Положението не е безнадеждно. Възможно е да има друг начин да се постигне по-голям напредък в борбата срещу пиратите. Това обаче означава, че трябва да се съюзим с една страна, която официално дори не съществува - сомалийския автономен регион Пунтленд.

За древните египтяни Пунт бил земя на несметни съкровища и огромно богатство. Днешен Пунтленд, самоуправляващ се регион в Североизточна Сомалия, може да е наследник на легендарния Пунт, а може и да не е. Както установих миналата година, когато го посетих за първи път, в него ги няма златото и слоновата кост, примамвали толкова силно египтяните, освен ако не броим цвета на пясъка и на кожата на номадите, които пасат кози и камили, и населяват тези земи от векове.

Пристигнах в Пунтленд в опърпаната седалка на съветски витлов самолет от 70-те години. Боинг 737 на дубайските авиолинии с включената в билета храна и работещи предпазни колани бяха далечен спомен. На самолета, с който летях, дори не му беше разрешено да каца в Дубай. Същото вероятно важеше и за неугледния и свадлив украински пилот.

Състоянието на единствения път, който преминаваше по дължина през Пунтленд от юг на север, беше показателно за това доколко е била занемарена тази територия при бившия диктатор Сияд Баре - който беше свален през 1991 г. в началото на гражданската война в Сомалия - и от международната общност оттогава.

Трийсетгодишният китайски асфалт беше разтрошен и издълбан, а големите като кратери дупки превърнаха моето пътуване от 150 мили от летището в четири-петчасово изпитание за издръжливост на друсане. Беше сухият сезон и съсухрени храсти изпъстряха пустинния пейзаж. Прахолякът се лепеше по кожата ми, докато ризата ми заприлича на направена от шкурка.

Следващите шест седмици прекарах в регионалната столица Гарове сред разцвета и шумотевицата, предизвикани от прииждащото напоследък богатство от пиратските бази по брега. Заедно с местен журналист - сина на президента на Пунтленд Абдирахман Фароле - направих разследване и хвърлих поглед отвътре върху управлението на тази развиваща се и до голяма степен автономна държава в рамките на Сомалия.

Противно на често повтаряните заглавия в новинарските емисии Сомалия не е страна, в която цари анархия. Некоректно е въобще да говорим за Сомалия като за единно държавно образувание. Тя е обединение от квазинезависими региони като Пунтленд, който беше основан през 1998 г. като убежище за стотиците хиляди хора от клана Дарод, които бягаха от кланетата на юг. Пунтленд обхваща една четвърт до една трета от територията на Сомалия - в зависимост от това кого питате - както и почти половината от бреговата й линия.

Разположен на гърлото на Аденския залив и Индийския океан, Пунтленд е естествен кандидат за това да се превърне в епицентър на бума на пиратската дейност край Сомалия. Населението му обаче се радва на сравнително мирно съществуване и не е твърде обезпокоявано от събитията на юг. От основаването си досега регионът преживя само един граждански конфликт с ниска интензивност - кратък спор през 2001 и 2002 г. между действащия тогава президент Абдулахи Юсуф и неговия съперник Джама Али Джама.

Пунтленд трябва да играе съществена роля във всеки сериозен опит да се спре пиратството. Той обаче не е признат като легитимен актьор на регионалната сцена и е изоставен във финансово отношение от международната общност, която продължава да си затваря очите за действителността в Сомалия в полза на слабата федералната власт - 550-членен парламентарен тюрлюгювеч, който контролира няколко пропускателни пункта в Могадишу, на стотици километри от всякаква истинска пиратска дейност.

Сбирщина от бивши военни главатари и самозвани умерени ислямисти, това е правителство, което не управлява. Депутатите нямат свои избиратели, министрите нямат портфейли и то не упражнява нищо, което може да се нарече контрол върху насилието в територията, която би трябвало да управлява.

Необяснимо е защо този фарс продължава. На дарителска конференция в Брюксел през април 2009 г. международната общност обеща помощ от 250 милиона долара за финансиране на полицията и за поддържане на мироопазващата мисия на Африканския съюз в Могадишу, както и за други цели. И това се случи въпреки факта, че политиците в преходното правителство имат таланта да карат парите да изчезват безследно. Тази помощ можеше да бъде употребена много по-добре, ако беше добавена към бюджета на

Пунтленд от едва 18 милиона долара, който се формира почти изключително от пристанищни такси.

Две седмици след пристигането ми придружих президента Фароле до Босасо, нажежената от слънцето северна метрополия и най-големия град в Пунтленд, в първото му пътуване из страната, след като беше избран. Една вечер той се обърна към събрание от сомалийски бизнесмени и ги призова да направят дарения за списък от абсурдно скромни проекти - за изграждане на шесткилометров път от пункта за преглеждане на добитъка до пристанището, за поставяне на нови пътни знаци на единственото шосе, тъй като старите отдавна бяха откраднати и предадени на вторични суровини заради ценния метал, както и за построяване на малка болница. Докато членовете на преходното правителство се скатават в казармите в Могадишу и си чакат чековете със заплатите, президентът Фароле е принуден да обикаля из страната и да проси милостиня.

Въпреки ограничените възможности на Пунтленд Фароле е решен да се изправи срещу пиратите. Всъщност още от началото на кризата правителството на Пунтленд поддържа политика, която изключва преговорите с пиратите. В случаите, в които малката и вече нефункционираща брегова охрана на Пунтленд е получавала от собствениците на отвлечени кораби разрешение да ги освободи, пиратите са изчезвали яко дим, предпочитайки да запазят живота си, макар и да загубят плячката си.

Тези морски нападения бяха съпроводени от успешни сухопътни операции. Една сутрин, докато бил в Босасо, президентът лично повел нападение срещу пиратска банда, която се готвела да отплава в Аденския залив. Тези хора, които иначе навярно щели да отвлекат някой кораб, се присъединили към над стоте осъдени пирати, много от които с доживотни присъди, които лежат в единствения затвор в Пунтленд.

Не е ясно доколко би било успешно едно директно нападение срещу пиратите на борда на такава шестица от тотото, като саудитския супертанкер "Сириус стар", който беше освободен миналата година срещу огромен откуп, но ефектът от практиката на корабните компании редовно да удовлетворяват исканията на пиратите е очевиден. Откупите бавно и сигурно се увеличават, за което свидетелстват четирите милиона долара, които се твърди, че са платени за освобождаването на китайския товарен кораб "Дъ Син Хай" на 28 декември - най-големият откуп, обявен досега. Ако не се предприемат съвместни координирани действия, за да не се позволява на компаниите да плащат тези откупи, и международните военноморски сили, и местните власти ще останат с вързани ръце - и пиратите знаят това.

Междувременно армията и военноморските сили на Пунтленд изпитват отчайващ недостиг на хора, пари и техника. Теренът край градовете по източното крайбрежие, включително известното пиратско убежище Ейл, е пресечен, а пътищата са рядкост. Всяка сухопътна операция трябва да започне в Босасо или Гарове, където са разположени единствените военни бази в региона. Освен това тя ще включва превозването на войниците на стотици километри с четириколесен транспорт. Поради затрудненията в логистиката при осъществяването на такива удари, те твърде рядко могат да се увенчаят с успех и той зависи почти изцяло от навременното събиране на разузнавателна информация в района на нападението. Без солидна международна помощ способността на Пунтленд да наложи реда и закона едва ли ще се подобри.

С подкрепата за Пунтленд няма да се сложи край на проблема с пиратството. Поради комбинация от зачестяващи антипиратски операции на правителствените сили за сигурност, враждебното отношение на местното население и тенденцията пиратите да предпочитат да действат в относително спокойния Индийски океан, вместо в силно охранявания Аденски залив, районът, в който те най-често извършват нападения, се измести на юг от водите край Ейл, по-специално към пристанището Харардере.

Пунтленд обаче продължава да бъде от ключово значение и евентуален успех там може да създаде модел за предприемане на подобни действия в Харардере, което се управлява от друга регионална администрация, различна от тези в размирния Юг, макар и много слаба.

Трябва да се започне с пренасочването към Пунтленд на част от парите, които се изливат в бездънната хазна на преходното правителство. Ако международната общност има сериозно намерение да се пребори със сомалийските пирати, ще трябва да изгради постоянно партньорство с Пунтленд. Една разумна първа крачка към това ще бъда да признае съществуването му.

* Статистиката е актуална към 30 декември 2009 г., преди да бъде отвлечен британският автовоз "Ейшън глори", в чийто екипаж има българи.

По БТА

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160410&srcpos=10