Виж галерия 1 2»
Набързо, на тъмно и без особен пазарлък. С тези три определения може да се обобщи продажбата на “Булгартабак”, която след 13 години и 4 неуспешни опита вече е факт. Както е факт, че това е най-скоростната сделка в приватизационната история на България. Както е факт и че тютюневият холдинг е поредното структуроопределящо според управляващите предприятие, което е продадено не на стратегически купувач, а на финансов инвеститор - посредник. Но за разлика от предишни случаи този път от самото начало е ясно, че посредникът играе за сметка на чужд клиент. В случая - чужд за посредника, но свой за българската публика. И то толкова “свой”, че цялата приватизационна процедура беше подготвена и осъществена в името на неговата победа.
Първият сигнал, че продажбата на тютюневия холдинг няма да се движи изцяло по пазарната писта, беше допускането на финансови инвеститори в процедурата. Този тип инвеститори по правило са временни собственици, които в по-добрия случай играят за своя сметка с цел да оздравят финансово компанията и след това да я препродадат на печалба на някой, който се занимава с този бизнес. В по-лошия от самото начало играят за сметка на клиент, който не отговаря на условията на продавача към кандидат-купувачите. И така се заобикалят тежките изисквания, с които се похвали при старта на процедурата за “Булгартабак холдинг” Агенцията за приватизация.
Опитът на съседните страни и най-вече на Сърбия и на Румъния показа, че когато държавата иска да развива определен бранш, тя се опитва да привлече някой от световните играчи в него. Подобен опит за цигарената индустрия българското правителство направи в края на 2004 г. Той беше неутрализиран от Ахмед Доган. Но за ролята на ДПС лидера в сагата “Булгартабак” ще стане дума по-късно.
Съмненията, че ще станем свидетели на предварително свирен мач, се затвърдиха, когато приватизационната агенция обяви критериите към офертите на кандидатите за “Булгартабак”. Отказът да се следва пазарната логика чрез тежестта, която получи изкупуването на тютюна, беше ясен сигнал към стратегическите инвеститори, че не са желани участници в надпреварата. На практика оценката на кандидатите за потенциала на “Булгартабак” да запази и разшири пазарния си дял - която се дава чрез цената за компанията - се оказа маловажна за управляващите. Защото истинската цел беше не да се намери най-добрият частен собственик, който ще развие цигарените фабрики, а да се откажат всички конкуренти на предварително определения победител.
В добавка, на фона на наближаващите избори, се изигра и публичният театър как ГЕРБ се грижи за електората на ДПС. Без значение, че 90% от българския ориенталски тютюн вече се изнася, а “Булгартабак” отдавна не е дори в топ 5 на компаниите, които го изкупуват.
В крайна сметка целта беше постигната - корейската компания KT & G, за която тютюневият холдинг беше възможност да стъпи на европейския пазар, се отказа още в началото на състезанието. Същото направи и японската “Джапан табако интернешънъл”, която се сочеше като втори вероятен кандидат. Единствен почти до финала остана “Бритиш Американ табако”, неуспяла преди 6 години. Като и досега анализаторите спорят дали и този път компанията е имала сериозни намерения, или просто е дразнила предизвестения купувач.
Кулминацията дойде с подаването на една-единствена оферта за тютюневия холдинг от дружество, регистрирано специално за целта и собственост (чрез поредица от офшорни фирми) на руската държавна Външнотърговска банка. По-точно, на нейното лондонско инвестиционно поделение.
Агенцията за приватизация не се стресна от надбягване с един кон. Нито се заинтересува от информацията в руските медии, че банката играе за свой клиент. Името на истинския собственик на “Булгартабак” се оказа маловажно за българския продавач. С удобното извинение, че условията в приватизационния договор - видите ли - били толкова железни, че няма значение кой ще е собственик на тютюневия холдинг. Тогава кому беше нужно същата тази АП да разиграва театрото “вън офшорките”, тоест неизвестните купувачи, когато обяви критериите за кандидатите за “Булгартабак”?
Така или иначе последва светкавично одобрение на офертата на “БТ инвест” и също толкова скоростно парафиране на приватизационния договор. Всичко, и финалното “да” на надзорния съвет на агенцията, приключи за 5 работни дни. От гласуването на надзора стана ясно, че за ГЕРБ и за останалите парламентарни партии - с изключение на БСП - не е важно кой ще стане собственик на холдинга, който все още държи над 30% от пазара на цигари в страната. И който всяка година внася в бюджета близо 1 млрд. лев акцизи и ДДС.
Единственият опит за противопоставяне дойде от икономическия министър и досегашен принципал на “Булгартабак” Трайчо Трайков. Но както и в предишни случаи бързо бе потушен. А самият Трайков - принуден да се включи в одата на радостта за цената, която надхвърля само със 100 000 евро собственото му минимално очакване. И която беше приета без какъвто и да е опит за пазарлък от страна на продавача.
От предишните четири опита за раздържавяване на цигарения холдинг само два стигнаха почти до финалната права. И бяха препънати от ДПС.
През 2002 г. царските юпита се опитаха да продадат “Булгартабак” на точно определен финансов инвеститор. Тогава тютюневият холдинг все още беше монополист на един изкуствено затворен чрез високите мита пазар. Но до сделка не се стигна след намесата на... Ахмед Доган.
Същото, но с много по-драматични нотки, се повтори две години по-късно. Тогава лидерът на ДПС предотврати шанса на “Булгартабак” да се превърне в регионален център на втория в света тютюнев гигант. В края на 2004 г. вече беше ясно, че българският тютюнев холдинг е изкуствен мастодонт, който не може да оцелее в този си вид. Офертата на БАТ беше откровена - купуваме четирите цигарени фабрики, едната ще закрием, две със сигурност ще развиваме, а последната - ако оцелее. Придружена и с обещанието основните производствени мощности на компанията за Балканите да се съсредоточат у нас.
Този път отпорът на Доган се нуждаеше от силен политически знак, за да придобие легитимност. Цената, за да оцелее още 6 месеца кабинетът “Сакскобургготски”, се оказа оставката на вицепремиера Лидия Шулева и земеделския министър Мехмед Дикме, които водиха преговорите с БАТ. За Доган това беше удар на няколко заека с един куршум - отърва се от непослушния Дикме; прати в пета глуха един от най-силните министри на царя; за пред обществото за пореден път изигра ролята на ангажиран с поминъка на електората си лидер.
Та същият този Ахмед Доган днес се държи като човек, на когото “Булгартабак” не му говори нищо. Нито лидерът, нито който и да е от обичайните му спикъри пророниха и дума, докато течеше сегашната приватизационна процедура. Затова изречението отпреди ден на Доган, че тепърва ще се запознава с подробности по сделката и пак можел да й попречи, не предизвиква друго освен досада. Защо ще й пречи, след като неговият представител в надзора на АП гласува “за”? И как точно, след като пред джиросването на акциите и влизането на “БТ инвест” във владение остава само формалното одобрение на Комисията за защита на конкуренцията.
В случая мълчанието на Доган и неглижирането на сделката от негова страна е най-силният знак на подкрепа, който лидерът на ДПС може да даде. Ситуацията е недвусмислена - този път истинският купувач е одобрен от Доган. И едва ли има значение дали клиентът на руската ВТБ е само собственикът на една българска банка, която живее от парите на държавните фирми и неговият партньор - медиен октопод, или комбинацията е по-широка.
Проблемът е, че от две години Доган формално е извън властта, а обръчът му е все така жив и от ден на ден става все по-хищен. Което няма как да стане без някаква подкрепа и от ГЕРБ.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1028938
