В тази публикация Даниела Горчева разглежда темата "Морален ли беше изборът на цар Борис да пропусне войските на Вермахта, за да избегне окупацията на България?". Така тя отговаря на Михаил Иванов по повод писмото му с което той коментира статията й, "Можеше ли да се избегне присъединяването на България към Оста", публикувана в "Дневник" на 23 юни 2012 г. в рубриката "прочит на историята".

Скъпи Мишо, Напълно съм съгласна с изискването за морал в политиката, както и за съзнателен отказ от политически цинизъм като вреден не само за тези, срещу които е насочен, но и за тези, които го прилагат.

Всяка "хитрост" рано или късно ни излиза "през носа" или както се напомня в един актуален напоследък анекдот все някога узото свършва, сиртакито спира и келнерът застава пред нас ... със сметката. Затова, ако си мислим, че една (включително политическа) непочтеност или несправедливост може да е в наша "изгода", то това – освен липса на морал, е и липса на разум и далновидност.

И, разбира се, че целта не оправдава средствата.

Бумерангът на несправедливостта

(или защо не може едни национални интереси да са в ущърб на други национални интереси)

Вероятно през 1919 г. по време на Парижката мирна конференция Жорж Клемансо е бил убеден, че защитава френските национални интереси, когато налага чудовищно несправедливата система от версайски договори, опитвайки се да смаже и унизи Германия, а с нея – и всички страни, воювали срещу Франция.

"Където правото не стига, започва войната", констатира още в началото на XVII век холандският философ Хюго де Хрот, основоположник на международното право.Причините за започването на Втората световна война са христоматийна илюстрация на горното твърдение.

Не вярвам Клемансо да си е дал труда да чуе предупредителните думи на отказалия да подпише тези несправедливи договори американски президент Уилсън: "Човечеството има нужда да се възвиши морално. Една висока справедливост за всички народи трябва да се създаде и закрепи чрез общите съвести. Който се опита да се противопостави на справедливостта, ще бъде рано или късно срамно повален."

Пророчески думи, но кой да чуе?

Както знаем, пирова излезе тази версайска победа и Франция плати прескъпо. Тоест, ако погледнем последствията, във Версай Клемансо е работил срещу френските национални интереси!

Би било хубаво всеки днешен (и утрешен) политик да си закачи в кабинета сентенцията на Уилсън: "Който се опита да се противопостави на справедливостта, ще бъде рано или късно срамно повален!"

За жалост безпардонността на Клемансо бе платена не само от Франция, но и от целия свят, защото и "светът" не намери за нужно да се противопостави достатъчно решително на несправедливостта, когато беше моментът това да бъде направено.

Несправедливите версайски договори, разбира се, не оправдават завоевателните войни на Хитлер, нито са обяснение за касапницата, която Германия, Италия, Япония и да не забравим – и СССР (!) предизвикват. Но те обясняват защо бе възможно човек като Хитлер, на когото в друго време германците биха се смели, да дойде на власт.

От друга страна, нищо не може да оправдае и военните престъпления, извършени от съюзниците – имам предвид бомбардировките над Дрезден, Кьолн, Хамбург, София, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки и изстъпленията (извършени най-вече от червеноармейците на Сталин) срещу цивилно население.

Разбира се, че една несправедливост (Парижката "мирна" конференция) не оправдава друга и тези, които започнаха Втората световна война и които на свой ред извършиха чудовищни престъпления, също на свой ред си платиха скъпо и прескъпо.

Но каквито и присъди и репарации да бъдат наложени постфактум, каквито и тежки последствия да влачи след себе си всяка престъпна дейност, за жалост нищо не може да върне погубените човешки животи и разсипаните съдби.

Дотук са моите съгласия с твоята теза в случая – че в политическите решения трябва да се водим от морални съображения.

Несъгласията ми са свързани с оценката ти на конкретната ситуация и с допускането, че решението на цар Борис да присъедини към Тристранния пакт вместо да поеме риска на една окупация и съответно загубата на суверенитета на България, е по-скоро неморално.

Ако правилно съм разбрала тезата ти, смяташ, че по този начин България е пропуснала възможността да се съпротивлява героично на Злото и неморално е изложила на риск съседите си в Гърция и Югославия. Освен това, отказвайки да дадем нашите жертви в битката с Хитлер, сме увеличили техните.

Нека да проверим тези твърдения, припомняйки историческите факти към 1 март 1941 и малко след това.

И така: морално или неморално е решението на цар Борис през 1941 година да избегне окупацията на България с цената на присъединяването към Тристранния пакт?

Налага се все пак предварително да уточним, че не България започва войната и не България подканя (или предизвиква) по какъвто и да е начин Германия да воюва на Балканите, нито пък България е тази, която иска да урежда териториалните си претенции (съвсем справедливи, впрочем) по пътя на военни действия.

Напротив, от началото на войната и въпреки огромния натиск, пред който капитулират и Румъния, и Унгария, и Словакия, България дава да се разбере, че държи да запази неутралитет и многократно отклонява и германските, и съветските, и италианските предложения, въпреки всички примамливи обещания за териториални придобивки.

Едва, когато половин милионна германска армия започва навлизането си в България, българското правителство от немай-къде подписва присъединяването си към Оста.

Кой каква отговорност носи

В своя доклад (телеграма 1529 от 6 март 1943) до Вашингтон Алън Дълес пише, че България, Румъния, Унгария и Хърватия, които се присъединяват към Оста поради непреодолим натиск и за да избегнат окупацията от страна на Германия, трябва да се третират различно от основните сили в Тристранния пакт­, които безспорно са агресори – Германия, Италия и Япония.

А от всички изброени страни по-горе, за които се иска справедливо отношение предвид обстоятелствата, които налагат коалицията им с Оста, България единствена съумява да бъде този толкова своенравен "съюзник", че отказва и да воюва на фронта, и да депортира своите евреи.

Да не говорим, че България подписва пакта час и половина СЛЕД като германската армия е започнала да навлиза в страната – тоест, очевидно е, че не присъединяването ни към Тристранния пакт е от решаващо значение за преминаването на войските на Вермахта през България, а обратното – това преминаване е наложило присъединяването ни към Оста.

Разделеният на две свят

Скъпи Мишо, ти пишеш: "светът в голямата си част се е разделил на две – за и против хитлеристката коалиция. Да се вземе страната на Съюзниците и против Оста е било въпрос на политическо решение, но за много хора, наред с това, то е било и морален избор."

Но така ли е наистина? Става дума за 1 март 1941 година!

Нека да напомним отново какво е съотношението на силите към момента на подписването на Тристранния пакт от България – 1 март 1941 година.

По това време Сталин все още е в съюз с Хитлер (и не възразява България да влезе в Тристранния пакт, напротив!).

Към 1 март 1941 г. САЩ все още нямат намерение да влизат във войната (нападението на Япония над Пърл Харбър, след което САЩ влиза във войната е извършено на 7 декември 1941).

Холандия, Белгия и част от Франция са окупирани, а в неокупираните части на Франция се установява режимът на маршал Петен със столица Виши.

(Един куриоз – малко преди Хитлер да нападне Холандия, двама холандски журналисти са подсъдими, защото в статия са си позволили да "хулят нашия приятел Хитлер".)

На 5 юли 1940 г. френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия след като два дни преди това Англия унищожава четири френски бойни кораба и конфискува всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища.

Към 1 март 1941 Югославия е в приятелски отношения с Германия и е дала да се разбере, че ще се присъедини към Пакта, което и прави няколко дни по-късно.

Е, къде остава твърдението "светът в голямата си част се е разделил на две – за и против хитлеристката коалиция", съотнесено не към края на войната или към днешна дата, а към 1 март 1941 година?

Що се отнася до тезата за моралния избор и героичната съпротива срещу злото, предлагам да направим една аналогия.

От потънал пътнически кораб са оцелели две лодки с пътници в бурно море. И на двете лодки има екипаж. Капитанът на първата лодка забелязва задаващо се торпедо и с ловко движение успява (буквално в последния момент) да отклони лодката с пътниците си от траекторията на торпедото, което профучава покрай нея и се забива във втората лодка. Трябва ли да бъде съден капитанът на първата лодка, че е спасил своите пътници вместо от солидарност да загине заедно с тези от другата лодка, подлагайки се на торпедото? Ако това не бе станало, жертвите щяха да бъдат ДВОЙНО повече – не една, а две лодки с пътници.

Какъв е моралният избор в този случай? И героична съпротива ли е да се самоубиеш?

Имало ли е възможност за реална съпротива срещу преминаването на германските войски през България?

Поради тежките клаузи в Ньойския договор (за които трябва да "благодарим" на френския президент Клемансо) и които се отнасят и до въоръжените й сили, България е практически беззащитна и без добре въоръжена армия и да се противопостави на една отлично смазана военна машина е абсолютно невъзможно.

За това говори и следният факт: планът на Вермахта е включвал преминаване през България или за 24 часа (като "приятели"), или за 48 часа (като врагове).

Тоест, в най-добрия случай щяхме да "защитим" съседите си в Гърция, отлагайки нападението над тях с един ден.

Иронично казано, резултатът щеше да е, че на гърците в Солун щяха да им увехнат букетите, с които тържествено посрещат тия същите германски войски.

("Охи" ли ?!? Ще стигнем и до гръцкото "Охи" срещу нацистите и до югославската "съпротива", само търпение.)

Но да оставим иронията, макар и горчива, настрани и да се върнем към въпроса за морала.

Героична и морална ли е безсмислената съпротива?

Мишо, има ли според теб моралното право един държавен глава да рискува живота на толкова хора и загубата на суверенитета на страната си (с всички последствия от тази загуба) при положение, че става дума за безнадеждна и самоубийствена съпротива, която няма да има друг ефект, освен, че ще зачеркне живота на стотици хиляди?

И ако ще ме питаш как ДНЕС аз като българка бих гледала в очите гърците (и сърбите, които в този момент все още са приятели с нацистка Германия!), не би ли трябвало да си зададем и въпроса как ТОГАВА цар Борис като държавен глава би гледал в очите загубилите своите близки и деца българи?

А днес, от перспективата на времето, може да кажем, че освен загубата на суверенитета и първоначалните жертви, опасността да бъдат депортирани почти всичките 50 хиляди евреи от една окупирана България и избити в лагерите на смъртта, е съвсем реална.

И днес ние с теб едва ли щяхме да се питаме как може да гледаме в очите потомците на (не)спасените 50 хиляди евреи от България, просто защото въпросните потомци нямаше да ги има.

Това спасение е безспорен и реален факт и никой не може да го отрече, ако ще и на главата си да застане и ако ще не един, а сто лъжливи филма да направи и хиляда манипулативни книги и статии да напише.Истината е една и тя рано или късно ще се наложи: България спаси своите евреи до последния човек и ги спаси въпреки големия риск от противопоставянето на волята на една могъща тогава тоталитарна държава.  

И именно това е моралната позиция, а не псевдогероизъм за умножаване на труповете в една война.

За кого носи отговорност цар Борис?

 

Като държавен глава на България цар Борис не носи отговорност за световната политика и за всички държави в света. Той носи отговорност за България и за нейните граждани. И в случая е взел единственото възможно морално решение – да спести стотици хиляди човешки живота и разсипани съдби на своите граждани.

Да бъде обвиняван цар Борис, че не е направил нищо, за да облекчи положението на Гърция, е несправедливо поне по две причини. Едната е, че България не е имала НИКАКВА реална възможност­ да спре или поне да задържи войските на Вермахта, докато дойде помощ.Истината е, че сме нямали възможност да помогнем не само на гърците, но дори на себе си. Нито пък да очакваме помощ отнякъде! Втората е, че само няколко месеца по-рано цар Борис дава пример за политически морал и доблест, когато – въпреки натиска и примамливите обещания, отказва на Италия да удари в гръб Гърция. И това, въпреки отказа на Гърция да признае правата на българите, останали в нейните територии поради Ньойския диктат.


Гръцкото ОХИ  

Ти пишеш: "Да поговорим за Гърция и нейния избор. На 28 октомври 1940 г. рано сутринта италианският посланик в Атина връчва на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас ултиматум Гърция да допусне окупирането от италиански войски на определени зони от нейната територия. Говори се, че Метаксас е отговорил кратко "Охи!" ("Не!"). Това "Охи", Дани, днес е един от националните кодове на гърците, защото то концентрира в себе си цялата воля на гръцката нация за независимост. Днес гърците по целия свят отбелязват деня на "Охи". "Охи" – това е техният морален избор... Макар и окупирани, гърците не се предават. Те организират силна антифашистка съпротива, а техните кораби се присъединяват към английските във войната в Северна Африка."

Много поетично, но... за жалост далеч от историческата истина.

Защото това е историята, такава, каквато се харесва на гърците, а не каквато е била в действителност. Защото има спомени и документи, които безжалостно развенчават така грижливо изградената легенда за "силна антифашистка съпротива" в Гърция и под нея лъсва не само сътрудничеството на гръцките власти с нацистка Германия, но и грозното лице на антисемитизма, а за престъпленията и жестокостите на андартите могат да се изпишат тонове потресаваща литература.

Но нека да видим как изглежда "високата нравствена стойност" на гръцкия избор в очите на един оцелял като по чудо солунски евреин, спасен в последния момент със светкавично организирана акция от българска страна и лично с намесата на цар Борис.

Пред очите ми е копието на удостоверението от 2 април 1943 година, издадено на Рафаел Камхи с еврейска звезда № 41 367 за изключването му от изселването на евреите от Солун и разрешаване на завръщането му в България:

Удостоверение на Българския поданик от еврейски произход Рафаел Моис Камхи, еврейска звезда 41 367, родом на 15.12.1870 година в град Битоля (България), живущ като търговец в град Солун, ул. "Птоломеус" № 16, с настоящето му се удостоверява, че същият е изключен от изселването на евреите от град Солун, съобразявайки се с предаденото обяснение на царското българско правителство чрез царския български офицер за свръзка при Главнокомандващия Югоизтока, че казаният ще се завърне при първа възможност в България. Същевременно му се разрешава да напусне гетото и да свали еврейската звезда.

В една от следващите публикации ще предложа на читателите на Дневник един по-дълъг откъс от вълнуващите спомени на Рафаел Камхи, подготвени от Цочо Билярски (виж Рафаел Камхи. Трагедията на евреите в Солун. Изд. Анико, 2012).

С благодарност към съставителя на сборника със спомени и документи "Трагедията на евреите в Солун" – Цочо Билярски, предлагам кратък откъс от спомените на Рафаел Камхи:

"На 28 ноември 1940 година Италия обяви война на Гърция като я нападна откъм Албания – Билища и Корча, и откъм Епир. Същия ден Гърция обяви обща мобилизация.

На заповедта за мобилизация всички евреи с готовност побързаха да се явят в редовете на войската и се отзоваха с голям ентусиазъм.

Заповедта за мобилизацията засегаше хората от 19 до 45 години, обаче евреите, за да докажат своя патриотизъм, взеха участие всички, от 18 до 55 години, като доброволци.

Евреите от квартала "Кимбил", който през 1926 год. е бил изгорен, всички масово се записаха доброволци във войската, за да докажат грешката, която е била направена с изгарянето на този квартал. Цифрата на евреите, явили се във войската между войници и доброволци, надминаваше 5 000.

Всички ученички от 12 до 25 години постъпиха доброволно в болниците като милосърдни сестри. Всички жени еврейки превърнаха къщите си на шивачници за горни и долни дрехи за войската. Всички еврейски благотворителни дружества, мъжки и женски, с голяма готовност побързаха да събират от сънародниците си фланели, вълнени чорапи и други за войската, а така също и големи парични суми.

Гръцката войска успя да отблъсне италианските войски, взе офанзивата, така че половината албанска земя бе окупирана от гръцките войски.

Жертвите дадени от евреите – убити, ранени, изчезнали и замръзнали от студа, възлизаха на 1 800 души, защото евреите бяха поставени на първите боеви линии.

С това доказателство на патриотизъм евреите помислиха, че антисемитизмът ще изчезне напълно в Гърция обаче за голямо съжаление всичко се забрави още с първата седмица.

През първите дни на месец април 1941 г. германците обявиха война на Гърция и на 8 април вечерта Солун капитулира. Гръцкият генерал Чолакоглу сключи примирие за предаването на града на 9 април сутринта.

На 8 април гръцките войски и намиращите се там английски войски евакуираха града, като запалиха складовете с храни, петрол и всичко онова, което не можеха да отнесат при евакуацията.

Сутринта на 9 април стана предаването на града на германците с голяма тържественост. Солунчани със знамена и букети и владиката начело излязоха на три километра навън, за да посрещнат германския генерал Лист, който бе начело на германските войски. Нито един евреин не бе поканен на това посрещане.

В 9 часа генерал Лист начело на войските си мина през главните улици на Солун, посрещнат от гърците и акламиран с букети. Всички гърци бяха в празнично настроение и се поздравяваха като на Великден с "Христос възкресе".

Засега толкова за гръцкото "Охи".

Моралният избор на Югославия?

Скъпи Мишо, да видим как стоят нещата със съседна Югославия и с югославското съпротивително движение – партизани и четници, за което твърдиш, че е "най-мощната въоръжена съпротива на територия, контролирана от хитлеристката коалиция".

За жалост, слуховете за югославската "съпротива" също както и за френската са силно преувеличени с пропагандна цел и ако според изследователката на историческата памет Ерна Парис комедийният сериал "Ало, Ало" е доста по-близко до действителността от мита за "славната френска съпротива", то филмът "Ъндърграунд" на Кустурица може да се окаже доста по-близко до реалността от мита за "най-мощната въоръжена съпротива на територия, контролирана от хитлеристката коалиция".

Ето какво пише за югославската съпротива самата Ерна Парис в книгата си "Дълги сенки. Истина, лъжи и история" (изд. Парадокс, София, 2007, стр. 338):

 

"Митовете за Тито не се различават от тези за възприеманата като всеобхватна френска Съпротива, която по подобен начин се превръща в идеологическа основа в следвоенна Франция, с тази разлика, че в комунистическа Югославия героичната история не може открито да бъде поставяна под въпрос. Подобно на французите, Тито намира за удобно да отрича в името на Братството и Единството, че страната е била разтърсена от подобие на гражданска война: да отрича, че хиляди сърби са сътрудничили на нацистите и са се сражавали със СС срещу партизаните. Но през 90-те години на ХХ век нови изследвания (на архиви, намиращи се извън Сърбия) показват, че скокът от сътрудничество с фашистите до партизанство на страната на комунизма е станал само с едно намигване на Тито (виж Philip J. Cohen, Serbia’s Secret War: Propaganda and the Deceit of History, 1996). През 1944 г. той предлага на четниците - националисти амнистия в замяна на подкрепата им: изкушаващо предложение, тъй като загубата на нацистите изглежда неизбежна, а сътрудничеството с партизаните е съпроводено с обещание за гарантирана реабилитация, веднага щом приключи войната. Тази стратегия на Тито се оказва толкова сполучлива, че членовете на сръбското партизанско движение нарастват почти десет пъти за дванайсет месеца около края на 1944 г.

Това, че Сърбия опортюнистично се присъединява към каузата на съюзниците през последните шест месеца на войната, също има своя принос към митовете за всеобхватната антинацистка съпротива, които впоследствие се превръщат в "история"."

Скъпи Мишо, ти пишеш: "Югославските народи дават по време на Втората световна война повече от един милион жертви. И аз не знам как би могло да се каже на днешните техни потомци, че югославските кралски генерали са направили на 27 март неправилен морален избор, довел до неизброими жертви, а българският цар Борис е взел "единственото възможно морално решение – за да избегне окупацията с всичките й страшни последствия".

Да, смятам, че извършеният от Душан Симович държавен преврат на 27 март 1941 г. е неморален и е против интересите на Югославия и на нейните граждани.

Какви са фактите?

На 6 април Германия напада Югославия, немските самолети бомбардират Белград, германската армия отвежда 374 000 военнопленници. Хърватските войници масово отказват да защитават държавата, която смятат за чужда. Югославия е смазана, след разгрома на югославската кралска армия "смелият" превратаджия Симович бяга през Гърция в Лондон и оставя страната на произвола на съдбата.

След капитулацията на Югославия на 17 април 1941 г. в Сърбия е установено германско военно управление, а на 1 май 1941 е формирано временно правителство начело с шефа на Белградската полиция Милан Ачимович.

На 29 август 1941 година е създадено т.нар. правителство на националното спасение на ген. Милан Недич. Това правителство е колаборационистко и сътрудничи на Германия. Едва ли е имало по-голямо унижение за ген. Недич, сражавал се до оня ден срещу Германия и принуден – все пак за доброто на страната си, да оглави това правителство след като и коронясаният за цар след преврата на Симович Петър II също се спасява в Лондон. А както е известно от историята, този военен преврат, организиран от британското разузнаване и със съучастието на престолонаследника Петър II не помогна на последния да се върне на престола си след войната, тъй като Югославия безславно бе предадена в ръцете на комунистическия вожд Тито, близък съратник на Сталин.

Но да се върнем отново към 1941 година. Въпреки че ген. Недич прави, каквото може, за да стабилизира страната, срещу неговото правителство са и сръбските националисти, и старите верни на краля сили, и комунистите.Така започва нещо като гражданска война – всеки срещу всеки и то в условията на чужда окупация!

Ето защо има толкова много жертви, а не защото сърбите са създали, както твърдиш "най-мощната въоръжена съпротива на територия, контролирана от хитлеристката коалиция".

Всъщност, четниците националисти на Дража Михайлович първоначално подпомагат англичаните и се бият срещу германците, но щом на сцената се появяват комунистическите партизани на коминтерновския агент Тито, те започват СЪТРУДНИЧЕСТВО с нацистите срещу титовите партизани.

Последните – досущ като нашите комунисти сляпо следват инструкциите от Москва и на практика се активират по-сериозно чак след като Хитлер напада любимия им СССР. За да е пълен хаосът, на сцената освен правителствените войски на ген. Недич (които не се бият с германците, напротив, сътрудничат им), четниците, които също започват да сътрудничат на германците срещу комунистите, комунистическите партизани на Тито, които се бият, колкото срещу окупаторите, двойно повече срещу своите, се появяват и усташите. И те не са против Хитлер, напротив– сражават се до последно на страната на нацистка Германия.

Касапницата и взаимното изтребление морален избор ли са?

След войната, също като Георги Димитров и Тито се разправя с всички свои конкуренти – с усташите, с ген. Недич (за който на 5 февруари 1946 г. агенция ТАНЮГ съобщава, че е скочил от прозореца на затвора в Белград и се е самоубил) и – въпреки протестите и застъпничеството на американците и англо-американските летци, в предрешен съдебен процес Дража Михайлович е осъден на смърт и разстрелян. По-късно президентът на САЩ Труман го награждава посмъртно с американския медал "Почетен легион". Превратаджията Душан Симович обаче се връща в Югославия през 1945, засвидетелства своята вярност към новия вожд Тито и активно участва в процеса срещу Дража Михайлович.

Същевременно и в продължение на десетилетия страната се поддържа най-гръмогласно пропагандата за "великата антифашистка съпротива".

Толкова за и "моралния избор" на Симович, който струва един милион избити хора и окупацията на Югославия.

Окупационните български войски

Що се отнася до това дали българските войски в Северна Гърция и в Македония са окупационни или не, не мога да дам категоричен и еднозначен отговор, тъй като първо трябва да уточним какво разбираме под "окупация".

България не е участвала в превземането и в окупацията на тези райони. Те са превзети и окупирани от Германия. Впоследствие – т.е., след като окупацията вече е факт, България действително се съгласява да изпрати свои части в тези, заселени предимно с българи земи. Но това е голяма и сложна тема и предлагам да я оставим за друг път, за да може спокойно да разгледаме и потушеното в Драма въстание, което споменаваш.

Кьосеиванов и неговата оставка

Скъпи Мишо, ти цитираш публикация във в. Сега, където се твърди следното:

"Кьосеиванов напуска премиерския пост, защото е твърдо убеден, че е невъзможно Германия да бъде победител във войната и че България не може да реализира своите национални цели, ако е неин съюзник. По тази причина той настоява да запазим неутралитет.(…) По тази тема е имало бурен разговор с цар Борис ІІІ, след което Кьосеиванов подава оставка."

Това не е вярно, тъй като по времето на Кьосеиванов изобщо не става дума България "да реализира своите национални цели като съюзник на Германия" и освен това според Силянов причината за оставката на Кьосеиванов е съвсем друга. А ако е имало подобни слухове тогава, то те са били единствено за "парлама" и заблуда на противника. По темата има великолепна фактологична статия на народния представител от СДС Лъчезар Тошев, от която става ясно, че прозорливият цар Борис неслучайно изпраща Кьосеиванов в неутрална Швейцария като "резерв" за момента, когато ще потрябва на България. Ето тук давам връзки към двете части на статията на Л. Тошев "Тайните контакти между България и САЩ през 1943": http://www.mediapool.bg/ тайните-контакти-между-българия-и-сащ-през-1943-г-news192765.html и http://www.mediapool.bg/тайните-контакти-между-българия-и-сащ-през-1943-г-news192765.html

Като заключение, смятам, че в една ужасно трудна обстановка, когато България е изправена пред големи изпитания, благодарение на умелата политика на цар Борис и на правилния му избор да държи България извън участие във войната, на страната ни е спестена една тежка окупация. За жалост, поради личния режим, установен от цар Борис и най-вече поради факта, че е движил всичко сам в областта на външната политика, след смъртта му не се намира кой да го замести и България не успява да избегне съветската окупация, която се стоварва върху й с всички последствия.

Включително и с "истината" за историята.

Каква история искам да учат децата в българските училища?

Във всеки случай не като описаната от Ерна Парис в този откъс, който удивително напомня на ситуацията у нас след 1989 година:

"В тези първи дни след Тито всички говорят за демокрация, но какво може да бъде значението на тази дума в страна, която не е познавала свободата на словото и мисълта? Където населението поколения наред е било задължавано да прави това, което каже Предводителят, без да може да задава въпроси? Ами ако се окаже, че всичко, научено от комунизма за 40 години, е било лъжа, включително историята, налята в главите на учениците като деца, а след това и на техните деца? От друга страна, какво е "истина" на място, където по необходимост се е случило само онова, което е казал Предводителят, и то независимо от историческата обективност?"(виж "Дълги сенки. Истина, лъжи и история", изд. Парадокс, София, 2007, стр.338)

 

Не знам как се преподава история днес в българските училища, но знам как се преподава в Холандия, където децата дори в началното училище (до 12-годишна възраст) учат за престъпленията и на комунизма, и на нацизма.

Но не като наизустяват написаните в учебниците уроци по история, а като работят самостоятелно по своите теми и проекти, търсейки сами източниците си в библиотеките, книжарниците и интернет, пишейки сами своите тези, които после трябва да защитят пред класа и преподавателя си.

Ето така се създава критично мислене и затова, когато пораснат тези деца се превръщат в граждани, които не се подават толкова лесно на демагогия, защото от малки са научени да мислят самостоятелно и сами да си търсят информация и да я проверяват.


http://www.dnevnik.bg/live/chitatelski_dnevnik/2012/07/02/1857902_moralen_li_beshe_izborut_na_car_boris/

На 01.03.1941 г. съюзници на Германия са: Италия, Япония, Унгария, Словакия - до тук по-далечните. Сега по-близките: СССР, Югославия, Румъния. През това време някакъв турски генерал с много силни позиции непрекъснато заплашва, че ще направи преврат е ще се присъедини към Германия.
Югославия е съюзник на Германия чак до проанглийския преврат на 12.04.1941 г., а Румъния стиска палци България да НЕ подпише договора за прсъединяване към Тристранния пакт, та да анексира земите северно от Стара планина.
Кое е морално - България да оцелее или България да не съществува?

В Румъния Вемахта вече е строял понтоните и въпросът е бил в качеството си на какви ще бъдат германците у нас - окупатори или съюзници, А в Гърция и Албания вече е имало италиански войски.

Решението на Борис III да се включи към пакта е крайно неморално. Той се прояви като страхливец и това доведе до смъртта му. Не беше нужно България да оказва съпротива на германската войска, а можеше да бъде окупирана без съпротива. Тогава България нямаше да участва във войната срещу целия свят, нямаше да даде 30-40 хиляди жертви и щеше да бъде облагодетелствана след войната.
Най-важното, можеше да се размине с комунизма.

Италия в първата световна война от единия лагер преминават в другия, но тъй като не допринася никак за победите на АНтантата, те гледат на нея като на "сираче" изолириат Клемансо от срещите си и се държат студенос него, накрая само му дват да подпише това което са решили. Щом така са се държали с един държавен глава на велика сила, какво щеше да стане ако хитлер ни бе окупирал след като се бяхме присъеднили? АНтантата просот щеше да се изсмее - а с какво допринесохте за победата ни? Ние нямаме съпротиветелни сили като тито например изобощ не говори за партизани, защото всички партизани в странсата са обощ 600 души, за една нощ са можели да ги изколят но Борис не иска да настройва народа срещу себе си, а в последната година вееч се знае, че червената аримя идва иначе това партизаните нищо не са могил да направят. И в българия тъй или иначе е щяло да има немска власт Борис я е ограничил.
2. какво ни предлага хитлер - Контрол над Тракия и Македония - макар и временен, (но може да стане постоянене) и връщане на добруджа, а какво ни предлага антантата - категоричон да забравям за Тракия - тя остаав гърция - Скопско да да го забравим и него (остава за Тито), за Охрид и Битоля ще се пазарим с Тито - може би и сигурон връщане на Южна добруджа.
3. Какво точон е довело до смъртта на Борис не е сигурно. В моменат развиваш тезата на комунистите, че е бил убит от хитлер, но тя не е доказана. Най-вероятно е умрал от пренапрежение и е получил сърдечен удар.
4. Ако българия беше окупирана щеше да даде не 30-40 хиляди жертиви 300-400 хиляди жертви защото немците нямаше да се съобразят с договора който имаме и тя да се превърне в бойна поле между тях и руснаците. познай колок българи щяха да загинат.
5. комунизма не можеше да се размине защото Чърчил ни ненавижда, тъй като заради нас прочти е провалена неговаат кариера и той с радост ни дава на Сталин при Ялта - една грижа по малко. На него приорите му е Гърция.

прадядо ми е бил депутат в неговия Кабинет и мога лично да ти кажа, че не е напуснал, а Борис го е махнал за да сложи прогермансикя Филов. Думите му бил, че си има министри за мирно време и министри за военно време. Към края на живота си, когато обмислял един възможен мир с АНглия някои твърдят, че обмислял да сложи пак Кьосеиванов като един вид залог за добра воля, но това не е доказано. факт е обаче, че с кабинетите на Багрянов и Муравиев политиката на кабинета тоталон се променя от прогерманска на проамериканска, но е много късно (изпратен е Стойчо мошанов познат със силното си английско лоиб да преговарянеформално за смяна на курса но вече е август 1944).
Странно ми се струва желанието ти България да се противи на Тетия райх - Полша пада за три седмици, Франция за месец (линията мажино е разбита за малко повееч от седмица), норвегия за десетина дена, Испания на Франкои италия на Мусолини са е съюзници на хитлер, а ти исакаш някаква си България да се противи на всепобедния ряйх, който по това време няма нито едно поражение.....странен си ми.
П.С. Според прадядо ми нещата се решили едва когато "Оня с лулата убеди оня сакатия да запере през Ламанша. Хитлер ще падне, никой не може да се бие с Америка". И смея да твърдя, че в обищ линии е бил прав.

Благодарение на това че сме съюизници на Хитлер, борис успявма да спаси 52 000 евреи в старто землище на България. познай колко щеше дас паси ако бяхме окупирани? точно николко! ХАйде да не се говорим за морал....

Чудесен пост. Не знам кой е този Мишо, но от книгите ,които съм прочел разбрах нещо много важно. Не е достатъчно да не вярваш на това, което казват комунистите. Когато комунистите твърдят нещо, тябва да сте сигурни, че ТОЧНО ОБРАТНОТО. Например, когато комунистите търдят, че Германия е нападнала изневиделица мирният СССР, то вие трябва да сте убеден, че Германия е нападнала при неизбежна самоотбрана.

Борис няма заслуги за спасяване на евреите.

Ха-ха-ха. Борис нямал заслуги, но добре че бил другарят Янко ,демек Тодор Живков да спаси евреите, та затова татковците на Леа Коен и Еми Барух го предложиха за нобелова награда за мир.:)
А кой СПРЯ депортацията? БКП ли? Или цар Борис, използвайки пред германците претекста, че евреите трябвали в България да строят мостове, пък и обществото се бунтува, та не му е времето сега. И после никога не му идва времето. Ролята на Борис в спасяването на евреите безспорна!

PPkl5a <a href="http://amxckscmvzwy.com/">amxckscmvzwy</a>, [url=http://jqvfbnczsjyl.com/]jqvfbnczsjyl[/url], [link=http://kxksdkjssdjo.com/]kxksdkjssdjo[/link], http://tjhvcongpuwp.com/

zFWoTH <a href="http://piokmzvkakqe.com/">piokmzvkakqe</a>, [url=http://ipygfhiycsum.com/]ipygfhiycsum[/url], [link=http://zrmtpytupgvq.com/]zrmtpytupgvq[/link], http://pevrykugpkqf.com/