Проф. Георги Марков: Българската армия има решаваща роля за извършването на Съединението
 
Той допълни: „Постигнатото във войната срещу Сърбия ни дава самочувствието, че вече сами можем да браним своите граници. До тогава, ние сме разчитали на помощ от Русия. Вижда се, че когато армията е подкрепена от целия ни народ, тя успява да се наложи на бойното поле. Неслучайно става известна като „войната на българските капитани срещу сръбските генерали", защото българската армия е много млада и без достатъчен опит".

   София /КРОСС   Проф. Марков разказа още: „По време Съеденението Източно - румелийската милиция  е под командването на български офицери, освен това съставът е български. Тези дружини подкрепят Съединението. Начело е майор Данаил Николаев - неговата заслуга е бих казал, колкото и на Захарий Стоянов. Ако източно - румелийската милиция се беше обявила против Съединението, то нямаше да се успее. След обявяването на този акт, българското правителство очаква нападение от страна на Османската империя, защото Източна Румелия е автономна, но в пределите на империята. Русия се обявява против Съединението, а Англия решава да го подкрепи, за да намали руското влияние в българските земи. Османската империя е възпряна от Англия. Ударът срещу България идва от страна на сръбския крал Милан, който обявява, че България е нарушила балканското равновесие. Сърбия в този момент има претенции за територии до р. Искър. Победата на България в тази война е изненадваща, тъй като Великите сили не са допускали, че българската армия ще победи сръбската, зад която стои Австро - Унгария - покровител на Сърбия по това време. Сръбската армия е разбита първо при Сливница, след това при Драгоман, Пирот и българската армия стига почти пред Ниш, където австро-унгарският пълномощен министър заявява, че ако българската армия настъпва още, ще срещне австро-унгарската. Стига се до подписване на примирие и започват преговори за мир в Букурещ. Това е единственият договор, който не променя границата между държава - победителка и загубилата страна. Ние не получаваме територия, но със спечелената война се признава Съединението от Европейските велики сили. Ако бяхме загубили войната срещу Сърбия, нямаше да бъде признато Съединението и от Османската империя". "Съединението на България е признато съгласно Букурещкия договор за мир от 19 февруари 1896 година, с който на практика приключва Сръбско - българската война от 1885 година. Българската армия има решаваща роля за извършването на Съединението, а също и включилите се в Сръбско - българската война от 1885 година чети, доброволчески сили и дружини. Има един всенароден подем. Това е един звезден миг в нашата история. Много рядко българите сме се възпламенявали и сме се обединявали в името на една национална кауза". Това коментира пред Информационна агенция КРОСС историкът проф. Георги Марков по повод тази знаменателна дата в българската история.   


http://www.cross-bg.net/nauka-i-kultura/135-istoricheski-dati/1152372-prof-georgi-markov-balgarskata-armiya-ima-reshavashta-rolya-za-izvarshvaneto-na-saedinenieto /

Русия против Съединението Атанас КОЕВ   След обявяване Съединението на Княжество България с Източна Румелия правителството в София се надява, че въпреки сянката на взаимно недоверие между България и нейната “освободителка”, това няма да попречи на Русия да подпомогне извършеното дело в Пловдив. Именно затова княз Батенберг и премиерът Малинов се обръщат първо към руския император, подчертавайки, че очакват активно съдействие от страна на Петербург.
Надеждите, че Съединението ще бъде подкрепено от Русия се подхранват от възторжения отклик на руската преса по отношение на извършеното от българския народ. В първите дни след съединистката акция руските вестници “Новое время”, “Русский куриер”, “Новости дня”, “Санкт-Петербургские ведомости” и др. приветстват решителната стъпка, извършена от младото княжество, като подканват царската дипломация да защити справедливото му дело.
На 9 септември 1885 г. обаче в София се получава телеграма, подписана от управляващия Азиатския департамент А. Влангали, в която се нареждало на руския княз М. Кантакузин да напусне поста си на български военен министър. Същевременно руските офицери в княжеството не трябвало по никакъв начин да се ангажират с румелийските работи. Наскоро след това те получили нареждане да напуснат България. Така страната ни остава без висши военни, когато над нея надвисва опасността от война.
На телеграмата на българския княз и правителство, за признаване на Съединението, император Александър III не намерил за необходимо да даде отговор. Така отпадат всякакви надежди за незабавна подкрепа от страна на Русия. Още преди съединистката акция руският император смята, че българският княз е “враждебен и чужд на руските интереси на Балканите”, а министър-председателят на България също е неблагонадежден.
От първите руски реакции става ясно, че в Петербург не одобряват извършеното Съединение между Княжество България и Източна Румелия. За да се смекчи руската позиция, е изпратена смесена българо-румелийска делегация, водена от митрополит Климент, която да се срещне с намиращия се в Копенхаген руски император. На 20 септември 1885 г. делегацията е приета от външния министър на Русия Гирс, а на следващия ден Александър III приема българския митрополит. На тези срещи е изразено раздразнението на императора от прибързаното според тях Съединение, станало без знанието и съгласието му. Когато обаче българите изразяват решителната си готовност да бранят постигнатото дори с кръвта си, руският самодържец произнася знаменитата фраза: “За разединение и дума не може да става”.
На 26 септември 1885 г. руският външен министър Гирс се среща с канцлера на Германия Бисмарк и категорично заявява, че Русия е против съединяването на Княжество България с Източна Румелия и че единственият път е “формалното непризнаване на свършения факт и свикването на европейска конференция, която да възстанови законния ред”. Същевременно руският император Александър III смята, че Съединението ще закрепи на престола българския княз Александър Батенберг, към когото храни нескрита враждебност. Затова по настояване на Русия е свикана т. нар. посланическа конференция в Цариград, която трябвало да се занимае със съединисткия акт.
В навечерието на конференцията с указ на руския император княз Александър Батенберг е отчислен от почетния състав на руската армия и му е отнето званието генерал. След откриването на форума в турската столица руският представител А. Нелидов се произнася за възстановяване на статуквото, което според него би осигурило мира на Балканите, както и сигурността на подписаните договори.
След победата на България в избухналата Сръбско-българска война, на 24 март 1886 г. в Цариград се стига до подписването на “Акт за спогодба относно работите на Източна Румелия”, като под него слагат подписите си посланиците на великите сили. Междувременно на тържествена аудиенция в София, на 13 април 1886 г. турският представител Шакир паша връчва на княз Александър Батенберг султански ферман, с който му се поверява управлението на Източна Румелия. Така въпреки антибългарската позиция на Русия и нежеланието й да одобри Съединението, се стига до признаването му от великите сили. Обединението на българските земи става предпоставка и за следващия важен акт в нашата нова история - обявяването на независимостта през 1908 година.


http://pro-anti.net/component/content/article/1073.html

Ако не беше Англия днес Обединена България нямаше да я има.
Реално погледнато трите най-важни събития от най-новата ни история като независима държава, докато падаме по съветска окупация през 1944 год. стават факт благодарение на съвпадане на интересите на българския народ и на някоя Велика сила. Освобождението 1878 с интересите на Русия, Съединението 1885 - с тези на Англия,Независимостта 1908 - Автро-Унгария.