Иво Инджев
5 Април 2009
 |
Представяте ли си как се е въртял на върха на стола (на срещата на върха на НАТО) в Страсбург водачът на демонстрациите срещу НАТО (от 1999 г.) Г. Първанов? И да не си го представяте, завъртането, гранично с превъртане, е факт.
Не друг, а именно Г. Първанов, се оказа единствен между 28 ръководители на държавите от НАТО, който е намерил за нужно на висшия форум на алианса да предложи организацията да си уточни критериите при избор на генерален секретар.
Направо се възмутил, че датският премиер Расмусен (вече одобрен от форума) бил единствената обсъждана кандидатура (повтарям – никой друг не е намерил за възмутително обстоятелството, че общността от съмишленици коментира коментираната в предварителните контакти съгласувана кандидатура).
С други думи, Г. Първанов учи западните демокрации на плурализъм
Човек трябва да е направо Г. Първанов, за да не е разбрал, че по правилата на алианса деликатните въпроси за номинирането и избирането на генерален секретар се решават от т. н. тиха дипломация, а не чрез шумно и изненадващо за партньорите самообявяване.
Намирате ли смисъл във възраженията със задна дата срещу (както се очакваше, въпреки турските забележки) безспорната номинация на датския кандидат?
Изобщо няма нужда от коментар фактът, че до последния момент Г. Първанов дори не беше включил в делегацията си (нали по право като шеф на натовска държава пътува с подбран от него антураж) Соломон Паси, за чиято пренебрегната кандидатура за висшия пост изведнъж се е загрижил.
Дори, за да бъде абсурдът пълен, от правителството буквално смъмриха президента за "пропуска“ и го призоваха публично да впише в списъка на обкръжението си за Страсбург самокандидатиралия се депутат.
В днешна България обръщането в обратната (довчерашна) посока е норма.
По-интересно е друго: Г. Първанов наставлява атлантиците да си променят критериите. Да ви напомня това на нещо и на някого?
Мащабът може и да е различен, но в точно такъв дух тази зима се изказа в Давос руският премиер Путин. Там той реши да поучава Запада как да се държи пазарно и предизвика саркастичните усмивки на всички, които не са напазарувани с руските петродолари.
Най-меко казано, поведението на Г. Първанов е, ако не нахално, то "поне“ нахалост.
Путин поне може да стресне кикотещите се слушатели при хипотезата, че се е взел насериозно като световен пазарен вожд, спазарен в тази роля от блъфиращи милиардери (чиито баснословни богатства се стопиха напоследък със същата шеметна бързина, с която бяха натрупани при възхода на световните цени на енергоносителите на предишния етап).
Впрочем, появата на Г. Първанов на атлантическия връх, на правата на командващ (натовска държава, а всъщност - главно нас), можеше да мине за край на неговата изолация в точно тази общност.
От него за целта се искаше само да понесе тихо щастието на "реабилитацията“. Но той не може премълчи, иде му отвътре: има се за петел, а НАТО – за бунище. Не че си го признава, но кукуригането го издава.
Още от блога на Иво Инджев http://ivo.bg
Аню Ангелов: С Първанов имаме фундамента...
Посланиците от службите и на Гоце нуждит...
