Постинг
05.12.2009 19:22 -
Как да помогнем на афганистанците да се справят с бунтовниците
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2009 19:22
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.12.2009 19:22
Автор: Дейвид Милибанд* | 20 август, 15:59
През последните седмици дебатът за Афганистан се фокусира върху военната тактика и ресурсите на Обединеното кралство. Смелостта и решимостта на нашите сили бяха забележителни, а броят на загиналите и ранените през последните операции голям. Но резултатът е 80 000 на 100 000 афганистанци, освободени от заплахите и насилието на талибаните, които могат да гласуват на изборите в Афганистан на 20 август.
Ние се ангажирахме с тази мисия по една причина - да лишим "Ал Каида" от база, от която да извършва атаки по света. Хората подкрепят това и разбират, че през 90-те правителството на талибаните в Афганистан беше един удобен инкубатор за "Ал Каида". Но хората сега искат да знаят дали и как можем да успеем. Ние можем. Ето как.
Бунтът, пред който сме изправени е по-сложен, не чисто талибански. Различните групи действат в различни региони на границата между Афганистан и Пакистан. Сътрудничеството е опортюнистично и тактическо. Бунтовниците в южен Афганистан, водени от членове на бившето правителство на талибаните, са най-многобройни и най-добре организирани. В източната част и в Пакистан има различни други групировки, включително такива, свързани с "Ал Каида".
Афганистанците стават бунтовници по различни причини. Има войници, на които се плащат 10 щатски долара на ден, наркотрафиканти, които искат безпрепятствено придвижване на наркотиците и такива, които се страхуват, че Талибаните ще спечелят, и се застраховат.
Бунтовниците се оказаха издържливи, адаптивни и смъртоносни. Но техните слабости също са видими. Това е една широка, но повърхностна коалиция по сметка. Тя е много непопулярна - само 8% от афганистанците твърдят, че желаят талибаните да се завърнат на власт. Зоните на подкрепа са ограничени до пущунските райони. Те не могат да завладеят територия от конвенционалните сили и да я задържат за дълго. До края на 2011 г. ще има повече от 134 000 войници в афганистанската армия. Освен тях ще има и 97 000 полицаи.
Генерал Стенли Маккристъл, командващ на войските на НАТО в Афганистан, обясни, че успехът се измерва не с броя на убитите талибани, а с броя на защитените афганистанци. Успехът срещу бунтовниците изисква легитимна вътрешна политика - формална и неформална.
Това обяснява важността от провеждането на легитимни избори на 20 август. Решенията на следващото афганистанско правителсто ще са ключови. Има три основни политически предизвикателства, пред които то ще бъде изправено - трябва да раздели бунтовниците от бившите талибани чрез помирение и реинтеграция, да успокои и да подкрепи цялостното афганистанско население и да осъществи конструктивен диалог със съседите на Афганистан.
Първо, Афганистан има нужда от политическа стратегия за разрушаване на силовата база на бунтовниците. Афганистанците имат нужда от ефективни държавници, регионални лидери и местна власт, която работи със същността на племенните структури и история. Всеобхватно политическо споразумение трбява да обедини консервативните пущуни и да ги раздели от хардлайнерите талибани, които трябва да бъдат преследвани неумрно.
Реинтеграцията на бившите талибани налага да се предложат по-големи стимули за минаване от другата страна заедно с твърди действия срещу тези, които се противопоставят. Вече има прецеденти - бивши врагове сега работят заедно в афганистанското правителство, бивши талибани са депутати в парламента.
На местно ниво това означава да се гарантира сигурността на старейшините на селата да говорят срещу талибаните. Военният натиск ще изиграе важна роля - народът на Афганистан трябва да знае, че ще бъде защитен срещу бунтовниците, ако застане на страната на правителството.
Второто задължително условие е НАТО да подкрепи правителствота на Афганистан, което да покаже на хората, че те няма да бъдат изоставени на
отмъщението на талибаните. Ние не се бием с Афганистан, защото на момичетата не беше позволено да ходят на училище, а им помагаме за това Афганистан да има по-добро бъдеще. В Хелманд ние се стремими да построим училища, да осигурим чиста вода, електричество и пътища и да подкрепим земеделието. Британското министерство за международно развитие ще вложи през следващите четири години повече от 500 милиона лири в помощи за развитие.
И накрая, съседите на Афганистан трябва окончателно да приемат неговото бъдеще като сигурна страна със свое собствено право. Дълго време това беше една шахматна дъска, на която се разиграваха геополитически и други борби. Диалогът между Афганистан и Пакистан е важен. В момента има взаимнодопълващи се усилия от двете страни на границата, като в южен Афганистан се разполагат допълнителни войски, паралелно с пакистанските военни операции в Вазиристан. Тази тенденция трябва да се поддържа и задълбочава, вкючително и с другите съседи на Афганистан.
Хората говорят за Афганистан като за "гробището на империите". Но международната общност, още по-малко Великобритания, не се опитва да създаде колония. Ние сме там, за да помогнем на афганистанското правителство да се пребори с бунтовниците на двата паралелни фронта на военната сила и политическия ангажимент. Това е една както необходима, така и постижима мисия.
* Авторът е министър на външните работи на Великобритания
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=772619
 |
|
Дейвид Милибанд [Reuters] |
Ние се ангажирахме с тази мисия по една причина - да лишим "Ал Каида" от база, от която да извършва атаки по света. Хората подкрепят това и разбират, че през 90-те правителството на талибаните в Афганистан беше един удобен инкубатор за "Ал Каида". Но хората сега искат да знаят дали и как можем да успеем. Ние можем. Ето как.
Бунтът, пред който сме изправени е по-сложен, не чисто талибански. Различните групи действат в различни региони на границата между Афганистан и Пакистан. Сътрудничеството е опортюнистично и тактическо. Бунтовниците в южен Афганистан, водени от членове на бившето правителство на талибаните, са най-многобройни и най-добре организирани. В източната част и в Пакистан има различни други групировки, включително такива, свързани с "Ал Каида".
Афганистанците стават бунтовници по различни причини. Има войници, на които се плащат 10 щатски долара на ден, наркотрафиканти, които искат безпрепятствено придвижване на наркотиците и такива, които се страхуват, че Талибаните ще спечелят, и се застраховат.
Бунтовниците се оказаха издържливи, адаптивни и смъртоносни. Но техните слабости също са видими. Това е една широка, но повърхностна коалиция по сметка. Тя е много непопулярна - само 8% от афганистанците твърдят, че желаят талибаните да се завърнат на власт. Зоните на подкрепа са ограничени до пущунските райони. Те не могат да завладеят територия от конвенционалните сили и да я задържат за дълго. До края на 2011 г. ще има повече от 134 000 войници в афганистанската армия. Освен тях ще има и 97 000 полицаи.
Генерал Стенли Маккристъл, командващ на войските на НАТО в Афганистан, обясни, че успехът се измерва не с броя на убитите талибани, а с броя на защитените афганистанци. Успехът срещу бунтовниците изисква легитимна вътрешна политика - формална и неформална.
Това обяснява важността от провеждането на легитимни избори на 20 август. Решенията на следващото афганистанско правителсто ще са ключови. Има три основни политически предизвикателства, пред които то ще бъде изправено - трябва да раздели бунтовниците от бившите талибани чрез помирение и реинтеграция, да успокои и да подкрепи цялостното афганистанско население и да осъществи конструктивен диалог със съседите на Афганистан.
Първо, Афганистан има нужда от политическа стратегия за разрушаване на силовата база на бунтовниците. Афганистанците имат нужда от ефективни държавници, регионални лидери и местна власт, която работи със същността на племенните структури и история. Всеобхватно политическо споразумение трбява да обедини консервативните пущуни и да ги раздели от хардлайнерите талибани, които трябва да бъдат преследвани неумрно.
Реинтеграцията на бившите талибани налага да се предложат по-големи стимули за минаване от другата страна заедно с твърди действия срещу тези, които се противопоставят. Вече има прецеденти - бивши врагове сега работят заедно в афганистанското правителство, бивши талибани са депутати в парламента.
На местно ниво това означава да се гарантира сигурността на старейшините на селата да говорят срещу талибаните. Военният натиск ще изиграе важна роля - народът на Афганистан трябва да знае, че ще бъде защитен срещу бунтовниците, ако застане на страната на правителството.
Второто задължително условие е НАТО да подкрепи правителствота на Афганистан, което да покаже на хората, че те няма да бъдат изоставени на
отмъщението на талибаните. Ние не се бием с Афганистан, защото на момичетата не беше позволено да ходят на училище, а им помагаме за това Афганистан да има по-добро бъдеще. В Хелманд ние се стремими да построим училища, да осигурим чиста вода, електричество и пътища и да подкрепим земеделието. Британското министерство за международно развитие ще вложи през следващите четири години повече от 500 милиона лири в помощи за развитие.
И накрая, съседите на Афганистан трябва окончателно да приемат неговото бъдеще като сигурна страна със свое собствено право. Дълго време това беше една шахматна дъска, на която се разиграваха геополитически и други борби. Диалогът между Афганистан и Пакистан е важен. В момента има взаимнодопълващи се усилия от двете страни на границата, като в южен Афганистан се разполагат допълнителни войски, паралелно с пакистанските военни операции в Вазиристан. Тази тенденция трябва да се поддържа и задълбочава, вкючително и с другите съседи на Афганистан.
Хората говорят за Афганистан като за "гробището на империите". Но международната общност, още по-малко Великобритания, не се опитва да създаде колония. Ние сме там, за да помогнем на афганистанското правителство да се пребори с бунтовниците на двата паралелни фронта на военната сила и политическия ангажимент. Това е една както необходима, така и постижима мисия.
* Авторът е министър на външните работи на Великобритания
http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=772619
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
