В. Капитал публикува стенограми от 2009, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Вече може да се прочете кратка информация за приемане на Закона за публичното радиоразпръскване от МС – 2 април, т.40.

Точка 40 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за публичното радиоразпръскване.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Законът е следствие от приетите промени в Закона за електронните съобщения, който е свързан с преминаването на цифрово радиоразпръскване. Страната ни е изостанала по отношение на европейските директиви и трябва да се ускори този процес.

(чете части от мотивите)
Това са основните положения на законопроекта. Заповядайте за обсъждане.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Напълно съзнавам, че това е супер важен закон и че е много спешен. Понеже очевидно никой от министрите не го е видял, аз лично го получих тази сутрин, а той е пристигнал снощи, има ли възможност да го отложим с една седмица, за да се запознаем, защото темата е много важна, а ние ще го приемем на сляпо, без да знаем изобщо за какво става дума.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Първо, законопроектът е следствие от Закона за електронни съобщения, което регламентира просто задълженията на държавата. В законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет, се предвиждаше да има три мултиплекса, които се изграждат на конкурсна основа от едно частно дружество. По настояване и на народните представители, а бих казал и на президентската институция, се отдели един публичен мултиплекс. Този законопроект всъщност е пряко следствие от закона, приет от Народното събрание, защото след като е определен публичен мултиплекс за разпространение на БНТ и БНР, няма как държавата да не се ангажира. Затова се внасят тези промени и този закон, който е чисто следствие от предишния. Ако
Народното събрание беше приело закона за електронни съобщения във вида, внесен от Министерския съвет, нямаше да се налага да се разглежда такъв законопроект, защото в нашия проект беше предвидено публичните програми БНТ и БНР да бъдат на всички мултиплекси по право.
Сега в Закона за електронните съобщения е определено друго и ние трябва да изпълним нашите задължения съобразно него, т.е. да определим рамката, начина на създаването на такъв мултиплекс, за да може да се разпространяват обществените електронни медии -телевизията, БНТ и БНР.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Днес е 2 април и ако искаме въобще този парламент да приеме каквито и да било закони, които внасяме, трябва да ги внасяме възможно по-скоро. В противен случай действително рискуваме да се отложи значително приемането на който и да било законопроект, включително и на този и да отиде на следващия парламент. В случая имаме изисквания със срокове все пак и това действително е еуфориката на нещо, което вече сме приемали.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще бъде ли свързано това държавно дружество по някакъв начин с услуги, които предлага НУНЦ НУРТС – става дума за разпръскването на радиосигнали, което е към БТК в момента? Има ли някакво отношение към това, или това си е съвсем отделна система, която ще се направи?

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.

ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Въпросът е до известна степен и технически. По начало материалът, който беше подготвен по ЗИП за ЗЕС ЗИД на ЗЕС, е готвен от Международната Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и се получи точно това, което Вие обяснихте. Но искам да обясня нещо, което много добре трябва да се знае. Радиоразпръскването, цифровото, за разлика от сега съществуващите точки на разпръсквъне, излъчвателите се намират в самите градове. Те не са по високите части на планините, както, да кажем, предавателят на връх Ком. Характерът на това излъчване изисква фактически да се изгради една мрежа, която ще бъде на практика нова, за да се осъществи цифровото радио и телевизионно излъчване. Затова смятам, че е много наложително регламентирането на това по какъв начин държавната и обществена телевизия, в случая, обществената телевизия и общественото радио ще извършат това излъчване, за да няма двусмислие по смисъла на приетия закон.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сигурно трябва да познаваме какво е приел законът в парламента по другия закон, но сигурно нито един министър от нас, вкл. и министър Мутафчиев сигурно не знае какво е приел парламентът и в този смисъл има доста въпроси, които без съгласуване и без запознаване ние не можем да разберем. Например, защо трябва тази структура да е държавна, тази национална компания, която създаване? Примерно, тя би могла да е частна. Ние не знаем в момента дали старата компания, която е частна, може да извърши тази задача или не. Просто сме нямали възможност да отговоря на този въпрос. Също така колко струва тази компания? Сигурно министърът на финансите не знае. Казва се над „50%”, а може ли да е 51% и някой частник да е 49%? Кой е този частник? Без конкурс ли? Ясен ли е партньорът, той как ще участва. Това са много съществени въпроси и как предлагате да приемем закон по толкова съществен въпрос в края на мандата, без да не знаем отговора на нито един въпрос? Ако би могло да се запознаем за една седмица и другата седмица…?

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, г-н Василев. Г-жа Грънчарова.

ГЕРГАНА ПАСИ: Абсолютно съм съгласна с това, което се казва, че е наложително уреждането на цифровизацията, но този закон има много по-дългосрочни последици, които според мен по никакъв начин не обосновават да се приеме просто ей така на коляно, без да сме се запознали с него. Така че смятам, че наистина е разумно предложението с една седмица да се отложи разговорът и да имаме по-детайлна информация за това точно колко ще струва приемането на този закон.

ЕМЕЛ ЕТЕМ: Предлагам да приемем днес проектозакона и ще имаме достатъчно време и когато в Народното събрание влезе материала да водим всички тези дискусии. Колегите тогава ще имат възможност да се проучат, дотогава да разгледат проекта, защото ние печелим време. Тук подкрепям напълно това, което каза колегата ми Калфин. Ако искаме това да се случи, а както знаем, това е и европейско задължение, трябва да предвидим и дневния ред и графика на работа на народните представители, поне да се стартира процедурата, а междувременно вашата парламентарна група ще има възможност много активно да участва в дискусията по закона. Подкрепяме законопроекта.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря. Други?

Този проект на закон е следствие на закона, приет от Народното събрание с гласовете на трите парламентарни групи, приет с корекции в това, което е внесъл Министерския съвет, и то съществени корекции. Целият този закон произтича от корекциите, които са направени от Народното събрание, което отделя един публичен мултиплекс и няма как ние да не поемем ангажимента и да форматираме начина на изпълнението на този ангажимент от страна на държавата. А в Народното събрание действително депутатите от комисията и от пленарна зала могат да направят пак достатъчно сериозни корекции, както се случи с предишния. Въпросът е ние да изпълним ангажимента си, да има ясно предложение за разпръскване, а на въпроса защо трябва да бъде държавна компанията – защото така е записано в Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание. Защото първоначалният наш проект беше за изцяло частно изграждане на цялата тази система от мултиплекси. Обаче Народното събрание е преценило по друг начин и ние сме принудени да го приемем. Според мен трябва да се подкрепи, за да може Народното събрание да го разгледа, да внесе своите корекции. Има малко технологично време, за да върви процесът. Да ви припомня, че България е изостанала много сериозно в реализацията на нашите ангажименти. Затова предлагам да го приемем като законопроект, а в парламента той може да бъде коригиран.

Има ли други мнения? Приема се.


http://nellyo.wordpress.com/2009/09/05/zpr-2/