През 2010 г. друг полски лидер, президентът Лех Качински, се отправи към Катин, за да почете годишнината от ужасното клане, станало там. Само след няколко часа той също бе мъртъв, заедно със съпругата си и 94 други членове на полския елит, станали жертви на друга самолетна катастрофа. Съвпадение ли е това? Почти със сигурност, но подобен климат на подозрение гарантира, че теориите за конспирация вече покълват и се разпространяват.

Връзката между тези две събития е секретността, защото укриването превръща една трагедия в гноясваща историческа рана. Великобритания все още не е разсекретила всички архиви за смъртта през 1943 г. на генерал Владислав Шикорски, премиер на полското правителство в изгнание. Десетилетия наред Москва отказваше да признае какво се е случило в Катин, а Владимир Путин все още отказва да се извини.

На фона на объркването и скръбта след самолетната катастрофа в Смоленск в събота започнаха да се чуват пошушвания, слухове и обвинения. Самолетът на полския президент, както мрачно се отбелязва, е руско производство и неотдавна минал проверка в Русия. Руското правителство не криеше неприязънта си към президента Лех Качински, който критикуваше "новия империализъм" на Русия. Москва отказа да го покани на церемонията в Катин миналата сряда, така че Качински реши да извърши втора възпоменателна церемония и загина по пътя.

Първоначалните данни изключват механична повреда. Възникна въпросът: дали пилотът е бил принуден да приземи самолета от високопоставените си пасажери? Полски привърженици на теориите за конспирация вече обвиняват руските тайни служби, но други предполагат, че руски хардлайнери може да са искали да нанесат удар на Путин, като саботират самолета.

Полша има дълбока емоционална, почти мистична връзка с трагедиите, бунтовете, куража и репресиите, които представляват самата полска история. Настоящето е непрекъснато пречупване през призмата на миналото. "Мястото е прокълнато", каза бившият президент Александър Квашневски след последната трагедия, свързана с Катин.

Изказването на Лех Валенса бе дори още по-силно: "Това е втората трагедия в Катин. Първия път те се опитаха да ни отрежат главата, а сега отново елитът на нашата страна загина". Съдържа се скрито предположение, че "те", неназованите врагове, трябва да стоят зад последното национално бедствие на Полша.

Единственият начин да се избегнат избуяващите теории за конспирация е разследването на катастрофата да се води под пречистваща слънчева светлина, да се избегне секретността, която е природен инстинкт на Москва и да се гарантира, че историческата присъда върху този епизод е произнесена или поне приета от поляците. Да се направи, накратко казано, всичко онова, което Великобритания не успя да направи, когато разследва смъртта на друг полски лидер преди 67 години.

На 4 юли 1943 г. генерал Шикорски, полски главнокомандващ при нацистката окупация, тръгна от Гибралтар за Англия с бомбардировач "Либърейтър" ва Кралските военновъздушни сили. Минути по-късно самолетът се разби в пристанището. Всичките 16 пътници загинаха, включително дъщерята на Шикорски Зофия. Чешкият пилот бе единственият оцелял.

Британски съд извърши бързо и тайно разследване, което изключи версията за саботаж, но не установи причината за катастрофата. Пилотът каза, че контролните уреди отказали да работят.

Теориите за конспирация избухнаха почти веднага и продължават и до днес. Според една от тях нацистите организирали катастрофата, чиято цел била да отстранят известния полски лидер. Още по-голямо е подозрението срещу Сталин, който имал най-голяма полза от елиминиране на проблемния генерал. Три месеца по-рано Шикорски поискал Червеният кръст да разследва убийството в Катин, с което предизвикал вбесения Сталин да прекъсне отношенията с полското правителство в изгнание.

Според други теории убийството било дело на полска или британска фракция, решена да отстрани пречка пред добрите отношения със съветския съюзник. Според пиеса от 1968 г. на германския драматург Ролф Хохут войници дори предположили, че Уинстън Чърчил е изиграл роля в предполагаемия заговор за убийство.

Много британски документи, свързани с катастрофата, остават класифицирани и в продължение на близо 70 години привържениците на конспирацията всъщност са свободни да развихрят теориите си. Ким Филби, директорът на контраразузнаването МИ-6 за Иберийския полуостров, бил замесен, както се твърди, в организирането на смъртта на Шикорски от името на неговите шпионски шефове в Москва. Твърди се също, че дъщерята на Шикорски била видяна в съветски лагер Гулаг много години по-късно. За самия Шикорски се предполагат различни неща - че бил отровен, обесен, удушен или застрелян, преди да бъде натоварен на обречения самолет.

Полски съдебни следователи ексхумираха миналата година останките на генерала от крипта в Краков и стигнаха до заключението, че той е починал все пак в самолетната катастрофа. Както посочиха обаче полски историци тогава, докато или освен ако всички британски и съветски архиви не бъдат разсекретени, съдбата на военновременния лидер на Полша ще продължи да бъде източник на търкания и фантазии.

Самолетът на Шикорски вероятно се е разбил, защото някой случайно е сложил багаж върху механиката. Друго също толкова просто обяснение - най-вероятно пилотска грешка - може да важи и за катастрофата, която лиши Полша от толкова голяма част от ръководството й миналия уикенд.

Ако е така, от съществено значение е самият полски народ да види разбулването на истината. Засега Русия дава правилни сигнали, като обещава открито разследване и се съгласи да остави самолета на мястото на катастрофата.

Но докато Путин ръководи комисията, разследваща катастрофата, поляците ще се съмняват в истинността на нейните открития. Русия трябва да покани полски експерти да вземат участие и да станат свидетели на всеки аспект на разследването. Путин положи известни усилия за създаване на исторически консенсус за Катин, дори лично се яви на възпоменателната служба миналата седмица. Това е за него още една възможност да покаже, че историята може да сдобри старите врагове или да ги отчужди.

Подобно на клането в Катин и смъртта на генерал Шикорски, катастрофата в Смоленск ще представлява още един трагичен крайъгълен камък в историята на Полша. Ужасът на Катин бе укриван в продължение на половин век зад съветски лъжи. Съдбата на Шикорски бе забулена твърде дълго време от британска секретност. Този път самата Полша трябва да има правото да реши какво наистина се е случило.

По БТА

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=164101&srcpos=10