01.09.2009

Милен Велчев - бившият финансов министър в кабинета на „Сакскобургготски" коментира бъдещите действия на новото правителство.

Имаме си вече четиригодишна бюджетна прогноза, както се казва. Разбира се, всичко в нея, теоретично погледнато, подлежи на промяна, стига ветровете на общественото мнение да духнат в друга посока.

Но засега са факт две неща: първо, основните икономически намерения на новия кабинет са обозначени и, второ, те намират известно одобрение и сред синдикатите, и сред работодателите.

Второто е доста забележително постижение. Няколко години бях пряк участник в процеса на тристранно сътрудничество, което е казионното наименование на периодичните срещи на правителството с бизнеса и синдикатите. Ей богу, не мога да си спомня веднъж от нещо да са били доволни и двете страни.

Правителството обикновено е между чука и наковалнята в безуспешните си опити да примири непримиримите им интереси, забравяйки за вечната мъдрост на Козма Прутков: “Никой не може да обхване необхватното.” Е, понякога, невинаги, финансовият и социалният министър съвсем не копаят в една посока.

Какво виждаме сега?

След кратко мрънкане по повод на замразените доходи и социалноосигурителна тежест и двете страни подкрепиха в пространни интервюта намеренията на кабинета. Това ми заприлича на първо преодоляване на вот на недоверие. Много по-важен от неизбежния истински вот, чиито мотиви БСП и ДПС сигурно вече пишат.

По-важен, защото в очите на обществото кредитът на доверие, който имат социалните партньори, е несравнимо по-висок от този на неотдавна отстранената от власт парламентарна опозиция.

А какво означават правителствените решения - приетите и неприетите? Неприето бе предложеното замразяване на доходите за следващата година. Сигурно звучи неприятно - но пък е безкрайно реалистично. За тази година уверено сме тръгнали не само към икономически спад, но вероятно и към дефлация. В номинални измерения икономиката може да спадне дори с 10%.

Тогава замразяването на доходите е огромен жест в ПОЛЗА на работещите и пенсионерите. Доходите би трябвало да спаднат, ако искаме държавата да продължи да ги плаща безпроблемно. Така, както вече става с доходите в частния сектор.

Беше обаче решено да падне осигурителната тежест. Но само с 2% и то от януари. Ощипете ме - само аз ли си спомням с какъв плам, с какви железни мотиви Симеон Дянков пледираше допреди два месеца как незабавното намаление на осигуровките с 5% ще спаси 100 хиляди работни места? Какво ще стане с тези работни места сега?

Но да се върнем на "вота на недоверие". На какво се дължи увереното му преодоляване? Само на обичая на 100-дневния толеранс? Или на огромното обществено доверие, с което засега се ползва управлението, а в още по-голяма степен премиерът?

Внимателният анализ ще разкрие, че заедно с тези традиционни фактори заслуга носи и силният политически инстинкт на Бойко Борисов. Няма да се присъединявам към хора на ласкателите, които през последния месец ни карат да мислим, че премиерът ни е чудо на природата, въплътило в едно тяло политическия нюх и умения на Обама, Саркози и Путин.

Но ще призная, че няколко дни след изборната нощ настоятелно убеждавах Борисов да не рискува с еднопартийно правителство, а да направи широка коалиция с всички, които се надпреварваха да му предлагат услугите си. Сега, след като той хич не ме послуша, трябва да призная, че май е бил прав.

Да, възможните рискове все още предстоят, но общественото одобрение на еднопартийното управление все още е толкова голямо, че тежко им на Сидеров, Костов или Янев, ако се отметнат от заявената подкрепа.

Конкретно в случая бяхме свидетели на това, как съвсем логичните предложения на финансовия министър бяха отстреляни с елементарна премиерска забрана "да се ползват през следващите четири години думите замразявам и спирам".

Оттук нататък правителството ще има право само да строи и пуска, нищо друго. Не може и да говори за плановете си, само ще отчита свършеното, защото и думата "ще" е забранена.

Това е много популярно и носи точки в ежемесечните класации на "Галъп", НЦИОМ и пр., но създава и много проблеми.

На първо място сега сигурно не трябва да чакаме да се обяви управленската програма на правителството до края на мандата. Дори да се работи по нея, тя трябва да остане в тайна. Защото без думата "ще" аз лично не мога да си представя такава програма.


На второ място управлението не се изчерпва със забрана на няколко думи, построяване на няколко магистрали и справедливо наказване на виновните. За съжаление, управлението е и вземане и обясняване на непопулярни мерки, за които не е виновна само тройната коалиция.

Политическият нюх на премиера ме безпокои. Той вероятно ще го спасява и в много по-тежки моменти, които тепърва предстоят.

Но той означава също така, че в следващите месеци ще бъдат забранени думите "затварям" (например за училища и болници), "съкращавам" (вероятно за чиновници и ненужни административни структури) и "продавам" (предполагаемо за закъсали държавни предприятия).
Дано отново да се окаже, че греша.


http://www.ndsv.bg/content/2506.html