Скоро Лисабонският договор най-вероятно ще влезе в сила, а с него се създава и новият пост Президент на Европа. Фаворит за него е Тони Блеър, но Таймс задава интересния въпрос кой друг би могъл да застане на най-високия пост на Европейския съюз от догодина.
Президентът на Европа е нова позиция, но - тъй като по неписан закон всичко в Европейския съюз трябва да е объркващо до полуда, такава позиция вече съществува, един вид.
Президентът на Европа, по същество, ще бъде по същество Председател на Европейския съвет. Европейският съвет се състои от правителствените глави на всички 27 страни членки и сега председателят се сменя на всеки шест месеца. В момента това е премиерът на Швеция Фредерик Райнфелдт. С влизането в сила на Лисабонския договор това ще се промени и президентът ще бъде избиран от правителствата веднъж на всеки две години и половина. Защо? Никой не знае.
Европа е разделена по всякакви линия за това какъв човек трябва да застане начело. Едни предпочитат безцветен малък технократ, други - някой шумен и бляскав. Но дори и тези, които искат едно и също, го искат по различни причини.
Твърдите федералисти искат невидим президент, така че всичко да се върши без шум, същото искат и някои евроскептици, чиято мечта е президентът да бъде забравен и да не върши нищо. Други евроскептици държат президентът да е с висок профил, което да изложи на показ всички проблеми и недостатъци на системата, но има и еврофили, за които забележимият президент би дало повече сила на Европа и глас, равен на този на САЩ по международните въпроси.
Засега официални кандидати няма, но неофициалните са колкото искаш. Сред тях са:
Тони Блеър
Кой?
Сещате се, бившият министър-председател на Великобритания. Преди онзи, намръщения. Откакто двамата се смениха, Блеър си търси някаква важна работа и е придобил слънчев загар, какъвто обикновено получават много богатите хора, които живеят в Монако.
Кой го подкрепя?
Активно, само Никола Саркози и Силвио Берлускони. Освен тях двамата, всички останали го недолюбват еднакво много. Което, изненадващо, го поставя в доста силна позиция.
Защо да го изберат?
Точно каква роля ще играе президентът в бъдеще, казват, ще бъде определено от това доколко е активен първият избран на поста. Като президент Блеър ще бъде лесно разпознаваем и влиятелен международно. Дори американците биха му обръщали внимание.
А защо не?
По същите причини. Колкото по-видим е Европейският президент, толкова по очевидна и безсрамна ще става антидемократичната природа на тази институция. Освен това да не забравяме и участието му в най-голямата фалшификация на модерната политика - убеждаването на света да започне на войната в Ирак.
Пол Нируп Расмусен
Кой?
Бившият министър-председател на Дания.
Кой го подкрепя?
Европейската левица и всякакви брюкселски чиновници.
Защо да го изберат?
Защото е заклет еврократ. Освен това е председател на Партията на европейските социалисти, втората най-голяма формация в Европейския парламент.
А защо не?
Никой не знае кой е. Съвсем объркана история - последният премиер на Дания също се казва Расмусен (Андерс Фог, понастоящем генерален секретар на НАТО), както и настоящият (Ларс Льоке). Никой от тримата няма роднинска връзка с другите.
Фелипе Гонзалес
Кой?
Бившият министър-председател на Испания.
Кой го подкрепя?
Също хора от европейската левица. Както и Никола Саркози, който изглежда и в този аспект има повече от едно мнение.
Защо да го изберат?
Защото не е Тони Блеър.
А защо не?
Твърди, че изобщо не иска поста. Много хора в Брюксел обаче смятат, че това няма кой знае какво значение.
Жан-Клод Юнкер
Кой?
Министър-председателят на Люксембург.
Кой го подкрепя?
Най-важните, немците. Считан е за най-силният дясноцентристки кандидат.
Защо да го изберат?
Бил е председател на Европейския съвет два пъти и е най-дълго служилият правителствен глава в Европа, както и председател на Еврозоната. Той е по-скоро технократ, отколкото шоумен и определено не причинява разногласия като Блеър.
А защо не?
Защото е дивашки, трескаво настроен про- европейската интеграция от всякакъв вид, тип и размер. Дотолкова, че кара повечето британци да потръпват от ужас.
Ян Петер Балкененде
Кой?
Министър-председателят на Холандия.
Кой го подкрепя?
Тези, които не подкрепят никой друг, както и холандците.
Защо да го изберат?
Член е на най-голямата парламентарна група в ЕП (Европейската народна партия), на власт е вече седем години, а Холандия е достатъчно малка и безобидна държава, така че никой от големите да не се чувства прецакан.
А защо не?
Нарича слуховете, че иска поста, „пълни глупости".
Франсоа Фийон
Кой?
Премиерът на Франция.
Кой го подкрепя?
Някои французи и някои еврофили във Великобритания.
Защо да го изберат?
Счита се, че обича Англия, съпругата му е от Уелс.
А защо не?
Защото е прекалено много французин. По-малките европейски държави може и да приемат британец, но Франция и Германия и без това вече са прекалено влиятелни.
Херман ван Ромпуй
Кой?
Премиерът на Белгия.
Кой го подкрепя?
Всъщност никой. Като кандидат е по-скоро от онези, които само крадат гласове от истинските фаворити.
Защо да го изберат?
Като контра на Блеър. Британците имат навика - доста снизходително - да налагат вето на Белгия за всякакви висши европейски постове. Ван Ромпуй може да е отмъщението.
А защо не?
По същите причини.
Волфганг Шюсел
Кой?
Бившият канцлер на Австрия.
Кой го подкрепя?
Немците, които се правят, че той не е като тях.
Защо да го изберат?
Наследи Блеър като ротиращ председател на ЕС, така че вече му е навик да взема постовете му. Освен това, какво би могло да се обърка с австриец начело?
А защо не?
Прекалено е близък до Германия. Дотолкова, че някои хора наричат периода на председателството му „малкото председателство на Германия".
Пааво Липонен
Кой?
Бившият министър-председател на Финландия, която за голяма изненада се оказва членка на ЕС.
Кой го подкрепя?
Повечето хора, които ненавиждат Блеър, но нямат други алтернативи.
Защо да го изберат?
Изглежда като кандидат на консенсуса. Ярко проевропейски настроен и социалдемократ. Финландия е една от малкото европейски страни, които не са членки на НАТО, което смалява влиянието на САЩ върху него.
А защо не?
Не може да се каже, че е суперзвезда. Пада си по-скоро чиновническия тип. Освен това много от балтийските държави никак не го харесват.
Мери Робинсън
Кой?
Бившата президентка на Ирландия.
Кой я подкрепя?
Би била четвъртият или петият избор на практика на всекиго.
Защо да я изберат?
Настроена е приятелски към Великобритания и не е Тони Блеър. Избирането й би изпратило посланието, че не всички важни решения в Европа се вземат от бръснати до синьо мъже на средна възраст с кръгли очилца.
А защо не?
Откакто напусна правителството, кариерата й е ориентирана по-скоро към ООН, отколкото към ЕС.
http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=38063:2009-10-08-11-12-38&catid=55:2008-09-17-21-28-42&Itemid=100
