Постинг
14.09.2009 00:14 -
Ген. Бриго Аспарухов: Татяна Дончева трябва да е новият лидер на БСП
12 септември 2009, 20:51
26 октомври 2006 г. Кандидатът за кмет на София от БСП Бриго Аспарухов миксира зад диджейския пулт
В “Тайните досиета на царя” се лъже, че съм разработвал Симеон, заяви в интервю за "ШОУ" бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов. Според него е абсурдно да се твърди, че 50 агенти са следили царя. Коритаров трябва да се срамува от доносите си, казва още той, а също и че Велизар Енчев се издънил като разузнавач.
Бриго Аспарухов беше и депутат от левицата. Най-удивителното в неговата кариера е предложението на Симеон Сакскобургготски, когато беше министър-председател, Аспарухов да е негов личен съветник по сигурността. След публичен скандал това официално не се състоя. Тогава се заговори, че генералът е участвал в подготовката на връщането на царя у нас. Нещо повече - че координира връзката на ексмонарха с тайните служби на комунистическа България. Дали това е вярно, “ШОУ” се опита лично да разузнае от самия Бриго Аспарухов.
- За вас се говори под сурдинка, че сте довели Симен Сакскобургготски в България, а вие пък отричате и твърдите, че сте се запознали едва след като той се е завърнал?!
- Да, това е самата истината. Това не подлежи на съмнение.
- Зададох ви този въпрос, защото ви спрягат за един от хората, участвали в инициативния комитет за връщането на царя в България. А както знаете, хората от този комитет се скъсаха да ходят до Мадрид на гости на Симеон.
- Не съм бил в този инициативен комитет. Много хора казаха, че те са личностите, които са върнали царя. Това твърдяха още преди той да стане министър-председател. След известно време тези личности казаха, че не са ходили при царя в Мадрид, че не са го молили да се връща в България. За мен периодът на управление на Симеон Сакскобургготски беше добър за България, защото той наруши двуполюсния модел. И второ – той наложи едно коректно поведение в политиката. Симеон тушира политическото противопоставяне, което през управлението на Иван Костов беше остро. Не можем да отречем, че това е заслуга на самия Симеон.
- Като съветник на Симеон Сакскобургготски по националната сигурност и като човек който добре познава царя, ви питам: какво мислите за книгата ”Тайните досиета на царя”, която се разпространява от столичен вестник?
- В извадките от книгата, поместени във вестника, се твърди, че са постъпвали материали за Симеон до месец август 1993 г. Аз поех разузнаването през август 1991 г. Това означава, че тази книга ми вменява, че аз съм позволил две години да бъде наблюдавана личността на Симеон Сакскобургготски. Твърдя най-отговорно, че
по мое време от август 1991 г. до 1997 г. гражданинът на Република България Симеон Сакскобургготски не е наблюдаван от българското разузнаване!
Най-вероятно става въпрос за някаква справка, която е готвена предвид бъдещото завръщане на Симеон в България, нищо друго. Справка, касаеща политическата ситуация. Той не е бил наблюдаван, разследван в никакъв случай.
- В “Тайните досиета на царя” пише, че 50 агенти от личното обкръжение на Симеон са го наблюдавали и следили?
- Много са. Но явно разузнаването си е вършело добре работата преди 1998 г. – ето за това говорим. Към онова време Симеон е бил бившият цар на България. Той е бил наблюдаван, защото около него е имало голям кръг от български емигранти. Тези хора са се въртели около него. Разузнаването е имало задачата да наблюдава поведението на българите в тази среда.
50 души агенти – на такава цифра, повярвайте ми, – ако изобщо е вярна, може да завижда и ЦРУ, и ФБР,
и всички служби взети заедно.
- Е, колко може да бъде личното обкръжение на един човек, че 50 души от неговото лично обкръжение да го наблюдават и следят?
- Мисля, че изразът “лично обкръжение” в този случай е неточен, става въпрос за едно по-широко обкръжение. Точно така, пресилено е да се твърди, че 50 души от личното обкръжение на Симеон са го следили. Става дума за хора, които по една или друга причина са имали контакт с него. Българското разузнаване винаги е наблюдавало процесите в чужбина, независимо дали те са били свързани с бивши величия или с емигранти. За България е било важно да има информация за всяка страна, с която е в двустранни отношения – било то Турция, Америка… Друг е въпросът, че разузнаването ни със своите малки финансови възможности се е опитвало да стъпва из целия свят. Това е друга тема. Аз считам, че едно малко разузнаване трябва да има ясни задачи, които са малки на брой, но да се изпълняват бързо и качествено.
- Разказват, че с царя сте приятели?
- Много е ангажиращо да се твърди това.
Аз не мога да бъда приятел с бившия цар на България.
Аз имам много ограничен кръг от приятели и не мога да си позволя да бъда причислен към приятелите на Симеон Сакскобургготски. Между нас има взаимно уважение и взаимен респект. Има разговори за настоящето и бъдещето на България. Това да. Но приятелство – не. То има други измерения.
- И не може в три часа през нощта да звъннете на царя?
- Не мога да се позволя такова нещо! Аз изпитвам добри чувства към него. Той е човек, който може да бъде уважаван по няколко причини. Първо, не даде път на злобата си, аз дори не знам дали изобщо има злоба в него. Той никога не си е позволил да хули българи – нито политици, нито лидери, за разлика от другите политици. За България винаги е говорил с уважение и го прави не само от добро възпитание, а от убеденост.
- Не сте приятели със Симеон Сакскобургготски, но той ви покани за негов съветник по националната сигурност. Вижте сега как Бойко Борисов покани своя приятел Божидар Димитров и го направи министър.
- Да, царят ме покани. И аз приех тази покана с голямо уважение. За мен беше учудваща реакцията в публичното пространство и множеството разнопосочни мнения. Защо се получи така? Имам отговор. Не случайно ви казах, че по време на периода си на управление на разузнаването аз не позволих да проникнат политически и партийни интереси в службата. В мое лице видяха човек, който познава системата и би могъл да дава на Симеон както вярна информация за процесите у нас, така и да представя истинската картина на икономиката ни.
- В книгата си “Отвъд политическия театър” бившият премиер Жан Виденов обвини Атанас Тилев в икономически далавери. Жан твърди, че Тилев е виновник за разграбването на Банка за земеделски кредит?
- Всички дела, които 12 години шумно се водеха, приключиха в негова полза. Но никой не писа за това. За мен Атанас Тилев е български патриот, човек, с който ни свързва приятелство от ученическите години. Той е родом от Стара Загора, завършил е също външна търговия като мен. Една година е по-голям от мен, като ученици станахме много добри приятели, това приятелство го запазихме през годините. Ето, него мога да нарека приятел, той мен, надявам се, също. Арабите имат една поговорка –
приятелството е като слънцето - познава се в облачни дни.
Не можеш с някой да бъдеш приятел конюнктурно.
Сега при разкриване на така наречените досиета на ДС се говори за управата на БНБ за Любомир Филипов, за Тодор Вълчев, за Драгневски, ако не се лъжа с името... Те са били управители на банката по времето на управлението на Жан Виденов. Ами въпросът е защо по това време банковото дело беше на такова ниво, че се случиха множество банкови фалити. Това е големият въпрос – защо?! На него трябва да се даде отговор и той може да бъде намерен от журналистите – стига да се заровят в тази тема.
- Защо Жан се “заигра” с Атанас Тилев, като написа: той се е оженил за дъщерята на финландския вътрешен министър д-р Ахти Кариялайнен по поръчка на ДС?
- Това нещо трябва Жан Виденов да ви го обясни. Според мен по-важно е, че делата, които водеха срещу Атанас Тилев, приключиха с оправдание – и то след 12-годишна сага. Обвиняваха го за фалита на банката. Тогава поредица от банки фалираха. Помните как 5-6 банки фалираха за нула време. Досега нито един не е осъден за това, макар да казваха, че са давали необезпечени кредити. Но тогавашният закон е давал възможност на банковото ръководство, не на личността – дали е Тилев или Иванов няма значение, да отпуска кредити.
Когато Тилев поема тази банка през 1994 г., банката вече е отпуснала 50-60 милиона необезпечени кредити.
Тилев поиска тези кредити да бъдат върнати. Това послужи за фалиране на банката. Въпросът е защо? Вместо да оставиш една институция като банката да събере кредитите си по законовите пътища, ти я фалираш?!
- Извинете за наивния въпрос – но вие лично ли унищожихте досието на Атанас Тилев?
- По този случай имаше дело, което продължи 7 години. То беше прекратено с идването на Борис Велчев като главен прокурор. По съдебен път чрез Военния съд се разбра, че няма основания за съдебно преследване по случая.
- Атанас Тилев агент Румянцев ли е?
- Аз имам един принцип, който спазвам. Никога, дори определен човек сам да си признае, че е сътрудничил на българското разузнаване, аз никога не потвърждавам това. Това би трябвало да е валидно и за Георги Коритаров, който направи сълзлива изповед колко бил полезен в българското разузнаване. Аз с учудване го слушах. За мен голям проблем са менторите в българското общество. Най-малко те трябва да се съобразяват с това, че утре хората ще ги съдят по това, което са били. За мен христоматиен
пример е Коритаров, който е писал доноси срещу свои състуденти.
Питам – той не се ли срамува да се появява в медийното пространство?
- Как ще коментирате случая с Велизар Енчев, който открито заяви, че съжалява за това, че 25 години е работил за българското разузнаване и се чувства предаден от родината си?
- Велизар Енчев казва, че аз съм го освободил през 1996 г. Държа да припомня –аз не позволих в разузнаването да проникнат партийни интереси. Велизар Енчев беше един безспорен специалист в сферата на сръбската политика в бивша Югославия. Това трябва да му се признае – дали е бил по-добър в областта на чистата разузнавателна дейност или в областта на журналистиката е друг въпрос. Но е безспорно - той беше специалист. 1996 г., в качеството си на щатен служител на българското разузнаване, той си позволи да напише статия против премиера на България - срещу Жан Виденов. Аз извиках Енчев и разговорът ни беше много дълъг и много приятелски. Казах му - Велизаре, ти си щатен кадрови служител на българското разузнаване. Никога не съм ти пречил да си вършиш работата като журналист, нито съм се опитвал да ти вменявам теми или да ти променям възгледите. В случая с тази статия ти проявяваш партийна страст – обявяваш се срещу премиера. По този начин ангажираш българското разузнаване. Затова трябва да избереш – продължаваш като свободен журналист, или продължаваш като кадрови служител на разузнаването. Разузнаването няма право да атакува правителството си, независимо какво е то. Затова той избра да напусне. Така че под никаква форма не е бил изгонен недостолепно от разузнаването. Това стана напълно съзнателно и след много дълъг и приятелски разговор. И това трябва да се знае. А той е прав, че никой не може да го обвини в некомпетентност.
- Според вас Сергей Станишев има ли потенциал да е новият–стар лидер на БСП?
- Той не само има потенциал. Сергей има и подготовка за това. Въпросът е може ли на бъдещия конгрес на партията да се предложи нов председател на БСП. Аз смятам, че може и това ще го позволи самият Сергей. Въпросът е къде са тази хора. Как аз си представям съвременния лидер на една левица – това трябва да е атрактивен човек, който да привлича медийния интерес, и то не конюнктурно, а трайно. Лидерът трябва да е човек, който да вижда в своето амплоа политическата кариера като работа. И защо новият лидер на БСП да не е жена?! Ако не друго, поне с този избор тя ще прочуе България в света, защото веднага ще се пише – жена повежда социалистите в България. Трябва ни човек, който реагира бързо, адаптивен е, има бързи мозъчни реакции и, независимо дали е мрачен или не обича, може да работи с хора.
- И коя е тази дама, която е достойна да е лидер на БСП?
- Дамата е една – това е Татяна Дончева!
- Очаквахте ли пълното фиаско на изборите на БСП?
- Аз лично го очаквах, това като теза съм го развил още през месец април миналата година в едно свое интервю.
- Ген. Аспарухов, бившата шефка на националното следствие Ани Крулева пред “ШОУ” разви теза, че животът ви е бил застрашен, срещу вас е имало покушение, били сте жертва на отравяне?
- Аз прочетох интервютата с Ани Крулева в “ШОУ”. Ще коментирам съвсем накратко кое е вярно и кое е пресилено в твърденията й. Действително имаше такъв инцидент - отравяне, но не знам как се получи. Прочетох в нейното интервю, че тя е знаела и това ме учуди. На мен, по този повод, нищо не ми е съобщавано, нито пък самият аз съм проявявал интерес към разследването по този случай. Ще ви кажа защо. Водил съм се от своята етика. Мисля, независимо какъв пост заема един човек, той не трябва да се бърка в случай на националното следствие. В този момент Ани Крулева беше директор на националното следствие. С учудване разбрах, че с депутата Васил Михайлов - Нубиеца са постъпили по същия начин. Нямам отговор и за неговия случай. Малко по-късно след мен са приели в болницата и Валентин Стоянов, който е имал същите симптоми. Едно мога да заявя категорично. В следствието има много сериозно, обемисто дело, което обхваща периода на разследване на този случай, свързан с моето отравяне. Но аз никога не съм отправял питане към националното следствие дали още се води разследване или вече то е прекратено. Знам едно - при опит за покушение върху здравето на един човек или върху живота му, въпросното дело се води докрй, т.е. то не може да бъде прекратено.
- Ани Крулева казва, че вие сте поели химически продукт, който действа до края на живота на човека и унищожава мозъчните му клетки?
- Оттогава са минали 17 години. Говорейки в момента с вас, ви питам: "Имам ли вид на човек, който е понесъл поражения върху мозъка си?" Вие казвате – не. Нямам представа защо Ани Крулева разказва тези неща. Струва ми се, че хиперболизира отделни моменти. За себе си тя твърди, че също е била отравяна. Аз не мога да знам дали това е така. За инцидента с мен категорично твърдя, че не аз дадох информация на медиите. Аз постъпих в болницата с оплаквания, които свързаха с остро вирусно заболяване. След това се установи, че в кръвта ми са открити токсични вещества. Това възбуди интереса на докторите. Следствието веднага реагира. Аз не обръщам толкова голямо внимание на този случай, въпреки че тогава коментарите на медиите и на специалистите бяха много противоречиви. Казваха - от възможно е, до абсурдно е... Аз питам – президентът на Украйна Юшченко беше ли отровен, и то далеч след мен? Юшченко беше отровен. И колко такива случаи вече има… Следователно тези прийоми са познати, те съществуват. Сега ще ви кажа защо не искам да обръщам внимание и да се спирам на този период от живота си. Когато човек преодолее един тежък момент в живота си, той трябва да бъде надарен със способността да го забрави. Ето защо не обичам да анализирам този проблем подробно - всеки носи своето бреме и своята раница.
Вероятно Ани Крулева е почувствала някаква вътрешна необходимост да разказва. Този инцидент привлича интереса на публиката. Но добре би било да се използва интервюто и да се попита националното следствие докъде е стигнало с разследването.
Най-голямото изпитание за мен бяха шестте години, в които бях начело на разузнаването на България. Тогава политическите субекти - партии и личности, проявяваха своите стремежи да завладеят територии в разузнаването. Аз категорично не позволих това да се случи. Независимо от множеството обвинения, които са отправяха към мен, мисля, че отстоях интересите на националната институция. Също мисля, че това се оказа едно добро наследство за моите наследници. След мен разузнаването остана с добро име в обществото.
Едно интервю на Мария ВЕЛИКОВА
http://www.blitz.bg/news/article/59524
26 октомври 2006 г. Кандидатът за кмет на София от БСП Бриго Аспарухов миксира зад диджейския пулт
В “Тайните досиета на царя” се лъже, че съм разработвал Симеон, заяви в интервю за "ШОУ" бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов. Според него е абсурдно да се твърди, че 50 агенти са следили царя. Коритаров трябва да се срамува от доносите си, казва още той, а също и че Велизар Енчев се издънил като разузнавач.
Бриго Аспарухов беше и депутат от левицата. Най-удивителното в неговата кариера е предложението на Симеон Сакскобургготски, когато беше министър-председател, Аспарухов да е негов личен съветник по сигурността. След публичен скандал това официално не се състоя. Тогава се заговори, че генералът е участвал в подготовката на връщането на царя у нас. Нещо повече - че координира връзката на ексмонарха с тайните служби на комунистическа България. Дали това е вярно, “ШОУ” се опита лично да разузнае от самия Бриго Аспарухов. - За вас се говори под сурдинка, че сте довели Симен Сакскобургготски в България, а вие пък отричате и твърдите, че сте се запознали едва след като той се е завърнал?!
- Да, това е самата истината. Това не подлежи на съмнение.
- Зададох ви този въпрос, защото ви спрягат за един от хората, участвали в инициативния комитет за връщането на царя в България. А както знаете, хората от този комитет се скъсаха да ходят до Мадрид на гости на Симеон.
- Не съм бил в този инициативен комитет. Много хора казаха, че те са личностите, които са върнали царя. Това твърдяха още преди той да стане министър-председател. След известно време тези личности казаха, че не са ходили при царя в Мадрид, че не са го молили да се връща в България. За мен периодът на управление на Симеон Сакскобургготски беше добър за България, защото той наруши двуполюсния модел. И второ – той наложи едно коректно поведение в политиката. Симеон тушира политическото противопоставяне, което през управлението на Иван Костов беше остро. Не можем да отречем, че това е заслуга на самия Симеон.
- Като съветник на Симеон Сакскобургготски по националната сигурност и като човек който добре познава царя, ви питам: какво мислите за книгата ”Тайните досиета на царя”, която се разпространява от столичен вестник?
- В извадките от книгата, поместени във вестника, се твърди, че са постъпвали материали за Симеон до месец август 1993 г. Аз поех разузнаването през август 1991 г. Това означава, че тази книга ми вменява, че аз съм позволил две години да бъде наблюдавана личността на Симеон Сакскобургготски. Твърдя най-отговорно, че
по мое време от август 1991 г. до 1997 г. гражданинът на Република България Симеон Сакскобургготски не е наблюдаван от българското разузнаване!
Най-вероятно става въпрос за някаква справка, която е готвена предвид бъдещото завръщане на Симеон в България, нищо друго. Справка, касаеща политическата ситуация. Той не е бил наблюдаван, разследван в никакъв случай.
- В “Тайните досиета на царя” пише, че 50 агенти от личното обкръжение на Симеон са го наблюдавали и следили?
- Много са. Но явно разузнаването си е вършело добре работата преди 1998 г. – ето за това говорим. Към онова време Симеон е бил бившият цар на България. Той е бил наблюдаван, защото около него е имало голям кръг от български емигранти. Тези хора са се въртели около него. Разузнаването е имало задачата да наблюдава поведението на българите в тази среда.
50 души агенти – на такава цифра, повярвайте ми, – ако изобщо е вярна, може да завижда и ЦРУ, и ФБР,
и всички служби взети заедно.
- Е, колко може да бъде личното обкръжение на един човек, че 50 души от неговото лично обкръжение да го наблюдават и следят?
- Мисля, че изразът “лично обкръжение” в този случай е неточен, става въпрос за едно по-широко обкръжение. Точно така, пресилено е да се твърди, че 50 души от личното обкръжение на Симеон са го следили. Става дума за хора, които по една или друга причина са имали контакт с него. Българското разузнаване винаги е наблюдавало процесите в чужбина, независимо дали те са били свързани с бивши величия или с емигранти. За България е било важно да има информация за всяка страна, с която е в двустранни отношения – било то Турция, Америка… Друг е въпросът, че разузнаването ни със своите малки финансови възможности се е опитвало да стъпва из целия свят. Това е друга тема. Аз считам, че едно малко разузнаване трябва да има ясни задачи, които са малки на брой, но да се изпълняват бързо и качествено.
- Разказват, че с царя сте приятели?
- Много е ангажиращо да се твърди това.
Аз не мога да бъда приятел с бившия цар на България.
Аз имам много ограничен кръг от приятели и не мога да си позволя да бъда причислен към приятелите на Симеон Сакскобургготски. Между нас има взаимно уважение и взаимен респект. Има разговори за настоящето и бъдещето на България. Това да. Но приятелство – не. То има други измерения.
- И не може в три часа през нощта да звъннете на царя?
- Не мога да се позволя такова нещо! Аз изпитвам добри чувства към него. Той е човек, който може да бъде уважаван по няколко причини. Първо, не даде път на злобата си, аз дори не знам дали изобщо има злоба в него. Той никога не си е позволил да хули българи – нито политици, нито лидери, за разлика от другите политици. За България винаги е говорил с уважение и го прави не само от добро възпитание, а от убеденост.
- Не сте приятели със Симеон Сакскобургготски, но той ви покани за негов съветник по националната сигурност. Вижте сега как Бойко Борисов покани своя приятел Божидар Димитров и го направи министър.
- Да, царят ме покани. И аз приех тази покана с голямо уважение. За мен беше учудваща реакцията в публичното пространство и множеството разнопосочни мнения. Защо се получи така? Имам отговор. Не случайно ви казах, че по време на периода си на управление на разузнаването аз не позволих да проникнат политически и партийни интереси в службата. В мое лице видяха човек, който познава системата и би могъл да дава на Симеон както вярна информация за процесите у нас, така и да представя истинската картина на икономиката ни.
- В книгата си “Отвъд политическия театър” бившият премиер Жан Виденов обвини Атанас Тилев в икономически далавери. Жан твърди, че Тилев е виновник за разграбването на Банка за земеделски кредит?
- Всички дела, които 12 години шумно се водеха, приключиха в негова полза. Но никой не писа за това. За мен Атанас Тилев е български патриот, човек, с който ни свързва приятелство от ученическите години. Той е родом от Стара Загора, завършил е също външна търговия като мен. Една година е по-голям от мен, като ученици станахме много добри приятели, това приятелство го запазихме през годините. Ето, него мога да нарека приятел, той мен, надявам се, също. Арабите имат една поговорка –
приятелството е като слънцето - познава се в облачни дни.
Не можеш с някой да бъдеш приятел конюнктурно.
Сега при разкриване на така наречените досиета на ДС се говори за управата на БНБ за Любомир Филипов, за Тодор Вълчев, за Драгневски, ако не се лъжа с името... Те са били управители на банката по времето на управлението на Жан Виденов. Ами въпросът е защо по това време банковото дело беше на такова ниво, че се случиха множество банкови фалити. Това е големият въпрос – защо?! На него трябва да се даде отговор и той може да бъде намерен от журналистите – стига да се заровят в тази тема.
- Защо Жан се “заигра” с Атанас Тилев, като написа: той се е оженил за дъщерята на финландския вътрешен министър д-р Ахти Кариялайнен по поръчка на ДС?
- Това нещо трябва Жан Виденов да ви го обясни. Според мен по-важно е, че делата, които водеха срещу Атанас Тилев, приключиха с оправдание – и то след 12-годишна сага. Обвиняваха го за фалита на банката. Тогава поредица от банки фалираха. Помните как 5-6 банки фалираха за нула време. Досега нито един не е осъден за това, макар да казваха, че са давали необезпечени кредити. Но тогавашният закон е давал възможност на банковото ръководство, не на личността – дали е Тилев или Иванов няма значение, да отпуска кредити.
Когато Тилев поема тази банка през 1994 г., банката вече е отпуснала 50-60 милиона необезпечени кредити.
Тилев поиска тези кредити да бъдат върнати. Това послужи за фалиране на банката. Въпросът е защо? Вместо да оставиш една институция като банката да събере кредитите си по законовите пътища, ти я фалираш?!
- Извинете за наивния въпрос – но вие лично ли унищожихте досието на Атанас Тилев?
- По този случай имаше дело, което продължи 7 години. То беше прекратено с идването на Борис Велчев като главен прокурор. По съдебен път чрез Военния съд се разбра, че няма основания за съдебно преследване по случая.
- Атанас Тилев агент Румянцев ли е?
- Аз имам един принцип, който спазвам. Никога, дори определен човек сам да си признае, че е сътрудничил на българското разузнаване, аз никога не потвърждавам това. Това би трябвало да е валидно и за Георги Коритаров, който направи сълзлива изповед колко бил полезен в българското разузнаване. Аз с учудване го слушах. За мен голям проблем са менторите в българското общество. Най-малко те трябва да се съобразяват с това, че утре хората ще ги съдят по това, което са били. За мен христоматиен
пример е Коритаров, който е писал доноси срещу свои състуденти.
Питам – той не се ли срамува да се появява в медийното пространство?
- Как ще коментирате случая с Велизар Енчев, който открито заяви, че съжалява за това, че 25 години е работил за българското разузнаване и се чувства предаден от родината си?
- Велизар Енчев казва, че аз съм го освободил през 1996 г. Държа да припомня –аз не позволих в разузнаването да проникнат партийни интереси. Велизар Енчев беше един безспорен специалист в сферата на сръбската политика в бивша Югославия. Това трябва да му се признае – дали е бил по-добър в областта на чистата разузнавателна дейност или в областта на журналистиката е друг въпрос. Но е безспорно - той беше специалист. 1996 г., в качеството си на щатен служител на българското разузнаване, той си позволи да напише статия против премиера на България - срещу Жан Виденов. Аз извиках Енчев и разговорът ни беше много дълъг и много приятелски. Казах му - Велизаре, ти си щатен кадрови служител на българското разузнаване. Никога не съм ти пречил да си вършиш работата като журналист, нито съм се опитвал да ти вменявам теми или да ти променям възгледите. В случая с тази статия ти проявяваш партийна страст – обявяваш се срещу премиера. По този начин ангажираш българското разузнаване. Затова трябва да избереш – продължаваш като свободен журналист, или продължаваш като кадрови служител на разузнаването. Разузнаването няма право да атакува правителството си, независимо какво е то. Затова той избра да напусне. Така че под никаква форма не е бил изгонен недостолепно от разузнаването. Това стана напълно съзнателно и след много дълъг и приятелски разговор. И това трябва да се знае. А той е прав, че никой не може да го обвини в некомпетентност.
- Според вас Сергей Станишев има ли потенциал да е новият–стар лидер на БСП?
- Той не само има потенциал. Сергей има и подготовка за това. Въпросът е може ли на бъдещия конгрес на партията да се предложи нов председател на БСП. Аз смятам, че може и това ще го позволи самият Сергей. Въпросът е къде са тази хора. Как аз си представям съвременния лидер на една левица – това трябва да е атрактивен човек, който да привлича медийния интерес, и то не конюнктурно, а трайно. Лидерът трябва да е човек, който да вижда в своето амплоа политическата кариера като работа. И защо новият лидер на БСП да не е жена?! Ако не друго, поне с този избор тя ще прочуе България в света, защото веднага ще се пише – жена повежда социалистите в България. Трябва ни човек, който реагира бързо, адаптивен е, има бързи мозъчни реакции и, независимо дали е мрачен или не обича, може да работи с хора.
- И коя е тази дама, която е достойна да е лидер на БСП?
- Дамата е една – това е Татяна Дончева!
- Очаквахте ли пълното фиаско на изборите на БСП?
- Аз лично го очаквах, това като теза съм го развил още през месец април миналата година в едно свое интервю.
- Ген. Аспарухов, бившата шефка на националното следствие Ани Крулева пред “ШОУ” разви теза, че животът ви е бил застрашен, срещу вас е имало покушение, били сте жертва на отравяне?
- Аз прочетох интервютата с Ани Крулева в “ШОУ”. Ще коментирам съвсем накратко кое е вярно и кое е пресилено в твърденията й. Действително имаше такъв инцидент - отравяне, но не знам как се получи. Прочетох в нейното интервю, че тя е знаела и това ме учуди. На мен, по този повод, нищо не ми е съобщавано, нито пък самият аз съм проявявал интерес към разследването по този случай. Ще ви кажа защо. Водил съм се от своята етика. Мисля, независимо какъв пост заема един човек, той не трябва да се бърка в случай на националното следствие. В този момент Ани Крулева беше директор на националното следствие. С учудване разбрах, че с депутата Васил Михайлов - Нубиеца са постъпили по същия начин. Нямам отговор и за неговия случай. Малко по-късно след мен са приели в болницата и Валентин Стоянов, който е имал същите симптоми. Едно мога да заявя категорично. В следствието има много сериозно, обемисто дело, което обхваща периода на разследване на този случай, свързан с моето отравяне. Но аз никога не съм отправял питане към националното следствие дали още се води разследване или вече то е прекратено. Знам едно - при опит за покушение върху здравето на един човек или върху живота му, въпросното дело се води докрй, т.е. то не може да бъде прекратено.
- Ани Крулева казва, че вие сте поели химически продукт, който действа до края на живота на човека и унищожава мозъчните му клетки?
- Оттогава са минали 17 години. Говорейки в момента с вас, ви питам: "Имам ли вид на човек, който е понесъл поражения върху мозъка си?" Вие казвате – не. Нямам представа защо Ани Крулева разказва тези неща. Струва ми се, че хиперболизира отделни моменти. За себе си тя твърди, че също е била отравяна. Аз не мога да знам дали това е така. За инцидента с мен категорично твърдя, че не аз дадох информация на медиите. Аз постъпих в болницата с оплаквания, които свързаха с остро вирусно заболяване. След това се установи, че в кръвта ми са открити токсични вещества. Това възбуди интереса на докторите. Следствието веднага реагира. Аз не обръщам толкова голямо внимание на този случай, въпреки че тогава коментарите на медиите и на специалистите бяха много противоречиви. Казваха - от възможно е, до абсурдно е... Аз питам – президентът на Украйна Юшченко беше ли отровен, и то далеч след мен? Юшченко беше отровен. И колко такива случаи вече има… Следователно тези прийоми са познати, те съществуват. Сега ще ви кажа защо не искам да обръщам внимание и да се спирам на този период от живота си. Когато човек преодолее един тежък момент в живота си, той трябва да бъде надарен със способността да го забрави. Ето защо не обичам да анализирам този проблем подробно - всеки носи своето бреме и своята раница.
Вероятно Ани Крулева е почувствала някаква вътрешна необходимост да разказва. Този инцидент привлича интереса на публиката. Но добре би било да се използва интервюто и да се попита националното следствие докъде е стигнало с разследването.
Най-голямото изпитание за мен бяха шестте години, в които бях начело на разузнаването на България. Тогава политическите субекти - партии и личности, проявяваха своите стремежи да завладеят територии в разузнаването. Аз категорично не позволих това да се случи. Независимо от множеството обвинения, които са отправяха към мен, мисля, че отстоях интересите на националната институция. Също мисля, че това се оказа едно добро наследство за моите наследници. След мен разузнаването остана с добро име в обществото.
Едно интервю на Мария ВЕЛИКОВА
http://www.blitz.bg/news/article/59524
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
