. Те всъщност смятат, че западният тип демокрация не работи правилно и че т.нар. суверенна демокрация е по-добра.

Мадведев каза, че демокрацията няма нужда от прилагателни?
Той беше голям критик на суверенната демокрация, но нещата продължават да се движат по същия начин. Да, той казва че свободата е по-добра от несвободата, но това е като да кажеш че на светло се вижда по-добре от на тъмно. Подозирам, че скоро ще получим ново название, нещо от сорта на демокрация с руски характеристики.
В книгата си критикувате западните страни за мекото им отношение. Но те не изглежда да искат конфронтация, а Русия я използва повече като шоу. Какво очаквате в бъдеще?
Аз всъщност бих искал да има повече конфронтация, защото когато няма, това значи, че Русия постига целите си. Нямаше такава около газопровода "Набуко", защото конкурентният "Южен поток" върви напред, а "Набуко" не. Не се конфронтираме с Русия и заради Грузия, където руснаците се държат доста лошо. Смятам, че е по-здравословно да отговорим на този техен стремеж да създават напрежение и да бият барабаните на войната за всяко нещо, което не харесват.

Нека опитат да сложат ядрени бомбардировачи в Куба и да се види всъщност колко са безполезни, нека върнат флотата си в Средиземно море и когато се повреди, да пращат резервни части, за да успеят да я приберат. Русия не е в позиция да се конфронтира със Запада. Тя е като човек на патерици в парка, който ги размахва и приканва всички на бой, но ако наистина влезе в бой, вероятно ще получи сърдечен удар. Това, което Русия всъщност прави, е да се възползва от слабостите, алчността и различията ни. Аз не обвинявам руснаците - те са рационални. Но ние им позволяваме да се държат като пакостливо дете, защото ни е страх да не се ядосат. Не може страхът да определя политиката ни.

Русия развали Съвета на Европа, пречи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), сега е на път да направи това и с Европейската банка за възстановяване и развитие. Мисля, че нещата трябва да им се кажат ясно. Ако заплашвате и атакувате Грузия, ще прекратим сътрудничеството ви с ЕС, ако продължавате да нарушавате човешките права и да затваряте дисиденти в психиатрични клиники, ще ви изключим от Съвета на Европа. Ако саботирате още ОССЕ, ще се изтеглим от нея и ще ви оставим една организация, която е на практика безсмислена. Нека Г-8 се превърне в Г-5 на страните, които вярват в доброто управление, и да имаме отделно Г-15 на най-големите икономики. И да не сме лицемерни - аз твърдя убедено, че както Русия, така и Италия трябва да отпаднат от Г-8.

Едно от външнополитическите оръжия, които руснаците използват, е спирането на енергийните доставки. Чехия е последният пример. Какво може да се направи срещу тази твърде брутална тактика?
Това, че Русия го прави, и страхът на тези страни да се оплачат, са абсолютно скандални. Нито Чехия, нито ЕС вдигнаха шум за това. Чехите се страхуваха, че ЕС няма да направи нищо, и това показва, че съюзът не функционира правилно. Германците например са загрижени повече за руснаците, отколкото за източноевропейските си партньори.

Това беше спиране на петрола за важна държава в сърцето на Европа. Ако се опитам да построя сценарий, който да оправдае тезите в моята книга, този би бил подходящ. Чехия се съгласява да приеме радарна станция за противоракетна отбрана и Русия й спира петрола, като използва някакви извинения за технически проблеми. Иска ми се поне да имаха смелостта да си признаят, че става въпрос за политически акт.

Каква роля играе България в това и виждате ли заплаха за нея?
Смятам, че българската роля беше доста хитра, защото с приятелството си с американците получихте необходимото прикритие за дружелюбните си отношения с руснаците. Така когато ЕС критикува България за организирана престъпност, Вашингтон запазва мълчание, защото вие им помагате в Ирак и Афганистан. Много е трудно за една източноевропейска държава да търпи едновременно критики от ЕС, от САЩ и от Русия. България успя да е приятел с всички, в една или друга степен.

Но трябва да внимавате, защото Русия има вече голям дял в българската икономика, а примерите сочат, че когато тя натрупа такъв дял, се стреми да го превърне в политически. И смятам, че трябва да задавате доста тежки въпроси за политическото финансиране и каква част от него идва от руски източници, както и да следите колко често дадени политици ходят в Русия, и какво обсъждат там. Въпросът, на който трябва отговор, е какво ще поиска Русия в замяна на добрите енергийни отношения.

В книгата си говорите за връзката на руснаците с близкото им минало и как има нужда от преосмислянето му. Играе ли то ролята на котва за днешна Русия?
Мао е убил повече хора от Сталин. Британците имат неща, които трябва да признаят за империята си, Германия - за холокоста. Това, което е особено отвратително, е стремежът да се реабилитира сталинизмът и да се показва Сталин като един от великите руснаци. Това е все едно германците да кажат, че Хитлер е един от великите германци. Ако искате да знаете нещо за СС или Гестапо, можете да отидете и да го проверите - архивите са отворени. Архивите на КГБ и тези на Сталин обаче са още затворени. Дори когато става въпрос за най-скандалните престъпления на сталинизма като ГУЛаг, те все още са неизследвани. И това е вбесяващо - ние имаме правото да знаем.

От една страна, руснаците казват "не ни обвинявайте, ние нямаме общо със СССР". От друга, когато поискаме да се запознаем с притеснителни въпроси от миналото на тази страна, с която те нямат общо, ни обвиняват, че ги нападаме. Най-добрият пример е как, докато вътре в Кремъл се възприемат царистки символи и поведение, а църквата е на практика под покровителството на държавата, отвън седи непогребан Ленин, който стои зад избиването на десетки хиляди свещеници. Смъртта на Солженицин е много добър повод да се зададе въпросът дали наистина Медведев вярва, че разпадането на СССР е една от най-големите геополитически катастрофи на ХХ век, както веднъж заяви Путин. Страхувам се обаче, че няма да получим отговор.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=535771

http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article4488503.ece