Прочетен: 1009 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2010 13:22
"Български комисар Меглена Кунева, чиито мандат изтече и за която се знае, че е фаворит на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, ще бъде назначена за ръководител на Бюрото на европейските политически съветници (BEPA), съобщава електронното издание “Еурактив”.
Въпреки че тя бе сметната за успешна в работата си с ресор защита на потребителите, Кунева никога не е имала шанс за повторно номиниране след големия изборен успех на новия български премиер Бойко Борисов през 2009 г. на парламентарните и европейските избори, отбелязва изданието.
Борисов произлиза от различна политическа партия и той заяви още в самото начало, че Кунева няма шанс. Но сега изглежда Барозу ще премести Кунева през „задната врата“, като по-този начин ще си осигури оставането й до себе си, допълва “Еурактив”.
С други думи г-жа Кунева получава отлично пристанище и едновременно с това трамплин и парник за отглеждане на евентуална амбиция за политически реванш срещу Борисов на наближаващите президентски избори. Докато Борисов тук неминуемо ще гълта отровните негативи на изпълнителната власт над българите, Кунева ще трупа позитиви от авторитета си сред европейците. Това се опитах да кажа още миналото лято, когато предупредих, че Борисов допуска най-големия си гаф с Кунева и си създава противник от стратегическо естество в лицето на единствения си опонент на евроизборите през 2009 г., демонстрирал мажоритарен потенциал срещу него.
Дори и Кунева да не пожелае да се хвърля в кандидатпрезидентска битка в България, дали е добре за Борисов да има в Брюксел в нейно лице един толкова високопоставен и влиятелен ( но скрит, защото тя няма да го демонстрира) противник?
Към написното от “Еурактив” може да се добави, че и други, като Плугчиева или Бокова, не произлизат от партията на Борисов. Но това не му се видя толкова отблъскващо в общуването с тях. И мога да предположа защо към тях е снизходителен: не е от любов към червените им корени, а защото не са му конкуренция и по-скоро са му благодарни, че ги “зачита”.
Дали премиерът Борисов ще подходи сега към Кунева по същия емоционално – държавнически начин, както към Ирина Бокова? По собствените му думи той не само я поздравил за високия й международен пост като нов генерален секретар на ЮНЕСКО, но двамата дори се разцелували. Борисов разказа тази история като пример за собствената си толерантност и ако тя е принципно такава, трябва да очакваме нови нейни прояви.
Кунева, да припомня, вече беше спечелила едно много голямо признание, без да е свързано с българска номинация, или оценка. Беше обявена за “европеец на годината” през 2008 г. от самите си колеги, от европейците. А пък Плугчиева, без да е номинирана от България за заместник шеф в Европейската банка за възстановяване и развитие ( ЕБВР), беше припозната от Борисов като …негова кандидатура. Но предстои най-вероятно да се провали – не толкова болезнено като Желева, но с подобен ефект върху авторитета на подкрепящия начинанието й Борисов.
Сега, както се очакваше (точно обратното на случая с Бокова, достигнала върха на ЮНЕСКО в резултат на невероятно стечение на обстоятелствата) , Кунева получи изключително висока оценка от самия Барозу с предложението на практика да оглави администрацията му. Не трябваше ли точно към този гарантиран успех да се присъедини Борисов, вместо да прави грешката да подкрепя неподплатените с възможности амбиции на Плугчиева?
Ще бъде ли целуната Кунева от Бойко Борисов, или дори няма и да я поздрави?
Нека изрично да подчертая: питам, не защото обичам Кунева, а защото не харесвам двойните стандарти в т.н. голяма политика. В живота на всекиго се случва да прави компромиси (иначе институцията брак между мъжа и жената нямаше да съществува). На такова ниво компромисите са направо задължителни. Но в политиката и в управлението на държавата възможностите за маневриране са доста по-ограничени. Не можеш да печелиш избори с антикомунистически лозунги, а само месеци след това да вадиш “червени зайци” от кадровия си ръкав и да се целуваш с някои от техните емблематични представители.
Или можеш, но се превръщаш в един от тях, които нямат нищо против във всеки миг да нацелуват властта заради самата власт . Справка: днешната подадена ръка на ДПС към ГЕРБ от упълномощения от Доган да го направи член на ръководството Христо Бисеров. Звучи невероятно тази ръка да бъде приета, като знаем предисторията на отношенията между ГЕРБ и ДПС.
Ами ако Доган, протягайки ръка, “се прежали” и целуне ръка на Борисов, знаейки, че най-голямата му лична слабост е да подчинява всички около себе си след което, когато съответната главичка се преклони, прибира сабята в ножницата?
Струва ми се, че Първанов вече овладя умението да се възползва от тази премиерска специфика за собствените си цели. Достатъчно беше да покани премиера на среща за съгласуване на нещо, което вече си е намислил (и с това ду му направи“евала“,) за да накара Борисов да се откаже от цели два законопроекта за сметка на собствените си сътрудници. Доган вижда това и няма да закъснее да реализира плановете си със същата обезоръжаваща хватка: най-напред да нахрани егото на Борисов като му подхвърли няколко късчета от личната си гордост, а после да го опитоми.
Иво Инджев
който дансеха в плейбек зарад децата в цирка- да но аз съм си на зебраа- при положение че зебра е място гдет не бива да се стъпва
ех балкани ах миглена протеже на царя...
та дано ни свърши работа и тя- все някаква
това че е дете на циркаджия не е още доказателство за невменяемост- та клюки може да разнася в кулоарите какво-
