Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 22:45 - Защитеният свидетел Валери Тодоров: Не може всички да са корумпирани и продажни!
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 5760 Коментари: 0 Гласове:
0




  image
Доказано корупцията е една от сериозните заплахи за принципите и ценностите на демократичното общество и подкопава доверието на гражданите във върховенството на закона. Страната ни, за съжаление, е отличник по замитане и потапяне на знакови дела в бездънните дебри на процесуалната еквилибристика. Кой губи и кой печели от това?

Търсим отговорите в разказа на Валери Тодоров, който от юни 2008 година е включен в програмата за защитени свидетели по делото срещу „боса” на групировката „Империал” Валтер Папазки и брат му – Георги Георгиев-Културиста за поръчковото убийство на Валентин Алексиев-Лисицата.
„В основата на конфликта между мен и Валентин Алексиев, от една страна, и от друга – Валтер Папзки и Георги Георгиев-Културиста е хазартния бизнес. Той се разгоря още през 1994 г., по простата причина, че братята Папазки искаха да контролират целия пазар. В наше лице обаче те имаха много сериозен конкурент. Странно, но те решиха, че трябва да ни унищожат физически. Имахме няколко сблъсъка, заради което аз и Валентин Алексиев бяхме осъдени през 1994 година по чл.142 от НК за побой над Валтер Папазки. Ние си изтърпяхме наказанието, но разбрахме, че още докато сме били в затвора /1994-1995 г./, братята са започнали организация и подготовка за убийството ни. В края на 1995 година ние излязохме от затвора. Стана ясно, че Папазки е платил на наемни убийци 40 000 марки /т.е. по 20 000 за всеки от нас/, за да ни издебнат и убият в София. И така на 12 февруари 1996 година пред училище „Марин Дринов” в столицата убиха Валентин Алексиев. Чиста случайност е, че не бях с него тогава. Това не означава обаче, че през следващите месеци не бях непрекъснато под прицел. Килърите бяха взели парите и трябваше да изпълнят поръчката. Интересни подробности се съдържат в показанията на извършителите на убийството на Валентин. Аз естествено оказах тогава пълно съдействие на столичната полиция. Скандалното обаче е това, че Иван Сълов тогава умишлено подаваше невярна информация на колегите си в София и ги навеждаше в съвсем различна посока на дирене на поръчителите на убийството.
Нещата не спират до тук. На 22 януари 1998 година публично бе разстрелян един от съдружниците в „Империал” – Искрен Ценов. Той бе гръмнат точно пред офиса на групировката на площад „Македония”, където сега са поставили гранитна плоча и гори вечен огън.
Гранитната плоча и вечният огън са поставени точно на мястото, където през януари 1998 година бе убит един от съдружниците на Валтер Папазки – Искрен Ценов. Символиката на монумента остава загадка....

След показното убийство на Искрен Ценов обаче бяха заловени физическите убийци на Валенти Алексиев. Братята Папазки са искали да се отърват от Искрен Ценов, тъй като той е бил посредник за намирането на килъри за моето убийство и това на Валентин, а именно Велин Добрев-Велата и Стефан Рангелов-Духа. Наетите убийци също трябвало да бъдат зачистени по-късно, за да няма свидетели. Те обаче научават какво им се подготвя и решават през май 1998 година да се предадат сами в полицията. Правят пълни самопризнания и така става ясно кои са поръчителите на тази саморазправа.
Благодарение на професионалната работа на разследващите полицаи от София в крайна сметка са разкрити убийците на Валентин. Делото за убийството на Искрен Ценов обаче и до днес не е видяло бял свят. И как да стане като трябва да го разследва Иван Сълов. Все едно да разследва себе си?! Всичко потъна в забвение.

През август 1998 година при специализирана полицейска акция, организирана от Национална дирекця на полицията - София и ръководена от Атанас Узунов, зам.директор на Национална служба полиция, Ботьо Ботев, началник отдел "Убийства и тежки престъпления срещу личността, полк. Николай Драшански и началникът на отдел "Следствен" Богдан Карайотов, Валтер Папазки е задържан. Брат му Георги-Културиста обаче получава предварителна информация и успява да изчезне в чужбина, та до днес, въпреки че го издирва Интерпол. В края на 1998 година е образувано дело срещу поръчителите на убийството на Валентин Алексиев – Валтер Папазки и Георги Георгиев. Адвокат на братята е Константин Симеонов. В началото на 1999 година Симеонов започва да издирва свидетелите срещу Папазки и да ги уговаря да оттеглят обвиненията и самопризнанията си. Всички свидетели обаче не само че не се съгласяват, но и пускат жалби до полицията, за да се защитят. Свидетели са – Йордан Тонов, известен като Данчо-Пръча, който е съдружник на Папазки, Иво Илиев-Бръснара и Димитър Станимиров-Мито Якия, които пък са работили за „Империал”. Те самите признават, че като са видели как са се отнесли братята с Искрен, са се стреснали. За да се проверят сигналите срещу адвокimageат Симеонов, полицията, със съдействието на Йордан Тонов, използват СРС-та. Чрез специалните разузнавателни средства се събира информация как Константин Симеонов склонява свидетели да се откажат от показанията си и да лъжесвидетелстват. Във връзка с тези разкрития адвокат Симеонов е арестуван, лежи в ареста и срещу него е образувано дело. Това обаче не пречи през 2001 година Георги Петканов, който става министър на вътрешните работи, да покани Константин Симеонов за свой заместник. Само благодарение на медиите, които тогава извадиха на светло действията на адвоката, назначението не стана факт.
През 2000 година следователят по делото Емил Иванов приключва разследването и го праща в прокуратурата за издаване на обвинителен акт. От тук започва и голямата въртележка. Главният прокурор разпорежда на градския прокурор Нестор Несторов да подготви обвинителен акт, за да тръгне процесът. Използвайки целия арсенал от процедурни хватки и маньоври Несторов успява многократно да забавя нещата. Това в крайна сметка обаче му коства кариерата, защото бе снет от длъжността градски прокурор на София от ВСС.

През същата година състав на Софийски апелативен съд, в който влиза и Иво Вапцаров, променя мярката на Валтер Папазки от „задържане под стража” и го пуска на свобода. Остава обаче забраната да напуска страната, но не за дълго.
Бисер Траянов е първият съдия, който води делото срещу Папазки. Той направи няколко съдебни заседания, но в крайна сметка, след като проточи процеса достатъчно, си направи отвод. Всичко тръгна отначало. Втори съдия по делото стана през 2001 година Антон Станков, но и той успя да проведе само няколко заседания, тъй като стана министър на правосъдието. За трети път делото започна отначало. Този път председател на съдебния състав бе Даниела Атанасова. През 2002 година, за нещастие, почина един от съдебните заседатели. Законът изисква в такива случаи да се назначи нов състав и така делото тръгна отначало за четвърти път, отново водено от Даниела Атанасова. Случайно, или не Атанасова стана зам.-министър на правосъдието през февруари 2004 година. Това наложи за пети път делото да тръгва с нов състав, този път с председател Красимира Медарова.
През октомври 2006 година Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев-Културиста получиха присъди по 10 години затвор. На 12 години лишаване от свобода пък бяха осъдени физическите извършители на убийството на Валентин Алексиев. Решението веднага бе обжалвано и от тогава до момента делото е в Апелативния съд. Естествено, то бе отлагано многократно заради заболявания на адвокати и какво ли още не. Друг парадокс, на който ставаме свидетели е фактът, че в началото на 2008 година адвокатът на хазартния „бос” иска от Апелативния съд да бъде вдигната забраната за напускане на страната на Валтер Папазки за един месец. Прокурорът, който на практика представлява държавата, вместо да се противопостави, тъй като Папазки вече е осъден като поръчител на убийство, обявява пред съда, че няма нищо против да се снеме забраната, тъй като – забележете – Папазки има безупречно процесуално поведение!!! Съдът, отново чрез съдия Иво Вапцаров, проявява невиждано великодушие и снема забраната за напускане на страната на Валтер Папазки окончателно.
Поредният жест от страна на Иван Сълов към Валтер Папазки бе опитът да бъда дискредитиран непосредствено преди делото пред Апелативен съд, което мина на 2 декември в столицата. Тъй като аз съм основен свидетел по този процес, щеше да бъде истински подарък, ако бъда дискредитиран като такъв. Получих сигнал от мои познати, че на 25 ноември са викани при окръжния прокурор на Враца Светлозар Лозанов, в присъствието на зам.-главния прокурор Марио Стоянов, където им е оказван натиск да свидетелстват срещу мен и са били принудени да подпишат декларации за неразпространение на информация. Според тях имало идея да ми бъдат подхвърлени наркотици вкъщи, в колата или в офиса, за да бъда задържан и така да ме дискредитират и да бъда обявен за неблагонадежден свидетел. Всичко, което ми разказаха те аз описах и внесох жалбата до главния прокурор Борис Велчев. От тук нататък нека институциите да си свършат работата. Макар че това дело вече е знаково и забавянето мина всички граници. Има нещо много интересно – когато през 2005 година в страната пристигнаха евронаблюдателите Гюнтер Ферхойген и Оли Рен, те сочеха това дело като знаково, тъй като в страната са извършени над 500 показни убийства, но това е единственото, при което са задържани не само физическите извършители, но и поръчителите. Затово процесът срещу братя Папазки мина под наблюдение на ЕС. Защото хем са установени, задържани и осъдени извършителите и поръчителите, хем нещата все не достигат до необходимия завършек. От правителството обаче се направиха, че не са чули въпроса – пълно мълчание, глас в пустиня... През 2006 година депутати от опозицията направиха питане от парламентарната трибуна за това какво се случва с мегаделото Папазки. Тогава станалият вече правосъден министър Георги Петканов отговори, че всичко с процеса си е наред и няма никакви проблеми. Да се чуди човек в каква държава живеем?! Има и още един много интересн момент. На 31 юли 2006 година бях извикан в кабинета на комисар Иван Сълов, тъй като бяха пристигнали двама представители от Инспектората на МВР – Румен Младенов и Радослав Вутов. Тогава им обясних, че прекалено близките отношения на Иван Сълов с Валтер Папазки представляват заплаха за мен – или ще бъда дискредитиран, или ще се направи опит за покушение над мен. Те ме успокоиха, че до такива неща няма да се стигне, да бъда спокоен и т.н. Не след дълго обаче, по време на едно от съдебните заседания в столицата, Валтер недвусмислено ми показа, че ще ме унищожи собственоръчно. Заплахи получих и от приближения му Илиян Каменов /Илиян Каменов е брат на Мария Каменова, която е съпруга на Георги-Културиста/. В крайна сметка аз реших да потърся съдействие от държавата и така станах «защитен свидетел». Сега аз и цялото ми семейство живеем по този начин – с постоянна полицейска охрана. Можете да си представите как се чувстват съпругата ми, децата ми.... Все пак, аз не губя оптимизъм и съм убеден, че правдата ще възтържествува, колкото й този израз да звучи като клише или да се счита, че е изпразнен от съдържание. В края на краищата, не може всички да са корумпирани, не може всички да са продажни... Има честни и почтени хора, което е видно и от цялата тази сага, наречена процеса срещу Валтер Папазки. Дано поне тези, които са замесени в това дело, да извлекат поуки от случилото се»

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=3709&Itemid=27



Тагове:   може,   свидетел,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13956489
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728