Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2009 23:26 - Речта, която проправи пътя на Обама
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1430 Коментари: 2 Гласове:
0




Речта, която проправи пътя на Обама

image

Преди четири години Барак Обама се изстреля в центъра на вниманието на американските медии за една вечер. По време на Конгреса на Демократическата партия в Бостън през 2004 година, на който за кандидат-президент на партията беше номиниран Джон Кери, Обама изнесе бляскава реч, след която Ню Йорк Таймс написа: "Един ден този млад мъж ще бъде президент на САЩ." Тогава Кери изгуби изборите срещу защитаващия поста си Джордж Буш, но четири години по-късно предвиждането на Ню Йорк Таймс се сбъдна. Тук ви предлагаме превод на речта, която сложи началото на историческата победа на Обама:


От името на великия щат Илиноис, кръстопът на страната, земята на Ейбрахам Линкълн, позволете ми да изразя дълбоката си благодарност за привилегията да се обърна към тази конференция. Тази вечер е особена чест за мен, защото - да си признаем - присъствието ми тук е доста неочаквано.

Баща ми беше чуждестранен студент тук, роден и отрасъл в малко село в Кения. Отраснал е като козар, училището му е било барака с ламаринен покрив. Баща му, моят дядо, е бил готвач, слуга на британците.

Но дядо ми е имал по-големи амбиции за сина си. Със здрав труд и упоритост, баща ми получил стипендия да учи на едно магическо място, Америка, която е била сочена като маяк на свободата и възможностите на толкова много други преди него.

Докато учел тук, баща ми срещнал майка ми, родена в един град от другата страна на света, Канзас. Нейният баща работел на петролни платформи и ферми по време на Голямата депресия. В деня на Пърл Харбър, дядо ми се записал в армията на генерал Патън и след това марширувал през цяла Европа. Вкъщи баба ми отглеждала бебето сама и работила на бомбените конвейери.

След войната, те влезли в колеж благодарение на програмата за ветерани от войната, купили си къща благодарение на Федералната жилищна администрация и след това се преместили на запад, чак до Хавай, в търсене на нови възможности.

Те също имали мечта за дъщеря си, една и съща мечта, pодена на два различни континента.

Родителите ми споделяли не само една малко вероятна любов, те споделяли и нестихваща вяра във възможностите на тази нация. Дали ми африканско име, Барак, което означава „благословен", защото вярвали, че в толерантна Америка името ти не може да е пречка на успеха.
Представяли си как отивам в най-добрите училища, макар че не били богати, защото в щедра Америка не трябва да си богат, за да реализираш потенциала си.

Сега и двамата са в отвъдното. Но аз знам, че в тази вечер те гледат към мен с гордост.

Стоя тук пред вас, благодарен за пъстрото си наследство, наясно, че мечтите на родителите ми са все още живи в двете ми безценни дъщери. Стоя тук пред вас и знам, че моята история е част от една по-голяма Американска история, че съм в дълг на всички, които са били тук преди мен и че в никоя друга страна по света историята ми не е възможна.

Тази вечер сме се събрали да потвърдим колко велика е нашата държава, не заради височината на небостъргачите или силата на армията, или размера на икономиката й; гордостта ни се основава на една много проста предпоставка, изложена в една Декларация за независимост преди 200 години: „Смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а Създателят ги е дарил с някои неотменими права, и измежду тях са правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие."

Това е истинският гений на Америка, вярата в простите мечти, стремежът към малки чудеса; вярата, че можем да сложим децата да си легнат вечер и да знаем, че са нахранени и облечени, и в безопасност; че можем да кажем, каквото мислим, да напишем, каквото мислим, без да чуем рязко тропане по вратата; че можем да имаме идея и да започнем свой бизнес, без да плащаме подкуп; че можем да участваме в политическия процес без страх от наказание; и че гласовете ни ще бъдат преброени - поне през повечето време ;)

Тази година, на тези избори, ние сме призовани да потвърдим своите ценности и задължения, да ги съпоставим с тежката действителност, и да решим дали сме се справили, дали пазим наследството на предците си и обещанията към бъдещите поколения.

И, скъпи сънародници, демократи, републиканци, независими, казвам ви тази вечер, имаме още много да свършим - за работниците, които срещнах в Гейслбърг, Илиноис, които губят работните си места във фабрика, която се мести в Мексико, и сега трябва да се конкурират с децата си за 7 долара на час; и за бащата, когото срещнах, който беше загубил работното си място и едва спираше сълзите при мисълта как ще плаща 4500 долара на месец за лекарствата на сина си без здравните осигуровки, на които беше разчитал; имаме още да свършим за младата жена в източен Сейнт Луис и хиляди други като нея, които имат успеха, амбицията и желанието, но не и парите да си позволят да отидат в колеж.

Не, не ме разбирайте погрешно, хората, които срещам в малки и големи градове, в закусвални и паркове, не очакват правителството да разреши всичките им проблеми. Те знаят, че трябва да работят здраво, за да излязат напред. И точно това искат.

Отидете в работническите предградия на Чикаго и хората ще ви кажат - те не искат данъците им да бъдат пилени за социални помощи или от Пентагона. Отидете във всеки квартал в града, и хората ще ви кажат, че правителството не може да научи децата им да учат. Хората знаят, че родителите трябва да учат, че децата не могат да постигнат нищо, ако нищо не се очаква от тях, ако не изключат телевизорите и не премахнат виждането, че чернокожо дете с книга в ръка се „прави на бяло". Хората знаят това.

Хората не очакват правителството да реши проблемите им. Но те усещат, дълбоко в костите си, че със само малка промяна в приоритетите ни, можем да осигурим на всяко дете в Америка приличен старт в живота и да оставим отворени за всички вратите на възможността. Те знаят, че можем да се справим по-добре и искат да имат този избор.

На тези избори, ние предлагаме този избор. Нашата партия е избрала да ни води човек, който е въплъщението на всичко най-добро в тази страна. Този човек е Джон Кери.
Джон Кери разбира идеалите на обществото, вярата и службата - защото те са определяли целия му живот. От героичната му служба във Виетнам до годините му като прокурор и губернатор, през двете му десетилетия в Сената, той е посвещавал себе си на тази страна. Отново и отново сме го виждали да прави трудните избори, дори когато е можел да направи лесните. Ценностите и миналото му потвърждават, че той е най-добрият за нас.

Джон Кери вярва в Америка, в която здравият труд се възнаграждава. Така че вместо да предлага данъчни облекчения за компании, които изнасят работни места в чужбина, той ги предлага на тези, които създават места у дома.

Джон Кери вярва в Америка, в която всички американци могат да си позволят същите здравни осигуровки, които имат политиците във Вашингтон. Джон Кери вярва в енергийната независимост, така че да не сме заложници на печалбите на петролни компании или на саботажа на чужди петролни полета.

Джон Кери вярва в конституционните свободи, заради които светът ни завижда и никога не би пожертвал основните ни свободи, нито би използвал вярата като клин, който ни разделя.

Джон Кери вярва, че в опасния свят, в който живеем, войната понякога трябва да бъде използвана, но никога като първа опция.

Знаете ли, неотдавна срещнах един младеж на име Шеймъс в залата на Организацията на ветераните в Източна Молина, Илиноис. Той изглеждаше добре, висок метър осемдесет и пет-шест, с ясни очи и широка усмивка. Каза ми, че е влязъл в пехотата и следващата седмица заминава за Ирак.

И докато слушах как ми обяснява защо се е записал - абсолютната вяра, която имаше в страната си и лидерите й, посветеността на дълг и служба - си помислих, този младеж е всичко, което който и да е от нас може да се надява да има в детето си. След това обаче се запитах - дали ние служим толкова добре на Шеймъс, колкото той на нас?

Помислих си за 900-те мъже и жени, синове и дъщери, съпрузи и съпруги, приятели и съседи, които никога повече няма да се завърнат по родните си места. Помислих си за семействата, които бях срещнал, изнемогващи без любимите си, или чиито близки се бяга завърнали у дома с липсващи крайници и разбити нерви, но без дългосрочни здравни осигуровки, защото са от Резерва.

Когато изпращаме младите си мъже и жени в ръцете на опасността, имаме твърдото задължение да не прикриваме цифрите или да замазваме истината за това защо отиват там, да се грижим за семействата им докато ги няма, да се грижим за войниците, когато се завърнат и никога, никога да не отиваме на война без достатъчно войници, за да я спечелим, да осигурим мира и да си спечелим уважението на света.

Нека сме наясно. Имаме истински врагове на този свят. Тези врагове трябва да бъдат намерени. Трябва да бъдат преследвани. И трябва да бъдат победени.

Джон Кери знае това. И точно както лейтенант Кери не се поколеба да рискува живота си, за да защити мъжете, служили с него във Виетнам, президент Кери няма да се поколебае нито миг да използва военна сила, за да запази Америка сигурна и в безопасност.

Джон Кери вярва в Америка. И знае, че не е достатъчно само някои от нас да просперират. Защото заедно с прочутия ни индивидуализъм, има и друга съставка в американската история, вярата, че всички ние сме свързани като един народ.

Ако някъде има възрастен жител, който не може да плати за рецептата си и трябва да избира между лекарствата и наема, това прави моя живот по-беден, дори това да не е моят дядо. Ако някъде има арабско семейство, което е задържано от полицията без да има право на адвокат или редовен процес, това е заплаха за моите граждански права.

Именно фундаменталната вяра, че аз съм пазителят на брата си, на сестра си, движи тази страна.

Тя ни позволява да се стремим към индивидуалните си мечти, но все пак да се събираме като едно американско семейство - „E pluribus unum" - „Разнородни, но единни" е мотото на САЩ.

Дори в този момент, докато ние говорим, има хора, които се готвят да ни разделят, майсторите на политическата измама и негативните реклами.

На тях казвам тази вечер - няма либерални Щати и консервативни Щати, има само Съединените американски щати.
Няма черни Щати и бели Щати и латино Щати, има само Съединените американски щати.

Всякакви специалисти обичат да разделят разкъсват държавата ни на червени и сини щати - червените за републиканците, сините за демократите. Но и за тях имам новина. Молим се на всесилния Бог и в сините щати, и не обичаме федерални агенти да се ровят из библиотеките ни и в червените щати. Тренираме детския бейзболен отбор и в сините щати и да - имаме приятели гейове и в червените щати.

Има патриоти, които бяха против войната в Ирак и патриоти, които подкрепяха войната в Ирак. Ние сме един народ, всички се заклеваме в звездите на едно знаме, всички защитаваме Съединените американски щати.

В крайна сметка именно затова са тези избори. Заради цинизма си ли участваме в политиката или заради надеждата?

Джон Кери ни призовава да се надяваме. Джон Едуардс също ни призовава да се надяваме. Не говоря за слепия оптимизъм, за почти нарочното невежество, което се надява безработицата да изчезне, ако не мислим за нея, или че кризата в здравеопазването ще се разреши, ако не й обръщаме внимание.

Не за това говоря. Говоря за нещо много по-важно. За надеждата на робите, седнали около огъня, пеещи песни за свободата; за надеждата на имигрантите, тръгнали към далечния бряг; за надеждата на един млад лейтенант, патрулиращ по Делтата на Меконг; за надеждата на сина на мелничаря, който успява въпреки всичко; за надеждата на едно кльощаво момче със странно име, което вярва, че Америка има място и за него.

Надежда в лицето на трудностите, надежда в лицето на несигурността, една нахална надежда - най-големият дар от Бога, люлката на тази нация, вярата в невидимите неща, вярата, че предстоят по-добри дни.

Аз вярвам, че можем да облекчим средната класа и да проправим на работещите семейства път към възможностите.
Вярвам, че можем да дадем работа на безработните, дом на бездомните, да спасим младите хора от градовете из цяла Америка от насилие и отчаяние.

Вярвам, че зад гърба си имаме праведния вятър на промяната и че, седнали на кръстопътя на историята, можем да направим правилния избор и да посрещнем предизвикателствата, пред които сме изправени.

Америка, тази вечер, ако чувстваш същата енергия, която и аз чувствам; ако чувстваш същата нужда, която и аз чувствам; ако чувстваш същата страст, която и аз чувствам; ако чувстваш същата надежда, която и аз чувствам; ако всички направим каквото трябва да направим, то аз нямам съмнение, че из цялата страна, от Флорида до Орегон, от Вашингтон до Мейн, хората ще се изправят през ноември и Джон Кери ще бъде избран за президент, а Джон Едуардс - за вицепрезидент.

И тази страна ще възвърне обещанието си, и след дългия политически мрак ще дойде по-ярък ден.

Благодаря ви. Бог да ви благослови. Благодаря ви.


http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=21159:2008-11-07-12-34-09&catid=55:2008-09-17-21-28-42&Itemid=100






Гласувай:
0
0



1. empire - х
19.01.2009 23:59
Надявам се да го застрелят :)
цитирай
2. meto76 - Аргументирай тезата си ?
20.01.2009 00:09
Аргументирай тезата си ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13033746
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031