Откритието че Луната има равномерно разпръснато, малко количество вода, по цялата си повърхност, разтърси наскоро научните среди. Три космически кораба засякоха признаците на вода, като първа бе индийската сонда – Чандраян-1. Вода има не само в полярните кратери, както дълго време подозираха учените,  но и по-цялата лунна повърхност, която до скоро бе смятана за суха.

Водата е смесена с минерали и лунен прах. Подобно нещо се наблюдава и в сухите пустини на земята. Макар че човек не би усетил че земята е мокра на пипане, тя все пак съдържа много водни молекули, прилепнали към пясъка.

Това откритие може да революционизира нашето разбиране за природата на нашия спътник, казват експерти. Геолозите са нетърпеливи да се върнат на луната и да започнат изследвания на реголита. Те са единодушни че това е едно от най-големите научни открития свързани с Луната, след ерата Аполо.

Лунните камъни от мисиите Аполо, никога не са показали някакъв признак за вода. Това накара учените да предполагат, че луната е изключително суха с изключение на пакети воден лед, който се намира в сенките на кратерите на южен полюс.

Новите наблюдения от лунния минерален картограф (M3) на НАСА, носен от индийския сателит – Чандраян-1, оборва тази хипотеза. Инструмента засича спектралните отпечатъци на водата по цялата повърхност, като най-силни са на луните полюси. Любопитното е, че присъствието на вода варира в зависимост от времето на деня, като най ясните сигнали идвали рано сутрин, а най- слабите по средата на деня.

Когато първите резултати от спектралния анализ пристигнаха в контролния център, учените бяха шокирани. Екипът дълго смяташе че има някаква грешка в данните и трябва да се калибрират инструментите. Но след десетки проверки, сигнала за вода все още беше там. Останалото е история.

Освен вода, бе открито и голямо количество хидроксилни молекули. Това е молекула съставена от кислороден и водороден атом, свързани заедно в ковалентна връзка или на практика водна молекула с липса на един водороден атом. Хидроксила е по-реактивен от водата и затова не е ясно с какъв точно материал се е свързал за да е в стабилна форма. На земята той обикновено се свързва с глината.

Какво променя това откритие?

На първо време, то дава допълнителна мотивация за завръщането на човека на луната, основаването на научна станция и задълбочени геологически изследвания. Със сигурност това откритие ще отговори на някои и ще зададе много въпроси, относно възникването на слънчевата система и геологията на нашия спътник и от къде се е появила тази вода.

Второ, извличането на вода от почвата може да се превърне в светия Граал за колонизирането на луната. Един от най-обемните товари, които се носят на подобни дълги мисии в космоса са вода и въздух. Тъй като от водата може лесно да се извлича кислород, то откритието и на Луната, решава и двата проблема. Отделно водата е един от най-ефективните радиационни щитове. Водорода и кислорода могат да служат и за гориво за ракетите.

Трето, космическите агенции трябва да се погрижат за запазването на част от тази вода в непокътнато състояние, по подобието на националните паркове на земята. Тези паркове ще послужат за бъдещо изследване на ефекта от сблъсъка с комети, ефекта на слънчевата радиация и други.


http://www.sci-bg.com/?p=1260