Коментар
Не може да не е виновен, щом са го били...
Николай Мартинов
23 Септември 2008

Когато пребиха бургаския журналист Недялко Недялков, се чуха приказките: то е момче, дето мяза на борче, кой го знае в какво се е забъркал. Добре, че е як, че се предпазил от ударите, можеше и по-лошо да му се случи.

Когато застреляха писателя Георги Стоев, се чуха приказките: той е бивша мутра, кой го знае къде се е забъркал, и затова взеха, че го застреляха. Пък и какъв писател е тоя, той знае ли да пише?

Когато пребиха Огнян Стефанов, пишещите в интернет-форумите зашумяха: какъв разследващ журналист е тоя, бивш мултак, пък и сигурно е свързан със службите, кой го знае какво е знаел и какво е забъркал, затова го пребиха. Пък и нали го знаете кой е Младен Мутафчийски...

При всеки подобен случай на брутално насилие ние някак се обръщаме срещу жертвата на принципа на приказката “Няма дим без огън”, тоест като те бият, трошат ти крайниците или те застрелват, не може да не си виновен с нещо. Защото, ако беше невинен, нямаше да те закачат.

Жертвата се оказва заслужила да е жертва, а остатъкът от човешкото у нас все пак казва: жалко, млад човек. Или, жалко, има деца (жена, майка, баща, бизнес и т.н.). И бърза да добави – ами, такава ни е държавата. Или - нямаме държава. Въздишка, клатене на глава, и толкова.

Никой от нас като че ли не чувства вина, че държавата е “такава”. Никой не чувства личната вина, че биячите и поръчковите убийци остават неразкрити, че проблеми или власт, или пари, или влияние, или политика се решават с погазване на закона и с открито насилие. Ние сме на другия тротоар, а не там, където бият или застрелват. Ние не сме от тях – тези, които бият, нито от тези, които са бити.

Да се оправят помежду си, да се трепят, да се избиват, като имат какво да делят. Ние не сме от тях. Ние можем да гледаме със скръстени ръце, да цъкаме с език, като ни хване много срам, да млъкваме за кратко, да роптаем, да негодуваме (на маса), да псуваме, да гледаме под вежди и да мразим властниците си (но само когато са на телевизора, но не и когато “слязат” да се ръкуват с нас) и без никакво чувство за абсурд да злорадстваме на клюката, че еди-кой си министър често забождал нос в чашата.

Ето това е реакцията ни на събития като побоя над Стефанов.

А иначе дано Огнян да се оправи. Защото е способен човек, добро перо, има си човекът позиции. Ама да беше си кротувал, защото без вина бият ли? 


http://mediapool.bg/show/?storyid=143950&srcpos=2