Прочетен: 2302 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2009 22:24
Изплувалата Атлантида
Калин Манолов
8 Октомври 2009
 |
Следва Законът за равните възможности, според който всеки бизнесмен има право само на един бизнес и е длъжен да продава еднакво количество от продукцията си на всички, които пожелаят. Накрая се стига до Директива 10-289, която "в името на общото благо” закрепостява всички работници и служители на работните им места; забранява на собствениците да напускат, продават и изобщо да правят каквото и да е с предприятията си; самите предприятия се задължават да произвеждат точно толкова продукция, колкото са произвеждали през "нулевата година”; цените, заплатите, дивидентите, печалбите се замразяват – за разлика от данъците…
В този мрачен свят главните герои на "Атлас изправи рамене”, индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации и ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато съвременните Атланти – най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, и т.н., загадъчно изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал.
В "Атлас изправи рамене” еврейката от руски произход Алиса Розенбаум, останала в историята като Айн Ранд, за първи път систематизира и публикува, макар и в литературна форма, основните парадигми на философията, която е изградила за четвърт век и на чиято теоретична школа остава главен представител – обективизмът.
Според тази философия свободата и неприкосновеноста на живота са заложени в човека, правят го способен да бъде личност. Без тях не е възможно да се говори за никакви други добродетели и ценности. Затова обективизмът пледира за рационален егоизъм – разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване неотменимите права на живот, свобода и собственост на всички останали. Това е условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване.
Това условие не е изпълнено по отношение на протагонистите в романа – хората на разума, новаторите, създателите, мислещите, свободните, които са основните двигатели на прогреса. Те отказват да жертват себе си и труда си за немислещите, посредствените, паразитите. Зарязват бизнеса си, въпреки че е смисъл на живота им, и обявяват интелектуална стачка (работното заглавие на романа е "Стачката”). Джон Голт, гениален инженер, е техен лидер. Когато пръв отказва да работи за алтуристично-колективистичното общество, той се заканва да спре двигателя на света. И го прави.
"Атлас изправи рамене” напълно заслужено оглавява читателската класация на "Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на художествената литература. От излизането му досега в Съединените щати са продадени 7 милиона екзмпляра (над 300 000 само за първите 6 месеца на тази година). Как го постига?
Естественно – с идеите си и начина, по който ги поднася. Романът и днес окуражава и вдъхновява навсякъде по света хората, които приличат на обявилите интелектуална стачка Атланти. Стачката успява. Атлантите побеждават – те се връщат като победители в свят, осъзнал тяхната ценност и готов да приеме техния морал.
Често обвиняват Ранд в черно-бял възглед за света. Но под "черно и бяло” тя разбира добро и зло. Ако едната алтернатива е добро, а другата – зло, нищо не оправдава избора да бъдат смесени. Няма оправдание, когато избираш дори част от нещо, което е зло, ако предварително знаеш това.
Смятате, че в съвременния свят не може да има толкова безкпромисен морал? Героите на Ранд са на друго мнение. Те не приемат вярата, че нещастията са естествената съдба на всеки, която трябва да се понася. Не приемат подчинението. Не приемат безпомощността. Не приемат отказването.
Звучи ви романтично? Сигурно защото Айн Ранд, чиито любим писател е Виктор Юго, е първата от завръщащите се романтици в литературата. Според романтизма писателят представя нещата такива, не каквито са в дадения момент, а според Аристотел – "каквито могат и трябва да бъдат”.
"Кой е Джон Голт?” в "Атлас” е риторичен въпрос, нещо като "Кой знае?” Отговорът на един от героите в романа обаче е красноречив: "Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.
На хората, изпаднали в социална и личностна летаргия – в САЩ, България или по света - може да им бъде простено, че не различават доброто от злото, защото не са порочни, а безпомощни. За бездействието на Атлантите обаче, които крепят света на раменете си, няма извинение. Защото макар да изглежда всемогъщ, врагът им, който унищожава света, е невероятно дребен. Не е гигант, а плъх, готов да се мушне в дупката си при първия звук от човешки стъпки. Ако бяха допуснали да ги победят, вината щеше да е на Атлантите. Ако бяха допуснали това, което правят, да бъде заклеймено като зло, ако мълчаливо търпяха укори и наказания заради добродетелите си, винага щеше да е на Атлантите. Но тогава що за "добро” щеше да триумфира в света? И какъв е изходът?
Айн Ранд го сочи в кратък диалог. Първият последовател на Джон Голт пита прогагониста на романа: "Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с кръв, която тече по гърдите му, с огъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му – какво бихте му казали?” На неговото "Не знам” отговаря: "Да се отърси и да изправи рамене”.
Според изследване на американския Конгрес от 1991 г. "Атлас” е втора по влияние след Библията книга в Съединените щати. И макар Ранд да е убеден атеист, опус магнумът й трябва да се чете като Библията – когато имате нужда от съвет, надежда, упование, защита. Или просто от книга, каквато не сте чели преди.
http://mediapool.bg/show/?storyid=157191
http://mediapool.bg/show/?storyid=139577
http://www.books.bg/books/76/147087.html
Айн Ранд (английски: Ayn Rand, произношение /ˈaɪn ˈrжnd/); рождено име Алиса Зиновиевна Розенабаум, на руски: Алиса Зиновьевна Розенбаум; 2 февруари1905 - 6 март1982) е американскифилософ[1], сценарист и романист[2] от руски
+произход.Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича "Обективизъм" (на английски: Objectivisme). Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени три сборника с есета: „Добродетелта на егоизма” (“The Virtue of Selfishness”), „Капитализмът: Непознатият идеал” (“Capitalism: The Unknown Ideal”) и „За новия интелектуалец” (“For the new intellectual”).
Айн Ранд е автор на романи като „Изворът” ("The Fountainhead"), "Ние, които живеем" ("We the Living") и шедьовъра „Атлас изправи рамене” ("Atlas Shrugged") - втори по популярност след Библията [3] . Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното.
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм” – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповяда независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията. Известни мислители като психотерапевтът Натанаил Брандън, икономистите Алън Грийнспан и М. Нортроп Бюхнер, писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес и основателят на Уикипедия Джими Уелс споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.
Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения на 1968-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B4
