Globalization :: ВАЦ поиска проверка за дъмпинг на два вестника на Ирена Кръстева

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.01.2010 19:35 - ВАЦ поиска проверка за дъмпинг на два вестника на Ирена Кръстева

Автор: meto76 Категория: Политика

Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.01.2010 22:40

"168 часа" ЕООД е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу вестниците "Телеграф" и "Експрес", издавани съответно от "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД. Това съобщиха за "Дневник" от антимонополния орган. Искането е за проверка дали двата всекидневника не се продават под себестойността си. Според жалбата коричните им цени са прекалено ниски и не покриват производствените разходи. КЗК е образувала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евентуално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г.

Казусът сблъсква издателите на най-тиражните вестници на пазара. "168 часа" е собственост на "ВАЦ - медийна група България - холдинг" и издава "24 часа", а "Телеграф" и "Експрес БГ" са от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.

В детайл

"Телеграф", който излиза в 32 страници, се продава за 40 стотинки, а "Експрес" - за 30 стотинки при обем от 16 страници. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение - "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки.

"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", каза за "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти – да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".

Ирена Кръстева два дни не отговаряше на мобилния си телефон, а от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" отказаха да коментират съмненията на конкурентите си.

Все още не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На сергията има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането, вероятно заради значително по-ниските им тиражи (виж графиката с данните за тиражи, екипи, цени). Основните разходите за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни, екип продажби.

Стойностите по пера варират спрямо продукта - по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама (обикновено с най-голям дял).
Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е интересна.

Реакции

Главният редактор на "Труд" (ВАЦ има дялове и в него - бел. ред.) Тошо Тошев, който е и председател на Съюза на издателите, не беше открит за коментар. "Всеки, който е в бизнеса, знае, че цената на "Телеграф" не може да е 40 стотинки", каза Светлана Джамджиева, зам. главен редактор на "Труд". Според нея за реални могат да бъдат определени цени около 0.80-0.90 лв. Джамджиева каза още, че единствено когато една група преследва различни от информационните цели, може да си позволи цени под себестойността, без да уточнява какво има предвид.

Ежедневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им Петьо Блъсков. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". Проверка на "Дневник" показа, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина.

"Телеграф" е ежедневникът с най-голям тираж в страната - 105 хил. броя. Приходите на изданието за 11-те месеца на миналата година възлизат на 4.122 млн. лв. (виж таблицата). Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел", по данни на "ТВ План/ТНС".

"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, а от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издателства обжалваха огледалната реклама в "Труд" и "24 часа", но антимонополният орган не откри нарушение на конкуренцията. "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. По думите му "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.

"Един издател не може да си позволи да продава продукт под себестойността му, но това е въпрос на разчети във всяка фирма", каза Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт" и един от малцината, които коментираха новия казус. Цената на "Стандарт" е 0.50 лв. за 40 страници. Бозукова прогнозира, че се очакват промени на медийния пазар, като ще се задържат само вестниците, които са полезни за хората и създават добавена стойност на информациите, с които са залети електронните медии.

Дъмпинг

Дъмпингът е вид незаконна търговска практика, при която определена фирма продава произведените от нея стоки на цени под реалната им себестойност. Целта на компанията нарушител е да спечели по-голям пазарен дял за сметка на конкурентите си, като привлече техните клиенти с ниски цени. Дъмпингът е забранен в Закона за защита на конкуренцията, а органът, който трябва да контролира и налага глоби, е Комисията за защита на конкуренцията. Решенията й не са окончателни и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

Жалба в антимонополното ведомство може да внесе само заинтересувана страна, тоест потърпевша от едно или друго действие, но всеки може да подаде сигнал. Комисията има право и да се самосезира. Когато заведе производство за дъмпинг, тя трябва да излезе с решение до два месеца. По време на производството КЗК трябва да установи фактическата обстановка, включително като разпитва засегнатите фирми. Новият закон за защита на конкуренцията позволява комисията да налага глоби за дъмпинг до 10% от оборота на санкционираната компания за предходната година.

Практиката

Установените от Комисията за защита на конкуренцията и потвърдени по-късно от административния съд случаи на дъмпинг през последните години са свързани само с предоставянето на кабелна телевизия. През 2004 и 2005 г. КЗК глоби компаниите "Евроком Стамболийски" и "Касат - Стоян Кабашки" за това, че предлагат абонамент за кабелна телевизия при цени съответно от 18 лв. за година и от 4 лв. месечно. Антимонополният орган се занима и с пазара на кабелни услуги в София.

Повод за производството беше кампания на дружеството "Центрум груп", което обещаваше на абонатите, донесли специална брошура, да получат годишен абонамент за 69 лв. през 2007 г., или 5.75 лв. на месец, при положение че себестойността на услугата е над 8 лв. Глоба от 30 хил. лв. беше наложена и на собственика на музикалната телевизия "Веселина" "Радио Веселина". Причината е, че през периода 2003-2005 г. компанията предоставя безплатно на кабелните оператори права за излъчване на програмата й. В хода на разследването, заведено по молба на телевизия ММ, се установява, че в някои случаи безплатното излъчване е било в продължение на 24 месеца.
КЗК е постановила глоби за дъмпинг на пазара и по още около 10 случая през последните 5 години. Наказаните компании обаче ги обжалват през съда и те още не са влезли в сила.

http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/01/06/838683_vac_poiska_proverka_za_dumping_na_dva_vestnika_na/

http://www.capital.bg/show.php?storyid=842798

Нагоре

Тагове: вестник,