Прочетен: 3620 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2012 18:34
През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.
Това сочи ново изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов, разказва "Дойче веле".
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов.
Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му.
В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.
Българско жито за Истанбул
Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век.
Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.
Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция.
"В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването", казва професор Щерионов.
През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.
Историческата истина
Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града.
Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята.
До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.
"Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи", казва професор Щелиан Щерионов.
От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.
Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол.
Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.
"Пълненето" на българските земи
Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи.
Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 г. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи.
Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.
Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4666551
http://svejo.net/1478823-globalization-kak-sa-zhiveli-balgarite-v-osmanskata-imperiya
06.04.2012 18:53
Независимост на нацията се постига от хора, умеещи да станат богати и да привлекат хората със своята честност.
Ако искаме да сме независими от Великите сили трябва да сме достатъчно богати и с чувство за чест.
06.04.2012 19:06
Pontis
И още една книга, но по-специализирана - ""Български преднересанс: митове и реалност".
Поздрави за това, че публикуваш реалните неща от нашата история, а не напомпаните с патриотарство и стигащи до чисти лъжи вариации на българското официално образование.
Явно на някои им е необходимо да помпат самочувствието си въз основата на измислена история, защото иначе нямат от какво :)
06.04.2012 22:57
11.04.2012 18:58
1.да имат своя собственост и да се занимават с бизнес
2.да изповядват своята религия
3.да пътуват свободно навсякъде във и извън Османската империя.
4.да се заселват навсякъде в Османската империя
5.да се обучават на своя език и писменост
6.да участват в местното самоуправление, както и в други органи на властта в Османската империя.
Мога да изреда и други права, които е имал българина в Османската империя.Борбите на българина през възраждането са били за откъсване от Османската държава и образуване на самостоятелна българска държава, а не толкова за човешки права.В този смисъл нашите революционни движения са били сепаратистки.Ето защо нашите българи посрещат с голямо недоверие руските войски през 1878 г, защото са знаели,че истинските подбуди на руснаците за воденето на тази война са приобщаването на българските земи към Руската империя.Всички исторически събития, които се случват след това подвърждават агресивните и завоевателни стремежи на Русия към българските земи.
12.04.2012 20:35
23.04.2012 22:07